Малко съм замотала писането и ще трябва да наваксам….. Засрамих се!
Та в края на април ми се отвори парашута да ида до Сиатъл! Всех 10 годишна виза за САЩ (браво браво браво 
). И поех през океана. Честно да си призная, ако имах възможност бих скипнала пътуването – не за нещо друго амиси е доста път до там и обратно – ден и половина в едната посока. А и часовата разлика трудно се наваксва. Сега обаче! Нправо съм влюбена в Сиетъл. Или поне в тая част, която посетих – Бел вю!
). И поех през океана. Честно да си призная, ако имах възможност бих скипнала пътуването – не за нещо друго амиси е доста път до там и обратно – ден и половина в едната посока. А и часовата разлика трудно се наваксва. Сега обаче! Нправо съм влюбена в Сиетъл. Или поне в тая част, която посетих – Бел вю!Пристигнах нормално. София-Мюнхен-Чикаго-Сиатъл. На чикагското летище като слезнах все едно бях в Българиуя. Помощния персонал са българи! И добре че говореха на висок глас та да ги идентифицирам и да ме упътят накъде съм.
В Сиатъл пристигнах в ранния следобед и директно се настаних в хотела. Намерих колегите и вечерта хапнахме хамбургери в "нещо като Мак Доналдс, ама по качествено". За колко качествено – не знам. От менюто си харесах на снимка малки панирани лучени кръчета, които като ми ги донесоха се оказаха чучени резенчета с диаметър на футболна топка! То бива генно модифицирани храни ама чак пък толкоз….Един колега яде картоф, голям колкото обувката му….
В хотела – Мариот (тая верига още я няма в България) се запознах с една българка! Казва се Таня и от 7-8 години живее в Сиатъл със съпруга си и двете си деца. Сега е нещо като ръководител на звено в хотела. Иначе в България е била учителка по литература – от Ловеч (тоз пусти късмет – правя какво правя, все в даскалската сфера се набивам…
) Та тя беше така добра да ме поразходи эмалко из околностите – т.е. на шопинг (в САЩ да идеш и да не овършееш магазините си е направо престъпление!). Голяма далавера е там! После вечеряхме в хубав италиански ресторант в БелВю. Хорциите им с храна са ОГРОМНИ!
) Та тя беше така добра да ме поразходи эмалко из околностите – т.е. на шопинг (в САЩ да идеш и да не овършееш магазините си е направо престъпление!). Голяма далавера е там! После вечеряхме в хубав италиански ресторант в БелВю. Хорциите им с храна са ОГРОМНИ!ИНаче всеки ден валеше – ама не силно, а просто ръсеше. Много зелено, много спокойно , много SAVE. Може би ще се понапъна да ида да поравотя там след някоя и друга година.
Иначе Сиатъл е градът на: БОИНГ, Майкрософт и Старбъгс – най-иновативната марка за миналата година. Продават кафе – всякакви видове. В България естествено няма.
Купих си последния парфюм на Есте Лаудер, дето в България ще дойде след 2 години, за 50 долара и ми дадоха подаръци – гримове и аксесоари за още толкоз. Там клиента е цар!
Снимки почти не съм правила обаче. Да ме питате що!?
Добре дошли при Тедчето 
Вашият коментар