Добре дошли при Тедчето

Така кръщавам този ми разказ, защото в Кипър за пръв път спах в пет-звезден хотел. Всъщност в 18 по рейтинг в света – Интерконтинентал. Райско кътче по средата на нищото. Но да почна отначало.

 

Пристигнах в Кипър на 11 май – нарочно 4 дни по-рано. Там живее моя много много добра приятелка – Съни и ми се искаше да й погостувам. Не се бяхме виждали месеци….Тя живее в Лимасол. Кацнах на летището в Ларнака и още веднага ме блюсна отвратителната атмосфера! Кипърци са едни такива черни, дребни и яки като чобани. Задължително по дъртите имат мустаки. Смюрдят на нещо средно между пот и тютюн. Въпреки, че Кипър е в ЕС, там валутата им е кипърска лира, дет се мени за 0,57 евро. Бе по БГ изчисления 1 към 3 спрямо лева. Няма публичен транспорт от летището – само таксита. От Ларнака до Лимасол – 26 лири (умножи по 3 да видиш левовата равностойност. При нас си е направо евтиния, че и касова бележка ти издавата – туй само в България е така).

Съни живее в много приятно апартаментче в туристическата част на Лимасол. Естествено с пристигането отворихме по една бира и така изпихме няколко кенчета, облякохме се и тръгнахме на разходка. Голям дъжд ни валя! Всъщност до 19 валя – за пръв път от толкова много години по това време в Кипър вали дъжд. Явно аз съм каръка. Никакъв плаж не направих. На 19-ти, таман като тръгвах, изпече….

Пообиколихме, понапазарувахме – там си е Близък изток! Мръсотия, почти няма сами жени по улиците, което е разбираемо, щото мъщете бибиткат, свиркат, заговарят те – бе отврат работа. Повече няма да ходя. Върха на всичко беше вечеррта на 11. Прибрахме се, пийнахме, облякохме си новите покупки и смело тръгнахме за диско. На 20-я метър нейде от храсталака изкочиха някакви и почнаха да ни дърпат, та едва се прибрахме! На следващия ден, след силния емоционален шок който преживяхме, прекарахме само в къщи – пихме джин в големи количества с фреш от лимон в още по големи количества (там лимоните никнат по дърветата)

 

На последващия ден, и мой последен със Съни, отидохме да пийнем по една бира в ирландски пъб наблизо. Та там се запознахме с некви калъфи от армия към ООН – изпиха ни бирата, само ни досаждаха. Абсолютни цървули. Явно военните навсякъде са един дол дренки.

 

И така по живо по здраво на 14-ти поех към хотела. И се оказа чудно място – свежо, зелено, тихо, красиво и много много ного скъпо. Чудесна храна, дискретен персонал, спокойствие. Оценявам положително, добра работа свършихме. И до плажа стигнах.

Ама то тяхното не е плаж. Нямат пясък. Само камънак. И много духаше. Иначе Кипър е една пуста страна – почти няма зеленина, пголи хълмове, напукана земя…И на цялото нищо – са успели да си създадат комфорт (маркучите са опасали всичко! – с тях доставят вода).

Като част от събитието ни водиха да копаме – т.е. да правим ботаническа градина. Аз зазадих 5 цветя и ми излезнаха мацоли по ръцете.

Иначе и от Кипър бая напазарих. Бе само в БГ е скъпотия. Определено обаче не бих се върнала там доброволно. Само служебно, и то ако е крайно наложително