Днес ме напсуваха към 40 пъти. Аз напсувах околните около 20% по-малко. Все пак съм културен човек. Деня на великото псуване не е фиксирана дата. Освен това май се празнува само в София (говоря за национално, а не за глобано ниво). Все пак може с приблизителна точност да се каже, че се празнува около август – средата.
Именно тогава започват да "кърпят" главните улици на столицата. И настава тотален купон по псуване. Първото нещо, което днес видях сутринта беше дълга колона, в която стресирано започнах да пресмятам как по дяволите ще се впиша. Добре, че беше една шофьорка да ме пусне (women rulzzzzz!). Второто, което видях е една дълга колона пешеходци по Цариградско! Признавам, и аз съм го минавала пеша Цариградско ама беше през 1997/199 и някъде там – гладни години, няма пари за таксита, в 3 сутринта не вървят автобуси….Ама 2007…позабогатяхме, автобусите са през 10 мин…Освен в деня на голямото псуване! Тогава всичко е различно – светофарите не работят, графика на автобусите/тролеите/трамваите е променен и само шепа хора знаят за това, шофьорите пак са си в колите и се псуват.
Денят на голямото псуване продължава около един месец всъщност. Но през останалото времее не се празнува – вече всички се псуват и не го приемат за несвойствено, а за част от колорита на голямото "пътуване към работа". В деня на голямото псуване се мобилизират медии – национални, регионални, онлайн, хартиени, псевдо…за да съберат част от псувните на празнуващите. Всички се псуват взаимно, везнаейки за какво. В 9 сутринта. Деня на голямото псуване е деня на голямата истерия. Деня, в което подсъзнателно осъзнаваш, че авсурда е безкраен, че неискайки се примиряваш с абсурда, макар вътрешно да се съпротивляваш и цялото съпротивление се излива в една псувня (или 40 като в моя случая) към кой – към същия като тебе. Съпротивляващия се.
Да се върнем на Цариградско – докато кротко си псувах (аз съм от осъзналите, че и да псуваш и да не Деня на голямото псуване ще го има и по добре да се примиря с това), видях едни спокойни пешеходци, дори усмихнати, коти отиваха ПЕША на работа. Колко малко му трябва на човек да е щастлив!
Именно тогава започват да "кърпят" главните улици на столицата. И настава тотален купон по псуване. Първото нещо, което днес видях сутринта беше дълга колона, в която стресирано започнах да пресмятам как по дяволите ще се впиша. Добре, че беше една шофьорка да ме пусне (women rulzzzzz!). Второто, което видях е една дълга колона пешеходци по Цариградско! Признавам, и аз съм го минавала пеша Цариградско ама беше през 1997/199 и някъде там – гладни години, няма пари за таксита, в 3 сутринта не вървят автобуси….Ама 2007…позабогатяхме, автобусите са през 10 мин…Освен в деня на голямото псуване! Тогава всичко е различно – светофарите не работят, графика на автобусите/тролеите/трамваите е променен и само шепа хора знаят за това, шофьорите пак са си в колите и се псуват.
Денят на голямото псуване продължава около един месец всъщност. Но през останалото времее не се празнува – вече всички се псуват и не го приемат за несвойствено, а за част от колорита на голямото "пътуване към работа". В деня на голямото псуване се мобилизират медии – национални, регионални, онлайн, хартиени, псевдо…за да съберат част от псувните на празнуващите. Всички се псуват взаимно, везнаейки за какво. В 9 сутринта. Деня на голямото псуване е деня на голямата истерия. Деня, в което подсъзнателно осъзнаваш, че авсурда е безкраен, че неискайки се примиряваш с абсурда, макар вътрешно да се съпротивляваш и цялото съпротивление се излива в една псувня (или 40 като в моя случая) към кой – към същия като тебе. Съпротивляващия се.
Да се върнем на Цариградско – докато кротко си псувах (аз съм от осъзналите, че и да псуваш и да не Деня на голямото псуване ще го има и по добре да се примиря с това), видях едни спокойни пешеходци, дори усмихнати, коти отиваха ПЕША на работа. Колко малко му трябва на човек да е щастлив!
Добре дошли при Тедчето 
Тедке, мнооо си яка (както винаги) !