Добре дошли при Тедчето

Наистина много съм си занемарила писанията напоследък и много много много ме е срам. Ама много "мъ йе срам!’ (както се пееше в една много популярна песен)

Та да започна да въстановявам спомени….Огря слънцето и моята градинка и през февруари (тази 2008 година) ми се отдаде уникалния шанс да ида до Голямата ябъцлка, града които никога не спи или най познат като НЮ ЙОРК!

Започвам с пристигането – каквито и предварителни очаквания да имах – те не се оправдаха. Най вече защото се оказа, че не мога да си представя дори огромните мащаби е височини на сградите в Манхатън! Най високата сграда, кояато сум виждала са ени блокове във Слатина на по 22 етава, та си представяах нещо в двоен размер. Да ама не!Докато се придвижва с таксито до Манхатън имах чувството, че съм в Готам сити (града на Батман). просто се губиш на фона на огромните 50-етажни сгради. които са навсякъде. Долу по улиците слунце угряава толкова често, колкото грее под опашката на кучето 🙂

Такситата – са жълти, обикновено се карат от някой с чалма, много мръсни и не толкова скъпи. Единственич евтин начин за придвижване в Манхатън са такситата. Тъй като Манхатън всъщност е остров, проблемът с паркингите е много сериозен. Луксът да се движиш с кола излиза мнооого скъпо. За това и ню-йоркчани или ползват таксита, или ходят пеша. Ходенето пеша значително ги отличава от повечето  американци, за които се носи световна слава, че са доста затлъстели.

Настаних се на 28-я етаж в Хилтън, в сърцето на Манхатън. След почти 20 часа полет от България се учудих, че кипя от енергия и още същата вечер поехме кум близък театър. То не мойе да си в Ню Йорк и да не посетиш поне едно представление на Бродуей. Та гледажме представление за стари автентични индиански танци. после подобаващо се разходихме и даже открих бара "Грозна като смъртта". А као тръгнах да влизам ми поискаха лична карта да удостоверя, че съм над 21. (то аз и винаги съм твърдяла, че изглеждам на 18!). Да ходиш пеша обаче не си е работа….иначе манхатън е устроен много просто и не може да се загубиш – има 8 големи авнюта и успоредо на тях – улици. Видяах на шесто авеню и каруца с кон! Ей, аз винаги съм твърдяла, че България е като Америка!

На следващия ден ми предст5оеше много важно и ключово занимание – да напазарувам. Колежката от Украйна, която всъщност е американка – Кортни-то, беше запазила по интернет билето за автобуса, да ходим на един Outlet да пазарим на далавера. Primium Outlets са наи известната и най-качествена верига за пазаруване на маркови стоки. огромен комплекс, на 100 км. от Манхатън. Освен тпова, заради това, че билетите са закупени по интернет, ни дадоха 50% отстъпка. Здравата напазарих…..Ама чак се поолях….

Следващото в програмата беше посещение на Статуята на Свободата! Не съм знаела, че се намира на сотров…Хванахме метрото, пос;е почакахме около час за да се качим на ферибота и стогнахме. мале как духаше….Ама много духаше. Иначе статуята е забележителна! макар и да не дават да се качва до нея, успях доста да се впечатля. Само да не духаше толкова….А от там гледката към Манхатън е УНИКАЛНА!

Точно до хотела ни имаше едно мног приятно заведение – бирария. Там отмаряхме всяка вечер дружно! Там пих и най готината бира, кояато някога съм пила (а аз доста съм пила). За съжаление и в Ню Йорк не се пуши в заведенията. Тази процедура се извършва навън, поради което обикновено покрай входа на заведенията има тълпа братя по цигарка. Нюйоркчани много пушат!

По същото време в Ню Йорк беше мой съученик – Дидо, с които учихме заедно Политология, но момчето овреме се преориентира, спечели стипендич и замина за Япония. Сега работи в една от най-големите банки в света! И живее в Ню Йорк. не мога да опиша какво е усещането да видич приятел, които не си виждал 10 години и в един момент да си говорите така, сякаш са минали само 10 дни!

И то немможе така -аз да съм в Ню Йорк, а моя близка приятелка да е във Вашингтон и да не се видим! Та Петя пристигна за два дни! Страотно изкарахме! Обиколихме магазините по Нето Авеню (най-известната пазарска улица, нещо като Витошка :)). Както и Сентръл Парк. И Таймс Скуеър. Там влезнахме в един гримйорски магазин и се нагласихме с наи скъпите маркови гримове за без пари. Ама и всички сотанали направиха същото! Единстено ме е ядч яе не можах да влезна в кагазина на Маноло Бланик. Да си купя сандалки.

И както си се разхождахме с Петя по Бродуей, разбрахме, яе Косово е обявило независимост!

Много видяах, но още повече пропуснах. като напримет WallS treet, China Town, двете кули (мястото, където са били). Но и много научих. Ако ожех да избирам къде да живея, Ню Йорк щеше да е в топ-дестинациите ми.