Добре дошли при Тедчето

"Много хубава сватба направихме, час ми се иска да я повторим", ей това ми каза моя мъж вчера, докато монтираше видеото.

Та почти месец след сватбата, най-после намирам време да споделя впечатления. Всъщност ми трябваше толкова време за да отлежат, защото истината е, че специално за мене си ми мина като на забързан кадър – без да успея да събера особено много впечатления. Да си булка хич не е лесно…

та, сватбата беше определена за втори август, 2008. Датата втори не е избрана случайно. И аз и Маслинчо сме родени на втори, запознахме се на втори и започнахме да живеем заедно почти на втори (на първи следобед, което може да си мине и за втори). И понеже тази и другата година втора дата, подходяща за сватба (разбирай съботно-неделно) е само март и август, решихме да е в август.

Първо решихме да е на яхта, даже си обещахме, че няма да позволим да ни разубедят. това трая около 3 дни – тъща му (разбирай майка ми) извади 1001 аргументи защо трябва сватбата да е в търново, рива, тръшка се, заплашва, обещава и накрая – склонихме. А и тя обеща да поеме организацията на място. А родителите ни я платиха. Тъй де – нали всеки родител иска да види отрочето си задомено – това обаче струва пари, така че да не се свидят и да дават.

Дойде заветния ден, закарахме се в Търново. Сватбата се проведе в рсторанта на хотел Болярски, а ние бяхме запазили там ВИП апартамента (http://www.bolyarski.com/) . Чудесен комплекс – препоръчвам го на всеки кандидат жених! Страхотна панорама, невероятно обслужване и изключително приятна обстановка. Кухнята също заслужава похвала!

Вечерта си направихме моминско и ергенско парти. Аз събрах няколко приятелки и роднини да пийнем по нещо на терасата на хотела, а Маслинчо отпраши за някъде с негови приятели. Да, обаче по едно време моите гости си тръгнаха и останахме само с Руми. И естествено, като не ни се прибира, тръгнахме да търсим мъжете. Пък и да ги понагледаме какво правят. Подразбрах къде са (в една кръчма, дето имам много неприятни спомени, свързани с плащане на неоснователно големи сметки). Там обаче се оказа само брат ми и двамата мибратовчеди, които поркаха като за последно. И се случи отново същото – трябваше аз да им платя сметката, че нямали пари. направо се чудя ако не бях наминала как щяха да се оправят. Имам си аз едно усещане предварително….ама що не го спазвам…..

както и да е, поне разбрахме къде са останалите – в бали. И с Руми направо на там се устремихме. Влизаме в дискотеката, там кънти една диско музика и има….7 човека, и то не от наще. бре, викам си….де ще ги търсим сега….И тогава руми вика "теди, теди, долу има чалга дискотека" (явно на долния етаж). И там какво да видим. Опа….. Маслинчо и компания люскат уиски и попипват разни тийнейджърки! добре че се появих, че знае ли човек до къде можеше да се стигне 🙂 . Там най-много се забавляваше Иван, мъж на една моята приятелка Дари, дето беше на моето парти. Тя милата като я питах къде са вика "А той Иван не е с тях. 100 % се е прибрал да си гледа сина". Да, ама нееее. действителността е жестока. Та пак да си кажа – добре че отидохме с Руми!

2 седмици след това Тошо разправяше наляво и надясно, на всеки срещнат, как съм провалила ергенското партито. Глупости на търкалета! маслинчо изобщо не се оплака.

Прибрахме се след около час и станахме по обяд на другия ден – ДЕНЯ НА СВАТБАТА! веднага се намърдахме в "жакузиту". Имахме в апартамента "жакузи" дето на ден по три пъти се киснахме вътре. Тъй де – нали сме ВИП!

Минахме да хапнем по една чорба в Щастливеца. Също много добро заведние (http://www.restaurant.bg/designs/classic2_bg.php?id=3960). И пак обслужването е на супр високо ниво. да им се чудиш от къде намират персонал при таз национална криза…..

После аз заминах да ми правят прическа, маникюр и грим. И се върнах към 4 да чакам маслинчо да идва да ме взема

Следва продължение