Добре дошли при Тедчето

Мина СУПЕР! Или имам в предвид:

– Успях да се натъпча в роклята (голямо притеснение ми беше, защото я бях купила в началото на юти, а както не отричам – вече съм влязла във възрастта, в която килцата се трупат прогресивно и се свалят мъчително);

– Маслинчо каза ДА (на оня много важен въпрос, ама то май само по филмите и рекламите се дават различни отговори)

– Посбле го настъпих (естествено!)

– Успях да издържа на сватбените обувки на високите токчета почти през цялото време, ни веднъж не паднах (предвид богатата програма от хора, ръченици, кан-кан, макарена, рок-енд-рол!)

– събрахме завидно количество подаръци – в кеш естествено, и само един непредвиден подарък – кухненски робот!

– гостите много се забавляваха (потвърдиха го и след това, като ги обходихме, за да се видим като хората и да си побъбрим), даже повечето казаха, че в топ 10 на сватбите, на които са ходили, нашата е лидер. Истината е, че и ние много се забавлявахме, след като минаха "задължителните" части.

– пиенето и храната стигна! дори остана, но в малки количества.

Иначе как протече самото събитие – ами както си се предполага да си протече: сазахме си "ДА", разписахме, после свекито и свекъра ни дадоха питка със сол и мед и вино, после чупихме питката (макар Маслинчо да се опитваше да се реваншира за настъпването като захвана почти цялата пита, я разделихме поравно!). Ще му давам и на него да команди…..понякога. После почнаха хората, после два часа събирахме поздравления и подаръци, кума държа реч (много трогателна), пя ни, играхме си на въпроси и отговори (на всички ни съвпадна, освен на "Кой заспива първи". Аз естествено дадох верния отговор – "Той", пък Маслинчо си помислил, че става въпрос за кой спи повече…..)

Накрая – към два приклчихме и една малка и задружна банда се занесохме в пиано-бара на хотела да пием по едно, че на младоженците хич не ни остана време.

След около две бутилки Джони и около 500 кинта за оркестъра, да ни пее (ама мнооооого хубаво пяха!)  сватбата приключи.

на сутринта 2 часа развалях прическа и три часа броихме подаръците 🙂

После си се върнахме към нормалния ритъм на живот!