Добре дошли при Тедчето

Както е известно от предишни писания аз и Маслинчо сме велики туристи. Купихме си през 2006 г. книжката със 100-те национални обекта и тръгнахме да ги разглеждаме. Към 66-я установихме, че сме минали почти всичко, коеуто може да се обиколи с кола и 3 минути пеша, и ни остават още няколко, преди сериозните (дето искат ходене).

Обект 39. Ждрелото на р. Ерма.  (обл. Перник). Първо да си кажа, че нивга не бях чувала, че в България има такава река. Явно не е много известна и определено няма принос към световното захранване на океани и морета….НО – има национално значение! Та въпросния обект се намира на около 50 км от Перник в посока границата със Сърбия. То на изток от Перник нищо няма, та затова явно са го направили национален обект – барем вземат някакви будали да стигнат до там. Нищо впечатляващо. Две скали и между тях речица. Буклуци навсякъде. И един тунел. На мене Трън нищо не ми говореше, ача мъжа ми се сети, че е известен с някакъв педофил дето на моста убил едни деца и после се гръмнал. Същия тоя мост беше в ремонт. И там обаче открих нещо интересно!

Тази снимка е еманацията на участта, сполетяла културните институции на малките градове от татово време та до наши дни. Правена е в гр. Трън. Очевидно някога сградата е била Кино "Христо Смирненски", преживява упадъка на кризата от 90-те, като става "Кафе-клуб Демокрация", вероятно стопанисвана от хората на тогавашната управляваща партия. Началото на 21-ви отново следва упадък, в резултат на упадъка и на съответното политическо-спонсорско движение. Някъде в началото на 2003, въодушевен от обещанията за оправяне за 800 дни местен предприемач я превръща в магазин "Дрехи-Обувки". В момента сградата е изоставена. А последният й собственик е емигрирал в Италия…..

Обект 78. Манастир 7-те престола. неделя, 22 септември, национален празник. Караме по главния път. Разбирай магистралата, отбивката за Ботевград и пътя за Враца. Село Ребърково – отбивката. Искърското дефиле, Елисейна. Път за една кола, асвалтиран…..В тоя манастир има много голяма туристическа част – спалня. Стаи с по 2-3-4 легла. Чудно място да се напиеш до безпаметност. Готина кръчма, котин пейзаж, готини ливади. За два часа някъде – интересно (то като си бил толкова път остава и да е за по-малко). Аз като виден историк тоя манастир не го бях чувала да има някакъв съществен принос в нашата история. Ама – национален обект.

Пътя на обратно към София ни изкара боба с наденицата, дето хапнахме….

Обекти 58 (НИМ) и 68 (Национален археологически институт с музей при БАН). 28 септември. последната неделя на месеца. Тези два особено забележителни обекта са безплатни. Иначе – 10 лева на човек за посещение.

НИМ. Цялата българска история се помещава на 2 етажа (даже полуетажа). Много разхвърляно, крайно несистематично. За един чужденец, намерил верния път до Бояна едва ли ще му стане ясна нашата славна и велика история. Помещаваща се в 7-8 зали. То в НИМ  няма какво толкова да се види освен История славянобългарска – оригинала (оргиналдъто). Ама в момента не е ясно къде е таз велика творба. Според рецепционистката – в момента гласят нова изложба, та са я прибрали, щото ще се включва в тая новата изложба. Маслинчо се отегчи на около 10-тата минута и поседна да почине, обаче аз стрикто разглеждах и четях. Нищо от това, което видях не ме накара да се почувствам, че съм горда, че съм българка. постно, грозно….

Арх. музей. Туй нещо на пъпа на София има две зали. Една голяма – с расни каманаци, и една по-малка отделена на траките. Там си заслужава да видиш едно нещо – маската на Терез, дето проф. Китов (бог да го прости) я изрови. Ама и нея я нямаше. заминала на изложба. Всичко друго е една обичайна картинка по музеите. Набързо разгледахме експонатите и поехме към Джимис.

Дали заради безплатния ден, дали заради “нищото” за показване, но за нас с Маслинчо това беше просто отбиване на номер. Само за сведение – цената за нормално посещение в НИМ и Арх. музей е общо 20 мева, по 10 за двете на човек. Цената за посещение на Лувъра е 8 евро на човек. Там два дена не ти стигат…..