Добре дошли при Тедчето

Това лято за първи път от много време успях да “открадна” три седмици отпуска. Не че толкова много държах – просто Маслинчо почива по задължение цял август почти. И така – на първи август пристигнахме във Велико Търново да отбележим първата година от сватбата. Отново в същия ресторант, но този път в текен семеен кръг. Много ни стана мило – музикантите бяха същите и съответно ни поздравиха с няколко песни, спретнахме си мини хоро, а главният готвач ни направи най-вкусното и отбрано ядене. Вече си го чувстваме като семейно заведение.

Естествено, след много ракийка и положителни емоции най-логичното нещо е да се продължи купона. Така, че се занесохме в най-близкия пиано-бар (май и единствения работещ по това време в Търново). Там – наточени да пеем до дупка и да “водим” парада (щото всички сме баш-башка музиканти) се оказа, че са се събрали още две музикални групи. Срещнах моя съученичка – Ванина, която не бях виждала от сигурно 15-на години. Заедно търкахме един чин в музикалното, но тя беше талантливата, а аз – само за пълнеж. Освен това Ванчето пее и в хор, та не може и на малкия пръст да и се навием. И двама младежи от момчешкия хор на Варна (по пияни и от нас) – не ни оставиха да си отпуснем гласищата….Успяхме де, все пак, да потананикаме малко руско (не знам защо Поручик Галицин е любима песен на целия народ!)

На следващия ден – недоспали-недоизтрезняли, потеглиме на ПОЧИВКА. първа спирка:

ВОНЕЩА ВОДА.

Това е курортно село на около 15 км. от Трявна. В подножието на Стара планина. Цялото ми детство премина там (през лятото) и имам много мили и топли спомени. Преди 1990 там имаха бази всички големи предприятия от страната – БДЖ, ГасСтройМонтаж, Пътни строежи, КООП,Енергото….както и бази на БКП, ЦКС и т.н. Лятото се пълнеше с народ, почивните станции бяха лукс (с външни и вътрешни басейни), за добрия тонус на почиващите, освен природата беше направен и “Алея на здравето”. Брането на гъби и къпини си беше ежедневие. Всичко това го имаше до към 1994. Някъде по това време започна да се разграбва….Допълнително за погрома допринесе и затварянето на Прохода на Републиката за близо десетилетие. Каквото не беше доразграбено и доразрушено – дойде му времето. Към средата на 2000 започна и разпродажбата на безценица на бившите СОЦ-станции. Всичко са само слухове, но се говори, че са изкупени чрез подставени лица от местни, търновски депутати (вече бивши) и бизнесмени от района със съмнителен произход на авоарите….Та – лято 2009:

– всичко е западнало. няма даже магазин за храна (нещо като супермаркет)

– пътя още не е отворен. но предстоеше.

Да се върна на пътя. с. Вонеща вода се намира на около километър отбивка от пътя на Хаинбоаз. Или по-точно казано: на 20-на минути от Търново и доста лесно за достигане от централните пътища на България (трябва само да стигнете до гордостта на Бъки – Евгени Бакърджиев, в Търново и от там да гоните пътя за Стара Загора). Иначе последните 1- години се минава през Трявна. Което удължава пътя на близо час и половина по разбити пътища….Та – като си планувахме да тръгваме прачетохме в медиите, че Хаинбоаз ще бъде отворен на 1-ви август. На 1-ви август в новините съобщиха, че ще го отворят на 6-ти август. Местната клюка по радиостанц;ията на таксиджиите донася, че се отложило откриването щото Бойко Борисов имал ангажимент на 1-ви (не коментирам, само го подочух). Как да е. Примирихме се. По разбитите пътища и на отиване и на връщане. В последствие разбрах, че откриването още веднъж се отложило….ама не знам по каква причина.

Много се надявам с откриването на пътя и водени от желание да капитализират инвестициите си, бзнесмените да почнат да оправят курорта. Или поне да препродадат на такива, дето ще имат туристически нюх. Надам се до няколко лета да се върне живеца на селото  ама….с тая финансова криза един Господ знае….

Вонеща вода всъщност е един от многото умишлено “убити” курорти. Като Сепарева баня, както беше Хисаря и Велинград

Пристигнахме компанията, настанихме се в базата на ЕОН и четири дена само ядохме, пихме и се веселихме! Два от хотелите работеха, та успяхме и малко планински тен да понатрупаме.

На 6-ти пристигнахме във Варна – там трябваше по план да прекараме една седмица. Но плановете са за това, да се променят. Във Варна се беше изсипала цялата държава (да спи по родата – щото е криза). Кола връз кола, човек връз човек. И за капак – всяка втора улица разкопана или в ремонт, половината тротоари по центъра преградени заради “Опасност от падащи сгради”. Какво по – подходящо време да се правят инфраструктурни ремонти от разгара на сезона! Таман цялото гражданство да види, че се работи. Евала на кмета! Така се печелят три поредни мандата! Малко отметка. Чудя се кой и с какъв акъл е определил Варна за най-доброто място за живеене???!!!! Няма къораво паркомясто, всички ходят по шосето, щото тротоарите са заети от коли, улиците са дупка до дупка, половината център всеки момент ще се срути (щото половината са стари и неподдържани сгради)…..Целия този шок и ужас ми дойде в повече и честно – щях да получа удар след двата дни, които прекарахме там! Та моя мъж се разрови из интернет и намери квартира в Созопол – на 3 мин. от плажа и с изглед към морето (по изрично мое истерично настояване). Ами така де – нали сме на почивка!

От Варна снимки нямам. стигат ми неприятните емоции.

На 7-ми прибрахме кумата от Гарата и потеглихме да дирим къща за гости “Калина” в центъра на новия град на Созопол. Пътъом се отбихме през Керфур – Бургас. Супер магазин. Напълнихме дисагите с напитки да подсигурим плажа, купихме си жълт лак за нокти, заредихме колата и – следваща спирка

СОЗОПОЛ!

Най-после нещата си дойдоха на мястото. Чудесна къща, огромна веранда и невероятна гледка към Харманите, прилична цена на вечер, разбрани хазяи. Нейде по средата на почивката разбрах, че всъщност снахата на собствениците е търновка, а на всичкото отгоре и начална учителка. Друго си е да си при свои! Цяла седмица – карти, мента, джин, тоник, ананасов сок, опъване на кълка по плажа. КЕФ!

Сега един полезен съвет за всички плажуващи – непрофесионалисти: най-ценната вещ е хладилната чанта. Ние миналата година си купихме. Омърморах света, че дадохме близо 80 лева с ледниците, но тази ни инвестиция към настоящия момент се е изплатила многократно! Всеки ден си носихме мента и бира и си бъркахме коктейли. Мента със сок ананас е супер освежаваща комбинация (аз иначе ни мента пия, ни ананасов сок), а да имаш винаги студена бира под ръка си е блаженство в 40-градусовите жеги. Малко много ми звъняха служебно, но след третата мента вече не обръщах много много внимание.

В Созопол нямаше как да не посетим Обект 8 от Стоте Национални туристически обекта – Археологическия музей. Там има много интересна сбирка от съдове от гръцко време. Макар и малка – наистина е уникална за България. Божидар Димитров – историк и археолог, а понастоящем и министър без портфейл, е созополчанин. Направи ми впечатление диаметрално противоположните оценки за него от местните. От осанна до разпни го. Аз не мога да давам оценка за това какво е дал или пък окрал от Созопол, но за мен той е един изключително ерудиран специалист. Та защо споменах Божидар Димитров – в Музея гостуваше част от изложба на предмети и снимки от управлението на Тодор Живков – подаръци, правени му от политици от световна величина, подаръци, които изразяват нещо специфично за родината им. Т.напр. Тадж Махал от Слонова кост, диамантен шах и т.н. От музея ни казаха, че тази експозиция е една малка част от изложбата, а е изложена в Созопол със съдействието на Б. Димитров. Самата изложба е в Правец – в историческия музей. Планувам да отида да я видя, защото наистина е уникално интересна и възпитателна.

Като казах възпитателна….Както се бяхме захласнали по снимките и предметите, покрай нас премина един татко с малко дете, на 7-8 годинки. Детето попита “Какви са тези предмети и снимки” и поиска да се поспре, а татко му нервно го издърпа полу-на-бегом, защото “това не е нищо интересно. някаква чуждестранна изложба”. Бих го оправдала, че не е разбрал, ако не беше лика на Тодор Живков от всяка снимка и няколко порцеланови вази…..Съжалявам децата на родители, за които миналото е “нищо интересно”. като не знаят какво е било миналото им, как ще си изградят успешно бъдеще…Отрицанието е най-вредното поведение, което може да се предприеме.

Ами – това беше нашата почивка….Наложи се да я прекъснем няколко дни преди официалният й финал, но пък – всяко зло, за добро. а и нали плановете са за това – да се променят!

Сега ни предстои голяма обиколка: Обекти 83, 84, 85, 86 (Смолянска област) и Обект 25 – Перперикон. Чакам с нетърпение!