Добре дошли при Тедчето

Напоследък много се заговори из пространството за темата за пиратството по отношение на интелектуалната собственост, като конкретния случай е закриването на наякакъв сайт: chitanka.info. Казвам някакъв, тъй като нивга не го бях чувала, ни пък посещавала. Може би и защото си предпочитам старомодния начин за четене на книги – преди лягане, на нощна лампа, на ми шумкат страниците между пръстите.

Да – като става въпрос за четене на книги, за мен това е ритуал. Носи ми успокоение и удовлетворение. Стига ми, че вече над 10 години по цял ден чета пред монитора, за да се случва същото и в малкото ми свободно време, само и лично мое. И докато има хартиени книги, няма да предпочета електронни, звукови и каквито има там още. Годишно си купувам между 15 и 20 книги, или харча около 300 лева. Много ли са? Ами не знам. Мога да си ги позволя, а и честно казано предпочитам да дам годишно 300 лева за книги, отколкото на ден за ол-инклузив на брега на морето. Или за няколко бутилки алкохол и цигари и няколко безпаметни вечери.

Не че като давам тези пари живея с усещането, че подпомагам авторите, но пък и нямам усещане, че ме ограбват издателите. Най-често купувам книги на издателстават ЕРА, БАРД и Колибри. Следя какви книги издават и като се появи нещо интересно веднага си поръчвам. Най-съм доволна от издателство ЕРА – за редовни читатели дават 30 % отстъпка. Това ме кара да се чувствам ценен като клиент.

До тук за пиратстването на книги. Явно това е актуалния случай и за него най-много се коментира. Иска ми се да взема отношение за пиратстването на музика и филми. Но за съжаление не виждам алтернатива. Истината е, че в България едва ли има повече от 28 града, в които има киносалони (като тук имам в предвид областните градове, но имайки в предвид, че в един от големите и богати областни центрове – Велико Търново има само един киносалон, то вероятно бройката ми е силно завишена), а градовете, в които има музикални магазини са наполовина. Да не говорим за изградените навици да се поръчва и плаща по интернет, които клонят към 4% – от населението. Толкова под някаква форма са направили електронни разплащания миналата година. С чужбина. Изрично посочвам чужбина, тъй като голяма част от музиката изобщо не се издава на БГ пазара. Като любимите ми Мано Чао напр.

Преди много години работех за един интернет доставчик – един от първите скандали от национално ниво за пиратство. на сървърите си държаха терабайти музика и филми. Още преди да ги “хванат” съм споделяла мнението си с ръководството, че трябва да се помисли за вариант, при който се заплащат авторски права, като същевременно потребителя пък заплаща някаква такса за да гледа филм. От типа на: Провайдера плаща на Александра филмс определена такса за всяко изтеглено копие от филм, разпространяван от тях. А пък потребителя също плаща такса (по висока) за да гледа това копие. Това беше пред 2004 г. Имаше много въпросителни, казаха ми “туй нема как да стане”. И година по късно отгърмяха. Вместо да дадат положителен пример, стана точно обратното.

Най-мразя някой да ми казва “туй няма как да стане”! Всеки, който под някаква форма има такъв начин на мислене е обречен на провал!

Пиратсвото по отношение на софтуера няма да коментирам. Само ще споделя нещо, което споделям във всички мои беседи с ученици и студенти. България е малка страна. Ние не можем да си позволим да сме богати, като създаваме индустриални продукти. Просто защото нямаме ресурси. Шансът на страната ни са новите технологии, и по точно софтуерните технологии, където огромната част от инвестицията е не финансова, а интелектуална (в тази област сме все още на лидерски позиции). Софтуерните продукти се създават от млади хора. Пиратството е начин на мислене. Изключително вреден. Защото обезверява младите хора да създават интелектуален продукт, който просто ще им бъде откраднат.

Ще илюстрирам с един случай от м. Март, Национално състезание по ИТ. Идва при мен ученик с учителката си. Силно разстроени. Представя ученикът  проект, а журито иска да им предостави сорс кода. На флашка. Журито са предимно представители на дребни рекламни агенцийки. Той отказва, тъй като 1) няма го като изискване по регламент; 2)пита комисията как ще гарантира авторските му права. Те го дисквалифицират. Детето е 9класник, работил е цяла година да създаде нещо уникално, което като завършен продукт предоставя безвъзмездно на българската образователна система. Нека всеки сам отсъди как да действа в този случай. Аз лично говорих с комисията и без малко да се скараме…….Нищо не последва. Това е първият случай в 10-годишата ми работа, при която се поставя въпроса за  защита на авторското право от млад човек. Оптимист съм!

И тук идва и същността от цялото ми писуване. Че пиратството е начин на мислене, начин на живот. Пиратство = Кражба. Ние живеем в общество на пирати. В моя блок са 70% – пирати-топлофикати! Точно толкова не са си плащали за ползването на услугата “ТОПЛО”. От много години. Трима пък пиратстват от кабеларката – пуснали на един ТВ, ама иначе трима се навързали и си делкат таксата.

Най-странното е, че не са се разбрали единия да плаща един месец, другия – втория, твретия – третия и така да се въртят, ами всеки месец си делкат 20-те лева на три и записват кой е дал повече стотинки. От две месеца пък има съмнения, че единия си е вкарал втори телевизор и ги лъже, като не плаща като за два телевизора………Ей в такива ми ти пиратски истории е ангажирана цялата креативна енергия да гражданското общество……