Днес присъствах на конференцията “Методологически, теоретични, нормативни и практически аспекти на електронното обучение в България”. Организира се в рамките на някакъв Европроект, който се изпълнява от СУ, с водещ Педагогическия факултет и конкретно доц. Румяна Пейчева-Форсайт. Гръмкото заглавие нямаше нищо общо с реалното съдържание на събитието. СУ си представиха магистърската програма за обучение на учители по ИТ, някакво изследване за ИТ компетенциите на кадрите на Университета, няколко кратки презентации на докторанти и представяне на електронното им списание.
Най-ценното беше представяне на проучване за достъпа до технологии, използването им в образователния процес и отношението на учителите към ролята им в образователния процес. За първи път се публикува подобно изследване в България и то е единственото, което може да даде някаква представа какво по-точно се случва в областта на новите ИКТ. Тъй като изследването го няма все още публикувано (не знам и дали изобщо ще се публикува), си направих труда да заснема всеки слайд и ще си дам коментарите (мои и на изследователите). Сложила съм коментарите в слайдшоуто и всеки може да ги види и съответно да добави свой коментар. Ето и едно обобщение на наблюденията ми:
– Да се фокусира върху обучението на учителите – предметници. Как да създават и използват електронно учебно съдържание. И най-вече да им се изясни: защо да го правят;
– Учителите ползват ИКТ (т.е. компютъра) за браузване, е-мейл и от време на време някоя презентация/електронна таблица;
– ИКТ навлизат най-активно в началното образование, въпреки, че там не се изучават като ЗИП. Трябва да се работи по стратегии за промяна на учебното съдържание в 5-8 и 9-12 клас, тъй като само до 3-4 години учениците ще дойдат със съвсем различни умения и очаквания от настоящите;
– Какво е ИКТ – това са всички устройства, свързани с интернет! (мое мнение – уви несподелено от аудиторията)
– Въпреки, че основното предимство на ИКТ е възможността за персонализирано обучение (глобално определено предимство), то се поставя на едно от най-малко важните от българските учители.
– Всички бъдещи обучения трябва да са разделени на две части – от една страна чисто технически от типа стъпка-по-стъпка, и от друга страна обучения за електронни социални умения. (такъв курс вече има пуснат, с подкрепата на Майкрософт, в портала на МОМН, и над 15 000 учители са преминали обучението )
В следобедната част имаше дискусия за средното образование, която традиционно пое по познатия път: заплати, нормативна база, само проблеми, но не и решения, някога си как било….и никакви смислени предложения…
За съжаление днешния ден затвърди убеждението ми, че между училището и ВУЗ има огробна пропаст! Това е проблем, много по-сериозен от липсата на финансиране. Много мога да кажа по темата, но на този етап предпочитам да замълча.
Още повече пък имам да кажа потемата за връзката между бизнеса и образованието. Но за това в петък.
Ще се радвам и вие да споделите мнението си по представените по-горе данни и да се получи хубава дискусия!
Теди, преди всичко благодаря за споделянето на презентацията, че ние с моята бебка сме на манджа само от млекоцентралите, а и бабите не са в София, та социалният живот е … разходка из квартала 🙂
Прочетох презентацията и фактите в нея въобще не ме учудват. Като учител по ИТ с пет години стаж, (което в очите на моите познати си е жив героизъм за млад човек на 28 години), участник в курсове за обучение на учители, имам някакъв поглед върху темата.
В презентацията никъде не видях средна възраст на участвалите учители в изследването, което е от голямо значение. За съжаление учителското съсловие все повече застарява, аз почти не познавам млади учители, ентусиасти, които да се пробват да преживеят със заплатата на „млад“ учител.
Не знам дали хората, правили изследването въобще са влизали да преподават в училище, за да знаят с какво се сблъскват учителите всеки час. Пресен пример от вчера – техникум в Пазарджик, ученици от 11 клас в час по специален предмет, снежна топка, хвърлена по дъската на 30 см от главата на учителката. Е кажете ми как тази учителка ще мисли да ползва електронно обучение в час и защо???
За мое огромно съжаление училищата и учителите, които правят опити да ползват електронното обучение, се броят на пръстите на едната ръка. Въпросът не опира само до това учителите да се научат да създават електронни материали, да ползват ИКТ технологии, а преди всичко ЗАЩО да го правят, какво ги стимулира – отделеното в пъти повече време за подготовка, потупване по рамото от ръководството (ако то въобще е ЗА използването на такива технологии и има бегла представа за електронното обучение), +7-8 точки към диференцираното заплащане?
Мога да споделям още впечатления, натрупани за скромните 5 години стаж, но ще спра дотук …
За съжаление, аз не виждам светлина в тунела, а само отделни учители-светулки-ентусиасти, които имат щастливата привилегия да работят с истински ученици, които да оценяват усилията и труда им.
Теди, благодаря за подробната информация от проведената конференция! Моето мнение е, че провелите проучването, не са формулирали добре въпросите, а това е довело и до некоректни изводи. Примерно-използване на ИКТ в оценяване-как да го използват, къде е регламентирано, има една наредба 3 за система на оценяване, в която се задават броя на оценките и вида на изпитване (писмено, устно, класно, контролно..и т.н.)
Колко % от анкетираните разбират от „логове“?
Аз изпаднах в потрес от експерти в РИО на МОМН, които бяха изпратени на проверка в едно училище (www.199ou.info) поради жалба на учители, че били „тормозени“ от директора с ИКТ:) Един от експертите запита „какво е това електронна платформа и кой е разрешил на директора да я прилага в училище?“ Друг експерт запита „Как в електронния дневник се слагат файлове и дали училището има разрешение от МОН да използва електронен дневник?“
По мое мнение положението с компетенциите на учителите е катастрофално и докато няма задължителни изисквания за сертифициране на ИКТ умения за упражняване на професията, нищо добро не може да се случи.
Уф уф не ме отказвайте от това да съм учител 😦
г-жо Георгиева аз съм в потрес от инфото за 199-то училище >:-)
Аз да се „квалифицирам“ [:] самостоятелно и да ми дойде такъв „експерт“ просто е х-(.
Е аз съм и нагъл…правя и вътрешноучилищен курс за колегите за ИКТ( офис 2010 :->).
Наистина има Теди пропаст…искренно се надявам да изградим мост(поне въжен :-7) в следващите …20-тина години..
Да сме живи и здрави!
Краси, това което ти правиш – вътрешно обучение на учители, е най-правилния подход що се отнася до придобиване на технически умения за работа с даден продукт. Сега нали са предвидени 75 милиона за обучение на учители и ако аз имах възможност да взема решение как да бъде структурирано то по отношение на техническите компетенции, бих избрала такъв модел: учителя по ИТ прави вътрешно обучение. В последствие учителите полагат сертификационен изпит (ECDL, не itCARD!). Ако над 50% от учителите покрият теста – училището получава съответно финансов бонус, който директора заплаща и труда на учителя. Струва ми се честен модел. Но – за да предвидя коментарите, че това не е възможно във всички училища – ОК. в тези, в които е! нека директора и учителския колектив преценят.
Нина, Мира – не е правилно да съдим по един (3,5,15) случая, за цялата система и да се „отказваме“. Такива случаи може да си ги разказваме само като вицове 🙂
Сигурно е било хубаво и важно на конференцията.
Има много ентусиасти, които са „самотни бегачи“ и правят индивидуални опити да качат обучението в интернет http://matematikasmironov.wordpress.com
Моят скромен опит е че това не бива да е самотно занимание. Не ние да кандидатстваме за проектите, а „проектите да кандидатстват да ни наемат“. Щом сам съм направил сайт, който вчера е бил посетен от 475 човека, значи „мога и знам как“. Не искам да попълвам формуляри и да съм чиновник..
Те да си „усвояват парите и да си ги отчитат“. Всеки да си гледа неговата работа..
qkoe haresva mi
Никак не е розово положението и ние си го знаем, но…
Тук при нас (зад граница) този израз има продължение –
и какво като го знаем?
Винаги в образованието е имало учители, които са били много по–напред в разбиранията си, в начините на преподаването, в отношенията с учениците от целокупната маса.
Странно е, че една част от колегите не желаят да използват възможностите на ИТ технологиите в работата си (била съм свидетел на яростно противопоставяне и отхвърляне на електронното обучение и то „основателно“ – самият колега не може да включи компютър, а какво остава да работи с него!)
… Хубаво нещо са конференциите, само да довеждат до реални резултати. Дали?
Има една много популярна диаграма за учителите. Тя е една сфера, разделена на 3:10-15%, 30-40%50-60%.
10% са учителите – новатори. Тези, които дърпат системата напред. Това са учителите по призвание. 30 процента са учителите – последователи. те искат да са учители-новатори, но нещо не им достига. 50-60% са учителите, които „това работят“, защото няма нищо друго подходящо.
И тази диаграма е валидна за цял свят.
Различното е, че в т.нар. запазни държави, а аз бих ги нарекла Държавите в топ 30 на ПИЗА изследването, образованието се осъщедтвява на конкурентен принцип. Училищата се конкурират за тези 10% от учителите, които от своя страна пък привличат най-добрите ученици, постигат високи резултати и ги превръщат в елитни училища.
Този конкурентен принцип сега тепърва почва да се въвежда у нас. Това става бавно и тромаво. Съпроводено с редица административни пречки.
Интересното е, че въпреки конкуренцията за иновативни учители, техният процент остава най-малък.
„Вашата заявка не можа да бъде изпълнена
В момента Windows Live ID има технически проблеми. Опитайте отново по-късно.“
За днес (вчера) – това е поредното разочарование от универсалния вариант да се предоставят файлове. Здраве!
Винаги се случва да сложа катран и да вгорча хубавата дискусия.
Задавате ли си въпрос – ако се наложи (идеалните условия за това дори на теория не съществуват!) двама преподаватели, които са еднакво грамотни за работа с ИКТ, да преподават един и същи материал – единият с използване на ИКТ, а другият – без – при кого успеваемостта ще е по-голяма?
Няма да ме убедите нито в единия, нито в другия резултат.
Защото резултатът НЕ зависи от умелото прилагане на ИКТ.
И да се вманиачаваме по проекти, целящи компютърна грамотност на учители и ученици, вече е архаизъм.
Нищо лично, но „социалните ми електронни умения“ да направя сайт, презентация и притежанието на сертификат от обученията на Микромеките за учители, не ми спестяват псувните на учениците. И не само.
Желая Ви приятни мигове на майчинството в този най-хубав период – когато с всеки ден детето ти става човек пред очите ти.
И дано да си остане оптимизмът за професията Ви!
@ Zelenokroki
Не мога да разбера смисъла на коментара ви. Ако нещо сте недоволна от безплатните обучения, които Майкрософт предоставя на учителите – просто не участвайте. И без това има страшно много желаещи, като една голяма част не могат да се включат.
Ако учениците ви псуват, то това няма нищо общо с уменията за ИТ, а по скоро с цялостните педагогически умения и е редно да се замислите върху тях.
Иначе, донякъде съм склонна да споделя мнението ви, че „И да се вманиачаваме по проекти, целящи компютърна грамотност на учители и ученици, вече е архаизъм.“ Но на същата тази дискусия споделих мнението си, че да правиш учебник как да се ползва компютъра, до три години ще е като да правиш учебник как да се ползва телевизора.
И да ви кажа мнението ми бе прието много негативно от аудиторията…..
Благодаря за пожеланията.
IT е инструментариум, а не самоцел!!!
Да сме живи и здрави!
П.С. Искам да съм в 50-60%, ако циганката-врачка е сгрешила :)и си остана даскалче;). Другото май вече е каубойска история.
Съгласна съм със zelenkroki.
Моето мнение е, че каквито и да било науки, свързани с компютър, се преподават на група от 3-5 ученика. По-голяма група означава загуба на часа в надвикване с учениците, които играят каквито игри намерят, проверяват фейсбук или се карат със съученици кой колко седял вече и че и други искат да играят.
[…] […]