Добре дошли при Тедчето

Признавам си, бях поизостанала с актуалните новини от България последния месец – то не бе олимпиада, то не бяха почивки и отпуски….Последните дни се опитвам да си навксам “пропуснатото” и няма как да не ми направи впечатление, че темата, която трайно присъства в медиите е за заключенията на Комисията по дискриминация за авторите в учебниците. Изчетох статии, коментари, обяснения, дори препратки за заплахата на държавната сигурност…..но продължавам да не мога да си отговоря на въпроса: Какво, по дяволите, става? Защото аз не мога да намеря логично обяснение на случващото се. И по стар БГ обичай си мисля – ангажира се общественото мнение в една посока, за да не вземе да се ангажира в друга. Или по-точно – да не се ангажира. Нима най-големия проблем на българското образование е Ботев? Но пък дума не се обелва за новия закон, който аха-аха и ще се  приеме. Или пък за предстоящите програми за квалификация на учителите (за има-няма 70 милиона), или за обезлюдяването (бих използвала обез-ученицяването) на професионалните гимназии? А какво да кажем за нежеланието на младите да стават учители….Впечатлява ме лятната обществена енергия, която се впрегна в дискутирането на тема, която не подлежи на дискусия. За такива ситуации си има една поговорка – “Отмини простака с мълчание”. Хубаво е да им се набива на децата от детската градина. Много проблеми ще ни спести: хем няма да се разхищава личностна / обществена енергия, хем като изобличиш простака току виж спрял да прави поразии.

И докато ние си говорим за дискриминацията при Ботев и Вазов, 10% от завършващите средно образование тихомълком се пренесоха да учат в чужбина от септември. Това е по-важната новина.Малко са, трябва повече. Всеки един студент в чужбина повече доказва, че нашето средно образование е на високо ниво и дава добре подготвени и мотивирани ученици. Всеки един студент повече в чужбина, означава реклама за страната ни, означава контакти, означава добре подготвен специалист. Ще се изучи, ще поработи и ще се върне в България със знанията, уменията и контактите да прави бизнес поне на европейско ниво.

В Бургас се запознах с Митко. Учи в Единбург. ИТ в предучилищното и началното образование. Беше се върнал да си кара задължителния стаж. Попаднахме в компания на англичани. Аз винаги съм имала проблем да се разбирам с англичани – говориш си за природата, за времето, за ливадите…..и така 3 часа. И на третия час – хоп – казваш си каква ти е болката. За 5 минути сте се разбрали какво да правите за напред. За една година освен перфектен английски, Митко е усвоил до съвършенство културата им. Като се върне след 10 години вероятно ще развие успешен бизнес с партньори във Великобритания. А е само на 19. трябва да имаме повече Митковци.

И понеже третата ми тема са строителите, тя има много общо с темата за Англия и за образованието. 6 паунда на час е стафката за общ работник в строителството (братчето ми се беше хванал временно). Та, след две години най-после намерихме фирма, която да ни направи 10 метра подпорен зид. Фирмата я намерихме с връзки, защото обекта ни е малък и не носи големи печалби, освен това е много краткосрочен. Евала на връзките в България. В началото на август се стовариха 10 младежа и един майстор и набързо укрепиха подпора. Само да уточня, че в наачалото на август беше над 40 градуса. бачкаха по цял ден, приключиха в срок (щото нали е с връзки) и накрная като плащахме, се оказа, че надницата им е 20 лева на ден, а на майстора – 40. И аз вече 20 дни се чудя: какво правят тия млади хора да работят в България, като могат и те да идат в Англия за 6 паунда на час????А пък ако завършат професионална гимназия и вземат занаят – поне 3 пъти повече…..Споделих си чуденката с мой приятел и той веднага ме нахока: стига си им давала акъл, кой ще остане да работи в България…..

Същия тоя приятел прочел, че над 1 000 000 (един милион) българи живеят с под 120 евро месечно. Ама иначе седим най-добре макроикономически….