Историята за завода в Лом мога да я започна веднага. По трудна ми е другата тема – за очакванията в образованието. Защото те са многопосочни и трудноизмерими. Нека започнаот там, от където мисля че се поставя същественото начало. А именно – нарастващата пропаст между образованието и нуждите на пазара на труда. Тази пропаст до някъде може да се измери с шокиращите данни за над 40% безработни младежи в Испания и близо 20% в България. Подплътена за нашата страна с данни, че 70% от младите хора оскат да емигрират.
Снощи си говорих със заместник ректора на един от най-големите университети. Опитва се да намери правилния път към бизнеса, като има в предвид по-горните данни. Най-опростено неговата идея е “топ 10 на студентите ни да ходят в бизнеса” .Да, ама….Следват няколко въпроса от моя страна:
1. Тия Топ10 докато учат ли ще “ходят в бизнеса” или след това – отговор: след като завършат
2. Добре де, ама как ще принудиш тия топ 10 да отидат точно в тоя бизнес, а не в някой, в който работят от 3 години?
3. Какви са механизмите на топ10 студенти, които хипотетично никога не са работили, да изберат да останат в България, а не да изберат магистрагура в Англия?
Професорът няма отговор. И аз нямам. Имам само въпроси. Най-удобната ситуация. Не предлагаш решения, само критикуваш. Май по-голямата част от овластените хора в България само поставят въпроси, без отговори. А пък тия от които нищо не зависи – имат веднага решение. Словоблудстват денонощно във Фейсбук.
Реалната статистика е, че близо 10% от завършващите средно образование избират да продължат в чужбина. Преди няколко дни четох статия за чуждестранните студенти във Верикобритания: ако не си подадат навреме документите за банков заем, която да им покрие разходите за образование, имат наказателна такса. Т.Е. можеш да учиш, ама ако имаш банков заем…..И че 6200 студента са предпочели Великобритански университети тази година (включва бакалаври и магистри). И на всички им е отпуснат заем за образование.
А моя професор от две години се мъчи да договори условия за преференциални кредити за студенти да си вземат по един лаптоп…Отказват му всички банки, защото БГ-студентите са “рискови клиенти”.
Е кое е по рисковото? Студент емигран от България с 9000 паунда годишен заем заобразование, или студент в България с 1000 лева заем. Всеки може сам да си отговори….
А сега за завода в Лом. На фона на тези глобални проблеми, които занимават моето съзнание, има една простичка история. Завода за мотокари в Лом са го купили инвеститори и ще се произвеждат тръби и някакви други части….Търсят 1000 работника. До една година. Кранисти, шлосери, завачици…..Очаква се заплатат да почне от 500 лева. Което, ще “вдигне стандарта на града”.
На хората в Лом им е “през оная” за великите мисловни и аналитични дейности на държавата. Те си чакат завода, защото той ще им донесе пари. 900 лева за кранист. А за там висше не трябва.
И се питам аз – трябва ли да наливаме милиони в едно локално висше образование, или на държавно ниво да се договорят преференции за следващите висше в чужбина, а ние тука да си копаме градинката на професионалното средно образование и да дърпаме локалната икономика?
Преди да отговорите – помислете поне два дни!
Вашият коментар