15 септември, 2018 г. Далаверов наблюдаваше отстрани. 1428 ученика чакаха в двора на Първа частна професионална гимназия по Автомобилен дизайн да започне новата учебната година. Въпреки оркестъра, развяващите се национален и европейски флаг и балонената украса, някак си не се усещаше тържественост – ни по отегченото поведение на учителите, ни в безизразните погледи на учениците. Само Далаверов празнуваше – днес започваше приватизацията на единствения неприватизиран сектор. Образователния. И както във всичко досега – той смяташе да спечели. Много.
Спомни си дългия път, който извървя последните две години. Спомни си как консултантите му предложиха да инвестира и да направи частно училище. Но не какво да е училище – а Професионална гимназия. И не къде да е, а в град Забравен (общински град в покрайнините на държавата, известен с най-много безработни и най-ниски доходи. Някои добавяха – и градът с най-голям процент малцинства, но Далаверов това не го интересуваше – той делеше хората на бедни и богати. Бедните го правеха богат, а богатите му отваряха вратите към бедните. Затворен цикъл). Точно преди две години Далаверов започна да смята и да развива бизнес плана си: 2300 лева на ученик, на година влизат директно в училището. На учебна година. Която си е на практика половин календарна, като извадиш ваканции – стандартни, дървени и грипни.
Приходи: 1400 ученика х 2300 лева = 3 милиона 220 хиляди лева кеш пара на полугодие.
Разходите – както много добре знаеше, зависят от много причини.
Имаше 2 важни фактора, за да станат тези пари реалност:
1. Да получи лиценз за частно училище от Министерството на образованието
2. Да намери ученици, които да се запишат и съответно държавната им субсидия (Единен разходен стандарт май беше) да започне да пълни сметката на Далаверов.
Първият въпрос се оказа доста труден за решаване. Отне му година и половина. Далаверов беше професионалист – по документи всичко докарваше идеално. Даже успя да се сдобие със Споразумения за сътрудничество с най-големия производител на дизайнерски камиомобили в Нубия, който беше готов веднага да отвори завод в град Забравен и да стартира дуално обучение. Намирането на ученици се оказа далеч по лесно, но пък много по ресурсоемко. Свърза се с местния бизнес лидер – той се съгласи да му съдейства, но срещу 100 лева на калпак годишно (разбирай записан ученик). Още по 100 лева на калпак годишно отиваха за семейството на ученика – 50 лева в началото и 50 лева в края на учебната година. Бързо се разчу из цялата община за тая жива далавера. Събраха се 1428 ученика. Повечето малки средни училища затвориха, поради липса на ученици. А и бяха държавни – т.е. не бяха гъвкави и бизнес ориентирани.
1428 х 2100 (нали 200 лева инвестираше на калпак) = 2 милиона 998 хиляди и 800 лева.
Паралелно организираше логистиката: взе на бартер от общината сградата на местната гимназия, санирана изцяло по европроект преди няколко години. Миналата година хлопна кепенците – няма желаещи да учат. Сключи договор да не променя предназначението за следващите 10 години и му я дадоха направо без пари – социален джойнт венчър по учебник….Нае съкратените учители, но само тия, дето се съгласиха да работят на половин щат. Имаше и такива, дето се съгласиха на 25% заетост. Тъй де – без пари хич не се живее! Само счетоводителя си докара от Столицата – знаеше, че този човек му е важен, за да върви бизнеса. За директор сложи някакъв местен тарикат – роднина на кмета, който вече 7ми мандат управлява. Не му трябваха излишни разправии.
Отначало се учуди, че никой от родителите на клиентите му не се поинтересува за образованието, за реализацията, за бъдеща професия и доходи. После сам намери отговора – хората толкова се бяха обезверили последните 25 години от несбъднати обещания. 100 лева – 50 в началото и 50 в края, и така 5 години подред, си бяха нещо реално. Така обичаше да работи Далаверов.
И така дойде 15 септември, 2018. Две години труд, увенчали се с успех. Далаверов вече кроеше планове да открие филиали на Първа частна професионална гимназия по автомобилен дизайн във всяка област. Трябваше да бърза. Конкуренцията вече го гонеше по петите.
Тази история е изцяло измислена. Тази история може би никога няма да се случи. Или пък може да се случи. Моето мнение е, че ако се приемат поправките, предвидени в настоящия Законопроект за предучилищното и училищното образование, според които ще се финансират частните училища – възможно е да се случи. Ако тази субсидия се равнява на размера на единния разходен стандарт за ученик – има много голяма вероятност да се случи. А аз не искам това. И смятам, че всеки български гражданин трябва всячески да се бори този сценарий дори да не започне да се развива.
Не искам никой да ме разбира погрешно. Аз не съм против държавата да подкрепя онези семейства, които са предпочели да изпратят децата си да учат в частни училища (не детски градини – там историята е друга). Родителите плащат данъци, с които респективно се финансира и държавното образование, чиито услуги те не потребяват, въпреки че финансират. Същевременно обаче не трябва да забравяме, че именно родителите са взели решение – ТЕ САМИ СА ВЗЕЛИ РЕШЕНИЕТО да не използват тези услуги. По ред причини, за които няма смисъл да гадаем какви са. Важното е, че те ДОБРОВОЛНО СА СЕ ОТКАЗАЛИ да използват определени услуги, предоставяни от държавата и финансирани от техните данъци.
Защо обаче държавата да овъзмездява този техен доброволен ОТКАЗ ОТ УСЛУГА в пълния размер, и то директно към бюджета на частното училище? Много по-добро решение е тези родители да бъдат компенсирани по няколко други механизма, като например:
1. Чрез данъчни облекчения, по модела на данъчните облекчения за млади семейства, които изплащат кредит за жилище: размерът на годишната такса за частното училище да се приспадне от данъчната им основа и така да се намалят данъците
2. Държавата да подпомогне частните училища, като оптимизира мрежата на държавните и отдава безвъзмездно неизползвания сграден фонд. Или на прост език – да обедини училища с по-малко ученици в едно, а празната сграда да се предостави за частно училище. Това решение е в ръцете на общините, ако сградния фонд е общински
3. Частните училища да бъдат включени като бенефициенти по Националните програми на МОН.
Моето мнение е, че държавата трябва да подпомага развитието на образователния сектор чрез конкретни мерки и политики, а не чрез наливане на пари на калпак. Кеш парата във всяка сфера автоматично довежда след себе си Далаверов и компания, които я опорочават и оглозгват. Ако някой се съмнява, че по горната история може да се случи – нека си припомни скорошната история за частното енерго, за замесените лица и къде са те в момента. Може би се оглеждат за поредния сектор, който да приватизират?
Добре дошли при Тедчето 
Че в момента се случва точно същото в държавните и общински училища…. Проблема не е формага на собственост, а финансирането на калпак или на глава добитък без критерии за качество и ефективност…
Г-н Спасов, финансирането на ученик не е погрешно. Според мен погрешен е моделът, по който се разходват ресурсите. Т. напр. проучвах как се финансира образованието в Австрия – и там е на „калпак“, само че с парите се покриват определени разходи – т.нар. фасилити разходи – за ток, телефон ….. Заплатите са разход на държавата
разходите за СМР също. Според мен при нас лошо впечатление прави, че на практике директора от делегирания бюджет може да финансира всичко. Отделно общината финансира СМР, отделно по европроекти – това в определени случаи води до случаи на злоупотреби – ежегоден ремонт на едни и същи тоалетни, ремонт на покриви и т.н. Трябва да се промени логиката на разходите,но ЕРС не е лошо като база.
Постоянно чуваме „Образованието е приоритет“ и от този приоритет приоритетно бяха отнети 1/3 от средствата (за 7 години от 4,5% на 3,1% от БВП, а се говореше да достигнат 5%).
Всички са деца на България и всички трябва да получат „дължимото“ им се… Че ако всички деца са деца на България защо не всички получават детски надбавки??? При това родителите им НЕ „са се отказали доброволно“ от възможността да получават такива.
И при толкова разруха от пороите пари ще се дават за енергийна ефективност…
Сбъркана държава. Винаги се дават пари там където е „най-приоритетно“
Не си бях давала сметка, че всъщност се плащат държавни помощи за дете, но не на всички…Аз съм от тия, дето не се полагат – да се равдам, че имам работа и доходи, казаха социалните….В момента работя по един пълен анализ на разходите на МОН по националните програми и като съм готова – ще публикувам „откритията“ си. Интересно ми е колко пари се прехвърлят (като процент) – от една национална програма в друга….
Авторът на тая статия първо за вземе да се научи на правописание и граматика и после да разсъждава, моля! 🙂 Един красноречив пример: ученика се пише ученици!
Според Любомир Андрейчин (Основна българска граматика, С. 1944) съществителните от мъжки род (едносрични и многосрични), окончаващи на съгласна, след числителни имена имат особена форма на -а или -я: два вола, три кожуха, два коня, четири славея.
….
4.При съществителните имена от мъжки род, означаващи лица, се употребява по-често обикновена форма за множествено число, особено след числителни с форма двама, трима и т.н.: двама пътници (двама пътника), десет ученици (десет ученика) и т.н.
Ако не можете да разберете по-горния текст – припомнете си българската граматика.
И трите предложения са точно в десетката. Преди години имаше идея всеки ученик да получава ваучер, с който да избира училището и така да се формира бюджета, с което училището да разполага. Какво ли стана с тази идея?
Статията е без грам познаване на частния сектор в образованието. Унизително е положението на частното образование – само един въпрос имам – за над 20 години кой прибира парите на тези деца – частни детски градини, училища и университети? Защо тези деца не вземат стипендии или наградни фондове за олимпиади, в които печелят челни места или по програмата за Даровити деца?Никъде няма такава дискриминация по света.Моля авторът да напише статия за братовчеда на Далаверов, който за тези пари е прибирал тези пари…Ще бъде монография, а не разказче за наивници…
Мира, едно от най-вредните поведения по отношение на образованието е за него да се дискутира само в черно и бяло. Права сте в това, което пишете – наистина децата в частните училища не получават стипендии, което не е редно – всяко дете трябва да получи възнаграждение за труда, който е положило. Благодарение на коментара ви, прочетох Наредбата, с която се определя реда за получаване на стипендии „финансират се за сметка на целеви средства от държавния бюджет“. Ето това е нещо, което трябва да се промени – и мисля, попада в т. 3 от промените, които смятам, че могат да се направят. Моята цел не е да критикувам частните училища – ежедневно работя с много такива, консултирам ги по отношение на областта, в която аз съм специалист и факта, че продължаваме да работим заедно вече толкова години говори за това, че се справям и ми имат доверие. Искам да провокирам хората, които са прочели статията, да се абстрахират от емоциите, да затворят очи и да си представят дали тази измислена история е възможна. Ако вие сте убедена, че тя не е възможна – аз уважавам мнението ви и ще се радвам да чуя вашите аргументи.
В статията липсват само всички онези Далаверови роднини, които днес са директори в държавните училища и които печелят чудесно от този кокал – пак за сметка на качеството на образованието.
Александър, много хора ще се съгласят с вас, че има такива „Далаверови роднини“. Но има и много директори, които работят усилено за образователната кауза. Аз познавам и от едните и от другите. Въпросът е – какво може да се направи, за да се граничат вредите, които се нанасят на образованието от далаверовото поведение. Мога да ви кажа аз какво предложение бях направила преди година – да се въведе регистър на извършените СМР в училищата, като допълнение към Админа. Друго такова предложение може да е при избор на директор настоятелството също да има думата. Има предложения за мандатност на директорската позиция, но лично аз не виждам това да доведе само до положителни промени – защото, както казах, има и директори, които са много добри мениджъри. А според вас какви мерки трябва да се вземат?
И частните училища и частните болници и др. подобни неща имат смисъл, когато държавата е решила проблемите на тези 40% от хората, които са с доход под този за оцеляване. Всичко друго е пълнене гушите на частните собственици.