Добре дошли при Тедчето

Последните две години съм изчела доста материали относно резултатите на 15-годишните на международното изследване PISA. Чела съм както официалните доклади, така и безбройните коментари на експерти по медиите. Според мен трябва да има някаква обективна причина за спадащото представяне на българчетата. И ще ме прощавате, ама наистина обективна, а не субективни твърдения от типа: много е натоварен материала, учениците не учат, учителите лошо преподават и т.н. Последно през почивните национални празници прочетох последния доклад: Students, Computers and Learning: Making the Connection, който анализира резултатите от последното PISA изследване (2012) на държавите, които са направили паралелно компютърно тестване на учениците по математика и четене. България не е от тези държави. Както и много други.

Покрай коментарите, които прочетох отново ми изпъкна изводът, че българските ученици изостават спрямо своите съученици в първите места на класацията, с около 2 години. От известно време в мен започва да се оформя една теза, която се надявам да мога да докажа, а именно – не учениците са тъпи, не учителите са изостанали, ами просто учебното време в България, спрямо учебното време в държавите от топ позициите, е по кратко. С други думи – през една стандартна календарна година, учебното време в България е по-малко, благодарение на по-дългите ваканции. Натрупано това по кратко време през учебните години,  до които учениците навършват 15 години, съпоставено с техните съученици, определя и изоставането от приблизително две години учебен процес.

В опит да потвърдя това мое за сега недоказано наблюдение, се обърнах към мой колега – Тодор Радев, който от години живее в Китай (4 от държавите, класирани в топ 10 са от този район, а именно: Macao-China, Chinese Taipei, Hong-Kong China, Shanghai China). Зададох му въпрос как е организирана там образователната система по отношение на ваканциите. И получих този отговор

“Здрасти Теодорче, общо взето картината е следната:

а) по закон децата трябва да са навършили 6 години към 31 август, за да тръгнат на училище. Има обаче такива, които тръгват и преди тази възраст и навършили вече 7 години. Решението кога да пуснат децата си на училище е на родителите и зависи също дали училището е съгласно да ги приеме (ако са по-малки). Средната възраст, при която китайчетата тръгват на училище в момента е 6 години и 7 месеца.

б) продължителността на учебната година също не е фиксирана точно, заради китайската нова година, която следва традиционния календар и винаги се пада на различни дати. Учебната година не се определя централно, а от местните комисии по образование. Това, което ти пращам е графика за миналата година в Пекин за началните и средни училища (може да си го преизчислиш в случай, че съм объркал някъде).

1 срок (1 септември 2014 – 1 февруари 2015): обща продължителност 22 седмици (110 работни дни, включително 5 празнични; 44 неработни дни) / реално учебно време 19 седмици
2 срок (2 март – 12 юли 2015): обща продължителност 19 седмици (95 работни дни, включително 3 празнични; 38 неработни дни) / реално учебно време 16 седмици

Цялата учебна година е продължила 52 седмици (общо) / 41 седмици (реално учебно време)

Зимна ваканция (2 февруари – 1 март 2015)
Лятна ваканция (3 юли – 31 август 2015)
Зимна и лятна ваканции: 11 седмици”

Признавам си,в началото не го направих, а трябваше да споделя с Тошко причината, поради която се интересувам от тази информация. Направих го на следващ етап и това е отговорът, който получих от него. Слагам го, защото мисля, че е съществен за разбирането на азиатската сила в четенето и математиката. А и дава повод за интересни мисли по повод частните уроци, уважението към учителите, отговорността на родителите….все едни такива актуални български теми.

“Теодорче,

Сега ще те отегча, защото китайското образование ми е слабост, особено покрай хлапето, което вече нагазва в дълбоките води

Картината е горе-долу следната. От това, което ми пишеш смятам, че Шанхай е взет като пример за обучението в Китай, а не само за града. Не знам обаче доколко точно Шанхай отразява съвременното китайско образование, че да се правят изводи за цялото китайско. Той е по-скоро пример за образованието в големите китайски градове, най-вече поради това, че образователният пазар там е един от най-конкурентните вероятно в световен план и с десетилетия, да не кажа столетие, пред огромната част от останалия китайски образователен сектор – има филиали на престижни чужди колежи, супер елитни училища и детски градини, частни школи и образователни центрове, в които преподават и много чужденци. В същото време има много богати родители, които хвърлят луди пари за образованието на децата си още от най-ранна възраст. Не мисля, че разликата в продължителността на ваканциите в България и Китай е толкова голяма, но през учебно време китайчетата са доста по-натоварени, включително с извънкласни занимания, които заемат много важна част в живота им (за средната класа, за която споменах). Освен това родителите в Китай контролират в много по-голяма степен всичко, свързано с образованието на децата им, отколкото българските. Принуждават ги да ходят на разни школи, образователни центрове, за да си подобряват знанията – основно по английски, математика, йероглифи. Още от първи клас имат оценки, а след края на всяка година и изпит. До 6-ти клас тези изпити не са чак толкова важни, докато за влизане в гимназията има сериозен изпит. Предполагам вече сама се досещаш, че всичко това създава у китайчетата още от влизането им в училище представата за образованието като конкуренция, в която или си победител и пред теб се отварят повече възможности или си губещ и пропадаш по социалната стълбица. Когато говоря с тукашни родители и ги питам защо карат 5-6 годишни деца на курсове след училище, отговорът е един и същ – в училище не е достатъчно, за да бъдат наистина добри. Така че съзнателността и родителския контрол са една от големите причини за това китайчетата да са по-прилежни ученици и резултатите им да са по-добри.
На второ място, атмосферата в училищата е много по-различна от тази в България и в нормалните училища на Запад. Авторитетът на учителите е доста близък до това, което беше у нас по време на социализма, съответно дисциплината в клас и ефективността на обучителния процес. Китайските учители могат да бият и няма да бъдат съдени, макар че в големите градове това вече е много рядко (най-вече защото ще навреди на имиджа на училището) и ако се разчуе такава новина тя е в графата „скандал“. В същото време в китайската образователна система е сериозно застъпена етиката – още от детската градина децата имат такъв предмет, в който им се разясняват ценности като уважение към родителите и по-възрастните, към учителите, патриотизъм и т.н. Всичко това е изчистено от комунистическа идеология и се представя като традиционни китайски добродетели. В някои училища правят специални церемонии като едно време, с които децата да демонстрират уважение и благодарност на родителите си – като например им мият краката. Преди да се осъзнаят като отделни личности китайчетата са учени, че са част от някаква група – семейство, училище, град, нация и че „колективното“ винаги има приоритет над индивидуалното. Това пък ги прави по-контролируеми (включително самоконтрол), за разлика от тези на Запад и мисля, че има сериозно значение за ефективността на образователния процес (това което трябва да бъде научено). Ако на Запад в образованието се разчита на убеждението и предизвикването на интерес у децата с интересни методи на преподаване, в Китай се учи, защото така трябва и защото конкуренцията е огромна.
На трето място, за Китай, Япония и Южна Корея определено смятам (а и не само аз), че начинът, но който се учи е определящ за това децата да са по-добри по математика от тези на Запад, а не толкова натовареността. В Китай има тенденция да се идеализира западното образование и откакто съм тук има гласове, че китайското образование не създавало креативни личности, не развивало способностите на децата да мислят самостоятелно, а било догматично, закостеняло и се базирало на зубрене и заучаване на модели. Това действително е така, но ако за хуманитарните науки това не е добре, според мен именно този факт помага на китайчетата да се справят както с йероглифите, така и с математиката и точните науки по-добре от връстниците им на Запад. На пръв поглед йероглифите нямат връзка с математиката и изискват и развиват много добра визуална памет, но в действителност развиват и логическото мислене, защото в структурата им има много логика. По тази причина смятам, че логическото мислене, което е ключово за математиката, у китайчетата започва да се развива по-отрано на по-високо ниво, отколкото на Запад. Ако в нашите детски градини рисуват слънчица и дървета до 6 годишна възраст, китайчетата още от 3 години ги вкарват в разпознаването на йероглифи и докато тръгнат в първи клас много от тях вече знаят 300-400 йероглифа плюс латиницата, защото им трябва за транскрипция, и могат да четат елементарни книжки. В същото време развиват и логическо мислене. Когато станат на четири години в детските градини учат също елементарни математически действия – събиране, изваждане, умножение и деление. Любопитна подробност – на сина ми, който тази година беше в първа група от детската градина, при това най-обикновена, и е на 3 и половина, му дадоха вече сметало, от тези, които по мое време трябваше да носим в първи клас. Знае да брои до 30, познава цифрите до 10 като ги види, включително на китайски и арабските. И всичко това е дело на детската градина. Така че докато тръгнат в първи клас бекграунда на китайчетата по математика и логическото им мислене е вече доста по-солиден от този на западните деца.
И една друга техническа подробност за самия образователен процес, която мисля че също има значение за успеваемостта. Децата тук отиват на училище сутринта в 7:30-8:00 и приключват следобед в 15:00 часа. Повечето от тях обаче стоят в училищата и се подготвят за следващия ден още 2-3 часа – до 17:00-18:00, заради работещи родители.”