Добре дошли при Тедчето

Всеки подхожда към дадена ситуация с някакви очаквания – позитивни, негативни, неинтересуващи. За пътуването ми към Копенхаген подходих със следните очаквания: че ще е студено, че ще е тъмно, че ще е скъпо и общо взето – скука. Разбира се, очакванията ми бяха формирани на база кратки проучвания в интернет за прогнозата за времето, цената на таксито ми от хотела и нахождението му, което си го представях като ХолидейИн в нашия бизнес парк (никой не може да избяга от рамките, които сам си поставя. Особено като прочете, че има и МОЛ…). Добре поне, че има директен полет, на Уиз.

Към 22 часа прегладнели пристигнахме в нашия хотел. Е, не бяхме в бизнес парк, а в квартал на Копенхаген (както първоначално изглеждаше). Ще споделя коментар от мой спътник: Ами то Копенхаген като Габрово – по това време на денонощието няма жива душа по улиците. Оказа се, че няма и къде да ядем, от рецепция ни насочиха към SevenEleven, нещо като мини супермаркети, които единствени работели 24 часа. Или към пицария на Гарата, но не бяха сигурни дали работи по това време. Потвърдиха се първоначалните ми очаквания – за нашия стандарт е много скъпо. Бутилка 500 минерална вода в същия този супермаркет беше около 15 крони (3.50 лева), почти колкото кенче Тубург.

Настъпи следващият ден и се отправихме на опознавателна разходка – без особен ентусиазъм, особено като ти вземат 48 крони за влакчето до центъра (малко над 12 лева), който е на 15 минути.

В самият Копенхаген обаче нещата коренно се променят – мога да кажа, че за първи път съм на място, да което съм чела, но никога не съм вярвала, че наистина съществува. Коли почти няма. Но има много колела. Паркинги за колела, пътища за колела (изобщо няма място за сравнение и с най-съвременните велоалеи в България), светофари за колела, вагони за колела и много хора на колела. Това е основният им начин на придвижване и няма нищо странно да видиш жена с официален костюм и токчета, която нахлува маратонките, мята се на колелото и тръгва. Липсата на коли коренно променя самата атмосфера на града – тих, спокоен и много чист. Няма го напрежението на изнервени хора, които се бутат за да достигнат до крайната цел, изнервени от дълго висене в задръстване и след това търсене на заветното паркомясто. Въздухът е свеж, а характерният шум на мотори, част от ежедневието ни дразнещо чак липсва. Това е нещото, което най-много ме впечатли. Замислих се, попрочетох, разказаха ми: Копенхаген бил много подходящ за велосипеди, тъй като е равен град. Но самата инфраструктура на града така е правена, че налагането на алтернативен транспорт се е случило по начин, който е удобен, сигурен и предпочитан. Разбира се, местната власт се е намесила, като чрез механизма на данъците е направила притежанието на кола лукс. В Копенхаген има над 200 места, от където можеш да си наемеш колело, а повечето хотели го предлагат като безплатна услуга. Освен това има всякакви видове велосипеди, включително и такива, в които да возиш две деца.

При полудневната ни разходка успяхме да видим Малката русалка, шарените къщи, парка Тиволи (отвън само), както и открих че Копенхаген също си има Пишльо, уви не толкова популярен като брюкселския.

Ето и допълнително впечатления:

В стандартните им супермаркети (тип Била) всъщност цените не са толкова шокиращи. И има всичко от което един турист откривател се нуждае.

Паркът Тиволи е бил примерът за увеселителен парк, по който Уолт Дисни е проектирал Disney World. Видяхме го само отвън, но определено е мястото, което искам да посетя с децата скоро. Намира се в самият център на града.

Копенхаген е родното място на Малката русалка от приказката на Ханс Кристиян Андерсен и е увековечена с прекрасна статуя на брега на морето, замечтано загледана в далечината, чакаща своя принц. Една от най-големите забележителности на града и едно от малкото места, на които се продават сувенири.

Шарените къщи, или Нюхаун, са като картичка – прекрасни и зареждащи със силно положителна енергия. Няма начин да не сте ги виждали. Не може да се опише – трябва да се преживее.

Много от интересните места не успях да видя, поради липса на време – Експериментариумът, Зоологическата градина, Вятърните мелници, Замъкът и картинната галерия, музеят на Бирата. За това вече планирам посещение с децата.

Според вече далеч по-задълбочените ми проучвания, най-подходящото време е юни и август, през AirBNB се намират добри предложения за големи семейства, ако се разтърсиш из интернет има много комбинирани предложения за туристи, които значително намаляват цената на посещения по забележителности. Има влак от летището до центъра. И разбира се – има директен полет! 2 часа и половина. И както сами се хвалят – градският им транспорт е толкова добре уреден, че където и да се намирате винаги имате влак/метро/автобус на до 500 метра.

Ето и един интересен факт, който два дни ни хвърли в чуденка: бира и безалкохолно се продават в кенчета, само минералната вода е в пластмасови бутилки. Та на кенчетата има един странен знак. На втория ден установихме, че ни вземат една крона допълнително (25 стотинки) като си купим кенче. Попитахме защо, и какво се оказа: за да се насърчи рециклирането, всяка покупка на кенче се оскъпява, като след като се изконсумира, празното кенче може да се върне в специални машини, които съответно възстановяват парите. Ха сега си представете какъв положителен ефект би имала подобна мярка върху тукашните „гуменки“ (всякакъв вид течности в 0.5 до 3 литра пластмасови бутилки). А сега си отговорете защо няма да се случи.

Вместо заключение:

Знаете популярният лаф, който използваме при сравнения: И срещу нас да бягат, пак скоро няма да ги стигнем. Това не важи за Копенхаген (а вероятно и за Дания). Просто бягаме на различни стадиони. На различни писти. Все едно ние бягаме на новопостроения стадион в покрайнините на Шкорпиловци – нов е, чист е, но не е пригоден за постигане на рекорди, само за поддържане на форма, от време на време. Освен това като е строен последното, за което се е мислило е – има ли нужда от тоя стадион, точно там……