Ще ви разкажа една реална история. Но първо, защо? Защото от началото на седмицата пускам в личния си профил във Фейсбук снимки как моята дъщеря се обучава електронно. От тогава до днес получавам коментари от типа: ами то е така, защото ти си там. Това не е вярно. Но нека да започна с историята.
През 2017 година моята дъщеря не беше приета в нито едно училище по район на първо класиране. Аз имах три изисквания: да е на пеша разстояние, да е основно училище, да е едносменно. Подадохме документи и в 122 ОУ. Не в нашия район, но на пеша разстояние.
Бързата ми справка към 2017 г. показа, че това е училището, в което се е снимал филмът „Войната на таралежите“, че някога е било експериментално за проф. Лозанов за обучение по методите на сугестопедията, викат му “стъкленото”. Също така разбрах от bg-mama, че е доста позападнало и от не-предпочитаните училища. Но пък отговаряше на трите мои условия. Приеха дъщерята там може би точно защото беше от непредпочитаните.
Аз по принцип съм активен човек, обичам да помагам. През първата година влезнах в настоятелството, опознахме се с другите родителски активи, установихме връзка с Обществения съвет. Оказах се права в трите ми изисквания: детето беше спокойно и ходеше (и все още ходи) с много голям интерес на училище.
През 2018 г. имаше конкурс за директор. Нашият председател на обществения съвет също беше в комисията (така е по закон). Събрахме се, обмислихме и родителите се съгласихме, че той ще зададе на всички кандидати един единствен въпрос: Как ще въведе новите технологии в учебния процес? Вечерта нашият председател ни потвърди, че според него са избрали най-подготвеният кандидат и единственият, дал структуриран отговор на въпроса на родителите.
И така нашето училище през юли 2018 се пое от г-жа Ивета Германова. Никога не съм обсъждала с г-жа Германова стратегията за ИТ на 122ро училище. Не ми е работа. Аз като родител трябва да вярвам на ръководството и на учителите и да им помагам там, където ми поискат помощ. Това са мои принципи. Акъл давам, само ако ми поискат.
Към юли 2018 в училището имаше един компютърен кабинет с 15 работни места. Тук таме някой учител имаше лаптоп, закупен от родителския актив, или пък личен.
Една от първите задачи беше да се осигурят служебни лаптопи за всички учители. Училището е малко, делегирания бюджет не може да покрие такъв разход. За това г-жа Германова направи единственото възможно: обърна се официално с молба за дарение към ИТ асоциациите, дори и на използвана техника. Три месеца по-късно всички учители имаха служебни лаптопи, макар и втора употреба.
Въведохме платформа Microsoft Office 365 Education. Tук аз помогнах технически, разбираемо е. Но след това продължиха сами. Постепенно, за около година, обучаваха учителите.
А сега за учителите. Не знам точно това как се е случило, но от учебна 2018 при нас се появи едно младо момче. Току що завършило математика и информатика във ФМИ – Наско. Той започна да оказва подкрепа на учителите. Честно, нямам представа г-жа Германова как го задържа това момче, тя си знае. Нямам представа и как от учебна 2019 се появиха нови двама млади учители, току що завършили математика и информатика във ФМИ.
През зимата на 2019 година екипът на г-жа Германова се подсили с назначаването на г-жа Ирена Филипова като помощник директор. Г-жа Филипова пое оперативно обучението и квалификацията. И 122ро е залято от оферти за обучения с кредити. Всяко предложение се гледаше много внимателно и се преценяваше дали да се поиска финансиране. Според това дали то ще отговори на нуждите на училището. Нашите учители НЕ ПРЕМИНАХА така популярните обучения за работа с облачни технологии (54 одобрени от МОН програми за квалификации има към този момент!!!). Обученията за работа с облачни технологии, в случая на 122ро Microsoft Office 365 минаха по вътрешна квалификация – учители обучаваха учители. Отделно от това, което мярках през профила на училището, са имали обучение за KHAN Academy, Mozabook, може би и други, но съм ги пропуснала. Направиха и онлайн обучение как се работи с Teams – лектор беше учител от училище във Видин, където вече се използва. Това последното безплатно и доброволно. Г-жа Филипова грееше от радост, че са се включили след работно време всички учители.
И така, когато стана ясно че ще има извънредно положение, че ще се преминава към електронно обучение, нашето училище беше готово. Да, събота и неделя работи ИТ екипът (г-жа Филипова и тримата ни млади учители) денонощно. Аз помогнах само на родителите на децата в моя клас. По точно на двама. Останалите 21 се справиха сами. Първите два дни имаше, разбира се, стъпки накриво. То няма и как. Помогнах и на нашата класна. На ден трети в нашия клас всичко вървеше безпроблемно. Гледам от профилите на други родители, че и при тях е така. Отчет от ръководството не съм искала. Не ми е работа.
Нямам представа дали 122 ОУ “Николай Лилиев” има стратегия за дигитализация. От това което ви изписах по всичко личи, че има.
И така. Надявам се историята да ви е харесала и да сте си извадили поука какво е важно да се случи първо, за да се случи второ, за да се случи трето и колелото да се завърти. Това не става за 5 дни. И не се прави от един човек.
Моите благодарности на родител отиват за ръководството и за учителите ни. Аз съм един спокоен родител. Колко от вас са като мен?
п.с. Мислех първата ми история за 122 ОУ да е за това, че сме Иновативно училище, че имаме разработени програми по роботика за 1-4 клас, за роботите ни, за радостта на учениците ни като работят в тези часове…..по нататък
Вашият коментар