Добре дошли при Тедчето

„Тури му една ай-сиктир манджа“. Така казваше от време на време майка ми. Веднъж сериозно си поговорихме, какво значи това. Била съм на 10-11 години. Та, „ай-сиктир манджа“ правилото, така както съм запомнила от нея и от тогава насетне го прилагам във важни ситуации, е да отсея важните от неважните неща, по-важните от по-малко важните, критичните от важните. И да направя правилен избор. До сега това правило не ме е подлъгвало.

Средата на октомври се връща дъщерята от училище и ми казва: „Днес ми писаха двойка по музика. Защото госпожата ме посочи да пея песен пред класа, а пък аз пея фалшиво и ме беше срам. И отказах“. Факт. Дъщерята пее фалшиво, и дори да наема частен преподавател от Софийската опера нищо не може да промени факта, че слон е стъпал на ушите. „Тури му една ай-сиктир манджа“. И предадох знанието на наследницата.

Днес детето отново учи онлайн. И аз съм една безкрайно удовлетворена майка, предвид обстоятелствата. Защото година по-рано най-сетне разбрах на кое да туря една ай-сиктир манджа и къде да натискам.

А в началното образование е лесно. Има точно две неща, които трябва да се научат:

• Да разбират какво четат. Не просто да четат.
• Да научат простите математически действия: събиране, изваждане, умножение и деление.

Тези две фундаментални знания за мен са ключови да не се изпуснат, всичко останало може да се навакса или компенсира.

Това няма как да се случи само в училище. Ако родителите не се ангажират и се чака само на госпожата в клас и в занималнята, много е вероятно точно тези фундаментални знания да се пропуснат. И за това има преки доказателства: 47% от 15-годишните са функционално неграмотните според данни на ПИЗА от 2018. Според мен – защото е изпуснат точно 1-4 клас.

Кога за пръв път осъзнах колко е сериозен въпросът за функционалната грамотност на детето ми? Беше началото на трети клас. До тогава не се бях притеснявала особено: валят звездички и похвали по всичко в електронния дневник. Трети клас обаче в математиката се въвеждат текстовите задачи….и така проверявайки едно домашно при сгрешена текстова задача се втрещих. Накарах да се прочете веднъж, втори път. Да се разпише модела: дадено, търси се, решение. Тогава разбрах, че детето чете гладко, но не разбира какво е прочело. Спрях я от занималня моментално. И почнахме в къщи: чете нещо, разказва ми го (това е полезно умение, защото в един момент идват разказвателните предмети). Четем, изговаряме и разписваме текстови задачи. Месеци наред. После дойде онлайн обучението. За нас си беше глътка въздух. „Ай-сиктир манджа“ на всичко без математиката и българския. Безотговорно? Не и за мен. Всички останали предмети се доразвиват нагоре в училище или могат да бъдат компенсирани.

И така, сега пак се учи онлайн. Неясно до кога. Естествено, че искам детето ми да ходи на училище, но предвид обстоятелствата това не е възможно. И понеже нямам свръх очаквания към началното образование, викам неволята и заедно учим. По математика и български. Има време да научи какви овошки и животни се отглеждат в Преходната област.

Послепис: пети клас влизат в мелачката на матурите. Борба за оценки, всеки учител с убеждението, че предметът му е най-важен, Ашур Банипал……Без четене с разбиране и основните математически действия, потъването в черната дупка е неизбежно.

Послепис 2: 100 процента ще контрира много набори, че те всичко са си научили в училище. Така е, но във времето, в което аз бях ученичка нямаше толкова много отвличащи вниманието технологии. Даже телевизорът ни беше черно-бял. Средата е много, много различна.

Послепис 3: по-малкия наследник се учи да пише, рисува и апликира.