Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Забавление’ Category

Успешно си мигрирах блога от Windows Live Spaces към WordPress.

За сега хич не ме кефи, че WordPress няма изцяло БГ версия. Но можеу и да греша. Тепърва ще разучавам.

Advertisements

Read Full Post »

Днес най-после разбрах, че да се ожениш си е доста сериозна работа. В смисъл, че изисква сериозно да се захванеш с подготовката. И то не с подготовката на рокля, костюм, ресторант, гости – за това пак е необходимо да си сериозен, не че го подценявам, просто трябва да си финансово сериозен. Това обаче не е предмет на настоящото обсъждане.

Та днес реших да се захвана сериозно с набявянето на цялата налична документация, за да не хвърлим на вятъра цялата си финансова сериозност около организирането на сватбата.

Имам си даже списък:

– ГРАО

– Психо

За един ден – толкова!

Та ГРАОТО се намира в Общината и работи с много странно работно време – от 10 до 12 и от 15 до 17. И понеже това е само за работните дни, в които и аз работя, се наложи да "кръшна" (сори шеве, сватба иде все пак…..). Занесох се до слатинската община, намерих службата, платих 4 лева за "нормална поръчка" за издаване на "актуално семейно състояние". Странното е, че трябваше да попълня декларация, в която да заявя, че съм неомъжена и за невярна информация нося наказателна отговорност. Та питам аз – как се издава това удостоверение – на база на моята декларация, или на базата на наличната информация. Защото ако е на базата на първото, защо плащам 4 лева, а ако е на базата на официална информация – няма смисъл да пиша декларация….Странна работа. Явно целта е да се види кой лъже…..

Но понеже темата е за "one-stop-shop" – да споделя впечатления от обслужването. Супер! Връхтъ! Мноо съм доволна! В смисъл, че последния път преди две години като ходих, за да платя съответната административна такса се наложие да изкача 2 етажа. А сега – само да мина 4 метра – или 5 гишета. Т.е. подадох Декларацията, издадохе ми бележка, отидох на касата, платих, после се върнах на гише ГРАО и там удостовериха, че съм платила. 5 минути общо време. За рекорд направо.

Виж с Психото не беше толкова иновативно. След като приключих с Общината прецених, че имам достатъчно време да мина през Пощенска банка, да им се скарам и да ги подюря да свършат малко работа по обслужването на клиентите си (това си заслужава друга тема) и да се упътя към Столичния Психодиспансер, за който предния ден ме уведомиха по телефона, че работят до 18.00 часа.

След като въдворих ред в Пощенска се натоварих на "двайската" (трамвай) и се упътих към втората си цел за деня. Само да спомена, че в трамвая се изпотих 7 пъти, но погледнато от добрата му страна – така се свалят излишни тлъстинки! (само да не взема да отслабна много, че току виж сватбената рокля ми е голяма).

Слезнах на подходящата спирка, и се упътих по ул. Будапеща. Тъй като имах само един час, режих да попитам някой гражданин къде е Психото. Ама за да не ставам подозрителна правилният въпрос, който задавх е"Къде е Пожарната" (бяха ме осведомили, че Психото е до Пожарната). След като претърпях неуспех с двама пенсионери, се намърдах в една пивница, където с удоволствие ме упътиха. като разбраха, че всъщност търся Психото ми предложиха да ме черпят бира. Отказах. Времето тече.

Намерих Психото. видях и табелата "Информация. Удостоверения" и се устремих на там. Зад стъклото една дама усърдно си навиваше тоалетна хартия. Жената ме забеляза и аз й дадох знак, че няма да я притеснявам в този важен физиологичен момент. А и тя за по-сигурно натърти да изчакам две минути.

Изчаках. Та се върна видимо облекчена и попита "вие за какво", викам "за удостоверение". Явно недостатъчно информация, та се наложи да доуточня – за сватба. "А вие бланка имате ли?", пита ме. И аз естествено – НЕ. Тогава жената много услужливо ми обясни "да излезна-ъгъла-сладкарница-удостоверения-10 стотинки". Все още не бях слънчасала достатъчно, та разбрах посланието. Т.е. да ида да си купя бланка от нейде си зад ъгъла. И тръгнах а я търся тая книжарница. В една друга пивница ме упътиха. Без да ми предложат бира. Щото казах, че търся брачна бланка може би.

Та – върнах се на гишето в Психото, пак си попълних бланката ръкописно, после жената я преписа на компютър, поиска 10 лева, издаде касова бележка, разписа се отгоре й, и каза "пет, осем…и носете подписаната касова бележка, да видят,че е платено". Пет, осем всъщност е пети етаж, осми кабинет. Това уточнение получих, след като попитах.

Стигам, чукам. Отваря ми един човек. Лекар – по дънки и тениска. В един кабинет, в който има две много стари дървени бюра, 4 стола и един вентилатор. На самото бюро на доктора пък имаше един телефон с шайба, един моливник и една тетрадка. Само толкова. Настани ме да седна, попогредна ме и пита: "вие за какво", аз "ми ще се женя". "Пиете?", пита. аз – ДА. И пуша, добавям, да не се хаби човека да задава още въпроси, които са очевидни. "А стимуланти вземате ли", пита. Аз естествено – НЕ (да не би да очаква да си призная!!!!).  Подпис, печат. няма диагноза. Минута и половина удостоверяване на психо-сътояноие – СТАБИЛНО.

За днес плана е изпълнен. Половината документи за сватбата са осигурени. Сега предстои да докажа, че не съм болна от сифилис.

Read Full Post »

Днес ме напсуваха към 40 пъти. Аз напсувах околните около 20% по-малко. Все пак съм културен човек. Деня на великото псуване не е фиксирана дата. Освен това май се празнува само в София (говоря за национално, а не за глобано ниво). Все пак може с приблизителна точност да се каже, че се празнува около август – средата.
Именно тогава започват да "кърпят" главните улици на столицата. И настава тотален купон по псуване. Първото нещо, което днес видях сутринта беше дълга колона, в която стресирано започнах да пресмятам как по дяволите ще се впиша. Добре, че беше една шофьорка да ме пусне (women rulzzzzz!). Второто, което видях е една дълга колона пешеходци по Цариградско! Признавам, и аз съм го минавала пеша Цариградско ама беше през 1997/199 и някъде там – гладни години, няма пари за таксита, в 3 сутринта не вървят автобуси….Ама 2007…позабогатяхме, автобусите са през 10 мин…Освен в деня на голямото псуване! Тогава всичко е различно – светофарите не работят, графика на автобусите/тролеите/трамваите е променен и само шепа хора знаят за това, шофьорите пак са си в колите и се псуват.
Денят на голямото псуване продължава около един месец всъщност. Но през останалото времее не се празнува – вече всички се псуват и не го приемат за несвойствено, а за част от колорита на голямото "пътуване към работа". В деня на голямото псуване се мобилизират медии – национални, регионални, онлайн, хартиени, псевдо…за да съберат част от псувните на празнуващите. Всички се псуват взаимно, везнаейки за какво. В 9 сутринта. Деня на голямото псуване е деня на голямата истерия. Деня, в което подсъзнателно осъзнаваш, че авсурда е безкраен, че неискайки се примиряваш с абсурда, макар вътрешно да се съпротивляваш и цялото съпротивление се излива в една псувня (или 40 като в моя случая) към кой – към същия като тебе. Съпротивляващия се.
Да се върнем на Цариградско – докато кротко си псувах (аз съм от осъзналите, че и да псуваш и да не Деня на голямото псуване ще го има и по добре да се примиря с това), видях едни спокойни пешеходци, дори усмихнати, коти отиваха ПЕША на работа. Колко малко му трябва на човек да е щастлив! 

Read Full Post »

%d bloggers like this: