Добре дошли при Тедчето

Днес най-после разбрах, че да се ожениш си е доста сериозна работа. В смисъл, че изисква сериозно да се захванеш с подготовката. И то не с подготовката на рокля, костюм, ресторант, гости – за това пак е необходимо да си сериозен, не че го подценявам, просто трябва да си финансово сериозен. Това обаче не е предмет на настоящото обсъждане.

Та днес реших да се захвана сериозно с набявянето на цялата налична документация, за да не хвърлим на вятъра цялата си финансова сериозност около организирането на сватбата.

Имам си даже списък:

– ГРАО

– Психо

За един ден – толкова!

Та ГРАОТО се намира в Общината и работи с много странно работно време – от 10 до 12 и от 15 до 17. И понеже това е само за работните дни, в които и аз работя, се наложи да "кръшна" (сори шеве, сватба иде все пак…..). Занесох се до слатинската община, намерих службата, платих 4 лева за "нормална поръчка" за издаване на "актуално семейно състояние". Странното е, че трябваше да попълня декларация, в която да заявя, че съм неомъжена и за невярна информация нося наказателна отговорност. Та питам аз – как се издава това удостоверение – на база на моята декларация, или на базата на наличната информация. Защото ако е на базата на първото, защо плащам 4 лева, а ако е на базата на официална информация – няма смисъл да пиша декларация….Странна работа. Явно целта е да се види кой лъже…..

Но понеже темата е за "one-stop-shop" – да споделя впечатления от обслужването. Супер! Връхтъ! Мноо съм доволна! В смисъл, че последния път преди две години като ходих, за да платя съответната административна такса се наложие да изкача 2 етажа. А сега – само да мина 4 метра – или 5 гишета. Т.е. подадох Декларацията, издадохе ми бележка, отидох на касата, платих, после се върнах на гише ГРАО и там удостовериха, че съм платила. 5 минути общо време. За рекорд направо.

Виж с Психото не беше толкова иновативно. След като приключих с Общината прецених, че имам достатъчно време да мина през Пощенска банка, да им се скарам и да ги подюря да свършат малко работа по обслужването на клиентите си (това си заслужава друга тема) и да се упътя към Столичния Психодиспансер, за който предния ден ме уведомиха по телефона, че работят до 18.00 часа.

След като въдворих ред в Пощенска се натоварих на "двайската" (трамвай) и се упътих към втората си цел за деня. Само да спомена, че в трамвая се изпотих 7 пъти, но погледнато от добрата му страна – така се свалят излишни тлъстинки! (само да не взема да отслабна много, че току виж сватбената рокля ми е голяма).

Слезнах на подходящата спирка, и се упътих по ул. Будапеща. Тъй като имах само един час, режих да попитам някой гражданин къде е Психото. Ама за да не ставам подозрителна правилният въпрос, който задавх е"Къде е Пожарната" (бяха ме осведомили, че Психото е до Пожарната). След като претърпях неуспех с двама пенсионери, се намърдах в една пивница, където с удоволствие ме упътиха. като разбраха, че всъщност търся Психото ми предложиха да ме черпят бира. Отказах. Времето тече.

Намерих Психото. видях и табелата "Информация. Удостоверения" и се устремих на там. Зад стъклото една дама усърдно си навиваше тоалетна хартия. Жената ме забеляза и аз й дадох знак, че няма да я притеснявам в този важен физиологичен момент. А и тя за по-сигурно натърти да изчакам две минути.

Изчаках. Та се върна видимо облекчена и попита "вие за какво", викам "за удостоверение". Явно недостатъчно информация, та се наложи да доуточня – за сватба. "А вие бланка имате ли?", пита ме. И аз естествено – НЕ. Тогава жената много услужливо ми обясни "да излезна-ъгъла-сладкарница-удостоверения-10 стотинки". Все още не бях слънчасала достатъчно, та разбрах посланието. Т.е. да ида да си купя бланка от нейде си зад ъгъла. И тръгнах а я търся тая книжарница. В една друга пивница ме упътиха. Без да ми предложат бира. Щото казах, че търся брачна бланка може би.

Та – върнах се на гишето в Психото, пак си попълних бланката ръкописно, после жената я преписа на компютър, поиска 10 лева, издаде касова бележка, разписа се отгоре й, и каза "пет, осем…и носете подписаната касова бележка, да видят,че е платено". Пет, осем всъщност е пети етаж, осми кабинет. Това уточнение получих, след като попитах.

Стигам, чукам. Отваря ми един човек. Лекар – по дънки и тениска. В един кабинет, в който има две много стари дървени бюра, 4 стола и един вентилатор. На самото бюро на доктора пък имаше един телефон с шайба, един моливник и една тетрадка. Само толкова. Настани ме да седна, попогредна ме и пита: "вие за какво", аз "ми ще се женя". "Пиете?", пита. аз – ДА. И пуша, добавям, да не се хаби човека да задава още въпроси, които са очевидни. "А стимуланти вземате ли", пита. Аз естествено – НЕ (да не би да очаква да си призная!!!!).  Подпис, печат. няма диагноза. Минута и половина удостоверяване на психо-сътояноие – СТАБИЛНО.

За днес плана е изпълнен. Половината документи за сватбата са осигурени. Сега предстои да докажа, че не съм болна от сифилис.