Напоследък, както се вижда и по публикациите ми в блога съм крайно неактивна. Истината е, че толкова много теми ми се въртят в главата, че се чудя от къде да я подхвана. Днес обаче вече много ми прикипя на тема здравеопазване – и по-точно провокирано от поредната “Водеща новина”, че лекарите “скъсали споразумението” и излизат на стачка.
И така, след двудневно подробно обследване на проблема, и многомесечни преки контакти по проблемните теми, ето как бих резюмирала:
– Всеки български гражданин трябва да е здравноосигурен, за да ползва услугите на здравната система (разбирай болници). Ако не е осигурен – може, но ако си плаща.
– В центровете за спешна помощ не могат да ти откажат лечение, независимо дали си осигурен или неосигурен;
– Бременни се преглеждат безплатно, раждането се поема изцяло от касата, независимо дали жената е осигурена или не.
– Здравеопазването за децата до 18 г. е безплатно, независимо дали родителите им са осигурени или не.
– Всички държавни болници предлагат специално отношение, маскирано като “ВИП стая”
Ето го РАВЕНСТВОТО. всички са равни пред правилата.
Но НЕравни по отношение на:
– Здравната вноска за страната е 8% – за всички. За тези на минимална РЗ (240 лв), за тези на средна РЗ (около 600 лв) и на тия дето се осигуряват на максималния праг от 2000 лв. Или в цифри: 19,20 / 48 / 160. Както се вижда, крайно неравно спрямо това което всички поравно получаваме.
Всички тези неравни суми отиват в една обща каца, наречена НЗОК. От там те се разпределят към болници, лекари и т.н., които в момента се канят да стачкуват, да спрат приема, да спрат плановите операции, да приемат по списък и какво ли още не. Мотивите им въбобще не ме интересуват и не ги приемам, при положение, че месечно държавата задължително ми удържа тия 8%, които отиват в НЗОК-кацата, а като нищо може да се окаже, че им свършили направленията.
Нещо повече – 19,20 / 48 / 160 – както няма за тия, дето плащат 19.20, така няма и за тия дето плащат 160! Да не говорим, че като свършат ваксините (щото НЗОК не ги платили, или там който ги плаща от тия вноски, които аз правя) – няма да има ни за моето дете, ни за детето, чиито родители не са здравно осигурени! А една ваксина струва “на частно” 150 лева.
Ето и абсурдната ситуация, в която съм попаднала от няколко дни и се чудя как да се откопая:
– За да минимизирам вероятността ако детето ми евентуално има нужда от лечение, а пък докторите точно тогава стачкуват/свършили са направленията или нещо си друго, го водя на преглед в частна болница Токуда. 35 лева ми е на месец. Чисто, топло, неонатологията отделена от другите болни, не нося чанта с подръчни материали (разбирай памперси, пелени и т.н.). Като водя детето на преглед, то се води пациент на болницата и се обслужва с предимство (частна болница с частни правила, които мене ме устройват). Там й правят и ваксините, защото те са безплатни за децата.
– В същата тази болница ако (да не дава Господ) се наложи да проемат детето ми, могат да го направят с направление от Личния лекар и следователно поне лечението да се поеме от НЗОК. Останалото – си го плащам.
– Тук идва ролята на личния лекар – педиатър! Всички деца от раждането им до навършване на 2 години трябва да имат наблюдаващ личен лекар, който има специалност за педиатър. Най-често това са Джи-Пи-Та, които наред с останалите си пациенти, наблюдават здравето и на малчуганите. Всеки месец детето трябва да ходи на контролни прегледи при този лекар, който да следи състоянието му.
– Аз обаче не искам да водя малката при личния лекар. Не защото имам нещо против него като специалист – просто условията, в които работи ми се струват рискови. Миналата седмица я заведох – пред кабинета пълно с болни, в помещението за прегледи на бебета студено, защото не са пуснали парното, да не говорим, че хигиената е на незадоволително ниво. А аз трябва да я събличам голичка….
– И какво се получава: от една страна – аз си плащам “на частно”, от друга – НЗОК плаща за същия преглед. А аз нямам избор – трябва да водя детето и при личния лекар, защото ако не го водя той няма да е запознат със здравословното му състояние и следователно – няма да има наблюдения, за да издаде НАПРАВЛЕНИЕТО. Освен това и ги “глобявали”, ако не водят картон с прегледите на детето.
Може би някой ще каже, че са ми големи претенциите. Може и така да е, но това са моите си наблюдения и моите си изисквания, които имам право да предявявам, тъй като съм стабилно здравно-осигурена. А и личното ми мнение е, че ако всеки гражданин си предявяваше изискванията ситуацията щеше да е къде къде по-добра, а не да си казваме “абе има и по-лошо”. Сигурно има, ама аз не искам на мене да ми е лошо.
Освен това, не искам да ме разбират погрешно – всеки гражданин, всяко дете трябва да получава здравеопазване на най-високо ниво, друг е въпросът къде иска да го получава: в частната болница, където да си доплаща, или пък в държавната болница, където условията не са толкова добри, но пък му е изцяло безплатно. Това е въпрос на личен избор.
Но не съм съгласна да съществува огромното финансово неравенство в заплащането на услугата “здравеопазване” под формата на месечни здравноосигурителни вноски.
Моето предложение е държавата да определи една усреднена цена на здравната вноска, която е равна за всички. А останалите пари да постъпват по сметка в частен здравен фонд, и пациента да може да ги използва, за да заплати ако използва частни услуги. Нещо като дебитна карта.
Ето я и сметката:
Задължителната здравна вноска е 8% от минималната работна заплата – или 19,20 лева.
Същевременно Здравната осигуровка е задължително 8% от осигурителния доход, или 48 / 160. Само че, разликата от 28,80 / 140,80 лв. отиват в частен здравен фонд.
Така всеки месец се получава натрупване, а пациента като трябва да бъде прегледан/хоспитализиран си избира как да постъпи – дали да влезне в държавна болница, дали да влезне в държавна болница и да си доплати за ВИП-стая (практика, която все повече завладява болниците), дали да отиде в частна болница. Както и да си трансферира натрупаната сума към свой роднина – напр. детето си.
Какви са предимствата на това мое предложение (което вероятно много ще определят като кощунствено)
– на първо място пациентите ще имат много повече изисквания към здравеопазването. Ще следят внимателно какво пише в направлението им, епикризата, документите му за престой в болница (някои от най-често използваните механизми за източване на НЗОК);
– ще се даде тласък на развитието на частни лечебни заведения, ще се създаде конкуренция в системата, което неминуемо ще доведе до повишаване на качеството на услугата Здравеопазване
– пациента ще има ИЗБОР как да постъпи, а не както сега – аз реално нямам избор.
Нямам избор да откажа да плащам 8% здравна вноска и изцяло да премина към частно здравеопазване.
Нямам избор да избера най-доброто за мен и детето ми лечение, освен ако не го платя изцяло – т.е. двойно, при положение че веднъж го плащам ежемесечно чрез тая здравна вноска.
И най-вече. 20 години абсолютно нищо не се промени! Едни и същи проблеми през 1990 (когато бях дете), в 1997 (когато бях тийнеджър), 2002 (когато вече бях студентка), 2003 насетне – когато вече съм работещ и осигуряващ се. 2010, когато се роди детенцето ми. 20 години летаргия. Това е непростимо страшно!
Добре дошли при Тедчето 