Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Здравеопазване и благополучие’ Category

Напоследък, както се вижда и по публикациите ми в блога съм крайно неактивна. Истината е, че толкова много теми ми се въртят в главата, че се чудя от къде да я подхвана. Днес обаче вече много ми прикипя на тема здравеопазване – и по-точно провокирано от поредната “Водеща новина”, че лекарите “скъсали споразумението” и излизат на стачка.

И така, след двудневно подробно обследване на проблема, и многомесечни преки контакти по проблемните теми, ето как бих резюмирала:

– Всеки български гражданин трябва да е здравноосигурен, за да ползва услугите на здравната система (разбирай болници). Ако не е осигурен – може, но ако си плаща.

– В центровете за спешна помощ не могат да ти откажат лечение, независимо дали си осигурен или неосигурен;

– Бременни се преглеждат безплатно, раждането се поема изцяло от касата, независимо дали жената е осигурена или не.

– Здравеопазването за децата до 18 г. е безплатно, независимо дали родителите им са осигурени или не.

– Всички държавни болници предлагат специално отношение, маскирано като “ВИП стая”

Ето го РАВЕНСТВОТО. всички са равни пред правилата.

Но НЕравни по отношение на:

– Здравната вноска за страната е 8% – за всички. За тези на минимална РЗ (240 лв), за тези на средна РЗ (около 600 лв) и на тия дето се осигуряват на максималния праг от 2000 лв. Или в цифри: 19,20 / 48 / 160. Както се вижда, крайно неравно спрямо това което всички поравно получаваме.

Всички тези неравни суми отиват в една обща каца, наречена НЗОК. От там те се разпределят към болници, лекари и т.н., които в момента се канят да стачкуват, да спрат приема, да спрат плановите операции, да приемат по списък и какво ли още не. Мотивите им въбобще не ме интересуват и не ги приемам, при положение, че месечно държавата задължително ми удържа тия 8%, които отиват в НЗОК-кацата, а като нищо може да се окаже, че им свършили направленията.

Нещо повече – 19,20 / 48 / 160 – както няма за тия, дето плащат 19.20, така няма и за тия дето плащат 160! Да не говорим, че като свършат ваксините (щото НЗОК не ги платили, или там който ги плаща от тия вноски, които аз правя) – няма да има ни за моето дете, ни за детето, чиито родители не са здравно осигурени! А една ваксина струва “на частно” 150 лева.

Ето и абсурдната ситуация, в която съм попаднала от няколко дни и се чудя как да се откопая:

– За да минимизирам вероятността ако детето ми евентуално има нужда от лечение, а пък докторите точно тогава стачкуват/свършили са направленията или нещо си друго, го водя на преглед в частна болница Токуда. 35 лева ми е на месец. Чисто, топло, неонатологията отделена от другите болни, не нося чанта с подръчни материали (разбирай памперси, пелени и т.н.). Като водя детето на преглед, то се води пациент на болницата и се обслужва с предимство (частна болница с частни правила, които мене ме устройват). Там й правят и ваксините, защото те са безплатни за децата.

– В същата тази болница ако (да не дава Господ) се наложи да проемат детето ми, могат да го направят с направление от Личния лекар и следователно поне лечението да се поеме от НЗОК. Останалото – си го плащам.

– Тук идва ролята на личния лекар – педиатър! Всички деца от раждането им до навършване на 2 години трябва да имат наблюдаващ личен лекар, който има специалност за педиатър. Най-често това са Джи-Пи-Та, които наред с останалите си пациенти, наблюдават здравето и на малчуганите. Всеки месец детето трябва да ходи на контролни прегледи при този лекар, който да следи състоянието му.

– Аз обаче не искам да водя малката при личния лекар. Не защото имам нещо против него като специалист – просто условията, в които работи ми се струват рискови. Миналата седмица я заведох – пред кабинета пълно с болни, в помещението за прегледи на бебета студено, защото не са пуснали парното, да не говорим, че хигиената е на незадоволително ниво. А аз трябва да я събличам голичка….

– И какво се получава: от една страна – аз си плащам “на частно”, от друга – НЗОК плаща за същия преглед. А аз нямам избор – трябва да водя детето и при личния лекар, защото ако не го водя той няма да е запознат със здравословното му състояние и следователно – няма да има наблюдения, за да издаде НАПРАВЛЕНИЕТО. Освен това и ги “глобявали”, ако не водят картон с прегледите на детето.

Може би някой ще каже, че са ми големи претенциите. Може и така да е, но това са моите си наблюдения и моите си изисквания, които имам право да предявявам, тъй като съм стабилно здравно-осигурена. А и личното ми мнение е, че ако всеки гражданин си предявяваше изискванията ситуацията щеше да е къде къде по-добра, а не да си казваме “абе има и по-лошо”. Сигурно има, ама аз не искам на мене да ми е лошо.

Освен това, не искам да ме разбират погрешно – всеки гражданин, всяко дете трябва да получава здравеопазване на най-високо ниво, друг е въпросът къде иска да го получава: в частната болница, където да си доплаща, или пък в държавната болница, където условията не са толкова добри, но пък му е изцяло безплатно. Това е въпрос на личен избор.

Но не съм съгласна да съществува огромното финансово неравенство в заплащането на услугата “здравеопазване” под формата на месечни здравноосигурителни вноски.

Моето предложение е държавата да определи една усреднена цена на здравната вноска, която е равна за всички. А останалите пари да постъпват по сметка в частен здравен фонд, и пациента да може да ги използва, за да заплати ако използва частни услуги. Нещо като дебитна карта.

Ето я и сметката:

Задължителната здравна вноска е 8% от минималната работна заплата – или 19,20 лева.

Същевременно Здравната осигуровка е задължително 8% от осигурителния доход, или 48 / 160. Само че, разликата от  28,80 / 140,80 лв. отиват в частен здравен фонд.

Така всеки месец се получава натрупване, а пациента като трябва да бъде прегледан/хоспитализиран си избира как да постъпи – дали да влезне в държавна болница, дали да влезне в държавна болница и да си доплати за ВИП-стая (практика, която все повече завладява болниците), дали да отиде в частна болница. Както и да си трансферира натрупаната сума към свой роднина – напр. детето си.

Какви са предимствата на това мое предложение (което вероятно много ще определят като кощунствено)

– на първо място пациентите ще имат много повече изисквания към здравеопазването. Ще следят внимателно какво пише в направлението им, епикризата, документите му за престой в болница (някои от най-често използваните механизми за източване на НЗОК);

– ще се даде тласък на развитието на частни лечебни заведения, ще се създаде конкуренция в системата, което неминуемо ще доведе до повишаване на качеството на услугата Здравеопазване

– пациента ще има ИЗБОР как да постъпи, а не както сега – аз реално нямам избор.

Нямам избор да откажа да плащам 8% здравна вноска и изцяло да премина към частно здравеопазване.

Нямам избор да избера най-доброто за мен и детето ми лечение, освен ако не го платя изцяло – т.е. двойно, при положение че веднъж го плащам ежемесечно чрез тая здравна вноска.

И най-вече. 20 години абсолютно нищо не се промени! Едни и същи проблеми през 1990 (когато бях дете), в 1997 (когато бях тийнеджър), 2002 (когато вече бях студентка), 2003 насетне – когато вече съм работещ и осигуряващ се. 2010, когато се роди детенцето ми. 20 години летаргия. Това е непростимо страшно!

Реклами

Read Full Post »

Откак се роди малката маслина – Илина, ни се налага отново да се сблъскаме със суровата действителност на системата на социалното осигуряване в държавата. Или поне дотогава, докато не я регистрираме навсякъде, където е необходимо. Последните два дни се занимавахме с посещение в Социално подпомагане и здравната каса.

Социално подпомагане, район Слатина

Намира се в бл. 73. По- известен като единия от "двете кули". На приземния етаж. На влизане ставам свидетел на следния разговор между социална работничка и млада ромка: "Нали ми обеща, че няма повече да раждаш! Какво ще ги правиш тия 5 деца сега?! Как ще се грижиш за тях?!"…..(тонът е ядосан, не загрижен!)
В Социално подпомагане се озоваваме, за да си получим еднократната помощ новородено (250 лева за първо дете), както и да се регистрирам за детски.
Помещението е задушно, няма климатици, мебелите са опърпани и стари, имаш чувството, че дишаш мръсотия и мизерия. Няма компютри, телефонът е с шайба, служителите изглеждат уморени, отегчени и апатични. Помещението не е виждало ремонт откак съществува, определено!
Взеха ми оригинала на акта за раждане на Илина. След 15 септември можем да отидем, да си го получим (или близо месец след като сме подали млбата за еднократна помощ – за какво ли им е толкова време?!?!?!?!). Самата еднократна помощ ще пристигне по банкова сметка до два месеца.
Детски не се полагат. Те се определяли от дохода. До 350 лева брутно на член от семейството. Нашите са повече. "Ами радвайте се!", казва служителската от кабинка "Детски". Елката веднага щрака. 640 лева е средната рабтна заплата за второто тримесечие на 2010. Дори и средната класа в България не се класира за детски! Полагат се само на социално слаби, а.к.а. безработни. Като тази жена с 5те деца….

18та поликлиника в Подуяне

Там се намира клон на здравната каса, от където трябва да си вземем формуляр за избор на личен лекар. Необходим е, за да си запишем педиатър. Едно време всички поликлиники ги строяха по един и същи модел. Влизаме. Търся тоалетна. "Тоалетна пациенти" – от нея излиза мъж, виждам и писоари. Питам преминаваща наблизо жена има ли и дамска тоалетна. Няма. Влизам. Маслинчо пази навън. В "уединената стайчка" е пълна мизерия. Направо се чудя как не са плъпнали зарази. Тоалетна хартия няма. Течаща вода да се измие тоалетната след ползване – също. Насочваме се към кабинета на РЗОК. Става течение  – естествен, натурален климатик. По коридорите пациентите седят по онези кожени седалки, които има във всяка една поликлиника – още от соц-а. Тия са окъсани и мръсни. За сметка на това гротескно виси една плазма на олющената стена. Пред нашия кабинет има едни бледо-зелени "били някога" седалки. Вземаме си формуляра и си тръгваме.
Освен по мизерията, се познава и по още нещо, че 1989 отдавна е отминала,  а именно: всяко едно свободно местенце, ниша, пространство под стъпалата, е преградено. Я с талашит, я с ламинат. И е отдадено под наем. В сградата се помещава и някаква очна (май) клиника. Елката пак започва да цъка:
– приходи от наеми на помещения – аптека, книжарница, клиника, магазинче…. (това забелязах само на първоя етаж около входа)
– приходи от наеми на личните лекари (щото личните лекари там са под наем)
– приходи от пациентски такси – 2,40 на калпак (и докато в болниците неосигурените няма как да ги върнат и ги приемат по спешните центрове, то в Поликлиниките ако не си осигурен си плащаш пълната такса, или ходиш в Спешния център).
– Държавна субсидия.
Къде са тези приходи? Допълнително на държавната субсидия? Има нещо гнило в нашето здравеопазване…..Явно обаче на никой не му стиска да разрови лайната. Щото много ще замирише. И ще плъпнат зарази. (особено ако не ти стиска и да пуснеш водата)

И като казах гнило се сетих за нагнилите сливи дето са изпопадали по тротоарите на нашия квартал (щото преди 30-40 години е било вилна зона и хората са гледали овошки), а от там пък за обраслите в треволяци междублокови пространства. В треволяците пък е пълно с боклуци всякакви. Та от известно време се замислям. Нали има над 300 000 безработни (3% от тях в София). Тези безработни получават помощи. защо просто не им предложат работа – да поддържат междублоковите пространства? за същите пари като помощите, или малко повече. Същото важи и с помощите за социално слаби. Има толкова много работа да се върши в държавата по хигиенизацията, та да си позволяваме да плащаме за да си клатят краката някои граждани….Само се чудя – не му ли е хрумнало на някой тая схема? И сама си давам отговор – явно някому е изгодно да има толкова много социално слаби, предимно от малцинствата. 17 милиарда са изхарчени от ЕС за интеграция на ромите до сега. 13 държави са бенефициенти. България е една от тия държави.Ако няма социално слаби, няма да има и милиарди……

Read Full Post »

%d блогъра харесват това: