Добре дошли при Тедчето

Напоследък много се заговори из пространството за темата за пиратството по отношение на интелектуалната собственост, като конкретния случай е закриването на наякакъв сайт: chitanka.info. Казвам някакъв, тъй като нивга не го бях чувала, ни пък посещавала. Може би и защото си предпочитам старомодния начин за четене на книги – преди лягане, на нощна лампа, на ми шумкат страниците между пръстите.

Да – като става въпрос за четене на книги, за мен това е ритуал. Носи ми успокоение и удовлетворение. Стига ми, че вече над 10 години по цял ден чета пред монитора, за да се случва същото и в малкото ми свободно време, само и лично мое. И докато има хартиени книги, няма да предпочета електронни, звукови и каквито има там още. Годишно си купувам между 15 и 20 книги, или харча около 300 лева. Много ли са? Ами не знам. Мога да си ги позволя, а и честно казано предпочитам да дам годишно 300 лева за книги, отколкото на ден за ол-инклузив на брега на морето. Или за няколко бутилки алкохол и цигари и няколко безпаметни вечери.

Не че като давам тези пари живея с усещането, че подпомагам авторите, но пък и нямам усещане, че ме ограбват издателите. Най-често купувам книги на издателстават ЕРА, БАРД и Колибри. Следя какви книги издават и като се появи нещо интересно веднага си поръчвам. Най-съм доволна от издателство ЕРА – за редовни читатели дават 30 % отстъпка. Това ме кара да се чувствам ценен като клиент.

До тук за пиратстването на книги. Явно това е актуалния случай и за него най-много се коментира. Иска ми се да взема отношение за пиратстването на музика и филми. Но за съжаление не виждам алтернатива. Истината е, че в България едва ли има повече от 28 града, в които има киносалони (като тук имам в предвид областните градове, но имайки в предвид, че в един от големите и богати областни центрове – Велико Търново има само един киносалон, то вероятно бройката ми е силно завишена), а градовете, в които има музикални магазини са наполовина. Да не говорим за изградените навици да се поръчва и плаща по интернет, които клонят към 4% – от населението. Толкова под някаква форма са направили електронни разплащания миналата година. С чужбина. Изрично посочвам чужбина, тъй като голяма част от музиката изобщо не се издава на БГ пазара. Като любимите ми Мано Чао напр.

Преди много години работех за един интернет доставчик – един от първите скандали от национално ниво за пиратство. на сървърите си държаха терабайти музика и филми. Още преди да ги “хванат” съм споделяла мнението си с ръководството, че трябва да се помисли за вариант, при който се заплащат авторски права, като същевременно потребителя пък заплаща някаква такса за да гледа филм. От типа на: Провайдера плаща на Александра филмс определена такса за всяко изтеглено копие от филм, разпространяван от тях. А пък потребителя също плаща такса (по висока) за да гледа това копие. Това беше пред 2004 г. Имаше много въпросителни, казаха ми “туй нема как да стане”. И година по късно отгърмяха. Вместо да дадат положителен пример, стана точно обратното.

Най-мразя някой да ми казва “туй няма как да стане”! Всеки, който под някаква форма има такъв начин на мислене е обречен на провал!

Пиратсвото по отношение на софтуера няма да коментирам. Само ще споделя нещо, което споделям във всички мои беседи с ученици и студенти. България е малка страна. Ние не можем да си позволим да сме богати, като създаваме индустриални продукти. Просто защото нямаме ресурси. Шансът на страната ни са новите технологии, и по точно софтуерните технологии, където огромната част от инвестицията е не финансова, а интелектуална (в тази област сме все още на лидерски позиции). Софтуерните продукти се създават от млади хора. Пиратството е начин на мислене. Изключително вреден. Защото обезверява младите хора да създават интелектуален продукт, който просто ще им бъде откраднат.

Ще илюстрирам с един случай от м. Март, Национално състезание по ИТ. Идва при мен ученик с учителката си. Силно разстроени. Представя ученикът  проект, а журито иска да им предостави сорс кода. На флашка. Журито са предимно представители на дребни рекламни агенцийки. Той отказва, тъй като 1) няма го като изискване по регламент; 2)пита комисията как ще гарантира авторските му права. Те го дисквалифицират. Детето е 9класник, работил е цяла година да създаде нещо уникално, което като завършен продукт предоставя безвъзмездно на българската образователна система. Нека всеки сам отсъди как да действа в този случай. Аз лично говорих с комисията и без малко да се скараме…….Нищо не последва. Това е първият случай в 10-годишата ми работа, при която се поставя въпроса за  защита на авторското право от млад човек. Оптимист съм!

И тук идва и същността от цялото ми писуване. Че пиратството е начин на мислене, начин на живот. Пиратство = Кражба. Ние живеем в общество на пирати. В моя блок са 70% – пирати-топлофикати! Точно толкова не са си плащали за ползването на услугата “ТОПЛО”. От много години. Трима пък пиратстват от кабеларката – пуснали на един ТВ, ама иначе трима се навързали и си делкат таксата.

Най-странното е, че не са се разбрали единия да плаща един месец, другия – втория, твретия – третия и така да се въртят, ами всеки месец си делкат 20-те лева на три и записват кой е дал повече стотинки. От две месеца пък има съмнения, че единия си е вкарал втори телевизор и ги лъже, като не плаща като за два телевизора………Ей в такива ми ти пиратски истории е ангажирана цялата креативна енергия да гражданското общество……

Днес вече много се изнервих! Последните две седмици си заръчах неща от три електронни магазина (може би донякъде провокирана и от Темата на Нова две поредни съботи) и една книжарница. Днес мога да обобщя:

Електронната търговия в България е пълна порнография! (с много малки изключения, които според мене са по-скоро случайност, отколкото практика).

Общи впечатления:

– никой не е…ва да спазва срокове за доставка;

– никой не е…ва да ъпдейтва наличните продукти;

– никой не е…ва да ти дава някаква информация какво се случва с поръчката ти.

И така: Azola.bg (намерих ги от кокурса на БГ сайт ). Харесах парфюм на Давидов – “Good Life”, в интерес на истината това е стар парфюм, който търся вече 6-7 години по летищата и парфюмерийните магазини в цял свят и не мога да намеря. Имам информация, че отдавна е спрян от произвадство, но все пак винаги може да има залежало количество. И го виждам в тоя сайт! НАЛИЧНИ имаха 50 мл и 100 мл за съответно 45 лева и 52 лева. Веднага си заръчах голямата разфасовка. И едни слънчеви очила да се въргалят в колата, че все като ми трябват нямам в мен. И голямо предимство – приемат плащане по е-пей. И аз естествено платих. Първа груба грешка! Доставка – до три дни. В края на втория ден звъня, да питам какво става (все пак оставила съм си служебния адрес, имам ангажименти, да предупредя Рецепция). И какво се оказва!!!! парфюма го нямало, имало само малка разфасовка. Очилата – нямало от тоя модел, да съм си изберяла друг. Добре бе – ами при положение, че съм ви платила вече, какво става?! Добре, че парфюма наистина го търся отдавна, иначе щях да се откажа. И на аргумента ми, че парфюма ми излиза скъпо, операторката тръгна да ми обяснява, че така било с малките разфасовки. Ами аз не ща малка, искам голяма. Логичното е да ме компенсират с две по 50 мл (за да станат 100) на цената, която съм платила предварително.

Задавам си и други въпроси – ами ако не се бях обадила? как щях да си получа заръчаното и платеното при положение,че го няма налично? Но най-вече си извадих важен извод – НИКОГА НЕ ПЛАЩАЙ ПРЕДВАРИТЕЛНО!

И така 7 декември. За да си спестя ходене до книжарницата на МОЛ-а, си заръчах два пъзела от Store.bg. Там имат система модерна – за проследяване на доставката. Доставка за София – 3 дни. Или 8, 9, 10 – т.е. днес. Да ама за днес вече ми трябва. И звъня. (контактния им телефон се намира най-долу на Условията за ползване). И така: единия го имали, другия го чакали, най-вероятно утре ще ми го докарат, ама не било сигурно. Да ама не мене ми трябва за днес – третия работен ден след заявката. Тази поръчка я отказах. След малко отивам до МОЛ-а. Щото “На вълка му е дебел врата, щото сам си върши работата”.

Ами то пазаруването по интернет от български магазини ТРОШИ НЕРВИ! Не можеш да планираш кога ще го получиш (със сигурност след предвидения срок), не знаеш има ли го, няма ли го в действителност, звъниш да се информираш (това пък най-голямата простотия – на мене календара ми пълен препълнен, ама съм си светнала таск да звънна на Store.bg!!!! )

От години почти съм ликвидирала кешовите плащания и съм привърженик на всякакъв вид електронни услуги, които да ми облекчават ежедневието. Е-пазаруването определено е от тях. Да ама – не и предлаганото от БГ такива. Клошарска история.

И за да не завършвам песимистично:

От магазин http://ehealthbeauty.com/ си заръчах нещичко и вече е пристигнало (във Варна). Да видим утре дали е същото, дето съм заръчала.

Много съм доволна от издателство ЕРА – http://www.erabooks.net/. Само за ден изпълниха заявката. Много точни. А и книгите, които си взех си струват.

http://www.ivet.bg/ – Риза и пола си взех. За ден ми ги доставиха, полата се оказа номер по-малка, и веднага я смениха.

Точно преди 4 маса и малко бях на едночасова лекция на Бил Гейтс. Да – не вярвах, че ще ми се случи да видя човек, който има повече от 50 милиарда долара. Не че съм очаквала, че ще е покрит с платина и ще пристигне с космическа совалка, но 50 милиарда са си много.Чак не мога да си ги представя колко….

А той изглежда и съвсем нормално. Не е така обаче като заговори – за пръв път виждам човек, с толкова ясна визия за бъдещето. Говори за неща, дето трудно можем ние в България да си ги помислим. Не за нещо друго, а просто защото не можем да си представим, че могат да се случат. Невероятно харизматичен и вдъхновяващ човек.

А ето и снимки от 3 метра, правени в Орландо, Флорида:

тази е от видеостената

PEOPLE READY TO IMPACT THE WORLD!