Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Образователни размисли’ Category

И така, след като разказах поне 10 пъти историята на нашето незабравимо приключенско пътешествие до Дубай, време е и да я напиша и увековеча за последователите ми. С което се надявам да помогна със съвети и на други семейства, които обмислят тази дестинация. Ще споделя и цени, там където ги помня – за ориентир.

Есента на 2021ва при поредното затваряне на училищата с моя мъж си казахме: писна ни! Време е да обърнем тренда и да заминем семейно някъде в чужбина. Децата да се изкефят, ние да видим свят. И така съвсем естествено избрахме Дубай. Естествено – защото има лоу кост полети всеки ден, пък и имаме кой да поразпитаме за организационни детайли. А и е сравнително близо, пък и ще бъде топло в периода, който планирахме. Речено – сторено. Купихме билети 29 януари – 6 февруари, 2022. Кой да ти предположи, че точно по това време ще е пикът на Омикрон-а…..Избрахме  Fly Dubai с два чекирани багажа по 30 кг, отиване и връщане. Или 1445 евро общо за всички.

Пътуващи: Аз – майката, Той – бащата, дете Илина на 11 и половина и дете Стефан на 7 и половина.

И започнахме планирането. Най-много с полезна информация ми помогна моя колежка (Елена), която от години живее в Дубай. Според нея: това е най-правилното място за деца, рай за деца! (потвърдено от всички, с които в последствие говорихме). И предупреди: Да знаеш, че в Дубай парите имат свойството да изчезват, без да се усетиш. (това аз го потвърждавам, също).

Запазихме апартамент на Марината. През букинг. Елена ми предложи няколко опции, като тази се оказа най-евтината: 5000 лева за 8 нощувки и включена закуска. Roda Amwaj Suites Jumeirah Beach Residence, Dubai – Updated 2022 Prices (booking.com). В последствие се оказа, че апартамента е 140 квадрата, с три бани, оборудвана кухня и тераса с уникална гледка. Препоръчвам с две ръце!

Пак Елена ми обърна внимание, че разстоянията са големи, такситата са евтини (каквото и да значи това!!!), но заради ковид-мерките пътниците се возят само на задната седалка. Т.е. за нас четиримата или ще ни трябват две таксита, или да викам по-голяма кола (и да чакам повече съответно), или най-добре да наемем кола. Бензинът бил евтин (1,30 беше за литър). И така през сайта на  Fly Dubai наехме SUV Шевролет Каптива за 51 евро на ден. За целият престой изминахме 500 километра, или 45 лева бензин. За това разстояние ми се струва най-удачния вариант. Пък и бяхме независими и ходехме и си тръгвахме където и когато си искаме.

Две седмици преди 29 януари, 2022: едното дете карантинирано, после другото карантинирано, пик на Омикрон….Към момента на пътуването се искаше негативен ПСР до 72 часа преди полета. За деца до 12 години – не се изисква. 10 дни се лашкахме – да ходим ли, да не ходим ли. И за капак таман излезна негативния ПСР и прочетох, че Йемен бомбардирали Абу Даби с ракети земя-въздух. А не е гот да си някъде, където летят такива опасни неща. Както и да е. Мечка страх – нас не и потеглихме.

Fly Dubai много приятно ни изненада. Мястото между седалките беше достатъчно, имаше монитор на всяка седалка. Пътуването мина неусетно, особено за децата, които през целия път гледаха филми. Полетът е 5 часа и много се чудихме дали да не вземем и храна, но преценихме от летището да купим. Отново правилно решение. Децата нямаше да я ядат тази храна, която видяхме че сервират.

Вече на дубайска територия, още на излизане от терминала веднага купихме сим карти. 8 ГБ интернет и локален номер за срок от 30 дни. За 60 лева. Предвид, че ни предстояха много приключенски посещения, по-добре да имаме връзка помежду си. Че ако минаваш през българския номер ще ти излезе солена сметката. Около час ни регистрираха картите: снимаха паспорти и кредитни карти, попълвахме адресни карти и клетвена декларация, че не лъжем…За GDPR не са чували там.

Докато вземем колата – същата работа – паспорти, карти, адреси…… Все едно я купуваме на лизинг, а не я вземаме за 8 дни. По тази тема е важно да отбележа: по пътищата в Дубай има тол-такси. 2.50 – 3 лв. На стъклото на колата има един датчик, който го засичат камерите и начисляват тол-таксите. Плаща се при връщането на колата. На ден може да се изминават до 150 км., като това е с натрупване: за 8 дни ни се полагаха 1200 км. Ако надвишиш – глоба. Предупредиха ни да спазваме ограниченията, тъй като глобите са солени и няма как да не те хванат камерите и да ти ги начислят на чипа. Също така – за да вземем колата предоставихме кредитна карта, в която има минимум 3000 долара. Дебитна не приемат.

И ПОТЕГЛИХМЕ! Чудо е – едни 8 лентови в посока пътища, изходи, светлини…изгубихме се….И макар, че бяхме само на 30 минути от летището ни отне над час да стигнем. В следващите дни още няколко пъти се загубихме, защото не хванахме правилната отбивка….Или във време: кацнахме в 21.30, в апартамента влезнахме в 01.30. За връщането предвидихме отново 3 часа.

ДЕН ПЪРВИ

Предварително бяхме купили комбиниран билет от букинг за 124 и 125 етаж на Бурж Халифа и посещение на аквариума в Дубай мол. 326 лева за четиримата. Тръгнахме към 11.30 и спряхме на паркинга на МОЛ-а. Безплатен е. През МОЛ-а се минава и за Бурж Халифа. Това е най-големият мол в света. По съвет на друга дружка си носехме връхни дрехи – защото навън е 25 градуса, ама на закрито държат климатиците на 18. И двете ни посещения бяха впечатляващи! А към надвечер, когато приключихме със задължителната програма, приседнахме да гледаме „танцуващите фонтани“ – ето това за мен беше най-уникалното от този първи ден. Не може да се опише – трябва да се види!

ДЕН ВТОРИ

Dubai Safari Park: Home | Dubai Safari Park. Ходила съм в много зоопаркове по света, този обаче е най-грандиозния! Започнахме с обиколка с автобусче през зони, в които за различни животни са симулирали максимално близка до естествения им хабитат среда. Бенгалски тигър, хипопотами, лъвове – на една ръка разстояние. После гледахме различни „представления“ с птици, разходихме се в секции Африка и Азия, а за финал – сафари с количка през сектор арабска пустиня. Билетите закупихме онлайн – Safari Journey Package Plus, продават се само онлайн и включват достъп до всичко. 150 лева общо за четиримата. Не можахме да храним жирафи, обаче. Оказа се, че праната се купува от вендинг машини, които работят само с кеш. От хотела ни до парка – 40 км. Построен е буквално в пустинята. Като райски оазис.

ДЕН ТРЕТИ

Lego Land. Моя детска мечта! В този ден осъзнахме колко всъщност няма туристи. Бяхме не повече от 50 души в целия парк, което позволи да се качим по няколко пъти на най-яките атракциони. Те са общо 16. Самият парк е за по-малки деца. На Стефи не му се тръгваше, докато за кака му по-скоро беше скучно. От 10 до 18 часа, 590 лева общо билетите. Последни си тръгнахме. И след час се върнахме. Защото си забравих слънчевите очила. Намерили ги, прибрали ги и ми ги върнаха…срещу сниман личен документ. Нали ви казах за GDPR-a…..

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Моят рожден ден. Сафари в пустинята и яздене на камила, с вечеря. Купен от Groupon за 200 лева общо. Намален от 700. На децата много им хареса. Според мен – голямо дърво. В крайна сметка цялото приключение си излезе към 700 лева, защото ни дърпаха да плащаме за щяло и нещяло, включително и за язденето на камила, дето уж беше включено в цената. Децата не я ядоха храната в бивака, дето ни стовариха. Аз обаче – да. Голяма грешка. Та моя съвет: вземете си от групон, носете еквивалента на 200 долара в кеш и не яжте от храната! Ние с мъжа ми сме били на подобно нещо в Тунис и от там летвата ни е много високо вдигната.

И така приключи задължителната програма.

ДЕН ПЕТИ

Ден за релакс, че с много висока скорост се хвърлихме и се поуморихме. Плажче и после панорамна разходка до Палмата, с колата и за финал Дубай Мол – да гледаме фонтаните. Плажът на Джумейра беше на 3 минути от апартамента ни и е безплатен. На 3ти февруари беше 28 градуса около обед, а температурата на водата е като в Поморие, началото на юли. Мъжката част се къпа. Женската само се пече.

ДЕН ШЕСТИ

По план Butterfly Garden (Dubai Butterfly Garden – Home to more than 15,000 butterflies) и Global village (https://www.globalvillage.ae/)– защото са в една посока, около 30 км от нашата установка.

С пеперудите не сполучихме. Красота невероятна, едни пеперуди като лястовици, шарени, прекрасни, летящи свободно и кацащи където им попадне….децата пищят, приклякат, мятат с ръце….Тръгнахме си на 15тата минута. 110 лева билетите за четирима ни.

И понеже ни се отвори дупка от 2 часа, докато отворят глобалното село, по път ни беше и Мола на Емиратите, та отидохме до там най-вече за да видим ски пистата. Срещу 70 лева ти дават пълна екипировка – влизаш по рокля и обличаш грейката, ските, каската, очилата…Поддържа температура от -4 градуса. Само отвън го видяхме. Опитах се да изхитрея и да ни пуснат, уж децата да видят, но не ми мина номера…..

В глобалното село бяхме от първите влезли. Това не е увеселителен парк, но има вход – 10 лева на човек. Вътре са пресъздадени най-известните сгради от държавите от Персийския залив и Азия, като се продават характерни продукти от там – напр. в Иран бяха персийските килими. Приятно място за разходка и похапване, където да утрепеш няколко часа. Оприличихме го на огромен луксозен битак. Всичко е на пазарлък. А нас по този част ни няма никак……

ДЕН СЕДМИ – ПОСЛЕДЕН

Плажче и после разходка с лодка в Марината. За разходката с лодка отново разчитах на Groupon. За 100 лева общо, един час по каналите на Марината. Без храна, щото вече имам опит. Като за финал едно доста приятно изживяване.

ХРАНАТА

Много приятели ме питаха как е храната. Моите деца ядат мусака, кюфтета по чирпански, таратор, пиле фрикасе…..такава храна няма. Стефчо яде 6 пъти в МакДоналдс. Два чийзбургера и малки картофки – 9 лева, като в София. Режимът ни беше такъв: закусваме обилно към 10.30 – 11.00. Към 19.00 ядем отново. Междувременно сме мушнали по един-два сладоледа. Три вечери ядохме в ресторанти – турски и азиатски. Вечеря за двама възрастни и две деца е около 300 лева. Само храна и вода/сок. Скъпчии са…..

ДОПЪЛНИТЕЛНИ СЪВЕТИ ЗА ДУБАЙСКИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ

  1. Децата трябва да са се научили да не спят на обяд 😊
  2. В Дубай алкохол се продава в едни тайни магазинчета, необозначени по никакъв начин, срещу паспорт, адресна регистрация и клетвена декларация, че в следващите 30 дни няма да купуваш пак (GDPR ли????? ). И е на безбожни цени.
  3. Бира се продава тук-там, 300 мл. Хайнекен е 25 лева.
  4. Връзка с България. Може да се пише по всички приложения, но не може да се говори. Видео разговори могат да се правят само през Скайп (ДА!още съществува и работи), Зуум и Тиймс – аз така контактувах с приятели – децата им всичките учат онлайн в тиймса 😊😊😊😊😊😊😊
  5. WhatsUP – това е приложението, през което си пишат. Задължително е за всеки турист. През него пращах кодовете от Groupon.

И за финал – Дубай с деца е едно скъпо, но незабравимо приключение!

Read Full Post »

„Тури му една ай-сиктир манджа“. Така казваше от време на време майка ми. Веднъж сериозно си поговорихме, какво значи това. Била съм на 10-11 години. Та, „ай-сиктир манджа“ правилото, така както съм запомнила от нея и от тогава насетне го прилагам във важни ситуации, е да отсея важните от неважните неща, по-важните от по-малко важните, критичните от важните. И да направя правилен избор. До сега това правило не ме е подлъгвало.

Средата на октомври се връща дъщерята от училище и ми казва: „Днес ми писаха двойка по музика. Защото госпожата ме посочи да пея песен пред класа, а пък аз пея фалшиво и ме беше срам. И отказах“. Факт. Дъщерята пее фалшиво, и дори да наема частен преподавател от Софийската опера нищо не може да промени факта, че слон е стъпал на ушите. „Тури му една ай-сиктир манджа“. И предадох знанието на наследницата.

Днес детето отново учи онлайн. И аз съм една безкрайно удовлетворена майка, предвид обстоятелствата. Защото година по-рано най-сетне разбрах на кое да туря една ай-сиктир манджа и къде да натискам.

А в началното образование е лесно. Има точно две неща, които трябва да се научат:

  • Да разбират какво четат. Не просто да четат.
  • Да научат простите математически действия: събиране, изваждане, умножение и деление.

Тези две фундаментални знания за мен са ключови да не се изпуснат, всичко останало може да се навакса или компенсира.

Това няма как да се случи само в училище. Ако родителите не се ангажират и се чака само на госпожата в клас и в занималнята, много е вероятно точно тези фундаментални знания да се пропуснат. И за това има преки доказателства: 47% от 15-годишните са функционално неграмотните според данни на ПИЗА от 2018. Според мен – защото е изпуснат точно 1-4 клас.

Кога за пръв път осъзнах колко е сериозен въпросът за функционалната грамотност на детето ми? Беше началото на трети клас. До тогава не се бях притеснявала особено: валят звездички и похвали по всичко в електронния дневник. Трети клас обаче в математиката се въвеждат текстовите задачи….и така проверявайки едно домашно при сгрешена текстова задача се втрещих. Накарах да се прочете веднъж, втори път. Да се разпише модела: дадено, търси се, решение. Тогава разбрах, че детето чете гладко, но не разбира какво е прочело. Спрях я от занималня моментално. И почнахме в къщи: чете нещо, разказва ми го (това е полезно умение, защото в един момент идват разказвателните предмети). Четем, изговаряме и разписваме текстови задачи. Месеци наред. После дойде онлайн обучението. За нас си беше глътка въздух. „Ай-сиктир манджа“ на всичко без математиката и българския. Безотговорно? Не и за мен. Всички останали предмети се доразвиват нагоре в училище или могат да бъдат компенсирани.

И така, сега пак се учи онлайн. Неясно до кога. Естествено, че искам детето ми да ходи на училище, но предвид обстоятелствата това не е възможно. И понеже нямам свръх очаквания към началното образование, викам неволята и заедно учим. По математика и български. Има време да научи какви овошки и животни се отглеждат в Преходната област.

Послепис: пети клас влизат в мелачката на матурите. Борба за оценки, всеки учител с убеждението, че предметът му е най-важен, Ашур Банипал……Без четене с разбиране и основните математически действия, потъването в черната дупка е неизбежно.

Послепис 2: 100 процента ще контрира много набори, че те всичко са си научили в училище. Така е, но във времето, в което аз бях ученичка нямаше толкова много отвличащи вниманието технологии. Даже телевизорът ни беше черно-бял. Средата е много, много различна.

Послепис 3: по-малкия наследник се учи да пише, рисува и апликира.

Read Full Post »

Ще ви разкажа една реална история. Но първо, защо? Защото от началото на седмицата пускам в личния си профил във Фейсбук снимки как моята дъщеря се обучава електронно. От тогава до днес получавам коментари от типа: ами то е така, защото ти си там. Това не е вярно. Но нека да започна с историята.

През 2017 година моята дъщеря не беше приета в нито едно училище по район на първо класиране. Аз имах три изисквания: да е на пеша разстояние, да е основно училище, да е едносменно. Подадохме документи и в 122 ОУ. Не в нашия район, но на пеша разстояние.

Бързата ми справка към 2017 г. показа, че това е училището, в което се е снимал филмът „Войната на таралежите“, че някога е било експериментално за проф. Лозанов за обучение по методите на  сугестопедията, викат му “стъкленото”. Също така разбрах от bg-mama, че е доста позападнало и от не-предпочитаните училища. Но пък отговаряше на трите мои условия. Приеха дъщерята там може би точно защото беше от непредпочитаните.

Аз по принцип съм активен човек, обичам да помагам. През първата година влезнах в настоятелството, опознахме се с другите родителски активи, установихме връзка с Обществения съвет. Оказах се права в трите ми изисквания: детето беше спокойно и ходеше (и все още ходи) с много голям интерес на училище.

През 2018 г. имаше конкурс за директор. Нашият председател на обществения съвет също беше в комисията (така е по закон). Събрахме се, обмислихме и родителите се съгласихме, че той ще зададе на всички кандидати един единствен въпрос: Как ще въведе новите технологии в учебния процес? Вечерта нашият председател ни потвърди, че според него са избрали най-подготвеният кандидат и единственият, дал структуриран отговор на въпроса на родителите.

И така нашето училище през юли 2018 се пое от г-жа Ивета Германова. Никога не съм обсъждала с г-жа Германова стратегията за ИТ на 122ро училище. Не ми е работа. Аз като родител трябва да вярвам на ръководството и на учителите и да им помагам там, където ми поискат помощ. Това са мои принципи. Акъл давам, само ако ми поискат.

Към юли 2018 в училището имаше един компютърен кабинет с 15 работни места. Тук таме някой учител имаше лаптоп, закупен от родителския актив, или пък личен.

Една от първите задачи беше да се осигурят служебни лаптопи за всички учители. Училището е малко, делегирания бюджет не може да покрие такъв разход. За това г-жа Германова направи единственото възможно: обърна се официално с молба за дарение към ИТ асоциациите, дори и на използвана техника. Три месеца по-късно всички учители имаха служебни лаптопи, макар и втора употреба.

Въведохме платформа Microsoft Office 365 Education. Tук аз помогнах технически, разбираемо е. Но след това продължиха сами. Постепенно, за около година, обучаваха учителите.

А сега за учителите. Не знам точно това как се е случило, но от учебна 2018 при нас се появи едно младо момче. Току що завършило математика и информатика във ФМИ – Наско. Той започна да оказва подкрепа на учителите. Честно, нямам представа г-жа Германова как го задържа това момче, тя си знае. Нямам представа и как от учебна 2019 се появиха нови двама млади учители, току що завършили математика и информатика във ФМИ.

През зимата на 2019 година екипът на г-жа Германова се подсили с назначаването на г-жа Ирена Филипова като помощник директор. Г-жа Филипова пое оперативно обучението и квалификацията. И 122ро е залято от оферти за обучения с кредити. Всяко предложение се гледаше много внимателно и се преценяваше дали да се поиска финансиране. Според това дали то ще отговори на нуждите на училището. Нашите учители НЕ ПРЕМИНАХА така популярните обучения за работа с облачни технологии (54 одобрени от МОН програми за квалификации има към този момент!!!). Обученията за работа с облачни технологии, в случая на 122ро Microsoft Office 365 минаха по вътрешна квалификация – учители обучаваха учители. Отделно от това, което мярках през профила на училището, са имали обучение за KHAN Academy, Mozabook, може би и други, но съм ги пропуснала. Направиха и онлайн обучение как се работи с Teams – лектор беше учител от училище във Видин, където вече се използва. Това последното безплатно и доброволно. Г-жа Филипова грееше от радост, че са се включили след работно време всички учители.

И така, когато стана ясно че ще има извънредно положение, че ще се преминава към електронно обучение, нашето училище беше готово. Да, събота и неделя работи ИТ екипът (г-жа Филипова и тримата ни млади учители) денонощно. Аз помогнах само на родителите на децата в моя клас. По точно на двама. Останалите 21 се справиха сами. Първите два дни имаше, разбира се, стъпки накриво. То няма и как. Помогнах и на нашата класна. На ден трети в нашия клас всичко вървеше безпроблемно. Гледам от профилите на други родители, че и при тях е така. Отчет от ръководството не съм искала. Не ми е работа.

Нямам представа дали 122 ОУ “Николай Лилиев” има стратегия за дигитализация. От това което ви изписах по всичко личи, че има.

И така. Надявам се историята да ви е харесала и да сте си извадили поука какво е важно да се случи първо, за да се случи второ, за да се случи трето и колелото да се завърти. Това не става за 5 дни. И не се прави от един човек.

Моите благодарности на родител отиват за ръководството и за учителите ни. Аз съм един спокоен родител. Колко от вас са като мен?

п.с. Мислех първата ми история за 122 ОУ да е за това, че сме Иновативно училище, че имаме разработени програми по роботика за 1-4 клас, за роботите ни, за радостта на учениците ни като работят в тези часове…..по нататък

Read Full Post »

DSC_7548 Името е от миналото, вече е само Школа№9. Но училището е живо и в настоящето.

За него ми разказа един фотограф, съвсем случайно както обикновено се случва. Като разбра, че съм от България, каза че той е учил в българското училище. Но нима има българско училище в Ташкент, в Узбекистан? Така го наричат – защото е построено от българите. И така започва историята….

Рано сутринта на 26 април, 1966 година Ташкент е разлюлян от най-опустошителното земетресение в историята си – на практика целият център е сринат със земята, в това число и 181 образователни учреждения (училища и детски градини). Съветското правителство мобилизира целия ресурс на републиките и братските държави, за да изгради отново града. По това време, както и днес Ташкент е побратимен с град Хасково. Жителите на Хасково събират средства, с които започва изграждането на училище: училище номер 9. Намира се в Центъра: C-6, зад Казакстанския Киноцентър.

Сградата е проектирана от двама архитекти: Добрина Желева и Васил Янков. Проектът може да се види тук: http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2010/08/U4ilichte-Tachkent1.jpg

U4ilichte-Tachkent1    Shkola9

Отваря врати през 1970 година, за 1060 ученика. Училището е назовано “Георги Димитров”, а в двора е поставен и паметник на Патрона. Според моя “информатор” на откриването е присъствал и Тодор Живков, който е посадил дърво – дъб. Е днес паметникът вече го няма, но дървото е там.

DSC_7536

От много оскъдната информация в интернет, която се потвържада от моите собствени наблюдения – училището се е отличавало с иновативен дизайн, по своята архитектура е едно от най-добрите в УзССР и по съветско време там са водени много чуждестранни делегации. Една от стените във вътрешния двор на училището е украсена с пано, символизиращо български народни мотиви. В този вътрешен двор днес се водят часовете по безопасност на движението.

Както ми каза помощник директорката, училището се нуждае от ремонт. Но не са правени никакви реконструкции по сградата. Днес там учат малко над 550 ученика до девети клас, като усилено се изучава музика.

Днес, посадените дървета при откриването му, са порастнали и хвърлят тежка сянка в горещите дни. Всичко е много зелено.

Поможник директорката беше така добра да ме покани утре на музикално тържество!

Read Full Post »

Последните две години съм изчела доста материали относно резултатите на 15-годишните на международното изследване PISA. Чела съм както официалните доклади, така и безбройните коментари на експерти по медиите. Според мен трябва да има някаква обективна причина за спадащото представяне на българчетата. И ще ме прощавате, ама наистина обективна, а не субективни твърдения от типа: много е натоварен материала, учениците не учат, учителите лошо преподават и т.н. Последно през почивните национални празници прочетох последния доклад: Students, Computers and Learning: Making the Connection, който анализира резултатите от последното PISA изследване (2012) на държавите, които са направили паралелно компютърно тестване на учениците по математика и четене. България не е от тези държави. Както и много други.

Покрай коментарите, които прочетох отново ми изпъкна изводът, че българските ученици изостават спрямо своите съученици в първите места на класацията, с около 2 години. От известно време в мен започва да се оформя една теза, която се надявам да мога да докажа, а именно – не учениците са тъпи, не учителите са изостанали, ами просто учебното време в България, спрямо учебното време в държавите от топ позициите, е по кратко. С други думи – през една стандартна календарна година, учебното време в България е по-малко, благодарение на по-дългите ваканции. Натрупано това по кратко време през учебните години,  до които учениците навършват 15 години, съпоставено с техните съученици, определя и изоставането от приблизително две години учебен процес.

В опит да потвърдя това мое за сега недоказано наблюдение, се обърнах към мой колега – Тодор Радев, който от години живее в Китай (4 от държавите, класирани в топ 10 са от този район, а именно: Macao-China, Chinese Taipei, Hong-Kong China, Shanghai China). Зададох му въпрос как е организирана там образователната система по отношение на ваканциите. И получих този отговор

“Здрасти Теодорче, общо взето картината е следната:

а) по закон децата трябва да са навършили 6 години към 31 август, за да тръгнат на училище. Има обаче такива, които тръгват и преди тази възраст и навършили вече 7 години. Решението кога да пуснат децата си на училище е на родителите и зависи също дали училището е съгласно да ги приеме (ако са по-малки). Средната възраст, при която китайчетата тръгват на училище в момента е 6 години и 7 месеца.

б) продължителността на учебната година също не е фиксирана точно, заради китайската нова година, която следва традиционния календар и винаги се пада на различни дати. Учебната година не се определя централно, а от местните комисии по образование. Това, което ти пращам е графика за миналата година в Пекин за началните и средни училища (може да си го преизчислиш в случай, че съм объркал някъде).

1 срок (1 септември 2014 – 1 февруари 2015): обща продължителност 22 седмици (110 работни дни, включително 5 празнични; 44 неработни дни) / реално учебно време 19 седмици
2 срок (2 март – 12 юли 2015): обща продължителност 19 седмици (95 работни дни, включително 3 празнични; 38 неработни дни) / реално учебно време 16 седмици

Цялата учебна година е продължила 52 седмици (общо) / 41 седмици (реално учебно време)

Зимна ваканция (2 февруари – 1 март 2015)
Лятна ваканция (3 юли – 31 август 2015)
Зимна и лятна ваканции: 11 седмици”

Признавам си,в началото не го направих, а трябваше да споделя с Тошко причината, поради която се интересувам от тази информация. Направих го на следващ етап и това е отговорът, който получих от него. Слагам го, защото мисля, че е съществен за разбирането на азиатската сила в четенето и математиката. А и дава повод за интересни мисли по повод частните уроци, уважението към учителите, отговорността на родителите….все едни такива актуални български теми.

“Теодорче,

Сега ще те отегча, защото китайското образование ми е слабост, особено покрай хлапето, което вече нагазва в дълбоките води

Картината е горе-долу следната. От това, което ми пишеш смятам, че Шанхай е взет като пример за обучението в Китай, а не само за града. Не знам обаче доколко точно Шанхай отразява съвременното китайско образование, че да се правят изводи за цялото китайско. Той е по-скоро пример за образованието в големите китайски градове, най-вече поради това, че образователният пазар там е един от най-конкурентните вероятно в световен план и с десетилетия, да не кажа столетие, пред огромната част от останалия китайски образователен сектор – има филиали на престижни чужди колежи, супер елитни училища и детски градини, частни школи и образователни центрове, в които преподават и много чужденци. В същото време има много богати родители, които хвърлят луди пари за образованието на децата си още от най-ранна възраст. Не мисля, че разликата в продължителността на ваканциите в България и Китай е толкова голяма, но през учебно време китайчетата са доста по-натоварени, включително с извънкласни занимания, които заемат много важна част в живота им (за средната класа, за която споменах). Освен това родителите в Китай контролират в много по-голяма степен всичко, свързано с образованието на децата им, отколкото българските. Принуждават ги да ходят на разни школи, образователни центрове, за да си подобряват знанията – основно по английски, математика, йероглифи. Още от първи клас имат оценки, а след края на всяка година и изпит. До 6-ти клас тези изпити не са чак толкова важни, докато за влизане в гимназията има сериозен изпит. Предполагам вече сама се досещаш, че всичко това създава у китайчетата още от влизането им в училище представата за образованието като конкуренция, в която или си победител и пред теб се отварят повече възможности или си губещ и пропадаш по социалната стълбица. Когато говоря с тукашни родители и ги питам защо карат 5-6 годишни деца на курсове след училище, отговорът е един и същ – в училище не е достатъчно, за да бъдат наистина добри. Така че съзнателността и родителския контрол са една от големите причини за това китайчетата да са по-прилежни ученици и резултатите им да са по-добри.
На второ място, атмосферата в училищата е много по-различна от тази в България и в нормалните училища на Запад. Авторитетът на учителите е доста близък до това, което беше у нас по време на социализма, съответно дисциплината в клас и ефективността на обучителния процес. Китайските учители могат да бият и няма да бъдат съдени, макар че в големите градове това вече е много рядко (най-вече защото ще навреди на имиджа на училището) и ако се разчуе такава новина тя е в графата „скандал“. В същото време в китайската образователна система е сериозно застъпена етиката – още от детската градина децата имат такъв предмет, в който им се разясняват ценности като уважение към родителите и по-възрастните, към учителите, патриотизъм и т.н. Всичко това е изчистено от комунистическа идеология и се представя като традиционни китайски добродетели. В някои училища правят специални церемонии като едно време, с които децата да демонстрират уважение и благодарност на родителите си – като например им мият краката. Преди да се осъзнаят като отделни личности китайчетата са учени, че са част от някаква група – семейство, училище, град, нация и че „колективното“ винаги има приоритет над индивидуалното. Това пък ги прави по-контролируеми (включително самоконтрол), за разлика от тези на Запад и мисля, че има сериозно значение за ефективността на образователния процес (това което трябва да бъде научено). Ако на Запад в образованието се разчита на убеждението и предизвикването на интерес у децата с интересни методи на преподаване, в Китай се учи, защото така трябва и защото конкуренцията е огромна.
На трето място, за Китай, Япония и Южна Корея определено смятам (а и не само аз), че начинът, но който се учи е определящ за това децата да са по-добри по математика от тези на Запад, а не толкова натовареността. В Китай има тенденция да се идеализира западното образование и откакто съм тук има гласове, че китайското образование не създавало креативни личности, не развивало способностите на децата да мислят самостоятелно, а било догматично, закостеняло и се базирало на зубрене и заучаване на модели. Това действително е така, но ако за хуманитарните науки това не е добре, според мен именно този факт помага на китайчетата да се справят както с йероглифите, така и с математиката и точните науки по-добре от връстниците им на Запад. На пръв поглед йероглифите нямат връзка с математиката и изискват и развиват много добра визуална памет, но в действителност развиват и логическото мислене, защото в структурата им има много логика. По тази причина смятам, че логическото мислене, което е ключово за математиката, у китайчетата започва да се развива по-отрано на по-високо ниво, отколкото на Запад. Ако в нашите детски градини рисуват слънчица и дървета до 6 годишна възраст, китайчетата още от 3 години ги вкарват в разпознаването на йероглифи и докато тръгнат в първи клас много от тях вече знаят 300-400 йероглифа плюс латиницата, защото им трябва за транскрипция, и могат да четат елементарни книжки. В същото време развиват и логическо мислене. Когато станат на четири години в детските градини учат също елементарни математически действия – събиране, изваждане, умножение и деление. Любопитна подробност – на сина ми, който тази година беше в първа група от детската градина, при това най-обикновена, и е на 3 и половина, му дадоха вече сметало, от тези, които по мое време трябваше да носим в първи клас. Знае да брои до 30, познава цифрите до 10 като ги види, включително на китайски и арабските. И всичко това е дело на детската градина. Така че докато тръгнат в първи клас бекграунда на китайчетата по математика и логическото им мислене е вече доста по-солиден от този на западните деца.
И една друга техническа подробност за самия образователен процес, която мисля че също има значение за успеваемостта. Децата тук отиват на училище сутринта в 7:30-8:00 и приключват следобед в 15:00 часа. Повечето от тях обаче стоят в училищата и се подготвят за следващия ден още 2-3 часа – до 17:00-18:00, заради работещи родители.”

Read Full Post »

Older Posts »

%d блогъра харесват това: