Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Образователни размисли’ Category

Описвам тази история като паметна бележка. Има много хора, с които нямам спомен как съм се запознала. Сякаш се познаваме вечно. За това да опиша за Найден, че да не се налага след време да го питам: Абе ние как се запознахме?

Беше миналата година, юни месец (2012). Правихме тренинг и гала вечерята беше в Созопол. И то нали има една приказка, че краставите кучета …..На нашата маса учителки, на съседната също от образованието. По някое време двете маси се омешахме. И не щеш ли ми казват, че аз не съм отговорила на “искането на хората, дето се занимават със сериозна роботика”….ТУШ. Веднага отрекох, че по никакъв начин не са се свързвали с мен. И тогава се запознах с Найден Шиваваров.

След няколко месеца се срещнахме в Института по роботика на БАН. Това, което правят Найден и хората около него аз не го разбирам – но усещам, че те правят бъдещето. Усещам го не само по това, което показват, но и по начина по който го разказват. Те правят робот – РОБКО (ама Робко 12, не Робко 1. Но същия Робко)! Те знаят, че това което правят е бъдещето. Те не говорят за сега. Те говорят за след 20 години. Как би изтлеждал този робот. Дали ще го направят те или някой друг, сервизния робот ще го има след 20 години. Те не говорят за миналото. А имат определено много да кажат. Помогнах с каквото можах. А ми се иска да е повече.

Те говорят за това, че искат да имат последователи сред младите хора. Но не ги намират. Защото това, което правят, ще се случи след 20 години. И в момента никой не плаща за това. И те го знаят. Но продължават.

Днес отново се срещнах с екипа, и те демонститаха мъничкото подобрение, която са направили. Вързали са Гергана. Гергана е софтуерът, който чете на български (създаден от БАН да помага на хората със зрителни увреждания). Питат го на английски, а той им отговаря на български. Чакат развитието на технологиите, когато и въпросите ще могат да ги задават на български. Сега ще има представяне на робота на FameLab на Британски съвет. Дано повече хора видят бъдещето.

Де да имах повече такива срещи…за бъдещето!

Де да можеше повече хора да виждат бъдещето…..

 

Read Full Post »

Историята за завода в Лом мога да я започна веднага. По трудна ми е другата тема – за очакванията в образованието. Защото те са многопосочни и трудноизмерими. Нека започнаот там, от където мисля че се поставя същественото начало. А именно – нарастващата пропаст между образованието и нуждите на пазара на труда. Тази пропаст до някъде може да се измери с шокиращите данни за над 40% безработни младежи в Испания и близо 20% в България. Подплътена за нашата страна с данни, че 70% от младите хора оскат да емигрират.

Снощи си говорих със заместник ректора на един от най-големите университети. Опитва се да намери правилния път към бизнеса, като има в предвид по-горните данни. Най-опростено неговата идея е “топ 10 на студентите ни да ходят в бизнеса” .Да, ама….Следват няколко въпроса от моя страна:

1. Тия Топ10 докато учат ли ще “ходят в бизнеса” или след това – отговор: след като завършат

2. Добре де, ама как ще принудиш тия топ 10 да отидат точно в тоя бизнес, а не в някой, в който работят от 3 години?

3. Какви са механизмите на топ10 студенти, които хипотетично никога не са работили, да изберат да останат в България, а не да изберат магистрагура в Англия?

Професорът няма отговор. И аз нямам. Имам само въпроси. Най-удобната ситуация. Не предлагаш решения, само критикуваш. Май по-голямата част от овластените хора в България само поставят въпроси, без отговори. А пък тия от които нищо не зависи – имат веднага решение. Словоблудстват денонощно във Фейсбук.

Реалната статистика е, че близо 10% от завършващите средно образование избират да продължат в чужбина. Преди няколко дни четох статия за чуждестранните студенти във Верикобритания: ако не си подадат навреме документите за банков заем, която да им покрие разходите за образование, имат наказателна такса. Т.Е. можеш да учиш, ама ако имаш банков заем…..И че 6200 студента са предпочели Великобритански университети тази година (включва бакалаври и магистри). И на всички им е отпуснат заем за образование.

А моя професор от две години се мъчи да договори условия за преференциални кредити за студенти да си вземат по един лаптоп…Отказват му всички банки, защото БГ-студентите са “рискови клиенти”.

Е кое е по рисковото? Студент емигран от България с 9000 паунда годишен заем заобразование, или студент в България с 1000 лева заем. Всеки може сам да си отговори….

А сега за завода в Лом. На фона на тези глобални проблеми, които занимават моето съзнание, има една простичка история. Завода за мотокари в Лом са го купили инвеститори и ще се произвеждат тръби и някакви други части….Търсят 1000 работника. До една година. Кранисти, шлосери, завачици…..Очаква се заплатат да почне от 500 лева. Което, ще “вдигне стандарта на града”.

На хората в Лом им е “през оная” за великите мисловни и аналитични дейности на държавата. Те си чакат завода, защото той ще им донесе пари. 900 лева за кранист. А за там висше не трябва.

И се питам аз – трябва ли да наливаме милиони в едно локално висше образование, или на държавно ниво да се договорят преференции за следващите висше в чужбина, а ние тука да си копаме градинката на професионалното средно образование и да дърпаме локалната икономика?

Преди да отговорите – помислете поне два дни!

Read Full Post »

Точно преди седем години си миселех “Какво подяволите се случва. Къде отивам. Какво ще правя”.  Беше първият ми работен ден в Майкрософт.

Благодаря на всички, с които извървяхме този път заедно. Благодаря на всички, които ни вярват. Благодаря на всеки един учител, че всеки един ден ме провокира. Имаме да извървим труден път. Но пък, ако няма предизвикателства, не е интересно, нали така Smile

Благодаря ви, че ми вярвате!

Read Full Post »

Признавам си, бях поизостанала с актуалните новини от България последния месец – то не бе олимпиада, то не бяха почивки и отпуски….Последните дни се опитвам да си навксам “пропуснатото” и няма как да не ми направи впечатление, че темата, която трайно присъства в медиите е за заключенията на Комисията по дискриминация за авторите в учебниците. Изчетох статии, коментари, обяснения, дори препратки за заплахата на държавната сигурност…..но продължавам да не мога да си отговоря на въпроса: Какво, по дяволите, става? Защото аз не мога да намеря логично обяснение на случващото се. И по стар БГ обичай си мисля – ангажира се общественото мнение в една посока, за да не вземе да се ангажира в друга. Или по-точно – да не се ангажира. Нима най-големия проблем на българското образование е Ботев? Но пък дума не се обелва за новия закон, който аха-аха и ще се  приеме. Или пък за предстоящите програми за квалификация на учителите (за има-няма 70 милиона), или за обезлюдяването (бих използвала обез-ученицяването) на професионалните гимназии? А какво да кажем за нежеланието на младите да стават учители….Впечатлява ме лятната обществена енергия, която се впрегна в дискутирането на тема, която не подлежи на дискусия. За такива ситуации си има една поговорка – “Отмини простака с мълчание”. Хубаво е да им се набива на децата от детската градина. Много проблеми ще ни спести: хем няма да се разхищава личностна / обществена енергия, хем като изобличиш простака току виж спрял да прави поразии.

И докато ние си говорим за дискриминацията при Ботев и Вазов, 10% от завършващите средно образование тихомълком се пренесоха да учат в чужбина от септември. Това е по-важната новина.Малко са, трябва повече. Всеки един студент в чужбина повече доказва, че нашето средно образование е на високо ниво и дава добре подготвени и мотивирани ученици. Всеки един студент повече в чужбина, означава реклама за страната ни, означава контакти, означава добре подготвен специалист. Ще се изучи, ще поработи и ще се върне в България със знанията, уменията и контактите да прави бизнес поне на европейско ниво.

В Бургас се запознах с Митко. Учи в Единбург. ИТ в предучилищното и началното образование. Беше се върнал да си кара задължителния стаж. Попаднахме в компания на англичани. Аз винаги съм имала проблем да се разбирам с англичани – говориш си за природата, за времето, за ливадите…..и така 3 часа. И на третия час – хоп – казваш си каква ти е болката. За 5 минути сте се разбрали какво да правите за напред. За една година освен перфектен английски, Митко е усвоил до съвършенство културата им. Като се върне след 10 години вероятно ще развие успешен бизнес с партньори във Великобритания. А е само на 19. трябва да имаме повече Митковци.

И понеже третата ми тема са строителите, тя има много общо с темата за Англия и за образованието. 6 паунда на час е стафката за общ работник в строителството (братчето ми се беше хванал временно). Та, след две години най-после намерихме фирма, която да ни направи 10 метра подпорен зид. Фирмата я намерихме с връзки, защото обекта ни е малък и не носи големи печалби, освен това е много краткосрочен. Евала на връзките в България. В началото на август се стовариха 10 младежа и един майстор и набързо укрепиха подпора. Само да уточня, че в наачалото на август беше над 40 градуса. бачкаха по цял ден, приключиха в срок (щото нали е с връзки) и накрная като плащахме, се оказа, че надницата им е 20 лева на ден, а на майстора – 40. И аз вече 20 дни се чудя: какво правят тия млади хора да работят в България, като могат и те да идат в Англия за 6 паунда на час????А пък ако завършат професионална гимназия и вземат занаят – поне 3 пъти повече…..Споделих си чуденката с мой приятел и той веднага ме нахока: стига си им давала акъл, кой ще остане да работи в България…..

Същия тоя приятел прочел, че над 1 000 000 (един милион) българи живеят с под 120 евро месечно. Ама иначе седим най-добре макроикономически….

Read Full Post »

Честит първи учебен ден!

В този мой пост правя аналогия с песента на Pink Floyd “Another brick in the wall” (Още една тухла в стената). Самата песен е написана през 1979 г. Превръща се в абсолютен хит във Великобритания и по света и става една от най-популярните песни на Пинк Флойд. Текстът на песента е много кратък и ясен:

На нас не ни трябва образование,
На нас не ни трябва контрол,
Не искаме сарказъм в класната стая
Учители, оставете ги ученицте
В крайна сметка това е поредната тухла в стената.

И толкова. Това се повтаря многократно.

По интересно е какво предизвиква появата и популярността на тази песен във Великобритания. Под силен обществен натиск за неадекватното образование, което получават учениците, тогавашният премиер Маргарет Тачър сформира работна група от експерти, които посещават държавите с най-развита образователна система по онова време. Тази работна група работи няколко години, за да предостави концепцията, която ще промени британската образователна система. Тези “изследователски визити” продължават няколко години и един от основните изводи е, че образованието трябва да бъде ориентирано според способностите на ученика. Тези способности, които той притежава да се идентифицират в началния етап и в последствие да се развиват, за да бъде той полезен за себе си и обществото. А не да се натиска във всички посоки, и в крайна сметка да излезне един продукт, по малко компетентен по всичкология, но изцяло загубил уменията, които притежава. И които вече не може да развива. С думи прости – ако на тебе ти се отдава да плетеш, насърчават те в тази посока и създаваш компанията Бенетон (това е само пример за да поясня какво се има в предвид под специфични умения).

И новата визия за образованието във Великобритания започва да се реализира. Тя се обезпечава с огромни финансови средства, насочени най-вече съм подготовка на педагогическите кадри, които да успеят да идентифицират способностите на децата, учебни планове и програми, бази, и работа с родителите (нали се сещате, че ако на мене ми кажат, че детето ми е много способна плетачка, а няма брилянтни умения в областта на банките, трудно ще го приема…..). Въвежда се постепенно и обучението по предприемачество, което е и един от най-важните двигатели на сегашната успешна икономика на Великобритания.

До тук с Великобритания. Дадох пример, защото в момента в нашата училищна образователна система именно Английската се дава за пример и всички охкат и ахкат какви училища имат. И те си имат проблемите, да знаете…..

Another brick out of the wall по нашенски е Още една тухла да махнем от стената. Защото в момента в нашето образование има стена. Тази стена  е една, но не е права, а е с много ъгли, и от двете й стари стоят различни субекти.

– Стената между ръководство и служители – стена изтрадена поради взаимното недоверие;

– Стената между колективите вътре в училище – между онези, които “правят нещо” и “другите”;

– Стената между училището и родителите – в голяма степен изградена от неправилното разбиране за ролята на училището в работното ежедневие на родителя;

– Стената между учителя и ученика – стена без основи, тъй като се гради във въздуха с тухли тип “аз знам повече от тебе”, “аз наще ги правя на магарета,  та тебе ли” и т.н. аргументи на децата, които търсят своето място в живота

– Стената между гражданското общество и образователната система – поради неспособността първите да формират своите изисквания, а другите – да ги приемат (в частта гражданско общество спадат и учителите и представителите на МОМН, РИО).

Много хора са приели тази стена като част от ежедневието и част от многото други по-приоритетни стени, които трябва да се бутат. Но има и много хора, които искат, или са започнали да осъзнават, че тази стена е много важно да се бутне (използвам единствено число, тъй като стената е една, макар и в 3Д вариан Усмивка)

Най-лесно се руши стена, като почнеш от основите – дърпаш 5 камъка и тя се срутва. След това разбира се трябва да разчистиш.

През последните 7 години работя с хора, които копаят в основите, за да срутят стената. Копаят ежедневно, душите им кървят от раните, едва са успели да отместят една тухличка, но продължават. Или пък вече приближават критичната точка, в която стената ще рухне. И се оглеждат за продължението на стената, която да събарят. Всички те обаче знаят, че това е пътя – Една тухла по-малко в основите на стената.

Пожелавам на всички ангажирани в българското образование да успеят да махнат поне по една тухличка през настоящата учебна година! Аз си падам по тежката работа – така че съм на разположение. Илина и тя е доста силна и жилава и ще намеря начин да я включа.

Ето и да си припомните песента на Флойд:

Read Full Post »

« Newer Posts - Older Posts »

%d блогъра харесват това: