Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Образователни размисли’ Category

Признавам си, бях поизостанала с актуалните новини от България последния месец – то не бе олимпиада, то не бяха почивки и отпуски….Последните дни се опитвам да си навксам “пропуснатото” и няма как да не ми направи впечатление, че темата, която трайно присъства в медиите е за заключенията на Комисията по дискриминация за авторите в учебниците. Изчетох статии, коментари, обяснения, дори препратки за заплахата на държавната сигурност…..но продължавам да не мога да си отговоря на въпроса: Какво, по дяволите, става? Защото аз не мога да намеря логично обяснение на случващото се. И по стар БГ обичай си мисля – ангажира се общественото мнение в една посока, за да не вземе да се ангажира в друга. Или по-точно – да не се ангажира. Нима най-големия проблем на българското образование е Ботев? Но пък дума не се обелва за новия закон, който аха-аха и ще се  приеме. Или пък за предстоящите програми за квалификация на учителите (за има-няма 70 милиона), или за обезлюдяването (бих използвала обез-ученицяването) на професионалните гимназии? А какво да кажем за нежеланието на младите да стават учители….Впечатлява ме лятната обществена енергия, която се впрегна в дискутирането на тема, която не подлежи на дискусия. За такива ситуации си има една поговорка – “Отмини простака с мълчание”. Хубаво е да им се набива на децата от детската градина. Много проблеми ще ни спести: хем няма да се разхищава личностна / обществена енергия, хем като изобличиш простака току виж спрял да прави поразии.

И докато ние си говорим за дискриминацията при Ботев и Вазов, 10% от завършващите средно образование тихомълком се пренесоха да учат в чужбина от септември. Това е по-важната новина.Малко са, трябва повече. Всеки един студент в чужбина повече доказва, че нашето средно образование е на високо ниво и дава добре подготвени и мотивирани ученици. Всеки един студент повече в чужбина, означава реклама за страната ни, означава контакти, означава добре подготвен специалист. Ще се изучи, ще поработи и ще се върне в България със знанията, уменията и контактите да прави бизнес поне на европейско ниво.

В Бургас се запознах с Митко. Учи в Единбург. ИТ в предучилищното и началното образование. Беше се върнал да си кара задължителния стаж. Попаднахме в компания на англичани. Аз винаги съм имала проблем да се разбирам с англичани – говориш си за природата, за времето, за ливадите…..и така 3 часа. И на третия час – хоп – казваш си каква ти е болката. За 5 минути сте се разбрали какво да правите за напред. За една година освен перфектен английски, Митко е усвоил до съвършенство културата им. Като се върне след 10 години вероятно ще развие успешен бизнес с партньори във Великобритания. А е само на 19. трябва да имаме повече Митковци.

И понеже третата ми тема са строителите, тя има много общо с темата за Англия и за образованието. 6 паунда на час е стафката за общ работник в строителството (братчето ми се беше хванал временно). Та, след две години най-после намерихме фирма, която да ни направи 10 метра подпорен зид. Фирмата я намерихме с връзки, защото обекта ни е малък и не носи големи печалби, освен това е много краткосрочен. Евала на връзките в България. В началото на август се стовариха 10 младежа и един майстор и набързо укрепиха подпора. Само да уточня, че в наачалото на август беше над 40 градуса. бачкаха по цял ден, приключиха в срок (щото нали е с връзки) и накрная като плащахме, се оказа, че надницата им е 20 лева на ден, а на майстора – 40. И аз вече 20 дни се чудя: какво правят тия млади хора да работят в България, като могат и те да идат в Англия за 6 паунда на час????А пък ако завършат професионална гимназия и вземат занаят – поне 3 пъти повече…..Споделих си чуденката с мой приятел и той веднага ме нахока: стига си им давала акъл, кой ще остане да работи в България…..

Същия тоя приятел прочел, че над 1 000 000 (един милион) българи живеят с под 120 евро месечно. Ама иначе седим най-добре макроикономически….

Реклами

Read Full Post »

Честит първи учебен ден!

В този мой пост правя аналогия с песента на Pink Floyd “Another brick in the wall” (Още една тухла в стената). Самата песен е написана през 1979 г. Превръща се в абсолютен хит във Великобритания и по света и става една от най-популярните песни на Пинк Флойд. Текстът на песента е много кратък и ясен:

На нас не ни трябва образование,
На нас не ни трябва контрол,
Не искаме сарказъм в класната стая
Учители, оставете ги ученицте
В крайна сметка това е поредната тухла в стената.

И толкова. Това се повтаря многократно.

По интересно е какво предизвиква появата и популярността на тази песен във Великобритания. Под силен обществен натиск за неадекватното образование, което получават учениците, тогавашният премиер Маргарет Тачър сформира работна група от експерти, които посещават държавите с най-развита образователна система по онова време. Тази работна група работи няколко години, за да предостави концепцията, която ще промени британската образователна система. Тези “изследователски визити” продължават няколко години и един от основните изводи е, че образованието трябва да бъде ориентирано според способностите на ученика. Тези способности, които той притежава да се идентифицират в началния етап и в последствие да се развиват, за да бъде той полезен за себе си и обществото. А не да се натиска във всички посоки, и в крайна сметка да излезне един продукт, по малко компетентен по всичкология, но изцяло загубил уменията, които притежава. И които вече не може да развива. С думи прости – ако на тебе ти се отдава да плетеш, насърчават те в тази посока и създаваш компанията Бенетон (това е само пример за да поясня какво се има в предвид под специфични умения).

И новата визия за образованието във Великобритания започва да се реализира. Тя се обезпечава с огромни финансови средства, насочени най-вече съм подготовка на педагогическите кадри, които да успеят да идентифицират способностите на децата, учебни планове и програми, бази, и работа с родителите (нали се сещате, че ако на мене ми кажат, че детето ми е много способна плетачка, а няма брилянтни умения в областта на банките, трудно ще го приема…..). Въвежда се постепенно и обучението по предприемачество, което е и един от най-важните двигатели на сегашната успешна икономика на Великобритания.

До тук с Великобритания. Дадох пример, защото в момента в нашата училищна образователна система именно Английската се дава за пример и всички охкат и ахкат какви училища имат. И те си имат проблемите, да знаете…..

Another brick out of the wall по нашенски е Още една тухла да махнем от стената. Защото в момента в нашето образование има стена. Тази стена  е една, но не е права, а е с много ъгли, и от двете й стари стоят различни субекти.

– Стената между ръководство и служители – стена изтрадена поради взаимното недоверие;

– Стената между колективите вътре в училище – между онези, които “правят нещо” и “другите”;

– Стената между училището и родителите – в голяма степен изградена от неправилното разбиране за ролята на училището в работното ежедневие на родителя;

– Стената между учителя и ученика – стена без основи, тъй като се гради във въздуха с тухли тип “аз знам повече от тебе”, “аз наще ги правя на магарета,  та тебе ли” и т.н. аргументи на децата, които търсят своето място в живота

– Стената между гражданското общество и образователната система – поради неспособността първите да формират своите изисквания, а другите – да ги приемат (в частта гражданско общество спадат и учителите и представителите на МОМН, РИО).

Много хора са приели тази стена като част от ежедневието и част от многото други по-приоритетни стени, които трябва да се бутат. Но има и много хора, които искат, или са започнали да осъзнават, че тази стена е много важно да се бутне (използвам единствено число, тъй като стената е една, макар и в 3Д вариан Усмивка)

Най-лесно се руши стена, като почнеш от основите – дърпаш 5 камъка и тя се срутва. След това разбира се трябва да разчистиш.

През последните 7 години работя с хора, които копаят в основите, за да срутят стената. Копаят ежедневно, душите им кървят от раните, едва са успели да отместят една тухличка, но продължават. Или пък вече приближават критичната точка, в която стената ще рухне. И се оглеждат за продължението на стената, която да събарят. Всички те обаче знаят, че това е пътя – Една тухла по-малко в основите на стената.

Пожелавам на всички ангажирани в българското образование да успеят да махнат поне по една тухличка през настоящата учебна година! Аз си падам по тежката работа – така че съм на разположение. Илина и тя е доста силна и жилава и ще намеря начин да я включа.

Ето и да си припомните песента на Флойд:

Read Full Post »

Повод за този ми пост е едно интервю с министъра но образованието, което току що прочетох. Темите, които кометира са много, но аз конкретно ще взема отношение за привличането на българи, които са реализирани в научната област в чужбина.

Интервюто е тук: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-02-07&article=356765

А цитатът, който ме провокира е: „Както частните фирми си позволяват да дават добри заплати на  специалисти, от които имат нужда, мисля, че и държавата съвсем открито може да  заяви същата амбиция и да привлича учените ни отвън с по-високи заплати.“

И така. Преди около две години се случих в самолета с една госпожа на средна възраст, с която се заговорихме. От приказка на приказка се оказа, че е професор в малък Канадски университет. Преподава нещо, което аз разбрах като ролята на социалните мрежи върху формирането на личността. От ИТ гледна точка (жената опита да ми обясни, но честно казано бях толкова изненадана, че такова нещо може да се преподава във ВУЗ, че докато ми обясняваше бях заета за смеля това откритие и не внимавах. За което много съжалявам). После се заговорихме за университета й.

Малък, провинциален университет някъде в студената част на Канада. Имат голям проблем с качествените студенти – отиват да учат предимно китайски и испаноговорящи емигранти. Свалили са летвата много – трябва да се издържат. До тук – като милата родна картинка. Но до тук.

Жената е добре платена – 6000 долара месечно, които й стигат да води нормален живот, да образова децата си (изтеглени също там) – ама в университети в САЩ. Има по два (2 !!!!!) часа лекции седмично. През останалото време трябва да работи и да се развива в областта, в която е специалист. Има 4 асистенти – студенти, които получават минимално заплащане, за да й помагат. Технически е обезпечена с най-новите технологии. И това е финансирано от бюджета на университета. Отделно – ако привлече частен инвеститор, който да финансира изследванията й – може да си наеме по-голям екип, и ако се наложи – да се фокусира година-две върху изследването си, а да не преподава. (такъв към оня момент нямаше, тъй като темата все още била много нова)

Била в България да посети майка си – не пожелала да емигрира с нея. И докато била тук за тази година поразпитала каква е ситуацията у нас (защото в малкото провинциално градче в Канада й липсват социални контакти. То бива бива наука, ама по една ракия като няма с кой да изпиеш….). И какво открила – имало някаква програма на ЕС, която финансирала научни изследвания в отделните държави. Пишеш си проект, кандидатстваш, одобряват, дават парите. До тук добре. Ама за България сумите са нищожни, освен това почти няма одобрени проекти (или поне тя не беше чула). Също така академичната й хабилитация не отговаря на нашите стандарти и може да се върне като….асистент. С 300 лева заплата. И 20 часа седмично лекции. “Е аз кога ще се подготвям, че и да се развивам в областта си?” – възкликна жената. Освен това тия пари, които евентуално ще й финансират изследванията – някаква сума оставала за университета, в който е (лошо няма вика, ама защо ще им ги оставям – ни техника ми осигуряват, ни достъп до ресурси, ни дори самостоятелен кабинет).

И въздъхна. Какъв студ и самота я чакат в Канада. Този мозък определено няма да се върне в периода от живота си, в който е пълноценно активен и производителен. Най-малкото защото темата, в която е специалист при нас се говори в кафето на ВУЗ, или пък в рамките на няколко лекции (макар, че не съм чувала). И е обречена на глад и студ. Само ракията остава, ама то заслужава ли си?!

Това за съжаление е реалността у нас:

– липсата на хабилитирани преподаватели (поради ниското заплащане, трудния процес по придобиване на титла и още куп други неуредици) определя преподавателите основно да преподават.

– от там не остава време да се развиват в областта си, да създават контакти и т.н.

– хроничното безпаричие пък определя ограниченото опознаване на средата, в която работят – както като ресурси по темата (под формата на абонаменти за редица бази данни с академична литература), така и пътувания за участие в международни събития.

– ограниченото познание пък е пречка пред иновативните идеи, които могат да търсят финансова подкрепа – както от държавата, така и от бизнеса (за това няма и частни инвестиции в РиД)

– липсата на опит в работата по проекти., който в много случаи на административно ниво се изразява в пречене под формата на “нищо няма да правим, така няма да сгрешим”, а в по-хард вариант – административно пречим всякак си – от къде на къде тоя ще взема едни пари повече.

И така по веригата.

Искам да си помечтая академичната ни общност на произвежда иновации, все повече млади хора да искат да се реализират в академичните среди, да се преподават съвременни и интересни теми.

Това обаче изисква МНОГО МНОГО МНОГО политическа воля. И много пари (но на второ място).

Нямам съмнения, че настоящия министър има визия как да се случат нещата. Имам обаче сериозни съмнения, че ПОЛИТИЧЕСКАТА ВОЛЯ я има. Не в настоящото правителство, а по принцип (то ако я имаше нямаше сега да го пиша това). Защото покрай една подобна реформа ще изгорят много политически карирери, уютно свити в нищо-не-правенето. А само високопарното говорене. Както се вика – дума в папка не седи. И реформи не прави.

Доказателство – БАН. Толкова много се оплетоха в говоренето, че вече никой не разбира какво точно става. А то много просто – нищо.

Read Full Post »

Днес присъствах на конференцията “Методологически, теоретични, нормативни и практически аспекти на електронното обучение в България”. Организира се в рамките на някакъв Европроект, който се изпълнява от СУ, с водещ Педагогическия факултет и конкретно доц. Румяна Пейчева-Форсайт. Гръмкото заглавие нямаше нищо общо с реалното съдържание на събитието. СУ си представиха магистърската програма за обучение на учители по ИТ, някакво изследване за ИТ компетенциите на кадрите на Университета, няколко кратки презентации на докторанти и представяне на електронното им списание.

Най-ценното беше представяне на проучване за достъпа до технологии, използването им в образователния процес и отношението на учителите към ролята им в образователния процес. За първи път се публикува подобно изследване в България и то е единственото, което може да даде някаква представа какво по-точно се случва в областта на новите ИКТ. Тъй като изследването го няма все още публикувано (не знам и дали изобщо ще се публикува), си направих труда да заснема всеки слайд и ще си дам коментарите (мои и на изследователите). Сложила съм коментарите в слайдшоуто и всеки може да ги види и съответно да добави свой коментар. Ето и едно обобщение на наблюденията ми:

– Да се фокусира върху обучението на учителите – предметници. Как да създават и използват електронно учебно съдържание. И най-вече да им се изясни: защо да го правят;
– Учителите ползват ИКТ (т.е. компютъра) за браузване, е-мейл и от време на време някоя презентация/електронна таблица;
– ИКТ навлизат най-активно в началното образование, въпреки, че там не се изучават като ЗИП. Трябва да се работи по стратегии за промяна на учебното съдържание в 5-8 и 9-12 клас, тъй като само до 3-4 години учениците ще дойдат със съвсем различни умения и очаквания от настоящите;
– Какво е ИКТ – това са всички устройства, свързани с интернет! (мое мнение – уви несподелено от аудиторията)
– Въпреки, че основното предимство на ИКТ е възможността за персонализирано обучение (глобално определено предимство), то се поставя на едно от най-малко важните от българските учители.
– Всички бъдещи обучения трябва да са разделени на две части – от една страна чисто технически от типа стъпка-по-стъпка, и от друга страна обучения за електронни социални умения. (такъв курс вече има пуснат, с подкрепата на Майкрософт, в портала на МОМН, и над 15 000 учители са преминали обучението )

В следобедната част имаше дискусия за средното образование, която традиционно пое по познатия път: заплати, нормативна база, само проблеми, но не и решения, някога си как било….и никакви смислени предложения…

За съжаление днешния ден затвърди убеждението ми, че между училището и ВУЗ има огробна пропаст! Това е проблем, много по-сериозен от липсата на финансиране. Много мога да кажа по темата, но на този етап предпочитам да замълча.

Още повече пък имам да кажа потемата за връзката между бизнеса и образованието. Но за това в петък.

Ще се радвам и вие да споделите мнението си по представените по-горе данни и да се получи хубава дискусия!

Read Full Post »

« Newer Posts

%d блогъра харесват това: