Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Остроумни’ Category

Напоследък, както се вижда и по публикациите ми в блога съм крайно неактивна. Истината е, че толкова много теми ми се въртят в главата, че се чудя от къде да я подхвана. Днес обаче вече много ми прикипя на тема здравеопазване – и по-точно провокирано от поредната “Водеща новина”, че лекарите “скъсали споразумението” и излизат на стачка.

И така, след двудневно подробно обследване на проблема, и многомесечни преки контакти по проблемните теми, ето как бих резюмирала:

– Всеки български гражданин трябва да е здравноосигурен, за да ползва услугите на здравната система (разбирай болници). Ако не е осигурен – може, но ако си плаща.

– В центровете за спешна помощ не могат да ти откажат лечение, независимо дали си осигурен или неосигурен;

– Бременни се преглеждат безплатно, раждането се поема изцяло от касата, независимо дали жената е осигурена или не.

– Здравеопазването за децата до 18 г. е безплатно, независимо дали родителите им са осигурени или не.

– Всички държавни болници предлагат специално отношение, маскирано като “ВИП стая”

Ето го РАВЕНСТВОТО. всички са равни пред правилата.

Но НЕравни по отношение на:

– Здравната вноска за страната е 8% – за всички. За тези на минимална РЗ (240 лв), за тези на средна РЗ (около 600 лв) и на тия дето се осигуряват на максималния праг от 2000 лв. Или в цифри: 19,20 / 48 / 160. Както се вижда, крайно неравно спрямо това което всички поравно получаваме.

Всички тези неравни суми отиват в една обща каца, наречена НЗОК. От там те се разпределят към болници, лекари и т.н., които в момента се канят да стачкуват, да спрат приема, да спрат плановите операции, да приемат по списък и какво ли още не. Мотивите им въбобще не ме интересуват и не ги приемам, при положение, че месечно държавата задължително ми удържа тия 8%, които отиват в НЗОК-кацата, а като нищо може да се окаже, че им свършили направленията.

Нещо повече – 19,20 / 48 / 160 – както няма за тия, дето плащат 19.20, така няма и за тия дето плащат 160! Да не говорим, че като свършат ваксините (щото НЗОК не ги платили, или там който ги плаща от тия вноски, които аз правя) – няма да има ни за моето дете, ни за детето, чиито родители не са здравно осигурени! А една ваксина струва “на частно” 150 лева.

Ето и абсурдната ситуация, в която съм попаднала от няколко дни и се чудя как да се откопая:

– За да минимизирам вероятността ако детето ми евентуално има нужда от лечение, а пък докторите точно тогава стачкуват/свършили са направленията или нещо си друго, го водя на преглед в частна болница Токуда. 35 лева ми е на месец. Чисто, топло, неонатологията отделена от другите болни, не нося чанта с подръчни материали (разбирай памперси, пелени и т.н.). Като водя детето на преглед, то се води пациент на болницата и се обслужва с предимство (частна болница с частни правила, които мене ме устройват). Там й правят и ваксините, защото те са безплатни за децата.

– В същата тази болница ако (да не дава Господ) се наложи да проемат детето ми, могат да го направят с направление от Личния лекар и следователно поне лечението да се поеме от НЗОК. Останалото – си го плащам.

– Тук идва ролята на личния лекар – педиатър! Всички деца от раждането им до навършване на 2 години трябва да имат наблюдаващ личен лекар, който има специалност за педиатър. Най-често това са Джи-Пи-Та, които наред с останалите си пациенти, наблюдават здравето и на малчуганите. Всеки месец детето трябва да ходи на контролни прегледи при този лекар, който да следи състоянието му.

– Аз обаче не искам да водя малката при личния лекар. Не защото имам нещо против него като специалист – просто условията, в които работи ми се струват рискови. Миналата седмица я заведох – пред кабинета пълно с болни, в помещението за прегледи на бебета студено, защото не са пуснали парното, да не говорим, че хигиената е на незадоволително ниво. А аз трябва да я събличам голичка….

– И какво се получава: от една страна – аз си плащам “на частно”, от друга – НЗОК плаща за същия преглед. А аз нямам избор – трябва да водя детето и при личния лекар, защото ако не го водя той няма да е запознат със здравословното му състояние и следователно – няма да има наблюдения, за да издаде НАПРАВЛЕНИЕТО. Освен това и ги “глобявали”, ако не водят картон с прегледите на детето.

Може би някой ще каже, че са ми големи претенциите. Може и така да е, но това са моите си наблюдения и моите си изисквания, които имам право да предявявам, тъй като съм стабилно здравно-осигурена. А и личното ми мнение е, че ако всеки гражданин си предявяваше изискванията ситуацията щеше да е къде къде по-добра, а не да си казваме “абе има и по-лошо”. Сигурно има, ама аз не искам на мене да ми е лошо.

Освен това, не искам да ме разбират погрешно – всеки гражданин, всяко дете трябва да получава здравеопазване на най-високо ниво, друг е въпросът къде иска да го получава: в частната болница, където да си доплаща, или пък в държавната болница, където условията не са толкова добри, но пък му е изцяло безплатно. Това е въпрос на личен избор.

Но не съм съгласна да съществува огромното финансово неравенство в заплащането на услугата “здравеопазване” под формата на месечни здравноосигурителни вноски.

Моето предложение е държавата да определи една усреднена цена на здравната вноска, която е равна за всички. А останалите пари да постъпват по сметка в частен здравен фонд, и пациента да може да ги използва, за да заплати ако използва частни услуги. Нещо като дебитна карта.

Ето я и сметката:

Задължителната здравна вноска е 8% от минималната работна заплата – или 19,20 лева.

Същевременно Здравната осигуровка е задължително 8% от осигурителния доход, или 48 / 160. Само че, разликата от  28,80 / 140,80 лв. отиват в частен здравен фонд.

Така всеки месец се получава натрупване, а пациента като трябва да бъде прегледан/хоспитализиран си избира как да постъпи – дали да влезне в държавна болница, дали да влезне в държавна болница и да си доплати за ВИП-стая (практика, която все повече завладява болниците), дали да отиде в частна болница. Както и да си трансферира натрупаната сума към свой роднина – напр. детето си.

Какви са предимствата на това мое предложение (което вероятно много ще определят като кощунствено)

– на първо място пациентите ще имат много повече изисквания към здравеопазването. Ще следят внимателно какво пише в направлението им, епикризата, документите му за престой в болница (някои от най-често използваните механизми за източване на НЗОК);

– ще се даде тласък на развитието на частни лечебни заведения, ще се създаде конкуренция в системата, което неминуемо ще доведе до повишаване на качеството на услугата Здравеопазване

– пациента ще има ИЗБОР как да постъпи, а не както сега – аз реално нямам избор.

Нямам избор да откажа да плащам 8% здравна вноска и изцяло да премина към частно здравеопазване.

Нямам избор да избера най-доброто за мен и детето ми лечение, освен ако не го платя изцяло – т.е. двойно, при положение че веднъж го плащам ежемесечно чрез тая здравна вноска.

И най-вече. 20 години абсолютно нищо не се промени! Едни и същи проблеми през 1990 (когато бях дете), в 1997 (когато бях тийнеджър), 2002 (когато вече бях студентка), 2003 насетне – когато вече съм работещ и осигуряващ се. 2010, когато се роди детенцето ми. 20 години летаргия. Това е непростимо страшно!

Read Full Post »

Откак се роди малката маслина – Илина, ни се налага отново да се сблъскаме със суровата действителност на системата на социалното осигуряване в държавата. Или поне дотогава, докато не я регистрираме навсякъде, където е необходимо. Последните два дни се занимавахме с посещение в Социално подпомагане и здравната каса.

Социално подпомагане, район Слатина

Намира се в бл. 73. По- известен като единия от "двете кули". На приземния етаж. На влизане ставам свидетел на следния разговор между социална работничка и млада ромка: "Нали ми обеща, че няма повече да раждаш! Какво ще ги правиш тия 5 деца сега?! Как ще се грижиш за тях?!"…..(тонът е ядосан, не загрижен!)
В Социално подпомагане се озоваваме, за да си получим еднократната помощ новородено (250 лева за първо дете), както и да се регистрирам за детски.
Помещението е задушно, няма климатици, мебелите са опърпани и стари, имаш чувството, че дишаш мръсотия и мизерия. Няма компютри, телефонът е с шайба, служителите изглеждат уморени, отегчени и апатични. Помещението не е виждало ремонт откак съществува, определено!
Взеха ми оригинала на акта за раждане на Илина. След 15 септември можем да отидем, да си го получим (или близо месец след като сме подали млбата за еднократна помощ – за какво ли им е толкова време?!?!?!?!). Самата еднократна помощ ще пристигне по банкова сметка до два месеца.
Детски не се полагат. Те се определяли от дохода. До 350 лева брутно на член от семейството. Нашите са повече. "Ами радвайте се!", казва служителската от кабинка "Детски". Елката веднага щрака. 640 лева е средната рабтна заплата за второто тримесечие на 2010. Дори и средната класа в България не се класира за детски! Полагат се само на социално слаби, а.к.а. безработни. Като тази жена с 5те деца….

18та поликлиника в Подуяне

Там се намира клон на здравната каса, от където трябва да си вземем формуляр за избор на личен лекар. Необходим е, за да си запишем педиатър. Едно време всички поликлиники ги строяха по един и същи модел. Влизаме. Търся тоалетна. "Тоалетна пациенти" – от нея излиза мъж, виждам и писоари. Питам преминаваща наблизо жена има ли и дамска тоалетна. Няма. Влизам. Маслинчо пази навън. В "уединената стайчка" е пълна мизерия. Направо се чудя как не са плъпнали зарази. Тоалетна хартия няма. Течаща вода да се измие тоалетната след ползване – също. Насочваме се към кабинета на РЗОК. Става течение  – естествен, натурален климатик. По коридорите пациентите седят по онези кожени седалки, които има във всяка една поликлиника – още от соц-а. Тия са окъсани и мръсни. За сметка на това гротескно виси една плазма на олющената стена. Пред нашия кабинет има едни бледо-зелени "били някога" седалки. Вземаме си формуляра и си тръгваме.
Освен по мизерията, се познава и по още нещо, че 1989 отдавна е отминала,  а именно: всяко едно свободно местенце, ниша, пространство под стъпалата, е преградено. Я с талашит, я с ламинат. И е отдадено под наем. В сградата се помещава и някаква очна (май) клиника. Елката пак започва да цъка:
– приходи от наеми на помещения – аптека, книжарница, клиника, магазинче…. (това забелязах само на първоя етаж около входа)
– приходи от наеми на личните лекари (щото личните лекари там са под наем)
– приходи от пациентски такси – 2,40 на калпак (и докато в болниците неосигурените няма как да ги върнат и ги приемат по спешните центрове, то в Поликлиниките ако не си осигурен си плащаш пълната такса, или ходиш в Спешния център).
– Държавна субсидия.
Къде са тези приходи? Допълнително на държавната субсидия? Има нещо гнило в нашето здравеопазване…..Явно обаче на никой не му стиска да разрови лайната. Щото много ще замирише. И ще плъпнат зарази. (особено ако не ти стиска и да пуснеш водата)

И като казах гнило се сетих за нагнилите сливи дето са изпопадали по тротоарите на нашия квартал (щото преди 30-40 години е било вилна зона и хората са гледали овошки), а от там пък за обраслите в треволяци междублокови пространства. В треволяците пък е пълно с боклуци всякакви. Та от известно време се замислям. Нали има над 300 000 безработни (3% от тях в София). Тези безработни получават помощи. защо просто не им предложат работа – да поддържат междублоковите пространства? за същите пари като помощите, или малко повече. Същото важи и с помощите за социално слаби. Има толкова много работа да се върши в държавата по хигиенизацията, та да си позволяваме да плащаме за да си клатят краката някои граждани….Само се чудя – не му ли е хрумнало на някой тая схема? И сама си давам отговор – явно някому е изгодно да има толкова много социално слаби, предимно от малцинствата. 17 милиарда са изхарчени от ЕС за интеграция на ромите до сега. 13 държави са бенефициенти. България е една от тия държави.Ако няма социално слаби, няма да има и милиарди……

Read Full Post »

Напоследък много се заговори из пространството за темата за пиратството по отношение на интелектуалната собственост, като конкретния случай е закриването на наякакъв сайт: chitanka.info. Казвам някакъв, тъй като нивга не го бях чувала, ни пък посещавала. Може би и защото си предпочитам старомодния начин за четене на книги – преди лягане, на нощна лампа, на ми шумкат страниците между пръстите.

Да – като става въпрос за четене на книги, за мен това е ритуал. Носи ми успокоение и удовлетворение. Стига ми, че вече над 10 години по цял ден чета пред монитора, за да се случва същото и в малкото ми свободно време, само и лично мое. И докато има хартиени книги, няма да предпочета електронни, звукови и каквито има там още. Годишно си купувам между 15 и 20 книги, или харча около 300 лева. Много ли са? Ами не знам. Мога да си ги позволя, а и честно казано предпочитам да дам годишно 300 лева за книги, отколкото на ден за ол-инклузив на брега на морето. Или за няколко бутилки алкохол и цигари и няколко безпаметни вечери.

Не че като давам тези пари живея с усещането, че подпомагам авторите, но пък и нямам усещане, че ме ограбват издателите. Най-често купувам книги на издателстават ЕРА, БАРД и Колибри. Следя какви книги издават и като се появи нещо интересно веднага си поръчвам. Най-съм доволна от издателство ЕРА – за редовни читатели дават 30 % отстъпка. Това ме кара да се чувствам ценен като клиент.

До тук за пиратстването на книги. Явно това е актуалния случай и за него най-много се коментира. Иска ми се да взема отношение за пиратстването на музика и филми. Но за съжаление не виждам алтернатива. Истината е, че в България едва ли има повече от 28 града, в които има киносалони (като тук имам в предвид областните градове, но имайки в предвид, че в един от големите и богати областни центрове – Велико Търново има само един киносалон, то вероятно бройката ми е силно завишена), а градовете, в които има музикални магазини са наполовина. Да не говорим за изградените навици да се поръчва и плаща по интернет, които клонят към 4% – от населението. Толкова под някаква форма са направили електронни разплащания миналата година. С чужбина. Изрично посочвам чужбина, тъй като голяма част от музиката изобщо не се издава на БГ пазара. Като любимите ми Мано Чао напр.

Преди много години работех за един интернет доставчик – един от първите скандали от национално ниво за пиратство. на сървърите си държаха терабайти музика и филми. Още преди да ги “хванат” съм споделяла мнението си с ръководството, че трябва да се помисли за вариант, при който се заплащат авторски права, като същевременно потребителя пък заплаща някаква такса за да гледа филм. От типа на: Провайдера плаща на Александра филмс определена такса за всяко изтеглено копие от филм, разпространяван от тях. А пък потребителя също плаща такса (по висока) за да гледа това копие. Това беше пред 2004 г. Имаше много въпросителни, казаха ми “туй нема как да стане”. И година по късно отгърмяха. Вместо да дадат положителен пример, стана точно обратното.

Най-мразя някой да ми казва “туй няма как да стане”! Всеки, който под някаква форма има такъв начин на мислене е обречен на провал!

Пиратсвото по отношение на софтуера няма да коментирам. Само ще споделя нещо, което споделям във всички мои беседи с ученици и студенти. България е малка страна. Ние не можем да си позволим да сме богати, като създаваме индустриални продукти. Просто защото нямаме ресурси. Шансът на страната ни са новите технологии, и по точно софтуерните технологии, където огромната част от инвестицията е не финансова, а интелектуална (в тази област сме все още на лидерски позиции). Софтуерните продукти се създават от млади хора. Пиратството е начин на мислене. Изключително вреден. Защото обезверява младите хора да създават интелектуален продукт, който просто ще им бъде откраднат.

Ще илюстрирам с един случай от м. Март, Национално състезание по ИТ. Идва при мен ученик с учителката си. Силно разстроени. Представя ученикът  проект, а журито иска да им предостави сорс кода. На флашка. Журито са предимно представители на дребни рекламни агенцийки. Той отказва, тъй като 1) няма го като изискване по регламент; 2)пита комисията как ще гарантира авторските му права. Те го дисквалифицират. Детето е 9класник, работил е цяла година да създаде нещо уникално, което като завършен продукт предоставя безвъзмездно на българската образователна система. Нека всеки сам отсъди как да действа в този случай. Аз лично говорих с комисията и без малко да се скараме…….Нищо не последва. Това е първият случай в 10-годишата ми работа, при която се поставя въпроса за  защита на авторското право от млад човек. Оптимист съм!

И тук идва и същността от цялото ми писуване. Че пиратството е начин на мислене, начин на живот. Пиратство = Кражба. Ние живеем в общество на пирати. В моя блок са 70% – пирати-топлофикати! Точно толкова не са си плащали за ползването на услугата “ТОПЛО”. От много години. Трима пък пиратстват от кабеларката – пуснали на един ТВ, ама иначе трима се навързали и си делкат таксата.

Най-странното е, че не са се разбрали единия да плаща един месец, другия – втория, твретия – третия и така да се въртят, ами всеки месец си делкат 20-те лева на три и записват кой е дал повече стотинки. От две месеца пък има съмнения, че единия си е вкарал втори телевизор и ги лъже, като не плаща като за два телевизора………Ей в такива ми ти пиратски истории е ангажирана цялата креативна енергия да гражданското общество……

Read Full Post »

Днес попаднах на една статия от Капитал (http://www.capital.bg/blogove/pisma/2010/05/31/909502_da_otpadne_iziskvaneto_za_izdavane_na_lichni_dokumenti/),  която ме вдъхнови да опиша комико-трагичната ситуация, в която всеки един от вас може да изпадне, ако случайно му откраднат чантичката. Аз не съм главният герой в тази епопея, а мъжът ми – но мога да кажа, че следя нещата от близо.

И така на 23 март на Маслинчо му откраднаха чантичката пред един автосервиз в Овча Купел. Имам предвид оня мъжки атрибут, в който както и ние жените си носим всичко – ключове, документи, пари, всякакъв друг тип неща, които иначе не ни трябват с години, но като ти ги откраднат точно започват да ти са жизнено необходими…..Оказва се, че най-малкия проблем са парите (около 150 лева). при Маслинчо обаче имаше и утежняващи обстоятелства, а именно:

– аз бях в Берлин по това време, а естествено резервен ключ за ултраскъпата ни секретна брава не сме оставяли у комшиите…..

– само седмица по-късно започваше процеса по вадене на нови документи (първоначално оценено като предимство от нас).

И така – първата реалност с която всеки, на който едно от откраднатите неща са ключове се сблъсква е …. ами срещу съответната сума всеки ключар отваря за около 40 секунди каквато и да е брава! колкото по секретна и модерна – толкова по-скъпо взема ключаря. Времето, нужно за отключване обаче се запазва……. ТОВА Е ШОКИРАЩО! В един момент осъзнаваш че няма абсолютно никаква защита за дома ти! независимо колко си готов да инвестираш!

Но –от тук насетне предстоят абсурдите. И така Маслинчо чинно отива в 3то РПУ (или което е там прилежащото на Овча Купел) и подава сигнал, че са го обрали – основна цел: да получи документ, с който може да се идентифицира поне докато му издадат новите документи.

Взема си бележката и зачакваме да дойде началото на “издаването на новите документи”. В началото на април – благополучно Маслинчо акустира пред парспортната служба на Първо РПУ и ……отпред огромна опашка, има някакъв хвърчащ лист, на който хората се записват, не е ясно кой записва, листа изчезва с края на работното време и на следващия ден в три сутринта (като дойдат ранобудните кандидати за нови паспорти) се начева отново…..

Шокирани от тази действителност – решихме да изчакаме малко и да “търсим връзки”. След една седмица рисърч, се оказа че във всички РПУ-та е така, и единствения сигурен начин е да намериш познат в съответното РПУ, който е нощна смяна и да те запише в три сутринта, та да си първи в списъка, а пък този познат, да ти пази реда, щото нали е орган на реда! (само по себе си това е абсурдна дивотия!!!! – но е реален факт от ежедневието на борещите се за лични документи!). Да ама – познат не намерихме и за това преминахме към план Б.

А той е: Маслинчо става в 3 сутринта и отива да виси пред 1во РПУ, и си е взел почивен ден. И тук се оказа нещо невероятно! В 1во РПУ се създал някак си от самосебе си ред, по който да се следят записалите се – създаден от гражданите имам в предвид! Пак на хвърчащи листи, но този път имало отговорник от РПУ-то, който следял да не  ги крадат, както и реда за приемане! Освен това, за да не чакаш има и ГСМ (така и не разбрахме кой го вдига), дето като се обадиш и ти казват сутринта от кой номер почва и вечерта кой номер е минал. Освен това можеш да звъниш и през деня да се информираш до къде са стигнали номерата.  Освен това системата РАБОТЕШЕ!Цяла седмица. докато чакахме на Маслинчо да му дойде реда. И така – той подаде за лична карта!

НО – като подавал, се оказало, че тия от 3то РПУ не били подали информация, че му били откраднати документите……и в продължение две седмици някой може да е злоупотребил с личните му данни! Как се разбира това и кой е виновен – естествено никой не ти казва! В момента нямаме индикации, че някой се е възползвал, но ни посъветваха да пазим документа, издаден от 3то РПУ поне 5 години – та да можем да докажем, ако нещо случайно се случи и в един момент се окажем собственици на 7 фирми, източили 35 000 000 от ДДС (!!!!!)

(тук пропускам, че от Общината ни разходиха веднъж заедно с брачното свидетелство, за да докажем, че Маслинчо действително живее на посочения от него адрес….)

След 10 дни Маслинчо си взе новата ЛК и право в ….КАТ. За книжка. тъй като предишната му обаче е издадена от Варна, а сега да изпозва да я издаде от София. Но …. 30 дена отнема да му пратят по служебен път документите от Варна до София! (ще кажеш че пеша ги носят!). И след като минат тия 30 дена – чак тогава започва процес по вадене на нова ШК. Още не я е получил. Още не са пристигнали документите от Варна. А е вече 4ти юни….. Медувременно е назад с 30 лв. – по едно кеш-кафе на трима КАТ-аджии дето го спрели….Заплашили го, че защото кара без ШК – акт и 300 лева глоба.

Та аз го проверих това и да кажа за тия дето са или ще попаднат някога в такава ситуация: ако карате без ШК, защото са ви загубени документите (което се удостоверява с въпросната служебна бележка от РПУ-то) – действително има АКТ – 10 лева е, и не вземат контролни точки.

Също така преди няколко дни Маслинчо отива в банка Сосиете Женерал да си закрива дебитна карта – издадена му преди 3 години, когато теглихме кредит. Тъй като картата вече не ни трябва – кредита е изплатен, а ако нямало три месеца движение започвала да тече наказателна такса (?!?!?!?!?!) – решихме да я закрием. (оказа се, че това е дебитна карта с разплащателна сметка, от която са се теглили парите по погасяването). Да – ама не! на пръв поглед един толкова елементарен процес – да си закриеш сметката, се оказа полудневна борба!

Защото, моля ви се, нямало негов спесимен! и като няма спесимен, и като му е нова Личната карта – и край! Системата блокирала и не може да закрие сметката! Ма как така бе ?! то да нямаш доверие и в банковата система!

Рекапитулацията до момента е: два месеца и половина след като Маслинчо го обраха (да му изсъхнат ръчичките на мизерника дето го стори!) все още не си е възстановил щетите и тепърва очакваме да ни сполетят и други премеждия, свързани със загубените документи….

Пропускам и процеса по възстановяване на документите на колата – добре, че е служебна, та не се занимаваше той.

Изобщо – да те оберат си е проклятие в днешни времена. Проклятие заради абсурдите, с които се сблъскваш и осъзнаваш в един момент, че те всъщност са част от нашата действителност! 21ви век, в държава от ЕС…..

Read Full Post »

В началото на 2010 г. в медиите много се разшумя за т.нар “данъчни облекчения за млади семейства” предвидено в чл. 22А в ЗДДФЛ.

Само по търсене в Гугъл излизат над 200 000 резултата.

Идеята на законодателя е да облекчи младите семейства в условията на криза при повишени банкови лихви и намалели доходи. А ето и самият чл. 22А

“Чл. 22а. Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лихвени плащания върху първите 100 000 лв. по ипотечен кредит, когато са налице следните условия:
1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;
2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключения договор за ипоте¬чен кредит;
3. ипотекираното жилище е единствено жи¬лище за семейството през данъчната година."

Умишлено пожълтих т. 1, тъй като тя се оказа спорната такава.

И така – за да са възползвам от това облекчение започнах набавянето на нужните докувенти, а именно:

– Удостоверение от Агенцията по вписвания, че жилището ни, придобито с ипотечен кредит е единствено за мен и за съпруга ми – 20 лева.

– Документи от банката, удостоверяващи направените през годината плащания – 30 лева.

– Служебна бележка за доходите ми през годината, копие на свидетелство за сключен брак, копие на Договора за ипотечен кредит – без пари.

И така – на 22 февруари благополучно данъчната ми декларация беше беше заведена в НАП! И започнах да си чакам да ми възстановят 317 лева. Или ако трябва да съм още по-точна: цялото ми облекчение е в размер на 267 лева, като си приспадна разходите. Тези 267 лева се равняват на по-малко от 1/3 от месечните ми плащания по кредита!

Щастлива и доволна на трийстия ден започнах да си проверявам банковата сметка за възстановените пари.

Вместо това обаче, на 31.03.2010 получих от ТД на НАП Съобщения, според което “Видно от представения погасителен план, кредитът е теглен преди сключване на гражданския брак, т.е. няма основание за ползване на данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ. Моля, да подадете коригираща декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ”.

Веднага пуснах възражение към Съобщението, издадено ми от инспекторката от ТД на НАП, София – Слатина. заведено надлежно с входящ номер. И не подадох коригираща данъчна декларация, тъй като (тук има много интересен момент!):

–  ако не подам такава декларация – съответно нарушавам ДОПК (чл. 106), тъй като съм подала Декларация с невярно съдържание – аз обаче оспорвам заключението на инспектора;

– ако подам такава – означава, че се отказвам от правото си да ползвам това облекчение. А аз не искам да правя това.

Като посетих инспекторката ми размахаха едно листче, което се оказа някаква вътрешна инструкция на директора на НАП, според която той дава тълкувание, че данъчното облекчение може да се ползва само от семейства, които са ИМАЛИ СКЛЮЧЕН БРАК КЪМ ДАТАТА НА ТЕГЛЕНЕ НА КРЕДИТА!

Това обаче аз никъде не виждам изрично упоменато в цитирания по-горе чл. 22а….и по-точно т.1.

На същия ден – 8 април, видях в сайта на Дарик радио, че отози проблем е повдигнат от депутатите Мая Манолова (БСП) и Хасан Адемов (БСП), както и има коментар на Борислав Цеков, който в момента е главен секретар на Омбудсмана

Дописва ли НАП закона за това кой ще ползва облекчения за ипотечен кредит

Депутати питат Дянков защо млади семейства остават без данъчни облекчения

Мнението и на тримата съвпада – а именно, че подобно ограничение не е упоменато никъде в Закона.

Естествено – не получих отговор на възражението си. В интерес на истината се обадих на инспекторката, тя каза, че не знае къде е това възражение, после се разходих до ТД на НАП – Слатина, там го търсиха близо час докато се установи, че то е в същата тази инспекторка, която не знае за него.

Междувременно получих Акт за установяване на задължение по декларация – от 27.04.2010 г.

И го обжалвах на основание чл. 107 от ДОПК пред директора на ТД на НАП. който пък съгласно чл. 90 от същия този ДОПК:

Чл. 94. (1) Териториалният директор се произнася в 7-дневен срок от получаването на жалбата.

(2) Той може да разпореди издаването на искания документ или да остави жалбата без уважение, за което жалбоподателят се уведомява в 7-дневен срок.

Утре изтича въпросния 7-дневен срок. Все още нямам отговор от Териориалния директор и другата седмица ще ходя да си го търся….

Предполагач обаче, че в крайна сметка финално ще се озова в Административния съд по местоживеене, в 7дневен срок от получаване на въпросното уведомление…..

Днес  обаче е имало питане към финансовия министър в НС:

Дянков: НАП не е ограничила облекченията за младите семейства

За да стигна до тук обаче:

– Изчетох много пъти ЗДДФЛ (Закон за данъците върху доходите на физически лица) и ДОПК (Данъчноосигурителния процесуален кодекс). Имам късмет, че съм учила две години право, та знам как да чета Закона…Ами тези млади семейства, които не са получили образование като моето?

– Няколко пъти се разходих до НАП – в работното им време, което съвпада с моето (добре, че съм в отпуска). Ами тези млади семейства, които нямат това време?

– Бюрокрацията е толкова тежка, че може да те откаже. Да си призная на 8ми април бях готова да се откажа, ако вечерта не бях прочела информацията от Дарик.

И така, да направя обобщение за себе си до тук и защо няма да се откажа:

– Писна ми да ме правят на маймуна! Искам когато един Закон е приет, той да се изпълнява, а не да се тълкува както дявола тълкува евангелието. Искам да живея в държава, в която законите се спазват, а не се прилагат кому както му е удобно!

– Никога няма да се примиря, някой си административен служител (в случая Директора на НАП, направил въпросното тълкувание на чл. 22а от ЗДДФЛ) да ме обвинява в такова тежко престъпление, а именно – в нарушаване на Закон.

– Искам както аз съм изрядна към държавата във всяка една област, така и държавата да е изтрядна към мен!

– и най вече: Искам детето ми, което ще се роди след два месеца, да живее в уредена държава,и ще направя всичко възможно това да се случи, независимо какво ми коства.

– съденето трябва да се превърне в национален спорт! трябва да съдим всеки, който нарушава закона – независимо дали е дъжавна институция или частна фирма. само това е начина да ги накараме да си гледат работата.

И само да споделя още нещо, макар и извън темата, силно свързано с нея. Наскоро бях на една конференция, на която имаше презентация на някакви служителки на Народното събрание, които отговорят за хармонизацията с европейското законодателство. Та едната сподели опит как европейските директиви, тълкувания и т.н. се свеждат до знанието на депутатите. По точно: как нещо, свързано с европейското законодателство (но не закони, а по-скоро препоръки и становища), бива доставено до народните избранници, които следва да го претворят Закон (доставено на български език). Ами ползват ….. Google Translate !

Read Full Post »

« Newer Posts

%d блогъра харесват това: