Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Пътуване’ Category

Или “Кратък наръчник за пишман туристи”

Мдам, останаха ни вече само най-трудните за покоряване обекти или такива, които са много далеч  трябва специално да ги навестиш (някои биха казали “на майната си”, но не са прави!)

И така – това лято ще посещаваме планини и върхове, и ако случайно наминаваме – от далечните обекти. Тъй като ходенето по планини е много рисково и изисква специфична подготовка, смятам мога да споделя ценен опит!

И така – първа фаза “Подготвителна”. Посока: 7-те  Рилски езера

Първа и най-важна задача – да логализираме къде се намират и да подберем маршрута. До Паничище. А паничище е до Сепарева баня, а тя пък – до Дупница. И така – от София се хваща международен път Е79, а за по-непросветените София – Кулата, през изхода за Перник. Много е важно на Дупница да се отклоните за Пловдив, Боровец, Самоков (отклонението е едно – точно след ОМВ). Ако се объркате – хващате пътя покрай Актавис! За Сапарева баня – има табела.

Втора, също толкова важна задача – “Къде ще спим?”. Мдам. В Паничище има няколко хотела, за които мога да кажа, че поддържат доста солидни цени за летния сезон. пък и там само ще се преспива, така че в тази криза не е удачно да се харчат безсмислено пари. Втори вариант – в някоя хижа. В интернет излизат няколко хижи. Не ги препоръчвам, после ще обясня защо. Варианта, който ние избрахме е да спим в Сапарева баня, на квартира (квартири Уют, 35 лева стаята на вечер)

Трета задача от ключова важност – “Какно ще е времето”. Едно време татко казваже, че прогнозата за времето в България е “тема за свободно съчинение”, но все пак – ние гледахме от Синоптик.бг, където има и С. баня дори (http://www.sinoptik.bg/?lid=100727441).

И така. Тръгнахме. Аз, Маслинчо, кумата и свеки. Петък вечерта пристигнахме в С. баня. Село, в което по нищо не си личи, че нявга в недалечното соц. минало е било проспериращ курорт. На няколко пъти Маслинчо спира да пита за улица “Парка”, което предизвикваше недоумение у местните, докато не сменихме тактиката “Гейзера”. Та това е нещо като центъра на С.баня, и там е и нашата Уют-на квартира. А до нея – кръчмата. С певица!

P1090314

Втора фаза – “Екипировка”

Най-сложната за изпълнение, тъй като винаги нещо се забравя. И така:

Дрехи: тениска (2 броя, за преобличане като се изпотиш), дебела блуза, ватирана, яке – за предпочитане непромокаемо, ако има възможност и дъждобран. Туристически обувки, поне два чифта чорапи, шапка или кърпа за глава.

Храна: ние взехме две петала Горнооряховси суджук, пакетирани сирена, хляб, домати, краставици и пастет. Супер важно е да се вземе сладко, в по-голямо количество.

Медицински неща: аспирин, бинт, лепенки….

Допълнително: слънцезащитно масло за лице, фенерче, сопа.

Не че не може и без тези неща, но все пак е нужно да си подготвен, ако случайно нещо се случи и се наложи да замръкнеш в гората.

Трета фаза: Същинска (т.е. покоряването на целта).

Много е важно предишния ден (вечер) да не сте прекалили с пиенето на спиртни напитки в големи количества. Ние това правило го спазихме.

Поради особеностите на планината, характеризиращи се с много силно променливо време е от ключово значение да се тръгне рано. Ние стартирахме в 8.00 в посока Паничище, хижа Пионер от където се взема лифта (общо около 15 км.). Пътят е прекрасен! нов асвалт, маркировка, парко-места (охраняеми) точно под лифта. Срещу 15 лева на човек в двете посоки си спестихме около 2 часа катерене до х. Рилски езера. Лифтът работи от 8.00 до 20.00 в летния сезон!

Хижа 7-те езера е точката, от която стартират двата маршрута. В хижата може и да се спи, като са хвърлени много усилия по реновирането й, и бих казала, че е доста комфортна. Апартамент за 4-ма е 150 лева, двойна стая – 90. За 15 лева на човек може да се спи в туристическа спалня с 18 легла и общ санитарен възел. Ние за толкова спим в С.баня в Уют-ната ни квартирка, двойна стая със спалня, санитарен възел и топла вода 🙂

P1090321  P1090331 P1090335

Има два маршрута към езерата – единия е “край езерата”, другия “по билото”. Тръгваш по единия, връщаш се по другия. Ние подехме по билото. Има доста голямо изкачване, което бая ни озори, но пък гледката към 3 от езерата е прекрасна!

P1090350 P1090340 P1090356

Първите три езера са “Долното”, “Рибното” и “Трилистника”. Докато се излезне на “равното” има към два часа ходене. Не е трудно, стига да се върви бавно. Даже ние се движихме с една глупа с два хлапета на по 3-4 години. минава се през поляната на Дъновистите и веднага след това са другите две езера – “Бъбрека” и “Близнаците”.  От там започва и снега. Т.е. то си е като ледник. много много твърд сняг.

P1090372  P1090376

Най-красивото езеро – “Окото” е след това. Нанагорнише, по каманаци….изобщо, много труден маршрут. Ние естествено – право нагоре. Свеки остана по-назад, но и тя успя. Какво беше разочарованието ни, като стигнахме до езерото – все още леда не се беше разтопил и все още езерото беше много замърсено. А и почна да става студено и да пада мъгла….Това в 13.00. Веднага поехме нагоре към последното езеро – “Сълзата”, от което се виждат всички езера. На 2700 метра височина.

P1090390  P1090400 P1090414

Невероятно красота, и същевременно силен вятър и спускаща се мъгла. Айде наобратно. Слизането винаги е по-трудно от катеренето. А когато си и с педикюр е доста болезнено. На окото се отървах от него :). Спряхме на бъбрека, разпънахме дисагите, измихме доматите и краставиците в езерото и здраво похапнахме (Горнооряховски суджук от Еленските майстори е ВЪРХЪ!). И айде наобратно по другия път край езерата. Този път е много по труден, просто защото е супер каменист. Направо зверски ти се подбиват краката…. По този път е и другата хижа, в която може да се спи – Седемте езера (на Рибното езеро). Има и още една, но така и не й разбрахме името, а е и много малка. Хижа Седемте езера е доста мизерна. Съдя по външната тоалетна, до която не можеше да се припари от смряд и мухи……

P1090434  P1090437

(тази хижа не я знам коя е)                         (х. Седемте езера )

Пътя на връщане е също около 2 часа. Особено ако са надвиснали облаци и всеки миг ще завали. Към 4 вече закапа, пийнахме по едно безалкохолно в х. Рилски езера и айде на обратно с лифта. В 9 бяхме по леглата. Гроги.

В деня за прибиране решихме да минем през Кюстендил, да навестим обект 26: Художествената галерия на Владимир димитров – Майстора и Къщата – музей на Димитър Пешев. И двете са на центъра. В галерията има доста картини, но ни една от тях не е от известните ни от учебниците. Все пак Майстора има доста специфичен стил и в един момент започва да ти се струва, че всички картини си ги виждал. Както кумата каза, гледяйки две картини с имена и на двете  “Слънчогледи”: “Все едно играем на Открийте 10-те разлики”….

Димитър Пешев е известен с това, че е допринесъл в най-голяма степен за спасяването на българските евреи от депортиране през 1943 година. Къщата не е неговата родна, а точно копие на нея, и е съградена изцяло с дарения от еврейски семества и държавата Израел. Ако имате време – може да прочетете историята му на кратко. От това си посещение разбрах нещо много страшно: Когато се приема Закона за защита на нацията (на база на който е съставен план за депортиране на над 60 000 български евреи) срещу него се обявява цялата прогрезивна българска общност – Църквата, съюзът на адвокатите, съюзът на лекарите и т.н.. В защита на закона освен настоящи и бивши военни се обявява и ……БЪЛГАРСКИЯ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ!

така приключи нашето малко пътешествие. От Кюстендил си взехме невероятни череши – директо от градината.

Не се разминахме и без инциденти де – на Маслинчо му съставиха акт за шофиране с превишена скорост и му взеха талона. сега е в лошо настроение. А пък аз хапвам череши…….

Read Full Post »

Read Full Post »

Както е известно от предишни писания аз и Маслинчо сме велики туристи. Купихме си през 2006 г. книжката със 100-те национални обекта и тръгнахме да ги разглеждаме. Към 66-я установихме, че сме минали почти всичко, коеуто може да се обиколи с кола и 3 минути пеша, и ни остават още няколко, преди сериозните (дето искат ходене).

Обект 39. Ждрелото на р. Ерма.  (обл. Перник). Първо да си кажа, че нивга не бях чувала, че в България има такава река. Явно не е много известна и определено няма принос към световното захранване на океани и морета….НО – има национално значение! Та въпросния обект се намира на около 50 км от Перник в посока границата със Сърбия. То на изток от Перник нищо няма, та затова явно са го направили национален обект – барем вземат някакви будали да стигнат до там. Нищо впечатляващо. Две скали и между тях речица. Буклуци навсякъде. И един тунел. На мене Трън нищо не ми говореше, ача мъжа ми се сети, че е известен с някакъв педофил дето на моста убил едни деца и после се гръмнал. Същия тоя мост беше в ремонт. И там обаче открих нещо интересно!

P1070688

Тази снимка е еманацията на участта, сполетяла културните институции на малките градове от татово време та до наши дни. Правена е в гр. Трън. Очевидно някога сградата е била Кино "Христо Смирненски", преживява упадъка на кризата от 90-те, като става "Кафе-клуб Демокрация", вероятно стопанисвана от хората на тогавашната управляваща партия. Началото на 21-ви отново следва упадък, в резултат на упадъка и на съответното политическо-спонсорско движение. Някъде в началото на 2003, въодушевен от обещанията за оправяне за 800 дни местен предприемач я превръща в магазин "Дрехи-Обувки". В момента сградата е изоставена. А последният й собственик е емигрирал в Италия…..

Обект 78. Манастир 7-те престола. неделя, 22 септември, национален празник. Караме по главния път. Разбирай магистралата, отбивката за Ботевград и пътя за Враца. Село Ребърково – отбивката. Искърското дефиле, Елисейна. Път за една кола, асвалтиран…..В тоя манастир има много голяма туристическа част – спалня. Стаи с по 2-3-4 легла. Чудно място да се напиеш до безпаметност. Готина кръчма, котин пейзаж, готини ливади. За два часа някъде – интересно (то като си бил толкова път остава и да е за по-малко). Аз като виден историк тоя манастир не го бях чувала да има някакъв съществен принос в нашата история. Ама – национален обект.

P1070689 P1070699

Пътя на обратно към София ни изкара боба с наденицата, дето хапнахме….

Обекти 58 (НИМ) и 68 (Национален археологически институт с музей при БАН). 28 септември. последната неделя на месеца. Тези два особено забележителни обекта са безплатни. Иначе – 10 лева на човек за посещение.

НИМ. Цялата българска история се помещава на 2 етажа (даже полуетажа). Много разхвърляно, крайно несистематично. За един чужденец, намерил верния път до Бояна едва ли ще му стане ясна нашата славна и велика история. Помещаваща се в 7-8 зали. То в НИМ  няма какво толкова да се види освен История славянобългарска – оригинала (оргиналдъто). Ама в момента не е ясно къде е таз велика творба. Според рецепционистката – в момента гласят нова изложба, та са я прибрали, щото ще се включва в тая новата изложба. Маслинчо се отегчи на около 10-тата минута и поседна да почине, обаче аз стрикто разглеждах и четях. Нищо от това, което видях не ме накара да се почувствам, че съм горда, че съм българка. постно, грозно….

Арх. музей. Туй нещо на пъпа на София има две зали. Една голяма – с расни каманаци, и една по-малка отделена на траките. Там си заслужава да видиш едно нещо – маската на Терез, дето проф. Китов (бог да го прости) я изрови. Ама и нея я нямаше. заминала на изложба. Всичко друго е една обичайна картинка по музеите. Набързо разгледахме експонатите и поехме към Джимис.

Дали заради безплатния ден, дали заради “нищото” за показване, но за нас с Маслинчо това беше просто отбиване на номер. Само за сведение – цената за нормално посещение в НИМ и Арх. музей е общо 20 мева, по 10 за двете на човек. Цената за посещение на Лувъра е 8 евро на човек. Там два дена не ти стигат…..

Read Full Post »

Едно от местата, които много исках да посетя е Лисабон. Някак много екзотично ми се струваше – на брега на океана, богата история, смугли красавци, екзотична музика….Абе – място за мене.

И то както се казва, човек много трябва да внимава какво си пожелава, че току виж му се случило. На 8 септември се натоварих на самолетчето и…франко Лисабон!

Винаги съм си мислела, че нашето летище е на крайно неподходящо място ситуирано. Аха-аха в квартал Дружба. Какво беше учудването ми, когато буквално кацнахме между лисабонските блоковете! Португалия не зе различава много от която и да е държава на ЕС, присъединила се преди България и Румъния – нови и просторни пътища, зелени ливадки покрай тях, красиви жилищни сгради, изключителна чистота!

Мироприятието, което посетих беше ситуирано в Кашкаис – “село” на около 25 км. от столицата, на брега на океана. Абе все едно Созопол, спрямо Бургас. Ама приликите свършват до тук. Хотелът – 5 звездната “Real Vila Italia” някога е била лятна резиденция на италианското величество и е разположена на океанските скали. Излизаш, правиш 10 крачки и си топиш крачетата. Освен хотелите има и много частни вили, всичките в екстра състояние, освен това и жилищни сгради тип блокове. Кашкаис явно е и известно туристическо място (макар че в Португалия всички са такива), тъй като има и доста голяма “стара част” – павирани улички, замък, катедрала. КРАСОТА!

P1070616 P1070629

Отдалечеността на Кашкаис от Лисабон е равна на 40евро с такси 6 авро с бързия влак. Едва на третия ден от престоя ми ми се отдаде да отида до Лисабон, като естествено избрах ефтиния вариант, който според мен обаче се оказа по-бързия. Удобднвото да имаш влак, който се двиши по брега на океана, без да му се пречка трафика и спираката да е в самия център на стария Лисабон е огромно предимство! Слезнах и потеглих пешком!

P1070658 P1070670 P1070644

Много много много красиво и интригуващо място! Павирани улички, малки трамвайчета, стари, но реставрирани сгради. Явно има някакво ограничение за влизане на частни коли в тази част, защото такива почти не се движат. Повечето къщи са облепени с фаянсофи плочки с най-различни десени, а прането им виси буквално над главите на туристите (какво разкриване на интимността!). Посетих централната им катедрала (не бих казала, че е нещо особено, а и много не ги разбирам ткехните католически работи). Но вътре в двора тъкмо правеха разкопки и пластовете показваха различни епохи от историята на Португалия – римски, арабски, дори ислямски. Отделих около час за да се запозная с цялата информация. чак ми стана малко кофти като гледах как са си оргтанизирали работата – подробно инфо за всяко камъче, изградени мостове туристите да се разхождат и разглеждат….оф пак ме налегна носталгията… Един дворец на Царевец вече 30 години не могат да се намерят пари да вдигнат……

P1070647 P1070649

Изкачих се на един хълм и от там се разкри една от най-красивите гледки, които са ми попадали пред очите! Океана, покривите на къщите и сякаш те приканват да тръгнеш по тях, по тях и да се гмурнеш. Чак си заръчах една бира да се полюбувам на гледката.

P1070664 P1070668

Трабваше да тръгвам към Кашкаис….За трите часа, които прекарах в Лисабон успях единствено да се убедя, че пак трябва да дойда. Не можах да усетя атмосферата, но инстинктивно усещам, че трябва да се върна…

Read Full Post »

 

Наистина много съм си занемарила писанията напоследък и много много много ме е срам. Ама много "мъ йе срам!’ (както се пееше в една много популярна песен)

Та да започна да въстановявам спомени….Огря слънцето и моята градинка и през февруари (тази 2008 година) ми се отдаде уникалния шанс да ида до Голямата ябъцлка, града които никога не спи или най познат като НЮ ЙОРК!

Започвам с пристигането – каквито и предварителни очаквания да имах – те не се оправдаха. Най вече защото се оказа, че не мога да си представя дори огромните мащаби е височини на сградите в Манхатън! Най високата сграда, кояато сум виждала са ени блокове във Слатина на по 22 етава, та си представяах нещо в двоен размер. Да ама не!Докато се придвижва с таксито до Манхатън имах чувството, че съм в Готам сити (града на Батман). просто се губиш на фона на огромните 50-етажни сгради. които са навсякъде. Долу по улиците слунце угряава толкова често, колкото грее под опашката на кучето 🙂

Такситата – са жълти, обикновено се карат от някой с чалма, много мръсни и не толкова скъпи. Единственич евтин начин за придвижване в Манхатън са такситата. Тъй като Манхатън всъщност е остров, проблемът с паркингите е много сериозен. Луксът да се движиш с кола излиза мнооого скъпо. За това и ню-йоркчани или ползват таксита, или ходят пеша. Ходенето пеша значително ги отличава от повечето  американци, за които се носи световна слава, че са доста затлъстели.

P1060084  P1060087  P1060094 P1060092

Настаних се на 28-я етаж в Хилтън, в сърцето на Манхатън. След почти 20 часа полет от България се учудих, че кипя от енергия и още същата вечер поехме кум близък театър. То не мойе да си в Ню Йорк и да не посетиш поне едно представление на Бродуей. Та гледажме представление за стари автентични индиански танци. после подобаващо се разходихме и даже открих бара "Грозна като смъртта". А као тръгнах да влизам ми поискаха лична карта да удостоверя, че съм над 21. (то аз и винаги съм твърдяла, че изглеждам на 18!). Да ходиш пеша обаче не си е работа….иначе манхатън е устроен много просто и не може да се загубиш – има 8 големи авнюта и успоредо на тях – улици. Видяах на шесто авеню и каруца с кон! Ей, аз винаги съм твърдяла, че България е като Америка!

P1060095  P1060102

На следващия ден ми предст5оеше много важно и ключово занимание – да напазарувам. Колежката от Украйна, която всъщност е американка – Кортни-то, беше запазила по интернет билето за автобуса, да ходим на един Outlet да пазарим на далавера. Primium Outlets са наи известната и най-качествена верига за пазаруване на маркови стоки. огромен комплекс, на 100 км. от Манхатън. Освен тпова, заради това, че билетите са закупени по интернет, ни дадоха 50% отстъпка. Здравата напазарих…..Ама чак се поолях….

Следващото в програмата беше посещение на Статуята на Свободата! Не съм знаела, че се намира на сотров…Хванахме метрото, пос;е почакахме около час за да се качим на ферибота и стогнахме. мале как духаше….Ама много духаше. Иначе статуята е забележителна! макар и да не дават да се качва до нея, успях доста да се впечатля. Само да не духаше толкова….А от там гледката към Манхатън е УНИКАЛНА!

P1060117  P1060120  P1060134  P1060148

Точно до хотела ни имаше едно мног приятно заведение – бирария. Там отмаряхме всяка вечер дружно! Там пих и най готината бира, кояато някога съм пила (а аз доста съм пила). За съжаление и в Ню Йорк не се пуши в заведенията. Тази процедура се извършва навън, поради което обикновено покрай входа на заведенията има тълпа братя по цигарка. Нюйоркчани много пушат!

По същото време в Ню Йорк беше мой съученик – Дидо, с които учихме заедно Политология, но момчето овреме се преориентира, спечели стипендич и замина за Япония. Сега работи в една от най-големите банки в света! И живее в Ню Йорк. не мога да опиша какво е усещането да видич приятел, които не си виждал 10 години и в един момент да си говорите така, сякаш са минали само 10 дни!

P1060173   P1060175

И то немможе така -аз да съм в Ню Йорк, а моя близка приятелка да е във Вашингтон и да не се видим! Та Петя пристигна за два дни! Страотно изкарахме! Обиколихме магазините по Нето Авеню (най-известната пазарска улица, нещо като Витошка :)). Както и Сентръл Парк. И Таймс Скуеър. Там влезнахме в един гримйорски магазин и се нагласихме с наи скъпите маркови гримове за без пари. Ама и всички сотанали направиха същото! Единстено ме е ядч яе не можах да влезна в кагазина на Маноло Бланик. Да си купя сандалки.

P1060210  P1060193 P1060196

И както си се разхождахме с Петя по Бродуей, разбрахме, яе Косово е обявило независимост!

P1060215 P1060220

Много видяах, но още повече пропуснах. като напримет WallS treet, China Town, двете кули (мястото, където са били). Но и много научих. Ако ожех да избирам къде да живея, Ню Йорк щеше да е в топ-дестинациите ми.

Read Full Post »

« Newer Posts - Older Posts »

%d блогъра харесват това: