Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Пътуване’ Category

Въпрос за 100 000 лева, както биха казали в едно предаване: Какво е общото между Рекордите на Гинес, Е80 и Тополите?  …. Сетихте ли се?

Ами – ХАСКОВО!

Преди години кметът на Хасково (който сега кара трети мандат) решил да направи нещо велико! Обявили конкурс, архитекти от цяла България подали проекти и накрай избрали да построят – НАЙ-ГОЛЯМАТА СТАТУЯ НА БОГОРОДИЦА В СВЕТА! Понеше кмета на Хасково явно е упорит и идеен човек – градът кандидатствал за Рекордите на Гинес и .. спечелил! И така най-голямата статуя на Богородица в света се намира не къде да е, а в Хасково!

Тъй като в деня, в който бях там имаши много гъста мъгла – не успях да заснема величествения обект, прославил държавата ни надлъж и на шир по целия свят, в целия му блясък. Добре, че общината си е закачила едно платнище изобразяващо девата.

P1050764  Ето така изглежа статуята, а иначе се намира там някъде в мъглата…между тези две сгради

P1050765

Но амбициите на кмета не спрели до тук! Следващата логична стъпка била някак си да се свържат Майката и Сина…Мислил мислил кмета, и накрая Хасково се побратимили с Рио! Да – Рио де Жанейро в Бразилия! За официалната церемония в Рио отишъл само кмета, а побратимите на "риовци" – хасковлии още чакат бразилците да навестят известния им град – побратим. Някои, по скептично настроени казват "има да чакаме…." (не мога да го разбера този пусти български негативизъм).

Безспорно бразилско туристическо нашествие ще подпомогне местната икономика, която обаче и така не е зле. През Хасково минава международния път Е80, по който вървят тировете от Европа за Азия (и на обратно). Както каза моята домакиня там – магистрала минава ли, гладни няма да останем. Удиви ме огромният брой млади и модерно облечени хора. Все пак в Хасково няма университет (кмете – ето тема за размисъл "Евро-Азиатски ВУЗ" в Хасково!). Дали е заради пътя, или пък заради близкото по разстояние и от там много мощно като влияние "пайнерство" – нямам отговор.

Преди много години един млад музикант, изгравяща звезда се влюбил в едно момиче от Хасково – ученичка в руската гимназия. Влечението му било толкова силно, че се родила една от най-обичаните песни на родината, вечен хит бих казала, на който обаче не знам името…но пък знам най-популярния рефрен:

"Край реката редят се, редят се тополите

побелели, побелели от първия сняг

аз не чакам за среща, не чакам но моля те,

моля те ти да минеш по другия бряг"

Музиката е на Кирил Маричков, а текста – на недобил популярност хасковски поет.

А защо Тополи – ами през Хасково минава река, на чиито два бряга се извизяват тополи. Е сега вече реката почти не се вижда – отново революционна идея на кмета – да излее бетон върху коритото и да направи паркинги. Така отдолу е реката, отгоре паркинга, а отстрани – тополите!

P1050767  P1050766   

Преди много години работех на центъра на София в една сладкарница. Всяка сутрин, точно в 10 идваше една госпожа и винаги си поръчваше едно и също: "Едно кафе – еКспресо". Чак 10 години по-късно осъзнах, че може би е била от Хасково….

P1050759

Да обобщя – хубав град, развиващ се град, интересен град. Това е Хасково.

И като си стигнал до Хасково, да не отидеш до битака на Димитровград си е същото като да идеш до Рим и да не видиш Папата. Още повече – само 10-15 км. дели Града на Богородица от града на Митьо Пайнера.

Как да определя едночасовия си престой там. Хм. Очаквах нещо като Капалъ Чарши, огласено от чалга, предимно посетено от хора от малцинствата, които ще ме ограбят! (най-много усилия бях съсредоточила да си стискам чантата, тъй като сметнах, че да я оставя в колата е също толкова опасно.).

Та. Димитровградския битак е нещо като Илиянци преди години, но в никакъв случай не е мизерията, която очаквах – има сергийки, има и малки магазинчета. Препълнено е с хора, много от които добре облечени и очевидно не страдащи от липса на средства,   наравно с чалгата звучеше и най-новото от световната поп-музика (някой все още ползва ли касетки?!). И не ме обраха! Май най-големия бизнес на Димитробградския битак обаче са фактурите – всеки втори предлага фактури. А аз си купих пуловер. И мандарини. На много голяма далавера!

P1050773    P1050774

Гледка от вън                                         Гледка от вътре

Сега съм си облякла новото пуловерче и отивам на купон. Студентски.

Read Full Post »

Имам един бивш колега, който сега живее в Малта. Учи, работи, оженил се – че и дете има. За последен път като го видях таман го беше зарязала дългогодишната му приятелка и беше съсипан. А две години по-късно . щестлив семеен мъж.

Не че се видяхме в Малта де. Писах му по ИМ да каже подробности – най-вече за цените и така разбрах кво е станало с него.

Да започвам сега по същество.

Малта е миниатюрна държава-остров под Сицилия. Има-няма колкото Пловдив, и по територия и по население.

P1050477 P1050484

Там през октомври е топло с става за плаж, по принцип, та за това си взех банския с надеждата да се топна за последно тая година. Да ама не. 5 дни валя и духа най-отвратителен вятър. И тъкмо като си тръгвах изпече. Такъв ми бил късмета.

Нищо почти не видях от Малта. Типична южна морска държава – леко занемарени къщи, предимно на 2-3 етажа, макар че сега са започнали и високи жилищни блогове да вдигат. Покрити с мухъл. Малтийци не съм сигурна, че срещнах, тъй като страната е доста популярна дестинация и е препълнено с туристи или дългосрочно пребиваващи.

Голям бизнес е образованието. Имат десетина международни колежа, които са и на доста престижно място в класациите, в които се обучават студенти от цял свят. Има от от БГ. Също така Малта е сочена като идеална държава, в която да се научи английски език и поради тази причина са много популярни т.нар. езикови лагери. Ходят ученици и студенти за по няколко месеца да учат английски.

Английския го говорят всички, движението е обратно на нашето, т.е. воланът е от дясно, и естната им валута е по-скъпа от еврото. Ужас!

P1050474 От тези стъпала нагоре почва нощния живот.

Поради стълпотворението на млади хора, разбираемо е, че нощния живот е във вифъра си. За късмет нашия хотел беше точно на10 метра от клубовете, та си походих. И се поохарчих.

(Кой по дяволите е решил, че командировъчните на българите в Европа трябва да са 35 евро?! с толкова пари най-много да успееш да закусиш. Заела съм се да проуча кой го е измислил това и как може да се промени. На сърбите примерно им дават по 110 евро. Не само че сме най-клошарската държава в ЕС ами и допълнително, за да ни е още по кофти ни го завират в лицето с командировъчните. Класически чиновнически номер. А на мама фирмата даже ако има включена закуска в хотела, дето са, им дават 30% по-малко командировъчни. Демек 22 евро )

 P1050483  P1050489

На първата снимка гледам тъжно като разбрах, че една бира е към 5 лева, но на втората вече се поусмихвам щото шефа каза, че ще почерпи една вечеря.

В Малта е и много мръсно. Боклюци навсякъде. Освен това тази малка територия е разделена на градове е села! Столицата е Ла Валета и там ходихме да се разхождаме. Това е старинен град-крепост, една права улица и много магазини. Скъпи. Имат много интересен градски транспорт – старовремски автобусчета. А националното ястие е заешкото.

P1050495 P1050497

Купих си магнитче за 1.5 техни пари и малтийски рецар. Малтийския рицар и майлтийския кръст са символите на Малта, мака че много не ми стана ясно какъв точно е особения принос към рицарското съсловие точно на Малта….

P1050479

това сметище е точно пред оградата на 5-звезден хотел. Мила, родна картинка….

P1050504

Това е главната на столицата Ла Валета.

P1050508 P1050518 Дето правихме втората снимка вонеше на кенев. Точно пред операта.

Както вероятно се усеща Малта не ме впечатли особено и не бих се върнала доброволно там.

Read Full Post »

Понякога правя странни неща в пристъп на ентусиазъм или моментно благоразположение, без да осъзнавам реално последиците, които това мое повдение ще ми докара. Още повече – като обещая нещо в подобно еуфорично състояние не се отмятам, въпреки че правя всичко възможно да го отложа максимално във времето докато другата страна не го забрави, или просто й стане неудобно непрекъснато да ме подсеща. Обикновено тази тактика действа. Не и при родата обаче – родата няма срама от нищо. Особено най-близката. Та преди около година обещах на мамчето да я заведа в Испания. Година по-късно, след ежедневни натяквания – най-после се предадох.

И така – тръгнахме на 28 август за Мадрид. За 5 дни – до 2 септмври. Там предварително ни бяха запазили хотел в самия център, а мамин приятел – Любо ни очакваше на летището.

Стигнахме, настанихме се, взехме по едно освежително душче и тръгнаме – щото мама не е дошла в Испания да седи в стаята :).

Няма да разказвам всички досадни подробности от 5 дневния престой, тъй като има много по интересни неща, които мога да споделя. Номерирам ги поред на случването им.

1. Не знам защо в Испания е много популярно да висят прави на бара – в ресторанти, кафета, сладкарници….Седят прави, подпират се, пушат (много!), говорят си – и така с часове. Според Любо, който е велик образ и пожелавам на всеки да срещне такъв чешит поне веднъж в живота си, защото на бара е най-евтино. Не че няма маси вътре и вън, но там цените са доста по-високи: "Как така ще разкарваш сервитьора?!"

2. Освен това почти във всяко от тези заведения висят по тавана едни свински бутове. Т.нар.  ХАМОН или нещо като наща пъстърма. Директно ти го режат пред тебе от бута, цената варира меджу 7 и 97 евро за кило. Една вечер с мама бяхме седнали в едно такова заведение. Пихме биричка и хапваме ХАМОН от най-скъпия (естествено мама веднага преизчисли в БГ лева колко сме се оръсили и едва не се гътна). Та там барманът говореше малко английски и ни се похвали как бутовете висяли по стената от 10 години! НА СЪЩАТА СТЕНА ПРЕД КОЯТО АЗ ПАЛЕХ ВЕЧЕ 5-6ТА ЦИГАРА! ух – е гати евроконтрола…

IMAGE_011 Тука сме във въпросното заведение и мама смята на телефона колко реално в лева сме се оръсили по курса на еврото за деня.

P1050194 Ето така изглежда типична мадридска кръчма! С висящите опушени бутове.

3. Ако някой ми беше казал, че ще стана доброволно в 6 сутринта, ще отида в съседно село, ще се покатеря на една ограда, ще вися там час и малко за да видя точно за няколко секунди как мъже тичат пред бикове – е щях да го помисля за луд! Точно това се случи обаче. Оказа се, че нашето посещение съвпада с някакви корида-събития и сме "големи късметлиики", че ще можем да го видим. Иначе – някакви хора са намерили крайно налудничав начин да си вдигат адреналина. Първо тичат пред биковете, после на Плаца дел Торо (такова има във всеки град и село – площада на биковете) бягат и подскачат пред разярени крави с рога (защото е за амтьори) и вечерта – идва ред на тореадорите. Билетите за подобно събитие се изкупували с месеци напред и са от порядъка на 300 евро за по добрите места….Луда работа!

P1050255 Ето на тази ограда висях. Снимката е правена около 7 сутринта. Гонитбата почна в 8.

P1050267 Докато се усетя да снимам и те биковете минаха – около 8 секунди.

P1050273 Плацата с момчетата, които дразнят кравата с рогата и тя ги гони.

P1050301 Тук сме двете бикоборки. Тия червени вратовръзки ги носят тия дето тичат пред биковете. Като пионерски са.

4. В Испания има много българи! Още първия ден Любо ни показа един магази от който да си купим чанти на далавера (от производителя). Явно сред българската общност е много популярен тоя магазин – само на нашия език говореха всички (а беше претъпкано), включително и продавачките. На Плаца дел торото пред нас точно, имаше пак БГ туристи – 3 броя. Най-любопитното беше обаче на следващия ден, когато ходихме до едно село до Мадрид, там мама да играе в голф-клупа бридж. А аз си се разхождам по центъра, по едно време сядам да пийна една бира – и моля ви се, обслужват ме българи! Как разбрах ли – ами на съседната маса имаше много шумна БГ група, аз им се представих и те ме осведомиха, че това е всъщност тяхно кафе. Краставите кучета …А имаше поне още 5 кафета наоколо!

5. Като пиеш бира ти дават бонус – или маслинки, или чипс. Но само ако си му симпатичен на сервитьора. На мене винаги ми даваха.

6. Въпреки че Франко е върнал Испания стотина години назад, там той е на почит. Или поне не са му разрушили музея, не го крият от историята и т.н. Та посетихме именно Франковия мавзолей, който е най-грандиозното нещо, което съм виждала! Огромна – 60 метра дължина на 30 м. височина, на 20 ширина, издълбано в скалите! Величествено!

P1050358 Това е входа. Вътре разбираемо не дават да се снима. Аз се направих на убита муха и щракнах ама веднага дотича една полицайка. Добре че никой не говори английски, та успях да се измъкна с "но копрендо" и ужесточено ръкомахане.

7. Испанците са много благотворителен народ. Всеки ден дадена църква е спонсорирана от храна от някой ресторант – за обед и вечеря, която раздава на бедните. Освен това по центъра има доста хора, които носят табели "Нямам за да ям" и събират стотинки. Един такъв бше снажен 1.90 рускоговорящ. Как да повярваш, че няма какво да яде!

P1050302 Безплатна манджа. И ние се бяхме наредили. Авантата си е чиста печалба, а и вече се бяхме ръснали за ХАМОН. Трябва да се пести.

8. И в Мадрид има музей на восъчните фигури, но не на мадам Тюсо. Всъщност по портрети и описания са възстановили всичките испански владетели, от времето на маврите. В цял ръст. Доста дърварско изпълнение е обаче. Освен това имат фигури и на разни известни звезди, както и интересни моменти от историята. Във въпросния музей имаше и 45 минути видео за величието на Испания – на испански, който не знае, да го. Добре, че има канал Романтика, та сме понаучили някоя и друга дума.

IMAGE_035 Тук съм с Пенелопе Крус.

9. Пак за заведенията. Вървим една сутрин с мама и гледаме по заведенията пълно с боклуци по пода – хартишки, фасове, салфетки. Никой не чисти! Та това било нещо като традиция – до обяд клиентите хвърлят всички отпадъци по земята и колкото повече отпадъци – толкова повече клиенти е имало, т.е. заведението е хубаво. Свинска работа.

10. В центъра на Мадрид се намира "нулевия километър". Какво значи това? Ами като пътуваш в Испания и видиш табела 60км. до Мадрид – значи 60 километра до тази точка.

P1050199

11. Символът на града е един изправен мечок, подпрял се на дърво. Това е портокалово дърво всъщност .Символът идва от там, че преди да стане столица Мадрид е била една заблатена местност с много портокалови дървета, между които са се разхождали мечки.

P1050202

За други любопитности не мога да се сетя, за това ще продължа с това, което на мене най-много ми хареса, както и с малко снимки на известни места в Мадрид.

Та аз най се очаровах от Прадо – това е тяхната картинна галерия! Там са събрани творбите на едни от най-великите художници – Рембранд, Веласкес, Гоя…Има си галерия на съответния автор. Така всъщност разбрах, че Веласкес е бил придворен художник на най-успешната кралско управление – това на Филипе 5-ти. Всяка картина си има съответното описание и е много интересно да се научи историята й. Тъй като на мама по средата и се доходи до малка нужда, не можах изцяло да разгледам. Освен това заради пестенето бяхме отишли в неделя, когато входа е безплатен и когато излитахме.

P1050419 Пред статуята на Гоя. Пред Прадо.

 

Сантяго Бернабео! Само отвън го видяхме…Вътре не пускат, а билетите за мач се изкупуват в началото на сезона…..

P1050206

Двореца на царя в Мадрид. Преди да опиша да споделя, че там царската им фамилия е превърната в бизнес – всеки магазин за сувенири, а те не са малко, продава плакати, магнити, чаши, ветрила с образите на Хуан Карлос и доня София, на Фалипе и Летисия. Има цял канал по ТВ, който следи царския живот. Бе всичко е пари. Не като при нас тука с царя…ама айде. Та за пръв път влезнах в дворец. Пак хванахме безплатен ден. Като цяло – интересно. По едно време влизаме в една зала и там пише, че Филипе 5-ти там have lunch. И аз си викам – сигурно са се объркали – може би е ядял там човека. В следващата стая обаче нещата се изясниха – там вечерял, в по следващата – закусвал, в следващото хале – най-важното – се преобличал. После антре и после – покоите му. Големичко. След покоите му обаче – пак антре и почват в същия ред стаите на кралицата. Как са комуникирали семейно при такива мащаби на жилищната площ – не знам.

P1050177 

В заключение.

Мадрид е един доста мръсен град, пълен с емигранти. Никой те говори английски почти. Обслужването е на ниско ниво. Сравнително евтино е, особено спрямо западна Европа. Има много задръствания. Мама вика "виж ги испанците, нищо повече не са от нас българите, пък те каде са, а ние къде сме". Тоз пусти патриотизъм – никога нищо добро не ни е носил! На първо място – Испания е разпростряла културата си в цяла Северна и Южна Америка и на второ – не си отрича историята. А те определено са имали и доста мрачни моменти.

Още малко снимки:

P1050166 Дон Кихот и Санчо Панса – статуя на Плаца де Испания.

P1050211 Четири броя небостъргачи – строят се в момента.

P1050313 Кметството.

P1050328 Аточа – гарата, където беше извършен атентата.

P1050327 Аз преди испанското министерство на образованието и науката. Образованието явно ми е съдба, щом все ходи подире ми. Както си вървя и хоп – испанския МОН.

Read Full Post »

Орландо е във Флорида. Вчера в един сериал много правилно се изрази артиста – лорида е супер – светът на Дисни и Юнивърсал, плащове..Два милиона и половина кубинци има защо да изберат Флорида за свой дом!

За втори път посетих Орландо – средата на юни. Вече ми е като втори роден град.  Този път обаче ми се стори доста по приятно и чак не ми се трюгваше. Може би защото бях в суууупер хотел, или пък защото се возих на Влакче на ужасите, или пък заради новата ми коса ….

Май не съм писала за Орландо до сега, та накратко – изкарах 5 невероятни дни. От една страна в служебен план доста полезно беше посещението, от друга – забавленията бяха на ниво над средното.

HPIM1395  От миналата година се бях наканила да ям пуешко бутче. Супер е, особено ако го прокарваш с чаша бира, отивайки към концерта на Шерил Кроу.

P1050065  P1050055

Шерил е супер и много се изкефих, макар че повечето от песните въобще не ги бях и чувала. Да си призная, до преди концерта хич не бих казала че музиката, която прави ми допада. Но пък изпълнението й беше велико! Така се печелят фенове!

P1050031  P1050033

Без малко да забравя. Това ми е хотела, а на другата снимка са басейните. Хотелът е Мариот – нямаме такъв в България. Май са най-голямата веригав САЩ. Не се пуши вътре – 250 долара глоба (в Сиатъл беше 200!), но пък има тераси. 5 звезди.

P1050068 HPIM1405

Нали споменах, че забавленията бяха на ниво?! 🙂 С една колежка обиколихме всички забавления на Юнивърсъл. За същаление не успях да снимам в най-интересните. На Спайдър мен минах два пъти – качваш се в нещо като контейнер, защипват те, слагаш 3Д очилата и започва "приключението". Не може да се опише. В България нямаме нищо подобно. Една София Ленд, дето я закриха, и дето е като селска площадка в сравнение с подобните атракционни паркове (с които неуместно я сравняваха!).

Много екстремно е влакчето на ужасите (roller-coster). Цялото возене продължава около 50 секунди, но пък е ….УОУ!

DSC07312 HPIM1386

Забавления на Пиратското парти – както се вижда, много съм секси с новата ми коса. Почти като истинска е!

Това беше – надявам се догодина пак – в Дисниленд!

Read Full Post »

Така кръщавам този ми разказ, защото в Кипър за пръв път спах в пет-звезден хотел. Всъщност в 18 по рейтинг в света – Интерконтинентал. Райско кътче по средата на нищото. Но да почна отначало.
 
Пристигнах в Кипър на 11 май – нарочно 4 дни по-рано. Там живее моя много много добра приятелка – Съни и ми се искаше да й погостувам. Не се бяхме виждали месеци….Тя живее в Лимасол. Кацнах на летището в Ларнака и още веднага ме блюсна отвратителната атмосфера! Кипърци са едни такива черни, дребни и яки като чобани. Задължително по дъртите имат мустаки. Смюрдят на нещо средно между пот и тютюн. Въпреки, че Кипър е в ЕС, там валутата им е кипърска лира, дет се мени за 0,57 евро. Бе по БГ изчисления 1 към 3 спрямо лева. Няма публичен транспорт от летището – само таксита. От Ларнака до Лимасол – 26 лири (умножи по 3 да видиш левовата равностойност. При нас си е направо евтиния, че и касова бележка ти издавата – туй само в България е така).
Съни живее в много приятно апартаментче в туристическата част на Лимасол. Естествено с пристигането отворихме по една бира и така изпихме няколко кенчета, облякохме се и тръгнахме на разходка. Голям дъжд ни валя! Всъщност до 19 валя – за пръв път от толкова много години по това време в Кипър вали дъжд. Явно аз съм каръка. Никакъв плаж не направих. На 19-ти, таман като тръгвах, изпече….
Пообиколихме, понапазарувахме – там си е Близък изток! Мръсотия, почти няма сами жени по улиците, което е разбираемо, щото мъщете бибиткат, свиркат, заговарят те – бе отврат работа. Повече няма да ходя. Върха на всичко беше вечеррта на 11. Прибрахме се, пийнахме, облякохме си новите покупки и смело тръгнахме за диско. На 20-я метър нейде от храсталака изкочиха някакви и почнаха да ни дърпат, та едва се прибрахме! На следващия ден, след силния емоционален шок който преживяхме, прекарахме само в къщи – пихме джин в големи количества с фреш от лимон в още по големи количества (там лимоните никнат по дърветата)
 
На последващия ден, и мой последен със Съни, отидохме да пийнем по една бира в ирландски пъб наблизо. Та там се запознахме с некви калъфи от армия към ООН – изпиха ни бирата, само ни досаждаха. Абсолютни цървули. Явно военните навсякъде са един дол дренки.
 
И така по живо по здраво на 14-ти поех към хотела. И се оказа чудно място – свежо, зелено, тихо, красиво и много много ного скъпо. Чудесна храна, дискретен персонал, спокойствие. Оценявам положително, добра работа свършихме. И до плажа стигнах.
Ама то тяхното не е плаж. Нямат пясък. Само камънак. И много духаше. Иначе Кипър е една пуста страна – почти няма зеленина, пголи хълмове, напукана земя…И на цялото нищо – са успели да си създадат комфорт (маркучите са опасали всичко! – с тях доставят вода).
Като част от събитието ни водиха да копаме – т.е. да правим ботаническа градина. Аз зазадих 5 цветя и ми излезнаха мацоли по ръцете.
Иначе и от Кипър бая напазарих. Бе само в БГ е скъпотия. Определено обаче не бих се върнала там доброволно. Само служебно, и то ако е крайно наложително

Read Full Post »

« Newer Posts - Older Posts »

%d блогъра харесват това: