Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Семейство’ Category

Тази година си взехме ол инклузив в БГ хотел. Още през април. С 10% намаление на цената. И много преди да започнат публикациите/излъчванията в медиите как ол инклузива у нас струвал 3 лева и как “мноо сме са минали” и освен това ще се осерем (в буквалния смисъл, заради 3те лева и съответното качество за таз пара).

Ние пък – не. Пениш се не пениш – ке те ядем, пари съм давал….И така кацнахме на 8ми август в Сол Луна Бей. Хотел между Бяла и Обзор, там където бяха лагерите, на самия плаж.

Редно е да спомена, че в тзи хотел бяхме миналата година през юни като бях бременна. И много ни хареса. За това го избрахме отново, още повече и вече сме с Мица Гица (Илина).

От минутата, в която влезнахме, до последната секунда ни за миг не съжалих, че сме избрали този хотел. Стаите просторни, почистването – овреме, храната разнообразна и в изобилие, охраната – на ниво. Най-обаче ме впечатлиха аниматорите. Тия хора се раздавахадо последно, и очедно с кеф. Застъпваха към 10 сутринта – детски клуб, игри за възрастни (водна топка, боча, дартс), после в 9.30 детска дискотека, а в 9.30 до 10.30 (вчерта) – представление. За децата – огромно забавление. За възрастните – час-два спокойствие. Ол-инклузива: кеф ти бира, кех ти сладолед, кеф ти коктейл – всичко има. Стига да искаш. А и да ти позволява обкръжението.

И понеже имам само положителни спомени, а както е известно, много по-лесно е да говориш негативно, аз съм до тук.

Но за нас най-важното е, че Илинка там проходи….всъщност пробяга. Сега няма удържане….Ново предизвикателство! Или както си пеем двете: Всеки ден – ново при-клю-че-ни-ееееееее!

Ето и сайта на хотела: http://www.tripadvisor.co.uk/Hotel_Review-g644064-d1450215-Reviews-Sol_Luna_Bay-Obzor_Burgas_Province.html

а снимки – тия дни!

DSC_4140DSC_4170DSC_4179

Read Full Post »

На 4 август се роди дъщеря ми Илина. Това е най-щастливата година в живота ми.

Само с това изречение мога да приключа, защото то обобщава най-важното, което ми се случи през последните 12 месеца.

Но….(винаги има, нали?). Същевременно 2010 беше и една от най-тъжните. На 3 февруари почина баща ми. За първи път загубих толкова близък човек. Осъзнах, че подобни загуби, тепърва предстоят. Никога няма да му простя, че не доживя, за да види внучката си.

В професионално отношение не искам да си давам оценка, тъй като такава получавам ежедневно от хората, с които работя. През ноември получих световната награда на компанията ми за най-добър образователен мениджър за първата половина на 2010 г. Партньори сме в някои от ключовите проекти в образованието в България, които ще окажат значими промени на системата в следващите години. Надявам се за добро.

Същевременно обаче се сблъсках и с много неподчтенност, шикалкавене, некоректност, откровени лъжи. За пръв път през 2010 бях поставена в ситуация, която изцяло ръководя, но по никакъв начин не контролирам. 8 безсънни месеца. И продължават. Най-важното е, че научих много.

Пожелавам си през 2011 г. всеки ден да преживея по един незабравим момент с дъщеря ми и съпруга ми. Цялото ми семейство да са живи, здрави и щастливи. Пожелавам си да продължа да се уча. И в живота и в работата. И много късмет.

Наскоро си припомних нещо: когато отидох да раждам Илина си купих гел душ от Ив Роше. С аромат на грейпфрут. Купих го, защото имаше малка разфасовка, а аз не исках да вземам големи туби. Наскоро отново си го купих и сега всеки път като го ползвам, отново се сещам за най-щастливия ден в живота ми – раждането на Илина. Завинаги този аромат ще ми връща този спомен. Понякога малките неща, които правим, с абсолютно незначителни и несериозни аргументи, поради които ги правим, оказват влияние върху живота ни занапред, завинаги.

Пожелавам си всичко, което направя през 2011 да има само положителен отзвук в бъдещето.

А сега – да празнуваме първата Нова година на Илина – малката маслина. Да ни е честита!

Read Full Post »

От 1 ноември се върнах официално на работа. Имам огромен късмет, че компанията, в която работя вече 6та година (Майкрософт България) ми дава възможност да работя home-office. Освен това живея на 3 км. по права линия от офиса или около 10 минути с колата и няма проблем да “прескачам”, когато е необходимо.

Още от първия ден на т.нар. ми “завръщане” се сблъсках с един сериозен въпрос – как да разделя времето за работа и времето за разходка в парка с детето (особено когато навън са последните слънчеви дни). И така:

6ти ноември, от 13.30 до 16.30 разходка на НДК

DSC_0629   DSC_0630

От 16.30 до 17.15: Представяне на проект Енвижън на “Празниците на образованието” в зала Мати, на малкото НДК

DSC_0643   DSC_0646

Междувременно разгледах и изложбата Computer Space, разположена на “Моста на въздишките” до НДК, на която сме един от съорганизаторите

DSC_0631   DSC_0635

всичкото това нямаше да е възможно без активната подкрепа на баба Стефка Усмивка

DSC_0610   DSC_0619

Read Full Post »

Откак се роди малката маслина – Илина, ни се налага отново да се сблъскаме със суровата действителност на системата на социалното осигуряване в държавата. Или поне дотогава, докато не я регистрираме навсякъде, където е необходимо. Последните два дни се занимавахме с посещение в Социално подпомагане и здравната каса.

Социално подпомагане, район Слатина

Намира се в бл. 73. По- известен като единия от "двете кули". На приземния етаж. На влизане ставам свидетел на следния разговор между социална работничка и млада ромка: "Нали ми обеща, че няма повече да раждаш! Какво ще ги правиш тия 5 деца сега?! Как ще се грижиш за тях?!"…..(тонът е ядосан, не загрижен!)
В Социално подпомагане се озоваваме, за да си получим еднократната помощ новородено (250 лева за първо дете), както и да се регистрирам за детски.
Помещението е задушно, няма климатици, мебелите са опърпани и стари, имаш чувството, че дишаш мръсотия и мизерия. Няма компютри, телефонът е с шайба, служителите изглеждат уморени, отегчени и апатични. Помещението не е виждало ремонт откак съществува, определено!
Взеха ми оригинала на акта за раждане на Илина. След 15 септември можем да отидем, да си го получим (или близо месец след като сме подали млбата за еднократна помощ – за какво ли им е толкова време?!?!?!?!). Самата еднократна помощ ще пристигне по банкова сметка до два месеца.
Детски не се полагат. Те се определяли от дохода. До 350 лева брутно на член от семейството. Нашите са повече. "Ами радвайте се!", казва служителската от кабинка "Детски". Елката веднага щрака. 640 лева е средната рабтна заплата за второто тримесечие на 2010. Дори и средната класа в България не се класира за детски! Полагат се само на социално слаби, а.к.а. безработни. Като тази жена с 5те деца….

18та поликлиника в Подуяне

Там се намира клон на здравната каса, от където трябва да си вземем формуляр за избор на личен лекар. Необходим е, за да си запишем педиатър. Едно време всички поликлиники ги строяха по един и същи модел. Влизаме. Търся тоалетна. "Тоалетна пациенти" – от нея излиза мъж, виждам и писоари. Питам преминаваща наблизо жена има ли и дамска тоалетна. Няма. Влизам. Маслинчо пази навън. В "уединената стайчка" е пълна мизерия. Направо се чудя как не са плъпнали зарази. Тоалетна хартия няма. Течаща вода да се измие тоалетната след ползване – също. Насочваме се към кабинета на РЗОК. Става течение  – естествен, натурален климатик. По коридорите пациентите седят по онези кожени седалки, които има във всяка една поликлиника – още от соц-а. Тия са окъсани и мръсни. За сметка на това гротескно виси една плазма на олющената стена. Пред нашия кабинет има едни бледо-зелени "били някога" седалки. Вземаме си формуляра и си тръгваме.
Освен по мизерията, се познава и по още нещо, че 1989 отдавна е отминала,  а именно: всяко едно свободно местенце, ниша, пространство под стъпалата, е преградено. Я с талашит, я с ламинат. И е отдадено под наем. В сградата се помещава и някаква очна (май) клиника. Елката пак започва да цъка:
– приходи от наеми на помещения – аптека, книжарница, клиника, магазинче…. (това забелязах само на първоя етаж около входа)
– приходи от наеми на личните лекари (щото личните лекари там са под наем)
– приходи от пациентски такси – 2,40 на калпак (и докато в болниците неосигурените няма как да ги върнат и ги приемат по спешните центрове, то в Поликлиниките ако не си осигурен си плащаш пълната такса, или ходиш в Спешния център).
– Държавна субсидия.
Къде са тези приходи? Допълнително на държавната субсидия? Има нещо гнило в нашето здравеопазване…..Явно обаче на никой не му стиска да разрови лайната. Щото много ще замирише. И ще плъпнат зарази. (особено ако не ти стиска и да пуснеш водата)

И като казах гнило се сетих за нагнилите сливи дето са изпопадали по тротоарите на нашия квартал (щото преди 30-40 години е било вилна зона и хората са гледали овошки), а от там пък за обраслите в треволяци междублокови пространства. В треволяците пък е пълно с боклуци всякакви. Та от известно време се замислям. Нали има над 300 000 безработни (3% от тях в София). Тези безработни получават помощи. защо просто не им предложат работа – да поддържат междублоковите пространства? за същите пари като помощите, или малко повече. Същото важи и с помощите за социално слаби. Има толкова много работа да се върши в държавата по хигиенизацията, та да си позволяваме да плащаме за да си клатят краката някои граждани….Само се чудя – не му ли е хрумнало на някой тая схема? И сама си давам отговор – явно някому е изгодно да има толкова много социално слаби, предимно от малцинствата. 17 милиарда са изхарчени от ЕС за интеграция на ромите до сега. 13 държави са бенефициенти. България е една от тия държави.Ако няма социално слаби, няма да има и милиарди……

Read Full Post »

 

Мина СУПЕР! Или имам в предвид:

– Успях да се натъпча в роклята (голямо притеснение ми беше, защото я бях купила в началото на юти, а както не отричам – вече съм влязла във възрастта, в която килцата се трупат прогресивно и се свалят мъчително);

– Маслинчо каза ДА (на оня много важен въпрос, ама то май само по филмите и рекламите се дават различни отговори)

– Посбле го настъпих (естествено!)

– Успях да издържа на сватбените обувки на високите токчета почти през цялото време, ни веднъж не паднах (предвид богатата програма от хора, ръченици, кан-кан, макарена, рок-енд-рол!)

– събрахме завидно количество подаръци – в кеш естествено, и само един непредвиден подарък – кухненски робот!

– гостите много се забавляваха (потвърдиха го и след това, като ги обходихме, за да се видим като хората и да си побъбрим), даже повечето казаха, че в топ 10 на сватбите, на които са ходили, нашата е лидер. Истината е, че и ние много се забавлявахме, след като минаха "задължителните" части.

– пиенето и храната стигна! дори остана, но в малки количества.

Иначе как протече самото събитие – ами както си се предполага да си протече: сазахме си "ДА", разписахме, после свекито и свекъра ни дадоха питка със сол и мед и вино, после чупихме питката (макар Маслинчо да се опитваше да се реваншира за настъпването като захвана почти цялата пита, я разделихме поравно!). Ще му давам и на него да команди…..понякога. После почнаха хората, после два часа събирахме поздравления и подаръци, кума държа реч (много трогателна), пя ни, играхме си на въпроси и отговори (на всички ни съвпадна, освен на "Кой заспива първи". Аз естествено дадох верния отговор – "Той", пък Маслинчо си помислил, че става въпрос за кой спи повече…..)

Накрая – към два приклчихме и една малка и задружна банда се занесохме в пиано-бара на хотела да пием по едно, че на младоженците хич не ни остана време.

След около две бутилки Джони и около 500 кинта за оркестъра, да ни пее (ама мнооооого хубаво пяха!)  сватбата приключи.

на сутринта 2 часа развалях прическа и три часа броихме подаръците 🙂

После си се върнахме към нормалния ритъм на живот!

Read Full Post »

Older Posts »

%d блогъра харесват това: