Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Семейство’ Category

"Много хубава сватба направихме, час ми се иска да я повторим", ей това ми каза моя мъж вчера, докато монтираше видеото.

Та почти месец след сватбата, най-после намирам време да споделя впечатления. Всъщност ми трябваше толкова време за да отлежат, защото истината е, че специално за мене си ми мина като на забързан кадър – без да успея да събера особено много впечатления. Да си булка хич не е лесно…

та, сватбата беше определена за втори август, 2008. Датата втори не е избрана случайно. И аз и Маслинчо сме родени на втори, запознахме се на втори и започнахме да живеем заедно почти на втори (на първи следобед, което може да си мине и за втори). И понеже тази и другата година втора дата, подходяща за сватба (разбирай съботно-неделно) е само март и август, решихме да е в август.

Първо решихме да е на яхта, даже си обещахме, че няма да позволим да ни разубедят. това трая около 3 дни – тъща му (разбирай майка ми) извади 1001 аргументи защо трябва сватбата да е в търново, рива, тръшка се, заплашва, обещава и накрая – склонихме. А и тя обеща да поеме организацията на място. А родителите ни я платиха. Тъй де – нали всеки родител иска да види отрочето си задомено – това обаче струва пари, така че да не се свидят и да дават.

Дойде заветния ден, закарахме се в Търново. Сватбата се проведе в рсторанта на хотел Болярски, а ние бяхме запазили там ВИП апартамента (http://www.bolyarski.com/) . Чудесен комплекс – препоръчвам го на всеки кандидат жених! Страхотна панорама, невероятно обслужване и изключително приятна обстановка. Кухнята също заслужава похвала!

Вечерта си направихме моминско и ергенско парти. Аз събрах няколко приятелки и роднини да пийнем по нещо на терасата на хотела, а Маслинчо отпраши за някъде с негови приятели. Да, обаче по едно време моите гости си тръгнаха и останахме само с Руми. И естествено, като не ни се прибира, тръгнахме да търсим мъжете. Пък и да ги понагледаме какво правят. Подразбрах къде са (в една кръчма, дето имам много неприятни спомени, свързани с плащане на неоснователно големи сметки). Там обаче се оказа само брат ми и двамата мибратовчеди, които поркаха като за последно. И се случи отново същото – трябваше аз да им платя сметката, че нямали пари. направо се чудя ако не бях наминала как щяха да се оправят. Имам си аз едно усещане предварително….ама що не го спазвам…..

както и да е, поне разбрахме къде са останалите – в бали. И с Руми направо на там се устремихме. Влизаме в дискотеката, там кънти една диско музика и има….7 човека, и то не от наще. бре, викам си….де ще ги търсим сега….И тогава руми вика "теди, теди, долу има чалга дискотека" (явно на долния етаж). И там какво да видим. Опа….. Маслинчо и компания люскат уиски и попипват разни тийнейджърки! добре че се появих, че знае ли човек до къде можеше да се стигне 🙂 . Там най-много се забавляваше Иван, мъж на една моята приятелка Дари, дето беше на моето парти. Тя милата като я питах къде са вика "А той Иван не е с тях. 100 % се е прибрал да си гледа сина". Да, ама нееее. действителността е жестока. Та пак да си кажа – добре че отидохме с Руми!

2 седмици след това Тошо разправяше наляво и надясно, на всеки срещнат, как съм провалила ергенското партито. Глупости на търкалета! маслинчо изобщо не се оплака.

Прибрахме се след около час и станахме по обяд на другия ден – ДЕНЯ НА СВАТБАТА! веднага се намърдахме в "жакузиту". Имахме в апартамента "жакузи" дето на ден по три пъти се киснахме вътре. Тъй де – нали сме ВИП!

Минахме да хапнем по една чорба в Щастливеца. Също много добро заведние (http://www.restaurant.bg/designs/classic2_bg.php?id=3960). И пак обслужването е на супр високо ниво. да им се чудиш от къде намират персонал при таз национална криза…..

После аз заминах да ми правят прическа, маникюр и грим. И се върнах към 4 да чакам маслинчо да идва да ме взема

Следва продължение

Read Full Post »

Днес най-после разбрах, че да се ожениш си е доста сериозна работа. В смисъл, че изисква сериозно да се захванеш с подготовката. И то не с подготовката на рокля, костюм, ресторант, гости – за това пак е необходимо да си сериозен, не че го подценявам, просто трябва да си финансово сериозен. Това обаче не е предмет на настоящото обсъждане.

Та днес реших да се захвана сериозно с набявянето на цялата налична документация, за да не хвърлим на вятъра цялата си финансова сериозност около организирането на сватбата.

Имам си даже списък:

– ГРАО

– Психо

За един ден – толкова!

Та ГРАОТО се намира в Общината и работи с много странно работно време – от 10 до 12 и от 15 до 17. И понеже това е само за работните дни, в които и аз работя, се наложи да "кръшна" (сори шеве, сватба иде все пак…..). Занесох се до слатинската община, намерих службата, платих 4 лева за "нормална поръчка" за издаване на "актуално семейно състояние". Странното е, че трябваше да попълня декларация, в която да заявя, че съм неомъжена и за невярна информация нося наказателна отговорност. Та питам аз – как се издава това удостоверение – на база на моята декларация, или на базата на наличната информация. Защото ако е на базата на първото, защо плащам 4 лева, а ако е на базата на официална информация – няма смисъл да пиша декларация….Странна работа. Явно целта е да се види кой лъже…..

Но понеже темата е за "one-stop-shop" – да споделя впечатления от обслужването. Супер! Връхтъ! Мноо съм доволна! В смисъл, че последния път преди две години като ходих, за да платя съответната административна такса се наложие да изкача 2 етажа. А сега – само да мина 4 метра – или 5 гишета. Т.е. подадох Декларацията, издадохе ми бележка, отидох на касата, платих, после се върнах на гише ГРАО и там удостовериха, че съм платила. 5 минути общо време. За рекорд направо.

Виж с Психото не беше толкова иновативно. След като приключих с Общината прецених, че имам достатъчно време да мина през Пощенска банка, да им се скарам и да ги подюря да свършат малко работа по обслужването на клиентите си (това си заслужава друга тема) и да се упътя към Столичния Психодиспансер, за който предния ден ме уведомиха по телефона, че работят до 18.00 часа.

След като въдворих ред в Пощенска се натоварих на "двайската" (трамвай) и се упътих към втората си цел за деня. Само да спомена, че в трамвая се изпотих 7 пъти, но погледнато от добрата му страна – така се свалят излишни тлъстинки! (само да не взема да отслабна много, че току виж сватбената рокля ми е голяма).

Слезнах на подходящата спирка, и се упътих по ул. Будапеща. Тъй като имах само един час, режих да попитам някой гражданин къде е Психото. Ама за да не ставам подозрителна правилният въпрос, който задавх е"Къде е Пожарната" (бяха ме осведомили, че Психото е до Пожарната). След като претърпях неуспех с двама пенсионери, се намърдах в една пивница, където с удоволствие ме упътиха. като разбраха, че всъщност търся Психото ми предложиха да ме черпят бира. Отказах. Времето тече.

Намерих Психото. видях и табелата "Информация. Удостоверения" и се устремих на там. Зад стъклото една дама усърдно си навиваше тоалетна хартия. Жената ме забеляза и аз й дадох знак, че няма да я притеснявам в този важен физиологичен момент. А и тя за по-сигурно натърти да изчакам две минути.

Изчаках. Та се върна видимо облекчена и попита "вие за какво", викам "за удостоверение". Явно недостатъчно информация, та се наложи да доуточня – за сватба. "А вие бланка имате ли?", пита ме. И аз естествено – НЕ. Тогава жената много услужливо ми обясни "да излезна-ъгъла-сладкарница-удостоверения-10 стотинки". Все още не бях слънчасала достатъчно, та разбрах посланието. Т.е. да ида да си купя бланка от нейде си зад ъгъла. И тръгнах а я търся тая книжарница. В една друга пивница ме упътиха. Без да ми предложат бира. Щото казах, че търся брачна бланка може би.

Та – върнах се на гишето в Психото, пак си попълних бланката ръкописно, после жената я преписа на компютър, поиска 10 лева, издаде касова бележка, разписа се отгоре й, и каза "пет, осем…и носете подписаната касова бележка, да видят,че е платено". Пет, осем всъщност е пети етаж, осми кабинет. Това уточнение получих, след като попитах.

Стигам, чукам. Отваря ми един човек. Лекар – по дънки и тениска. В един кабинет, в който има две много стари дървени бюра, 4 стола и един вентилатор. На самото бюро на доктора пък имаше един телефон с шайба, един моливник и една тетрадка. Само толкова. Настани ме да седна, попогредна ме и пита: "вие за какво", аз "ми ще се женя". "Пиете?", пита. аз – ДА. И пуша, добавям, да не се хаби човека да задава още въпроси, които са очевидни. "А стимуланти вземате ли", пита. Аз естествено – НЕ (да не би да очаква да си призная!!!!).  Подпис, печат. няма диагноза. Минута и половина удостоверяване на психо-сътояноие – СТАБИЛНО.

За днес плана е изпълнен. Половината документи за сватбата са осигурени. Сега предстои да докажа, че не съм болна от сифилис.

Read Full Post »

« Newer Posts

<span>%d</span> блогъра харесват това: