Добре дошли при Тедчето

Това е статията ми, която подготвих за сп. Образование и технологии, като част от Докторантската ми програма. Статията е публикувана в 6ти брой насписанието, наличен тук: http://www.itlearning-bg.com/magazines/Spisanie2015/resources/spisanie_e_book_2015.pdf , стр. 495

ххххххххххххххххххххххххххх

Масовото навлизане на новите технологии в обществото – високоскоростен интернет и персонални, свързани с глобалната мрежа устройства, оказва най-чувствително влияние върху образователния сектор. На практика значителен процент от учениците имат достъп или от вкъщи, или имат собствени устройства – най-често мобилни телефони, свързани с интернет. Същевременно училищата изостават по отношение на въвеждането на персонализираното обучение и най-вече осигуряването на компютъризирано работно място за всеки един ученик. Актуалните изследвания, които дават информация за нивото на използване на ИКТ от учениците и в училищата са:

· изследването PISA от 2012 година – програмата за международно оценяване на учениците, разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици. Именно тогава за пръв път е въведен компютърно-базиран модул „решаване на проблеми“. Данните от изследването за достъп до персонални компютри сочат, че средно 94% от учениците в държавите от ОИСР имат домашен компютър, който също така използват за образователни цели. Средно в държавите от ОИСР 72% от учениците посочват, че използват компютри в училище, но на места този дял е под 50%. Средно 94% от обхванатите ученици ученици имат минимум един компютър в къщи. За България този процент е 93%.

· изследване на Европейската комисия Survey of Schools: ICT in Education, проведено през учебната 2011-2012 година, в което са обхванати 31 държави: 27те държави членки на ЕС плюс Исландия, Хърватска, Норвегия и Турция, като са интервюирани над 190 000 респонденти (учители, ученици, директори).

В изследването на Европейската комисия дадената дефиниция за компютър е: настолен компютър или лаптоп, нетбук или таблет, свързан или не с интернет и използван за целите на образованието в училище. Изследването мери различни аспекти на използване на ИКТ в училищата за учениците в класовете четвърти, осми, единайсети – общо образование и единайсети – професионално образование.

Настоящата статия си поставя за цел да представи държавната политика по отношение на обезпечаването на ИКТ в училищата и по-конкретно – компютъризирано работно място. Дефиницията на автора е: настолен компютър, терминал, лаптоп или (хибриден) таблет. За целта ще бъдат представени данни за изпълнение на Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище“ на Министерство на образованието и науката в България за учебни години: 2012/2013, 2013/2014 и 2014/2015. Данните са получени от Министерство на образованието и науката през февруари 2015 г. в отговор на Искане за достъп до обществена информация на автора. В настоящата статия са анализирани част от данните, които дават обективна информация за държавното финансиране за обезпечаване на компютъризирани работни места и общия размер на направените инвестиции, обхванатите и необхванатите училища, за изследвания период.

КЪДЕ СЕ НАМИРА БЪЛГАРИЯ СПРЯМО СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Към настоящия момент няма официална информация за реалния брой компютъризирани работни места в системата на средното образование в България, а и такава е трудно да бъде събрана, тъй като наличието на компютър в дадено училище не означава автоматично, че той се използва като компютъризирано работно място. Преди Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище“ на Министерство на образованието и науката единственото национално обезпечаване с компютри е в периода 2005-2007 година, когато във всички български училища са разпределени „над 65 000 компютъра“ като мярка по Национална стратегия за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българските училища. След това няма централизирани доставки, като училищата самостоятелно определят дали да отделят средства за ИКТ оборудване в рамките на делегираните бюджети. През периода 2008-20012 година действат и много инициативи на бизнес и неправителствени организации за даряване на ИКТ оборудване, но липсва консолидирана информация. Единствената официална информация, която има относно обезпечаването с компютри в българското образование са именно данните от цитираното по-горе изследване на Европейската комисия Survey of Schools: ICT in Education. Таблица 1 показва съотношението компютъризирани работни места на 100 ученика, България спрямо средните за ЕС стойности. Обобщените данни за ЕС показват намаляване на съотношението с напредване на образователната степен. Въпреки, че България чувствително изостава спрямо средните европейски стойности, данните отразяват европейските тенденции: най-слабо обезпечено е компютърното оборудване в началния етап, учениците от професионалното образование имат най-много компютъризирани работни места на разположение. По този показател България се нарежда в последните 5 страни, обхванати от изследването (заедно с Италия, Румъния, Гърция и Турция). Преобладават настолните компютри, като съотношението ученик на свързано с интернет работно място е 1 към 13, при средно са ЕС 1 към 7. Почти няма лаптопи – съотношението е 1 към 125. Над 80% от компютрите са разположени в специализирани кабинети – компютърни лаборатории. По отношение на достъп до интернет – броудбанд – България е на водещи позиции – едва между 4 и 5% от учениците във всички образователни степени посещават училище, в които няма интернет връзка.

Таблица. 1 Компютъризирани работни места на 100 ученика

Учениците от осми и единайсети класове попадат в обхвата на изследването в частта „Използване на технологии в клас“, обобщени в Таблица 2. Между 65% и 71% от учениците използват училищните компютри, като същевременно между 19% и 22% използват лични лаптопи. Най-голям интерес представляват данните за използването на мобилен телефон, като между 40% и 46% от анкетираните ученици заявяват, че използват такъв. По този показател България далеч надхвърля средните за ЕС стойности. И въпреки негативните тенденции по отношение на съотношението на брой ученици на компютър, България е водеща страна по използване на ИКТ в училище за образователни цели, като по отношение на мобилни телефони е в златната среда

Таблица. 2 Използване на технологии в клас

На база множество показатели изследване на Европейската комисия Survey of Schools: ICT in Education прави три-степенно разграничение по отношение на дигиталното обезпечаване на училищата, като дава следната дефиниция: има високоскоростна интернет връзка (над 10 mbps) както и едно от следните: уеб сайт, е-мейл за учители и ученици, локална мрежа, виртуална образователна среда

1. Висока степен на дигитално обезпечаване

2. Частично дигитално обезпечаване

3. Училища с много ниско ниво на обезпечаване – с много ниска или никаква интернет свързаност.

В последната категория попадат 19% от училищата с четвърти клас и 14% от училищата с осми клас в България. Единствено училищата с 11 класове се доближават до средните за Европа показатели.

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ИКТ

Цитираните по-горе данни се отнасят за учебна 2011/2012 година. През 2012 година е представена и гласувана Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище“ на Министерство на образованието и науката – четиригодишна програма, която си поставя за основна цел да подпомогне финансово училищата да обновят ИКТ оборудването си, чрез „гарантиране на минимална технологична обезпеченост на всяко училище чрез оборудване с компютърни терминални решения“. Като в следващите четири години всички училища следва да се възползват от възможностите за съфинансиране и да обновят оборудването си. Националната програма фиксира към 2012 година една възможност за осигуряване на компютъризирани работни места, а именно терминалните работни станции, като отчита следните предимства:

– по-ниската цена за изграждане на компютъризирани работни места и обновяването им: един сървър обслужва множество самостоятелни работни места, като разходите са свързани единствено с допълнителни средства за неговото обновяване, докато останалите компоненти на решението могат да се ползват по-продължително във времето;

– по-ниската текуща цена за поддръжка на решението: важен аргумент предвид, че в голяма част от училищата в страната няма специалисти, а ролята за поддръжка на ИКТ е съвместявана от учители, най-често по Информатика и/или Информационни технологии.

– пригодността на технологията за учебния процес.

Програмата поставя ясни критерии: минимум 3 работни станции (сървър) на училище, или една работна станция на 13 ученика в редовна форма на обучение, с което биха били осигурени максимум 39 работни места за едно училище. Общия бюджет е 6 500 000 лева, от които до 5 000 000 лева за обновяване на материалната база. Всяко училище в страната кандидатства за отпускане на средства, като предварително заявява какъв е броят на работните места, които са му необходими, както и сумата за съфинансиране. Максималната единична стойност на работно място, определена от Министерство на образованието и науката е 750 лева. При постигане на по-ниска единична цена училището може да използва свободните средства за допълнително работни места или „други ИКТ дейности“, без да се уточнява какви. На практика процесът по разходване на публични финансови средства е даден за изпълнение на ниво училище, като от Министерство на образованието и науката са предоставени две типови спецификации за минимални технически изисквания за терминални решения от „нисък“ и „висок“ клас. Чрез сайт, достъпен единствено за училищата след регистрация са предоставени и допълнително насоки.

През първата учебна година, в която действа Националната програма, заявка за участие подават 1168 училища. Съобразно заявения размер на съфинансиране са обхванати 496 училища (виж Таблица 3).

През втората година – учебна 2013/2014 има лека промяна в изискванията, по-конкретно при максималната единична стойност на работно място. За училища, в които има изградена мрежа тя е 700 лева, а за такива, в които е необходимо изграждането й – 750 лева, като се очаква компаниите доставчици да калкулират това в крайната цена. Кандидатстващите училища отново се класират спрямо заявеното от тях процентно съфинансиране до изчерпване на сумата от 5 000 000 лева. Кандидатстват 836 училища, като са одобрени заявките на 516 училища (виж Таблица 3).

През третата година – учебна 2014-2015 Националната програма е чувствително изменена в частта ИКТ оборудване. Освен заложените при старта на Програмата „терминални решения“, са добавени и „модерни настолни и преносими компютри“ и таблети, както и „разнообразен хардуер“: мултимедийни проектори, интерактивни дъски и други хардуерни и софтуерни продукти. За определени компоненти е добавена максимална допустима цена, както следва:

· терминал – 850 лева

· компютър – 800 лева

· лаптоп – 800 лева

· таблет – 500 лева

· проектор – 1000 лева

· интерактивна дъска – 1000 лева

Същевременно обаче всяко училище може да посочи допълнителни хардуерни или софтуерни продукти, като отбележи и прогнозната цена. Училищата попълват анкетна карта като посочват приоритетите си – всеки един продукт какъв приоритет има ако бъде финансиран и съответно закупен. Добавени са два допълнителни компонента, които влияят върху общата оценка:

· „Иновативен капацитет на училището“, който се изразява в готовност на училищата да измерят своята е-зрялост чрез отговор на международна анкета, финансирана по проект на Европейската комисия и

· Училищен план за действие – попълнен по предварително предоставен образец.

Обявеното класиране за финансиране е по компонент, а не за училище, както в предишните години. Т. е. за едно училище могат да бъдат финансирани няколко компонента, а други да не бъдат финансирани. Също така за пръв път се въвежда приоритетно финансиране – за Защитените училища е предвиден допълнителен бюджет, като се финансират всички желани от тях компоненти, за всички кандидатствали училища със статут на „защитени училища“. През учебната 2014/2015 година заявки за участие в Националната програма подават 1171 училища, като са одобрени и финансирани 623 (виж Таблица 3).

Данните за подадените заявки, както и за финансираните училища по Национална програма „ИКТ в училище“ дават точна информация за интереса към програмата от българските училища. Програма, в рамките на която срещу определен процент съфинансиране могат да оборудват компютъризирани работни места в съответствие с най-актуалните образователни стандарти. През трите години, обект на анализ в настоящата статия, общият брой на училищата в страната е 2479 – това обхваща всички училища с начална, основна и гимназиална степен, професионални гимназии, вечерни и помощни училища, както и училищата към затворите. Таблица 3 представя процентът училища участвали и финансирани по програмата спрямо общия брой образователни институции, за всяка една година.

Таблица 3. Обхванати и необхванати училища – по години

Данните от Таблица 3 водят до съществени заключения:

· Кандидатствалите по Националната програма училища не достигат 50% от всички училища в страната. Основният извод, който може да се направи е, че не разполагат със средства по делегирания бюджет, които могат за бъдат отделени за обновяване и/или добавяне на нови компютъризирани работни места. В България задължително се изучава предмет Информационни технологии в основното образование, както и предмети Информатика и Информационни технологии в гимназиален етап, които се водят в компютърни лаборатории. Същевременно последното мащабно национално оборудване с компютри е в периода 2005-2007, то е тревожно логичното заключение, че тези два предмета се преподават на морално остарели компютри. Дори и част от училищата да са обновили ИКТ базата си по различни проекти или със собствени средства, то броят им далеч не се доближава до 50% през годините. Вторият, по-неблагоприятен извод е, че тези над 50% училища не са заинтересовани от обновяване на компютърните си кабинети.

· Интересът към програмата през втората година чувствително намалява спрямо през първата. Логично обяснение е, че училищата имат интерес към друг тип технологии, различни от пре-дефинираните „терминални решения“. Подобен аргумент е възможен за отваряне на програмата към различни варианти за компютъризирани работни места през третата година, когато интересът достига нивата от стартирането на Националната програма.

· При запазване на бюджета на Програмата в размер на 5 000 000 лева през трите години, се наблюдава увеличаване на броя на училищата, одобрени за финансиране за всяка следваща година.

Детайлният анализ по области през годините показва следното участие на училищата:

· През учебна 2012/2013 година най-много съфинансирани училища спрямо общия брой на училищата са от областите Шумен (39%), Варна (36%) и Видин (31%). В дъното остават областите Русе (10%), Пазарджик (8%) и в дъното е Кърджали с 4%.

· През учебна 2013/2014 година 40% от всички училища в Област Ямбол да били финансирани, следвани от област Враца (39%) и област Бургас (30)

· През учебна 2014/2015 година отново училищата от област Ямбол са лидер с 42%, следвани от областите Сливен, Враца и Плевен с по 36%. Ловеч (11%), Велико Търново (15%) и Видин (15%) са най-слабо представените области.

· Общо за трите години на програмата в област Враца са покрити 77% от всички училища, следвани от областите Плевен и Шумен с по 66%. В област Пазарджик най-малко училища са се възползвали – съответно 26% от всички училища, следвани от областите Кърджали (35%) и Стара Загора (36%).

· В 15 области са покрити 50% и повече от всички училища.

Много е важно да се отбележи, че общият брой на финансираните училища не означава финансирани уникални училища. Има такива, които са получили финансиране и през трите години на програмата – общо 35 училища. Много училища са получили финансиране и през две години от програмата. В този смисъл общия брой училища, покрит през трите години по НП „ИКТ в училище“ е под 50%: обхванати са 1227 от общо 2479 училища в страната.

Фигура 1. Обхванати и необхванати училища – за три години от действието на Програмата

ПУБЛИЧНО ФИНАНСИРАНЕ НА ИКТ В СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Национална програма „ИКТ в училище“ подкрепя училищата да закупят компютъризирани работни места чрез съфинансиране. Моделът е: крайната стойност на единично компютъризирано работно място се задава от Министерство на образованието и науката, а училищата кандидатстват за определен брой работни места, като дават процент съфинансиране на общата стойност. По Програмата се съфинансира сумата до пълната стойност на необходимите работни места и до достигане на финансовия лимит по програмата.

През годините общата сума по съфинансиране от училищата, доплащане от Министерство на образованието и науката е 22 522 849.00 лв. с включен ДДС. Разпределението по години е показано на Фигура 2.

Фигура 2. Финансови средства инвестирани в Национална програма „ИКТ в училище“

Както е видно, втората година от Програмата отбелязва съществен спад, докато през третата инвестираните средства са значително повече от предходните години. От една страна това се дължи на факта, че привлеченото съфинансиране е много по-голямо и е доказателство за привлекателността на програмата във вариант, даващ избор на училищата какви решения за компютъризирани работни места да изберат. От друга страна през учебната 2014/2015 г. общия бюджет на Националната програма е по-висок и с решение на Министъра на образованието за добавени допълнително средства от неизразходените по други пера.

Детайлният анализ по области дава следната информация:

· През учебната година 2012/2013 най-голямо съфинансиране дават училищата от София-област (38.41%) следвани от областите Търговище (38.08%) и Кюстендил (37.97%). Най-малко съфинансиране е дадено от училищата в област Габрово (24.52%). 30.24% е средния процент на привлечено съфинансиране от училищата.

· През втората година на програмата процентът на съфинансиране не варира чувствително спрямо отделните области, като най-висок е той в област Кюстендил (34.48%), а най-нисък в област Силистра (26.77%). Или 29.45% средно привлечено съфинансиране от училищата.

· Третата година на програмата привлича най-голям процент съфинансиране, като средно за страната той е 37.43%. За сметка на това разликата между училищата предоставили най-голям процент собствен принос в област Стара Загора (49.24%) чувствително надхвърля този на училищата от областта, привлякла най-малко собствени средства от училищата – Перник (30.94%).

Анализът на Национална програма „ИКТ в училище“ за периода 2012-2015 година показва, че програмата не успява да изпълни заложените цели, а именно – да бъде обновена ИКТ базата, и по-конкретно компютъризираните работни места във всички училища в страната за 4-годишен период. Над 50% от училищата не успяват да се възползват от програмата за изминалите три години. Тя стартира при голям интерес, но и при фиксирано единствено решение – „терминални работни места“. През втората година интересът на училищата намалява. Това налага значима промяна при определяне на компонентите, които ще се финансират през третата година на програмата: разширяване на обхвата на „компютъризираните работни места“ с добавяне на настолни компютри, лаптопи и таблети, при запазване на терминалните станции. Но и добавяне на допълнителен хардуер и софтуер, по който се разходват средства, но чрез него не се осигуряват компютъризирани работни места.

В негативен аспект е възможно предефинираното искане за съфинансиране от училищата да поставя в неравностойно положение училищата с малък брой ученици и съответно малък делегиран бюджет, от който не могат да отделят средства. Ако това е така, то програмата подпомага предимно училищата с много ученици и налични бюджети, или т.нар. в общественото пространство „богати училища“. Това от своя страна води до неравен достъп на учениците до съвременни технологии и адекватно образование, базиран на финансова дискриминация. Тази слабост донякъде е компенсирана през третата година, като са финансирани всички кандидатствали защитените училища, независимо от процента на съфинансиране, но техният брой е много малък – едва 47.

Последната до момента година от реализирането на Националната програма поставя и въпроса как се измерва дали финансираните повече от един път училищата са постигнали предварително заложеното съотношение 1:12 (12 ученика на едно компютъризирано работно място), което е поставено като крайна цел на Програмата, тъй като липсва информация по какъв модел се смятат наличните вече компютъризирани работни места.

Последващият детайлен анализ на наличните данни ще потърси отговор на въпроса какъв тип училища са участвали в програмата – по тип и образователна степен, както и какъв е профилът на училищата, които не са били обхванати от програмата – по брой ученици, тип и образователна степен.

БИБЛИОГРАФИЯ

Survey of Schools: ICT in Education. Country Profile: Bulgaria
https://ec.europa.eu/digital-agenda/sites/digital-agenda/files/Bulgaria%20country%20profile.pdf

Доклад: Оценяване на компетентността да се решават проблеми в PISA 2012, д-р Светла Петрова, Национален координатор на PISA 2012
http://www.ckoko.bg/upload/docs/2014-04/PS_Chapter_BGR.pdf

Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище“ за учебна година 2014-2015
http://www.mon.bg/?h=downloadFile&fileId=5664

Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище“ за учебна година 2012-2013
http://www.mon.bg/?h=downloadFile&fileId=4009

Read Full Post »