Добре дошли при Тедчето

Преди няколко дни срещнах приятелка. Проведохме следния разговор:
Тя: Илинка какво я приеха?
Аз: Каквото искаше – химия и биология.
Тя: И нашата така. Тя изкара много висок успех. И аз, и майка ѝ, и дядо ѝ казваме да не ходи да учи медицина, ама тя не.
Аз: И моята така, иска медицина. Да стане детски лекар.
Тя: Ох дано им дойде ума в главите, не стига че ги бият докторите ами и малко им плащат. А колко много други, къде къде по перпективни професии и добре платени има с химия и биология…
Аз: Спокойно! Има време да им уврат главите.
Кое не е така?!

Та днес сутринта попадам на следната статия: Завишават се критериите за прием в медицина (https://www.segabg.com/hot/category-education/zavishavat-se-kriteriite-za-priem-medicina).
Абсолютно резонно от четирите медицински университета, заедно със Софийски университет, Тракийски университет и Университет „Асен Златаров“ в Бургас искат:
– …конкурсните изпити по биология и химия, вече няма да са само върху съдържанието от общообразователната подготовка по тези предмети (8-10.клас), но и върху уроците, изучавани в профилирана подготовка (11 и 12. клас), която е на доста по-високо ниво.
– оценката от матурата по български език и литература да бъде включена в бала за прием на студенти по специалностите медицина, дентална медицина и фармация. (трябва да са грамотни бъдещите студенти, разбира се).

И Здравното министерство предлага да се променят наредбите за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по въпросните специалности, като бъдат отразени исканията на университетите.

И това запали любопитството ми. Какво се случва в средното образование и колко точно е приемът в тези специалности в посочените университети. За целта на кратката справка съм използвала следните източници:

• Държавният план прием за средните училища за 2024-25 учебна година, по паралелки, като съм извадила общия брой осмокласници, които следва да бъдат приети да учат в профил „Природни науки“ в профилираните училища. 4287 са обявените места в цялата държава. Каква част от тях ще бъдат запълнение ще стане ясно след 5тото класиране, някъде около 12 септември.
• 59 424 са учениците, явили се на НВО след 7ми клас. Или тези, които ще учат в профил Химия и Биология са: 7.2% от всички седмикласници.
• Държавният план прием за висшите училища за съответните специалности, преподавани във ВУЗ-овете за академична 2024-2025:

Или ако приемем, че план приемът за същите тези специалности остане същия за след 5 години, когато настоящите осмокласници ще са кандидат студенти, то близо 35% от тези сегашни деца, записващи химия и биология ще бъдат приети за доктори, зъболекари, фармацефти! Защото само тези деца учат в профилираната подготовка химия и биология. Останалите 65% могат да избират между 21 университета, които приемат с матури по химия и биология, голяма част от тях хуманитарни (вероятно учителските профили), но и специализиране – като ХТМУ, Аграрния у-тет, УХТ, Лесотехническия…..Както и разбира в самите медицински университети, специалност „Обществено здраве“. Някаква част вероятно ще заминат и за чужбина. Така ли е? Бляскави кариерни перспективи….Ами, май не….

Погледнах резултатите от ДЗИ (матурите) на тазгодишните дванадесетокласници (данните са пупликувани от МОН в портала за отворени данни). И какво излиза от там:

• На матура по химия са се явили 97 зрелостници, от които 66 от профилираните паралелки и 31 от други профили. Или тези 31 ученика са се подготвяли допълнително, за да покрият изискванията за явяване на ДЗИ от профилиращ предмет, който те не са държали. Разбирай – някак са успели да покрият материал, който не са изучавали в 11 и 12 клас. Как – май всички знаем. С частни уроци, вероятно. Среден успех: 5.16. Доста висок!
• На матура по биология са се явили 1894 зрелостници, от които 1147 от профилираните паралелки и ….. 747 са се подготвяли самостоятелно или с помощ. Среден успех: 3.86

Зададох си въпрос: защо 778 зрелостника избират да се явят на трета матура по профилиращ предмет, който не са изучавали? Отговорът е ясен: необходимо им е да валидират знание, като не могат да докажат хорариум. Това им трябва за чужбина.

Другият въпрос, който си зададох е: защо около 1/4 от учениците в профил Природни науки избират да се явят на матура по профилиращите си предмети? Имах някои основателни подозрения, но поисках помощ от друг приятел.

• Сигурна съм, че първата причина е в човешкия фактор. Капацитета на училищата да предложат обучение по профили, съгласно ДОИ за покриване на ДЗИ.
• Втората причина, подсказана ми от приятел (все пак аз съм от жълтопаветна София, където избор голям) е, че в много други населени места всъщност седмокласниците нямат избор – има паралелка Природни науки (най-често училището е притиснато да направи СТЕМ профил), местните деца нямат възможност да пътуват до съседно населено място, или да са там по квартири и записват….каквото им се предлага, с ясното разбиране, че нито ще научат химия, нито биология: в 55 паралелки, от общо 166 за цялата страна, или в 1/3 от всички паралелки Природни науки, учащите не са положили ДЗИ нито по профилиращ предмет химия, нито по профилиращ предмет биология.
• 1372 деца на 15 септември ще започнат последния етап от средното си образование в тези училища. Или 32% от всички приети.

Но да се върна на първопричината за настоящия обзор. Точно така трябва да постъпят колегите от Медицинските специалности – да вдигат нивото на входа, и още по-високо на изхода. Но моят съвет към тях е да си предвидят време за „доучване“.

Друг е въпросът успешно ли е „ранното профилиране“. Данните за химия и биология категорично показват: НЕ!

За написването на тази дописка не е използван ИИ.
Снимката е генерирана с ИИ, с DALL-E.