Добре дошли при Тедчето

Какво е Generative Engine Optimization и защо вече не създаваме съдържание за Google, а за ChatGPT? Собствено проучване, за да съм в крак с най-новото и модерното.

В края на миналия век, а именно пролетта на 1999 г. започнах първата си сериозна работа. Бях студентка втори курс политология в СУ и предложението, което получих – 4 часов работен ден, когато ми е удобно, плюс достъп до компютър с интернет. А работата, Bulgaria Online (online.bg) и по-конкретно: да пълня съдържание което да се индексира и да се търси в него. Най-просто казано: копи-пействах информация в една оракълска база, предимно новини. По това време глобален лидер беше Yahoo, но и по-малко разпознаваемите AltaVIsta и Lycos.

Някъде по това време се появи и Google. Вероятно малко хора знаят, че създателите на Google предлагат технологията си на Yahoo за 1 милион долара и пичовете от Yahoo им се изсмиват и ги изпъждат. После всички знаем какво се случи.

Пак по това време за пръв път се използва и технологията за оптимизиране на резултатите на търсачките, по късно позната като Search Engine Optimization (SEO). Интересна е историята около навлизането на тази практика:

През 1997 година, рок групата Jefferson Starship забелязва, че официалният им уебсайт не се показва в резултатите на търсачките, когато фенове търсят името на групата. Свързват се с уеб експерт – според някои източници това е Боб Хейман (https://bobheyman.com/), който по-късно става един от пионерите в SEO индустрията. Причината за проблема се оказала тривиална по днешните стандарти: името „Jefferson Starship“ не се споменавало достатъчно често в текстовете на сайта, а по това време търсачките разчитали основно на съвпадения на ключови думи в съдържанието.

И така повече от 20 години SEO доминира онлайн маркетинга. А Google е category killer в търсенето.

Аз изобщо не се вълнувам от темата за маркетинга. Вълнувам се от тенденциите. От миналата година следя какво се случва при търсенето – а именно, че GPT чатботовете се използват от все повече хора вместо търсачките. Според изследване за 2024 г. за какво пълнолетните потребители използват GPTтата:

• 68% – да научат повече по дадена тема
• 62% – да открият конкретен факт
• 32% – да открият конкретен сайт

Бързо, лесно и удобно чатботът ти изсипва информация, а напоследък някои въведоха и допълнителна функция, която подпомага клетия потребител съвсем да не влага мисъл, като ти предлага допълнително каква информация може да ти даде чрез примерни въпроси.

Та при чатботовете абсолютен лидер е ChatGPT. Трафика на Google падна драстично. Макар че се носят слухове, че ChatGTP всъщност “гугълва” вместо нас. От OpenAI не коментират.

Преди няколко дни в полезрението ми попадна термина GEO (Generative Engine Optimization) и реших да проверя това ли ще е SEO килъра.

GEO vs SEO: каква е разликата?

• SEO цели даден уебсайт да се изкачи на върха в търсачките.
• GEO цели създаденото съдържани в уебсайта да бъде избрано от ИИ-системата и генерирано като отговор през чатбота.

Характеристика	SEO	GEO
Фокус	По-високо класиране в търсачки	Избор като отговор от ИИ
Формат	Текст и линкове	Мултимодално съдържание: текст, картина, звук
Критерий за успех	Ключови думи и оптимизация	Контекст, яснота и разговорен тон

Освен това ИИ системите се обучават върху огромен обем данни, които не изискват регистрация като напр. Wikipedia, Reddit, Youtube. Така че присъствието в тези мрежи ще има все по-голямо значение. Големите социални мрежи като Facebook, Instagram, TikTok, LinkedIn и Х категорично забраняват да се използва информация на потребителите им за обучение на ИИ модели. Но пък от компаниите – собственици не коментират дали използват тези данни за обучение на собствените си ИИ модели. Вероятно да.

От всичко, което прочетох се опитах да обобщя как се прави „правилен” GEO:

• Вместо кратки, трябва да се използват дълги текстове, които често са под формата на въпрос (напр. вместо „слънцезащитен крем” „кой е най-ефективния крем за лице за слънцезащита?” – и отговорът съдържа информация за конкретен крем)
• Текстът трябва да е написан така, както потребителите питат – разговорно.
• Хубаво е да има колкото се може повече снимков и видеоматериал (като кратки рийлове), които разбера се са коректно alt-нати.
• Да има колкото се може повече текст, който редовно да се обновява.

В крайна сметка целта е чатбота да „изплюе“ пасаж от вашето съдържание. Големият въпрос, на който не намерих отговор е: когато все по-голяма част от маркетинговите послания се генерират от ИИ, в един момент ИИ ще ни връща това, което сам е създал. Доста опасно ми се струва.

И още нещо – заражда се нова професия: ИИ бранд анализатор (или как ИИ системите “виждат” конкретен бранд).

За написването на този материал са използвани данни от Statista и материали от Forbes, New York Times (които ми дойдоха от абонамента ми за бюлетините им) и 15 източника, които ми даде Perplexity (www.perplexity.ai) на въпрос: What is GEO (Generative Engine Optimization)? (т.е. и аз съм от тези 68%, които използват чатбот за да научат повече по дадена тема).

Лично аз ако ще използвам GPT чатбот като търсачка, предпочитам Perplexity. Най-добре ми структурира информацията и източниците, които са използвани за да се генерира отговора. Обикновено ако е нещо важно го проверявам и с ChatGPT.

Мисля, че текстът ми се получи като да го изплюе ИИ на някой друг търсещ по темата. Вие как мислите?

Това е първата ни публикация с колегите от Стопански факултет по горещата тема: учащи-изкуствен интелект. Проучването е реализирано през април, 2025 г.

Първите данни бяха представени на международната конференция “Empowering Education for a Sustainable Tomorrow: Innovations, Inclusion and Impact”, организирана от няколко европейски университета и ко-финансирана от ЕС.

Статията е публикувана в списание Innovations 2025 – съдържащо докладите на XI International scientific congress “Innovations 2025”, проведен 23-26 юни, 2025 г.

• В обхвата на изследването попадат студенти само от бакалавърските програми;
• Всички студенти използват инструменти на генертивен изкуствен интелект, около половината – ежедневно.
• Повечето студенти използват инструментите за образователни нужди: за обясняване на сложни концепции, за помощ при проучвания и за обсъждане на идеи (трите най-популярни);
• Почти 100% от респондентите определят инструментите като ефективни;
• Най-често притесненията са свързани с акуратността на информацията, една трета посочват етичните аспекти на използването им.
• И при нашето изследване се откроява световна тенденция генИИ да заменя традиционните търсачки;
• Повече от половината смятат, че кариерата им ще бъде повлияна положително от новите технологии;
• ChatGPT е абсолютен доминант, следван от Copilot. И BgGPT заема подобаващо място (студентите имаха възможност да посочат повече от един инструмент)
• И макар, че почти ежедневно използват инструменти на генеративен ИИ за образователни цели, едва една трета от студентите са преминали някакво формално обучение. Останалите са самоуки.

Всички детайли са в статията. През следващата академична година се надявам да ни стигнат силите да разширим обхвата на изследването, както и да обследваме друга много важна тема: как ИИ влияе на ….. (очаквайте подробности).

Това е мое собствено проучване на Сингапурската образователна система – държавни училища, като се отнася за 5-6 клас (11-12 годишни деца). Прилагам скрийншоти от Student playbook  от едно такова училище. Student Playbook има всеки ученик и в него се съдържа важна информация за учебната година:

• Учебната програма и допълнителните занимания
• Ваканциите
• Как се оценява поведението
• Какви са домашните (има по една страница за всяка седмица, където си записват какво са им дали за домашно и дали са го изпълнили – слагат си чекбокс)
• Там се съдържат и правилата за ученика (много ми напомни за едновремешните правила на чавдарчето 😊)

Но, да започвам!

Upper Primary е етапът, който обхваща класовете от 3ти до 6ти. Изучават се 4 основни предмета:

Английски език (който е работният език за Сингапур),

Майчин език (MT – Mother Tongue). В случая Мандарин или Simplified Chinese, тъй като близо ¾ от учениците са с китайски произход. Национални езици са още Малайски и Тамилски, които се преподават в общностите с преобладаващо население от Малайзия и Индия.

Математика

Наука (Science) – от съдържанието, което прегледах се залага основно на биологията и физиката. Химията се вкарва в следващия образователен етап, ми обясниха.

По тези 4 предмета се държат Национални изпити за преминаване в следващ образователен етап.

Учебните часове започват в 7.30. Децата в паралелка са 34 (оптимално било 30-35). Имат седмично 5 дежурни ученика, които трябва да дойдат в 7.00 за да подредят и почистят класната стая. Часовете са по 30 минути, в блокове с едно „голямо междучасие“, отново от 30 минути. Часовете са структурирани по блокове и въпреки, че не са отбелязани – има 2-3 минутки предаване от блок в блок. Езиците ги учат в един кабинет, математика и наука – в друг.

Ето малко повече информация за учебните предмети и какво се изучава:

Eng и ЕL буквално означава English Language. Но е различно. Eng обхваща всички аспекти на обучението (като БЕЛ при нас), докато EL акцентира върху уменията за комуникация – писмена и вербална.

Social Studies (SS) (или Човек и общество) – изучават историята и географията на Сингапур, но имат много заложени съвременни теми, пречупени от гл.т. на тяхното ежедневие: как работи държавата им, институциите, правата и задълженията им, теми за неравенствата, бедността, за опазване на природата и т.н.

PE: Physical Education – това обаче не е Физическото, което е при нас. В класната стая или навън изучават специфични китайски техники за физическо и психическо усъвърженстване като напр. Тай Чи (Tai Chi) – бойно изкуство, което основно фокусира върху правилното дишане и Чи Гун (Qi Gong), което е форма на медитация, също така настолни игри и оказване на първа помощ.

Спорт имат. Това е WSP/CCA. Или: Whole School Programme / Co-Curricular Activities. Това са извънкласни дейности, и се реализират в петъците. Всяко дете трябва да избере поне 2 дейности, едната е спортна и другата е от сферата на изкуството. Времето се разпределя 80% към 20%. Прилагам скрийншот на тези дейности в това конкретно училище. Ще ви направи впечатление, че има два вида дейности: Recreational и Talent Development Programme. Първата е за всички ученици, а втората е само за талантливите – които се подбират и с тях се занимават отделно и ги подготвят да представляват училището си на различни национални и международни състезания.

CCE: Character and Citizenship Education (Възпитание и гражданско образование) – тук много залагат на развитие на ценностната система. Имат си правила, които трябва да спазват и по тях да живеят. Добавям снимки на част от тези правила, за да добиете представа. В тези часове по-скоро децата споделят как са приложили тези правила в ежедневието – напр. помогнали са на възрастен да пресече, или пък са събрали боклук от земята….учителят им дава насоки как да изпълняват тези правила.

Прелюбопитен предмет, от гледна точка и на настоящите дискусии в обществото ни: CATE/V ED Catechism/Values Education (Катехизис/Обучение по ценности). Катехизис се отнася за религиозното обучение, за основните световни религии. Изучават историята, основните религиозни ритуали и т.н., а ценностното обучение се преплита спрямо ценностите на основната им религия. Доколкото ми обясниха, обучението е предимно интерактивно (през електронните монитори гледат подбрани клипове) и дискусии.

Учебници имат по основните предмети – езици, наука и математика. По останалите предмети нямат, а им се предоставят допълнителни материали, или трябва да прочетат книга, да направят проучване и след това да дискутират. Учебниците се купуват от родителите и всеки ден се мъкнат в раницата.

Популярните спортове са: бадминтон, netball (нещо като баскетбол) и ….художествената гимнастика. Бианка Панова има школа и нейни възпитанички са шампионки на Сингапур и азиатски разни състезания. Но – за да станат световни шампиони, трябва да минат през българската школа. Така си го знаят.

За учениците, които изостават по определен предмет, училището осигурява 4 допълнителни часа в ….събота. И ученикът е длъжен да ги посещава, ако учителят е преценил, че изостава по учебния предмет.

За да преминат в следващата образователна фаза, държат национални изпити по четирите предмета, от които се формира обща оценка: PSLE (Primary School Leaving Examination).

Има три типа средни училища (7-10 клас)

Express Stream – това са учениците с резултати над 80% на изпита – 60-65% от учениците. Това са най-добрите. Те се подготвят за някакъв изпит, който им позволява на продължат към висше образование.

Normal (Academic) Stream – за ученици с по-слаби резултати, които могат се подготвят за колеж, но могат да продължат и в университет, ако покажат добри резултати.

Normal (Technical) Stream – отново с по-ниски резултати и се подготвят за Institute of Technical Education (ITE). Да не се бърка с нашето професионално образование. Основен предмет им е Computer Applications.

Ако се покажат отлични резултати, ученикът може да се прехвърли в Express училище.

Важно е да отбележа, че в Сингапур образователната им система не подготвя бачкатори. Такива са си внесли предостатъчно от съседните държави. Това е много съществена разлика с нашата.

Имат оценки и по поведение,  които се поставят на ниво училище. Целта не е да се накаже детето, а да се даде обратна връзка към семейството. Логично с по-ниски оценки на поведение са децата с по-ниски образователни резултати. Слагам снимки за илюстрация – нали и тази тема наскоро се поде.

От прегледа ми на учебници, които впоследствие и обсъдих с ученици и родители – имат много домашни, като не малка част се отнасят да правят някакъв рисърч от прякото ежедневие. Напр. да вземат брошурата на най-близкия супермаркет и да разпределят какви продукти ще закупят за 200 долара, които да им стигнат да се хранят пълноценно цялата седмица. И да обяснят защо тези продукти, какво ще ги правят и защо са здравословни. Това им отнема доста време (говорим за 11-12 годишни деца) и без помощ от родител, това е трудно изпълнимо.

Оплакват се, че имат много домашни, много учат и че системата им е насочена към „меморизиране на информация“ (да ви звучи познато?)

Имат четири срока. И четири ваканции: 1 седмица през март и септември и по 1 месец юни и декември. Там сезони няма: целогодишно е 28-32 градуса и почти всеки ден вали.

Важно е да допълня, че Сингапур е парламентарна република с демократична система на управление, но с уникални характеристики, които го отличават от класическите западни демокрации. Държавата комбинира елементи на представителна демокрация с авторитарни тенденции, което често я класифицира като „гъвкава авторитарна държава“ или „контролирана демокрация“. Фокусът е върху икономическата стабилност и социалната хармония. Корупция почти няма. Учители и ученици трябва да спазват стриктни правила за публични изказвания, включително в социалните мрежи (и на това ги учат в училище). Участието на учители в каквито и да е форми на политически дейности е забранено. Униформите са задължителни.

Ами, това е накратко. Ако случайно вятърът ни отвее за постоянно в Сингапур – децата ще трябва да ходят в частни международни училища. Което е космически скъпо 😊И в Дубай е същото (също толкова скъпо имам предвид).

Снимка от петък – градския плаж, препълнен с ученици, които спортуваха.

Целта на този блог-пост е да предостави полезна информация на бъдещи пътешественици до Сингапур. Както и да споделя някои любопитни наблюдения.

Период на пътуването: 1 -17 февруари, 2025.

Как се стига до Сингапур: със самолет, разбира се. Купих билет на 29 май 2024. С Луфтханза, през Мюнхен. Цена: 1266 лева. Дебнехме за промоции и тази се оказа най-добра. Сигурно има изгодни полети и на Турските и Катарските авиолинии, но към онзи момент тази цена ми се стори прилична за толкова далечна дестинация. Полетът Мюнхен – Сингапур е 13 часа. Не си заслужава бъхтенето ако не се отиде за поне две седмици.

Къде се настанихме: при приятел. Това ни спести много сериозен разход за настаняване. Иначе справка в Booking и AirBNB показа, че има цени в най-различен диапазон. Няма особено значение в коя част на града-държава си отседнал. Транспортната мрежа е много силно развита.

Предварителна подготовка

На черния петък купихме с 20% намаление пасове за 5 забележителности от приложението https://gocity.com/en/singapore. На този етап не сме избирали какво да посетим, приложението дава възможност да активираш пасовете на по-късен етап и да ги използваш в рамките на месец след активация. Цена: 240 лева.

Застрахова, задължителна: 33 лева с покритие за 30 000 долара.

еСим карта от приложението AirAlo: 38 лева, 5 ГБ за 30 дни, пакет Азия за 18 държави. Допълнително закупих още 2 ГБ за 18 лева. Активирах картата в момента, в който кацнахме, за да можем да се придвижваме безпроблемно. Сигурно продават и стандартни сим карти, но нямам представа какви са цените, нито от къде се купуват.

Свалих приложението GRAB – Юбера на тази част от Азия. Изключително удобно. Използвах го за придвижване от и до летището, както и като окъснеем и спре градския транспорт. И за придвижване в Малайзия на о-в Лангкави. Общ разход GRAB: 210 лева.

Попълних имиграционната карта (през приложението MyICA) три дни преди пътуването. Задължителна е за всички, влизащи в Сингапур. Подобна декларация е задължителна и за Малайзия. Тествах VISA-та и на 1 февруари потеглихме.

Валута: Сингапурски долар. Курс 1.40 лева за долар. Взех и американски долари.

От България тръгнах на 45, в Сингапур пристигнах на 46 😊

Как се пътува в Сингапур: има много добре развит автобусен транспорт, както и метро. Няма фиксирана цена на пътуване, а е в зависимост от изминатото разстояние. При влизане се чекираш с кредитна карта и при излизане също. Ако пропуснеш – системата ти начислява, че си пътувал до най-далечната спирка. Това, честно казано, ми беше доста напрягащо. За метрото е ОК, защото не можеш да излезеш без да си се чекирал, но с автобусите си е напрягащо. Обща стойност на пътуванията с метро и автобуси: 42 евро. В повечето случаи като използвахме метрото излизахме в някой МОЛ. И там се омотавахме и губехме доста време.

Разплащане: кредитните карти вървят навсякъде. Обмених само веднъж 50 долара, за да си купя храна в Чайна таун. Но защото исках точно от това място да ям. Вървят всякакви валути, но! Добър курс се дава само за големи и нови банкноти. 50 или 100 долара от най-новите (едни жълтеещи). При по-старите емисии курсът пада, а за дребни банкноти си е направо 1 към 1 и не е никак изгодно.

Какво да се види в Сингапур: през приложението Go City излизат над 40 предложения. За някои е необходима предварителна резервация. Ние посетихме:

• Science&Art Museum: аз по-скоро бих го прекръстила на Technology&Art. Впечатляващо семпло и супер интерактивно. За пръв път видях следното: по стените “плуват” рибки. И това не са интерактивни екрани, а стени. Като “пипнеш” рибка и тя се забързва. Как се случва: в една от залите си вземащ скица на рибка, оцветява я с пастели както си искаш, даваш листа да го сканират и хоп – рибката ти пада в аквариума – стена. Близо час разучавахме и експериментирахме с тази иновация.
• Gardens by the Bay: това е задължително, като паса включва вход за Cloud Forеst и Flower Dome. Първото е пресъздадена тропическа гора, а второто огромна цветна градина, разделена по континенти. Най-пищна беше Европейската градина. До Gardens by the Bay парка е и прословутият хотел с лодка-покрива. От там се вижда и ситито.
• River Wonders: част от комплекса, където се намира Зоологическата градина. Пресъздава хабитата по 4 реки: Нил, Ян дзъ, Ганг и Амазонка. Риби, растителност, животни. Мен това най-много ме впечатли.
• Night Safari: част от същия комплекс. Симулира хабитата на животните, които са активни през нощта. За тази атракция се прави резервация два дни по-рано. Много куца история. През приложението GO City избираш бутон Резервирай и ти отваря генериран е-мейл, в който трябва да си нанесеш данните. Изпращаш е-мейла и отговор няма. Предният ден като ходихме на River Wonders минахме през офиса на комплекса да питаме какво става. Там един отзивчив служител писа по WatsUp на някой от Go City да отговори на е-мейла ни.
• Singapore Cable Car – това е лифта към о-в Сентоса.
• Hop-on Hop-off Bus: това го направихме последния ден (а не както е прието да е първия) даде ни вече финалната визия за града-държава.

Храна: най-популярни са food courts. Това са отворени пространства, където на различни павилиончета продават азиатска храна, приготвена на място. Цените са ОК, 20-25 лева е едно ядене, което е достатъчно. Ако можеш да го изядеш. Храната е люта. Много люта. Дори и да поискаш No Spice, пак е люта, защото е приготвена в люти подправки. Спазва се строга хигиена, макар на пръв поглед тези места да изглеждат по-мърляви. Има ги навсякъде. Няма нужда специално да се търсят.

Ресторанти: макар и непланирано вечерите ни бяха отдадени на кулинарния туризъм. Ядохме ястия от всички азиатски кухни: сингапурска, малайзийска, индонезийска, тайландска, китайска и виетнамска. Цените са високи. Като в България (в смисъл, че е доста скъпичко на ресторант вече). Традиционното сингапурско ястие е Chilli Crab. Варен рак, полят обилно с чили сос. Яде се с ръце и клещи. Омазваш се до ушите. Преядох от всякакви карантии, предимно пилешки крака.

McDonalds, Subway – навсякъде ги има по моловете за такива като мен, дето пикантната храна им идва в повече. Цените са 1 към 1 с България.

Плаж: на градския плаж на о-в Сентоса. Има автобусна връзка, стига се и с лифт и с един бърз влак. Хора почти няма. И са основно бели. Азиатците не ходят на плаж. Или ако ходят – седят под дебела сянка. За това и почти няма слънцезащита: продава се Нивеа и някакво местно, в малки разфасовки от 150-200 мл., три пъти по-скъпо от у нас. В Малайзия е същото. Слънцето е много силно и за нула време се изгаря, ако не си намазан. Носете си поне две големи опаковки от Бълтария.
Плажната ивица е 3 километра, има три плажа и безплатно влакче, с което можеш да се придвижваш из комплекса. Идентифицирах общо 6 съблекални. Това ме впечатли: можеш да отидеш на плаж по официална рокля и токчета. Влизаш в съблекалнята, в клетка за душ и преобличане. Слагаш банския и джапанките, плажуваш, после пак в съблекалнята, в кабинката се изкъпваш и обличаш официалните дрехи. Кабинките са достатъчно големи да се чувстваш комфортно и да не си омокриш багажа докато си вземаш душ. И да можеш спокойно да се изсушиш и облечеш. До сега не бях виждала подобни чисти и просторни съоръжение на плаж. Че и безплатни.
Не бях виждала прилив и отлив. На Сентоса го наблюдавах.

Шопинг: МОЛ до МОЛ. Няма нещо, което да кажеш че е уау и да не можеш да го намериш и в Европа. Има стока за всеки джоб. Тяхната Витошка се казва Orchard Road.

Пушене: специално пиша тази секция за всеки пътешественик – пушач. Като подготвяхме пътуването прочетохме, че не могат да се внасят цигари, освен една разопакована кутия (от която липсва поне 1 цигара), че ако вкарваш повече трябва да ги декларираш и да платиш мито, ако не ги декларираш и ги намерят ще те глобят, че даже и опандизят, че не се пуши никъде…..Ала-бала. Аз пътувах с 5 кутии цигари. Никой не ме провери. Вярно – не ie пуши на публични места (то къде ли не е така), но по кьошетата са поставени специални пепелници и там се пуши. Или където видиш фасове. Ние си носехме мобилен пепелник да не мърсим. По търговската им улица – Орчард, не се пуши.

Скъпо ли е в Сингапур? зависи. Със сигурност много скъпи са цигарите. Marlboro Gold е 18 долара. В Германия e 8.60 euro. И пиенето е скъпо. Една бира – кенче е 7-8 долара в магазина. А концентрата надхвърля 60 долара (джин Бомбай – син, 700 мл). Но – така се прави. Като искаш да ограничиш вредните навици на населението вдигаш цените до небесата. Скъпи са и атракционите.

Движението е обратно на нашето, контактите са като във Великобритания.

РАЗЛИЧНО

Тъй като бяхме при приятел и сравнително дълго време, успяхме да се потопим в градската атмосфера. Ето някои любопитни и различни неща.

• В Сингапур има прислужници. Всяко по-заможно семейство си има прислужница. Включително и домакинството, където бяхме. Жената  (от Индонезия) живее в жилището и си има стая със собствена баня и тоалетна. Готви, чисти, пере, глади….6 дни в седмицата. Неделя е почивен ден за прислугата и дори си имат място в града, където се събират на раздумка. Няма нищо странно семейство с деца да излезе с прислужницата си, която забавлява децата, докато родителите похапват. Прислугата е регулирана от правителството професия, със заплата, осигуровки и т.н. Лично на мен ми беше леко дискомфортно.
• Населението на Сингапур е 5 милиона. Някак не се усещат. Улиците са големи, с по 3-4 платна. На втория ден разбрахме какво не е наред: няма уличен шум. Колите са или хибрид, или електрички. На Shell бензиностанция до нас имаше 3 колонки за бензин и 6 зарядни.
• Домашните любимци са много популярни. Има нещо като „забавачници“ за котки или кучета. Тръгваш сутрин на работа и за да не седи котето само вкъщи и да се фрустрира го завеждаш в забавачницата с другите котета. А кученцата дори ги извеждат на разходка по плажа. Има и “бебешки колички”, но за домашни любимци. Буташ си количката, а в нея спинкат 2-3 пуделчета.
• Във всеки квартал има сформиран граждански патрул, който работи с полицията. Позицията е платена. Могат да арестуват.
• Дъвки не се продават и са забранени. Защото гражданите си ги плюели къде ли не и правели много боклук, а дъвките не се разграждат лесно. И решението е – ЗАБРАНА! Толкова е просто!
• Навсякъде в градския транспорт има подобни на рекламни банери, които предупреждават, че насилието над шофьорите се наказва с глоба или дори затвор.
• Има много сериозна правителствена политика по жилищата. Специална правителствена агенция отговаря за строежа на ведомствените жилища, а всяко младо сингапурско семейство има право на собствено жилище, на много изгодна цена с дългосрочен преференциален заем. Всеки сингапурски гражданин, който е навършил 35 години и не е създал все още семейство, също има право на такова жилище. Над 90% от населението имат собствени жилища.
• Privacy никакво – камери дебнат от всякъде. Никъде не видяхме полиция. Отговориха ни: радвайте се. Като ги видите, значи идват за вас.

Ами – това е, за което се сещам, че си заслужава да се знае за Сингапур. Част от света, която трябва да се види. И всеки да си изживее емоциите. Ако възникнат въпроси – на линия съм.

Кученца в количка

Забавачница за кученца

Квартален граждански патрул

Не бий шофьора на автопуса

Съблекалнята на градския плаж

Големият брат гледа!

Изложението CES (Consumer Electronic Show) В Лас Вегас приключи, а аз следях с интерес големите новини. Мини мощни компютри, гъвкави екрани, умни електроуреди – направо ми се взе акъла. Но и много щури изобретения с неясно приложение. Абе има ли ИИ, значи е супер яко! Ето още 5 щуротии.

Ходеща лампа? Не….универсален автономен ИИ робот

За този продукт ми беше най-трудно да намеря информация. Причината вероятно е, че всъщност не може да се разбере какво точно е. Прилича на нощна лампа, но ходи напред-назад, изглежда като паяк, някакво технологично фрийк чудо…..

Mi-Mo е проектиран да изглежда като мебел – малка масичка с настолна лампа, монтирана на шест метални крака с дървени елементи. Той може да се движи автономно, използвайки визуални, аудио и двигателни сигнали, което му позволява да взаимодейства с околната среда по начин, наподобяващ живо същество. Използва множество ИИ модели, които му дават способността да действа и да се адаптира самостоятелно, спрямо различни сигнали, които му се подават (гласови команди, жестове, визуални елементи). Т.напр. да маха с „ръка“ (т.е. с единия от шестте си крака) в отговор на поздрав. Според компанията-производител Jizai Inc. (Япония) Mi-Mo ще има безброй приложения в личния и професионалния живот: от предоставяне на емоционална подкрепа, през интерактивна играчка, та до конферансие….Очаквна цена на базовия модел: 3500 долара.

Аниме в буркан?

Ммммм не. Character Livehouse е интелигентна тонколонка, която комбинира ИИ с интерактивни виртуални персонажи. Дизайнът е вдъхновен от научната фантастика – инкубационни капсули (нещо като капсулата на Нео от Матрицата), покрит е с извит сензорен стъклен панел. В горната част са разположени сензори за движение и микрофони, които засичат движенията и гласовите команди на потребителя. Могат да се избират различни герои от вградената библиотека, да се добавят нови или дори да създават собствени модели. Устройството поддържа и интеграция с външни ИИ модели, което позволява персонализиране на личността и гласа на героите. Какво може да прави? Ами каквото правят повечето виртуални асистенти: да отговаря на гласови команди, да ви разкаже приказка преди да си легнете, да ви пусне музика….докато виртуалното изображение в капсулата танцува в ритъма на любимото ви парче. Яко, нали? Очаква се цената да е 500 долара за джаджата и 20 долара абонамент за ИИ.

Клавиатура и тъч пад в едно, с компютърно зрение

AutoKeybo е може би най-безсмисленият продукт от гледна точка на иновациите, с които ни заливат последните месеци. Това е клавиатура, която има вградена камера, за да наблюдава и разпознава движенията на потребителя и автоматично да сменя клавиши и тъчпад. Т.е. да разпознава кога ни трябват клавиши и кога само тъчпад. Използва ИИ computer vision (компютърно зрение). Голямото предимство, както представят от компанията-производител, е увеличаването на продуктивността…УОУ! Личното ми мнение е, че до няколко години изобщо няма да ползваме клавиатури, а ще даваме гласови команди. Ето това е продуктивност. Все пак милиарди долари са инвестирани в генеративните модели на ИИ. Цена: 700 долара.

View this post on Instagram

A post shared by The Verge (@verge)

Кухненски уред за готвене от ново ИИ поколение

Dreo ChefMaker 2 е нещо средно между еърфраер, мултикукър и фритюрник. Най-голямото му предимство е, че може да сготви всяка манджа, като използва ИИ, за да преизчисли времето и температурата за приготвяне. Чрез приложението му давате рецептата с указания за приготвяне. Напр. искате да направите на баба си баницата. Описвате съставките на рецептата и при колко градуса и на каква температура се приготвя (180 градуса в предварително загрята фурна за 25 минути). И приложението преизчислява колко време ще му трябва на уреда, за да ви опече баничка. Или блат за торта, или кренвирш с кашкавал. Очаква се да бъде пуснат на пазара през август 2025 при цена от около 400 долара.

Аз лично това лято се предадох и си купих еърфраер. Даже два – един за Търново и един за София. Не мога да се начудя как съм живяла без него.

Повече за компанията и продуктите им: https://www.dreo.com/

Тостер зареждачка за телефон без ИИ

Откак разбрах, че в родината ни имало поне 30 000 баламурници, които са инвестирали в BETL обръщам особено внимание на иновативните решения за зареждане на телефони. В предишния ми пост представих соларната шапка, а днес нещо съвсем ново и уникално: цяла система за ….подмяна на изхабената ви батерия с напълно заредена. Swippitt системата се състои от 3 компонента:

• Хъб – или зарядна станция, която управлява, зарежда и сменя до пет допълнителни батерии. Цена 450 долара с включени 5 батерии.
• Калъф – трябва ви специален калъф, в който се съхранява батерията. Имат за повечето популярни модели телефони. Цена – 120 долара за парче
• Приложение – безплатно!

Какво на практика се случва с тази иновативна зарядна система, която наподобява модерен тостер? Слагате телефона (който е със специалния калъф за 120 дорала) с изхабената батерия, все едно пъхате филийка в тостера. За две секунди изхабената ви батерия е подменена с напълно заредена и телефонът ви “изскача“ от зареждащата станция. Напълно готов за ползване. Вярвам, че и за тази иновация ще се намерят хиляди баламурници.

View this post on Instagram

A post shared by The Verge (@verge)

На СЕS показаха и яке – соларна станция, но концепцията е като на шапката. Изобщо проблемът с падналата батерия на телефона се оказва сериозен генератор на иновативни решения. Аз лично много, много рядко съм имала проблем с паднала батерия. Но редакторката ми….постоянно. „Айде по-бързо, че имам 3% батерия“……

За този пост е използван ИИ за съмъризиране на информация по предварително дадени източници, които съм изчела или изгледала. Основно The Verge и TechCrunch.

Снимката е генерирана със следният промпт: Сега ми генерирай снимка за всичко, за което си говорихме.

Използвала съм функцията Projects в ChatGPT.

Редактор – Илина и едно нейно приятелче. Доста се посмяха!