Добре дошли при Тедчето

Казвам се Теодора. Родена съм във Велико Търново. Един много красив град, където всяко камъче има собствена, интересна и уникална история. Родният ми град е определил и силният ми интерес към историята. Може би няма сериозна книга за българска история, която не съм прочела. А историческите романи определено са ми слабост. Особено тези на Дюма.

Въпреки, че кандидатствах с история, ме приеха политология. На 12 август, 1997 г. когато разбрах, че са ме приели в „най-желаната“ и „най-престижната“ специалност на СУ веднага си казах: УХА – ще уча за министър! Отне ми около година, за да разбера че това съвсем не е така и да се преориентирам към нещо много по-реално. Да си потърся работа.

През 1998 започнах (с връзки естествено) като барманка в сладкарница Синдис на Витошка. Там се задържах година и половина. Беше периода, в който вадех пари от всеки джоб. Заедно с бакшишите ми се събираха към 300 лева на месец. За абсолютно неквалифициран труд. 16 години по-късно минималната работна заплата е 360 лева. През есента на 1999 затвориха сладкарницата и станах безработна. Половин година живеех от спестявания и ходех на лекции. Не се върна усещането ми, че ще ставам поне министър.

През зимата на 2000г. видях залепена белешка на входа на Центъра за изследване на демокрацията (www.csd.bg) че си търсят хора, които разбират от политика, икономика, социални отношения за интернет поделението България Онлайн (www.online.bg). Таман за мен! Подадох си СВ-то и мотивационното писмо (единственото такова, което съм писала в живота си). Обадиха ми се след 4 месеца да ходя на интервю. И ме взеха. В последствие разбрах, че съм била последният кандидат. Всички преди мене отказали. Вярно, заплащането беше ниско, но пък мене ме устройваше (спестяванията ми се бяха изхпарили), а и беше все пак на половин работен ден. Т.е. можех да продължавам да си ходя на лекции и да се надявам да се върне усещането ми, че ще стана поне министър. Имаше и други предимства: можех да ползвам огромно количество литература по специалността ми, предимно на английски (т.е. и да упражнявам езика), както и да работя с…Интернет. Направих си първия е-мейл. В хотмейл. След около 6 месеца си направих ICQ. 5те години, които прекарах в ЦИД и Фондация ПИК бяха ключови за професионалното ми развитие. Имах възможност да контактувам с  изключително интелигентни и нестандартни хора, да се уча от тях, да се докосвам до най-новото в областта на новите технологии, да добия много практически опит с ИТ, да се занимавам с различни области, които са ми интересни. Много давах, но още повече получавах. Попадането ми в тази организация беше най-хубавото, което можеше да ми се случи. Постепенно се профилирах в област Образование и по-конкретно: борба с корупцията в системата на висшето образование. Издадох и книга. Антикорупционна тетрадка . Станах доста популярна.

Междувременно завърших „Стопанско управление“ – българо-холандска магистърска програма на Стопанския факултет на СУ.

През лятото на 2005 г. ми предложиха да оглавя Образователния сектор на Майкрософт в България. Приех. Вече почти десетилетие успешно водя тези програми. Мога да кажа, че едва ли има значим иновативен проект, свързан с ИТ в България, в който да нямам участие: дали лично да съм го инициирала, или пък да съм открила ресурси да го подкрепя, или да дам насоки за развитие. Обожавам работата си. Но най-вече уважавам всички онези хора – учениците, студентите, учителите и университетските преподаватели, заради които и с които работя. Ако не са те – практически няма да има какво да работя. Ако обичаш работата си, няма как да не си успешен – от това се водя.

През 2005 г. слещнах и съпруга ми. Дойчин, или Маслинчо (вече – Голямата Маслина). На 2 август, 2008 се оженихме във Велико Търново. 3 дни яли, пили и се веселили. 2 години по-късно се роди нашата дъщеричка – Илина, или Малката Маслина. На 24 юли, 2010 година се роди нашето момченце Стефан – Стефко Зелко Хубавелко.

Не мога да не уча. През 2013 година ме приеха за докторант в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ – Стопански факултет, направление: Управление на иновациите в публичния сектор.

Обичам да пътувам. Обичам да си общувам с интересни хора с нестандартни мисли. Обичам да давам всичко от себе си, когато съм убедена, че мога нещо да променя. Обичам семейството си. Все още силно се вълнувам от социалната тематика, с политически привкус. Обичам да споделям и да пиша. Няма нещо, за което да съжалявам. Може би съм мъъъъничко любопитна дали не трябваше да запиша археология и да търся възможности да се включа в международна експедиция и да открия съкровище или древна цивилизация.

Вече съм убедена, че няма да стана министър.