Добре дошли при Тедчето

И така, след като разказах поне 10 пъти историята на нашето незабравимо приключенско пътешествие до Дубай, време е и да я напиша и увековеча за последователите ми. С което се надявам да помогна със съвети и на други семейства, които обмислят тази дестинация. Ще споделя и цени, там където ги помня – за ориентир.

Есента на 2021ва при поредното затваряне на училищата с моя мъж си казахме: писна ни! Време е да обърнем тренда и да заминем семейно някъде в чужбина. Децата да се изкефят, ние да видим свят. И така съвсем естествено избрахме Дубай. Естествено – защото има лоу кост полети всеки ден, пък и имаме кой да поразпитаме за организационни детайли. А и е сравнително близо, пък и ще бъде топло в периода, който планирахме. Речено – сторено. Купихме билети 29 януари – 6 февруари, 2022. Кой да ти предположи, че точно по това време ще е пикът на Омикрон-а…..Избрахме  Fly Dubai с два чекирани багажа по 30 кг, отиване и връщане. Или 1445 евро общо за всички.

Пътуващи: Аз – майката, Той – бащата, дете Илина на 11 и половина и дете Стефан на 7 и половина.

И започнахме планирането. Най-много с полезна информация ми помогна моя колежка (Елена), която от години живее в Дубай. Според нея: това е най-правилното място за деца, рай за деца! (потвърдено от всички, с които в последствие говорихме). И предупреди: Да знаеш, че в Дубай парите имат свойството да изчезват, без да се усетиш. (това аз го потвърждавам, също).

Запазихме апартамент на Марината. През букинг. Елена ми предложи няколко опции, като тази се оказа най-евтината: 5000 лева за 8 нощувки и включена закуска. Roda Amwaj Suites Jumeirah Beach Residence, Dubai – Updated 2022 Prices (booking.com). В последствие се оказа, че апартамента е 140 квадрата, с три бани, оборудвана кухня и тераса с уникална гледка. Препоръчвам с две ръце!

Пак Елена ми обърна внимание, че разстоянията са големи, такситата са евтини (каквото и да значи това!!!), но заради ковид-мерките пътниците се возят само на задната седалка. Т.е. за нас четиримата или ще ни трябват две таксита, или да викам по-голяма кола (и да чакам повече съответно), или най-добре да наемем кола. Бензинът бил евтин (1,30 беше за литър). И така през сайта на  Fly Dubai наехме SUV Шевролет Каптива за 51 евро на ден. За целият престой изминахме 500 километра, или 45 лева бензин. За това разстояние ми се струва най-удачния вариант. Пък и бяхме независими и ходехме и си тръгвахме където и когато си искаме.

Две седмици преди 29 януари, 2022: едното дете карантинирано, после другото карантинирано, пик на Омикрон….Към момента на пътуването се искаше негативен ПСР до 72 часа преди полета. За деца до 12 години – не се изисква. 10 дни се лашкахме – да ходим ли, да не ходим ли. И за капак таман излезна негативния ПСР и прочетох, че Йемен бомбардирали Абу Даби с ракети земя-въздух. А не е гот да си някъде, където летят такива опасни неща. Както и да е. Мечка страх – нас не и потеглихме.

Fly Dubai много приятно ни изненада. Мястото между седалките беше достатъчно, имаше монитор на всяка седалка. Пътуването мина неусетно, особено за децата, които през целия път гледаха филми. Полетът е 5 часа и много се чудихме дали да не вземем и храна, но преценихме от летището да купим. Отново правилно решение. Децата нямаше да я ядат тази храна, която видяхме че сервират.

Вече на дубайска територия, още на излизане от терминала веднага купихме сим карти. 8 ГБ интернет и локален номер за срок от 30 дни. За 60 лева. Предвид, че ни предстояха много приключенски посещения, по-добре да имаме връзка помежду си. Че ако минаваш през българския номер ще ти излезе солена сметката. Около час ни регистрираха картите: снимаха паспорти и кредитни карти, попълвахме адресни карти и клетвена декларация, че не лъжем…За GDPR не са чували там.

Докато вземем колата – същата работа – паспорти, карти, адреси…… Все едно я купуваме на лизинг, а не я вземаме за 8 дни. По тази тема е важно да отбележа: по пътищата в Дубай има тол-такси. 2.50 – 3 лв. На стъклото на колата има един датчик, който го засичат камерите и начисляват тол-таксите. Плаща се при връщането на колата. На ден може да се изминават до 150 км., като това е с натрупване: за 8 дни ни се полагаха 1200 км. Ако надвишиш – глоба. Предупредиха ни да спазваме ограниченията, тъй като глобите са солени и няма как да не те хванат камерите и да ти ги начислят на чипа. Също така – за да вземем колата предоставихме кредитна карта, в която има минимум 3000 долара. Дебитна не приемат.

И ПОТЕГЛИХМЕ! Чудо е – едни 8 лентови в посока пътища, изходи, светлини…изгубихме се….И макар, че бяхме само на 30 минути от летището ни отне над час да стигнем. В следващите дни още няколко пъти се загубихме, защото не хванахме правилната отбивка….Или във време: кацнахме в 21.30, в апартамента влезнахме в 01.30. За връщането предвидихме отново 3 часа.

ДЕН ПЪРВИ

Предварително бяхме купили комбиниран билет от букинг за 124 и 125 етаж на Бурж Халифа и посещение на аквариума в Дубай мол. 326 лева за четиримата. Тръгнахме към 11.30 и спряхме на паркинга на МОЛ-а. Безплатен е. През МОЛ-а се минава и за Бурж Халифа. Това е най-големият мол в света. По съвет на друга дружка си носехме връхни дрехи – защото навън е 25 градуса, ама на закрито държат климатиците на 18. И двете ни посещения бяха впечатляващи! А към надвечер, когато приключихме със задължителната програма, приседнахме да гледаме „танцуващите фонтани“ – ето това за мен беше най-уникалното от този първи ден. Не може да се опише – трябва да се види!

ДЕН ВТОРИ

Dubai Safari Park: Home | Dubai Safari Park. Ходила съм в много зоопаркове по света, този обаче е най-грандиозния! Започнахме с обиколка с автобусче през зони, в които за различни животни са симулирали максимално близка до естествения им хабитат среда. Бенгалски тигър, хипопотами, лъвове – на една ръка разстояние. После гледахме различни „представления“ с птици, разходихме се в секции Африка и Азия, а за финал – сафари с количка през сектор арабска пустиня. Билетите закупихме онлайн – Safari Journey Package Plus, продават се само онлайн и включват достъп до всичко. 150 лева общо за четиримата. Не можахме да храним жирафи, обаче. Оказа се, че праната се купува от вендинг машини, които работят само с кеш. От хотела ни до парка – 40 км. Построен е буквално в пустинята. Като райски оазис.

ДЕН ТРЕТИ

Lego Land. Моя детска мечта! В този ден осъзнахме колко всъщност няма туристи. Бяхме не повече от 50 души в целия парк, което позволи да се качим по няколко пъти на най-яките атракциони. Те са общо 16. Самият парк е за по-малки деца. На Стефи не му се тръгваше, докато за кака му по-скоро беше скучно. От 10 до 18 часа, 590 лева общо билетите. Последни си тръгнахме. И след час се върнахме. Защото си забравих слънчевите очила. Намерили ги, прибрали ги и ми ги върнаха…срещу сниман личен документ. Нали ви казах за GDPR-a…..

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Моят рожден ден. Сафари в пустинята и яздене на камила, с вечеря. Купен от Groupon за 200 лева общо. Намален от 700. На децата много им хареса. Според мен – голямо дърво. В крайна сметка цялото приключение си излезе към 700 лева, защото ни дърпаха да плащаме за щяло и нещяло, включително и за язденето на камила, дето уж беше включено в цената. Децата не я ядоха храната в бивака, дето ни стовариха. Аз обаче – да. Голяма грешка. Та моя съвет: вземете си от групон, носете еквивалента на 200 долара в кеш и не яжте от храната! Ние с мъжа ми сме били на подобно нещо в Тунис и от там летвата ни е много високо вдигната.

И така приключи задължителната програма.

ДЕН ПЕТИ

Ден за релакс, че с много висока скорост се хвърлихме и се поуморихме. Плажче и после панорамна разходка до Палмата, с колата и за финал Дубай Мол – да гледаме фонтаните. Плажът на Джумейра беше на 3 минути от апартамента ни и е безплатен. На 3ти февруари беше 28 градуса около обед, а температурата на водата е като в Поморие, началото на юли. Мъжката част се къпа. Женската само се пече.

ДЕН ШЕСТИ

По план Butterfly Garden (Dubai Butterfly Garden – Home to more than 15,000 butterflies) и Global village (https://www.globalvillage.ae/)– защото са в една посока, около 30 км от нашата установка.

С пеперудите не сполучихме. Красота невероятна, едни пеперуди като лястовици, шарени, прекрасни, летящи свободно и кацащи където им попадне….децата пищят, приклякат, мятат с ръце….Тръгнахме си на 15тата минута. 110 лева билетите за четирима ни.

И понеже ни се отвори дупка от 2 часа, докато отворят глобалното село, по път ни беше и Мола на Емиратите, та отидохме до там най-вече за да видим ски пистата. Срещу 70 лева ти дават пълна екипировка – влизаш по рокля и обличаш грейката, ските, каската, очилата…Поддържа температура от -4 градуса. Само отвън го видяхме. Опитах се да изхитрея и да ни пуснат, уж децата да видят, но не ми мина номера…..

В глобалното село бяхме от първите влезли. Това не е увеселителен парк, но има вход – 10 лева на човек. Вътре са пресъздадени най-известните сгради от държавите от Персийския залив и Азия, като се продават характерни продукти от там – напр. в Иран бяха персийските килими. Приятно място за разходка и похапване, където да утрепеш няколко часа. Оприличихме го на огромен луксозен битак. Всичко е на пазарлък. А нас по този част ни няма никак……

ДЕН СЕДМИ – ПОСЛЕДЕН

Плажче и после разходка с лодка в Марината. За разходката с лодка отново разчитах на Groupon. За 100 лева общо, един час по каналите на Марината. Без храна, щото вече имам опит. Като за финал едно доста приятно изживяване.

ХРАНАТА

Много приятели ме питаха как е храната. Моите деца ядат мусака, кюфтета по чирпански, таратор, пиле фрикасе…..такава храна няма. Стефчо яде 6 пъти в МакДоналдс. Два чийзбургера и малки картофки – 9 лева, като в София. Режимът ни беше такъв: закусваме обилно към 10.30 – 11.00. Към 19.00 ядем отново. Междувременно сме мушнали по един-два сладоледа. Три вечери ядохме в ресторанти – турски и азиатски. Вечеря за двама възрастни и две деца е около 300 лева. Само храна и вода/сок. Скъпчии са…..

ДОПЪЛНИТЕЛНИ СЪВЕТИ ЗА ДУБАЙСКИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ

1. Децата трябва да са се научили да не спят на обяд 😊
2. В Дубай алкохол се продава в едни тайни магазинчета, необозначени по никакъв начин, срещу паспорт, адресна регистрация и клетвена декларация, че в следващите 30 дни няма да купуваш пак (GDPR ли????? ). И е на безбожни цени.
3. Бира се продава тук-там, 300 мл. Хайнекен е 25 лева.
4. Връзка с България. Може да се пише по всички приложения, но не може да се говори. Видео разговори могат да се правят само през Скайп (ДА!още съществува и работи), Зуум и Тиймс – аз така контактувах с приятели – децата им всичките учат онлайн в тиймса 😊😊😊😊😊😊😊
5. WhatsUP – това е приложението, през което си пишат. Задължително е за всеки турист. През него пращах кодовете от Groupon.

„Тури му една ай-сиктир манджа“. Така казваше от време на време майка ми. Веднъж сериозно си поговорихме, какво значи това. Била съм на 10-11 години. Та, „ай-сиктир манджа“ правилото, така както съм запомнила от нея и от тогава насетне го прилагам във важни ситуации, е да отсея важните от неважните неща, по-важните от по-малко важните, критичните от важните. И да направя правилен избор. До сега това правило не ме е подлъгвало.

Средата на октомври се връща дъщерята от училище и ми казва: „Днес ми писаха двойка по музика. Защото госпожата ме посочи да пея песен пред класа, а пък аз пея фалшиво и ме беше срам. И отказах“. Факт. Дъщерята пее фалшиво, и дори да наема частен преподавател от Софийската опера нищо не може да промени факта, че слон е стъпал на ушите. „Тури му една ай-сиктир манджа“. И предадох знанието на наследницата.

Днес детето отново учи онлайн. И аз съм една безкрайно удовлетворена майка, предвид обстоятелствата. Защото година по-рано най-сетне разбрах на кое да туря една ай-сиктир манджа и къде да натискам.

А в началното образование е лесно. Има точно две неща, които трябва да се научат:

• Да разбират какво четат. Не просто да четат.
• Да научат простите математически действия: събиране, изваждане, умножение и деление.

Тези две фундаментални знания за мен са ключови да не се изпуснат, всичко останало може да се навакса или компенсира.

Това няма как да се случи само в училище. Ако родителите не се ангажират и се чака само на госпожата в клас и в занималнята, много е вероятно точно тези фундаментални знания да се пропуснат. И за това има преки доказателства: 47% от 15-годишните са функционално неграмотните според данни на ПИЗА от 2018. Според мен – защото е изпуснат точно 1-4 клас.

Кога за пръв път осъзнах колко е сериозен въпросът за функционалната грамотност на детето ми? Беше началото на трети клас. До тогава не се бях притеснявала особено: валят звездички и похвали по всичко в електронния дневник. Трети клас обаче в математиката се въвеждат текстовите задачи….и така проверявайки едно домашно при сгрешена текстова задача се втрещих. Накарах да се прочете веднъж, втори път. Да се разпише модела: дадено, търси се, решение. Тогава разбрах, че детето чете гладко, но не разбира какво е прочело. Спрях я от занималня моментално. И почнахме в къщи: чете нещо, разказва ми го (това е полезно умение, защото в един момент идват разказвателните предмети). Четем, изговаряме и разписваме текстови задачи. Месеци наред. После дойде онлайн обучението. За нас си беше глътка въздух. „Ай-сиктир манджа“ на всичко без математиката и българския. Безотговорно? Не и за мен. Всички останали предмети се доразвиват нагоре в училище или могат да бъдат компенсирани.

И така, сега пак се учи онлайн. Неясно до кога. Естествено, че искам детето ми да ходи на училище, но предвид обстоятелствата това не е възможно. И понеже нямам свръх очаквания към началното образование, викам неволята и заедно учим. По математика и български. Има време да научи какви овошки и животни се отглеждат в Преходната област.

Послепис: пети клас влизат в мелачката на матурите. Борба за оценки, всеки учител с убеждението, че предметът му е най-важен, Ашур Банипал……Без четене с разбиране и основните математически действия, потъването в черната дупка е неизбежно.

Послепис 2: 100 процента ще контрира много набори, че те всичко са си научили в училище. Така е, но във времето, в което аз бях ученичка нямаше толкова много отвличащи вниманието технологии. Даже телевизорът ни беше черно-бял. Средата е много, много различна.

Послепис 3: по-малкия наследник се учи да пише, рисува и апликира.

Ще ви разкажа една реална история. Но първо, защо? Защото от началото на седмицата пускам в личния си профил във Фейсбук снимки как моята дъщеря се обучава електронно. От тогава до днес получавам коментари от типа: ами то е така, защото ти си там. Това не е вярно. Но нека да започна с историята.

През 2017 година моята дъщеря не беше приета в нито едно училище по район на първо класиране. Аз имах три изисквания: да е на пеша разстояние, да е основно училище, да е едносменно. Подадохме документи и в 122 ОУ. Не в нашия район, но на пеша разстояние.

Бързата ми справка към 2017 г. показа, че това е училището, в което се е снимал филмът „Войната на таралежите“, че някога е било експериментално за проф. Лозанов за обучение по методите на  сугестопедията, викат му “стъкленото”. Също така разбрах от bg-mama, че е доста позападнало и от не-предпочитаните училища. Но пък отговаряше на трите мои условия. Приеха дъщерята там може би точно защото беше от непредпочитаните.

Аз по принцип съм активен човек, обичам да помагам. През първата година влезнах в настоятелството, опознахме се с другите родителски активи, установихме връзка с Обществения съвет. Оказах се права в трите ми изисквания: детето беше спокойно и ходеше (и все още ходи) с много голям интерес на училище.

През 2018 г. имаше конкурс за директор. Нашият председател на обществения съвет също беше в комисията (така е по закон). Събрахме се, обмислихме и родителите се съгласихме, че той ще зададе на всички кандидати един единствен въпрос: Как ще въведе новите технологии в учебния процес? Вечерта нашият председател ни потвърди, че според него са избрали най-подготвеният кандидат и единственият, дал структуриран отговор на въпроса на родителите.

И така нашето училище през юли 2018 се пое от г-жа Ивета Германова. Никога не съм обсъждала с г-жа Германова стратегията за ИТ на 122ро училище. Не ми е работа. Аз като родител трябва да вярвам на ръководството и на учителите и да им помагам там, където ми поискат помощ. Това са мои принципи. Акъл давам, само ако ми поискат.

Към юли 2018 в училището имаше един компютърен кабинет с 15 работни места. Тук таме някой учител имаше лаптоп, закупен от родителския актив, или пък личен.

Една от първите задачи беше да се осигурят служебни лаптопи за всички учители. Училището е малко, делегирания бюджет не може да покрие такъв разход. За това г-жа Германова направи единственото възможно: обърна се официално с молба за дарение към ИТ асоциациите, дори и на използвана техника. Три месеца по-късно всички учители имаха служебни лаптопи, макар и втора употреба.

Въведохме платформа Microsoft Office 365 Education. Tук аз помогнах технически, разбираемо е. Но след това продължиха сами. Постепенно, за около година, обучаваха учителите.

А сега за учителите. Не знам точно това как се е случило, но от учебна 2018 при нас се появи едно младо момче. Току що завършило математика и информатика във ФМИ – Наско. Той започна да оказва подкрепа на учителите. Честно, нямам представа г-жа Германова как го задържа това момче, тя си знае. Нямам представа и как от учебна 2019 се появиха нови двама млади учители, току що завършили математика и информатика във ФМИ.

През зимата на 2019 година екипът на г-жа Германова се подсили с назначаването на г-жа Ирена Филипова като помощник директор. Г-жа Филипова пое оперативно обучението и квалификацията. И 122ро е залято от оферти за обучения с кредити. Всяко предложение се гледаше много внимателно и се преценяваше дали да се поиска финансиране. Според това дали то ще отговори на нуждите на училището. Нашите учители НЕ ПРЕМИНАХА така популярните обучения за работа с облачни технологии (54 одобрени от МОН програми за квалификации има към този момент!!!). Обученията за работа с облачни технологии, в случая на 122ро Microsoft Office 365 минаха по вътрешна квалификация – учители обучаваха учители. Отделно от това, което мярках през профила на училището, са имали обучение за KHAN Academy, Mozabook, може би и други, но съм ги пропуснала. Направиха и онлайн обучение как се работи с Teams – лектор беше учител от училище във Видин, където вече се използва. Това последното безплатно и доброволно. Г-жа Филипова грееше от радост, че са се включили след работно време всички учители.

И така, когато стана ясно че ще има извънредно положение, че ще се преминава към електронно обучение, нашето училище беше готово. Да, събота и неделя работи ИТ екипът (г-жа Филипова и тримата ни млади учители) денонощно. Аз помогнах само на родителите на децата в моя клас. По точно на двама. Останалите 21 се справиха сами. Първите два дни имаше, разбира се, стъпки накриво. То няма и как. Помогнах и на нашата класна. На ден трети в нашия клас всичко вървеше безпроблемно. Гледам от профилите на други родители, че и при тях е така. Отчет от ръководството не съм искала. Не ми е работа.

Нямам представа дали 122 ОУ “Николай Лилиев” има стратегия за дигитализация. От това което ви изписах по всичко личи, че има.

И така. Надявам се историята да ви е харесала и да сте си извадили поука какво е важно да се случи първо, за да се случи второ, за да се случи трето и колелото да се завърти. Това не става за 5 дни. И не се прави от един човек.

Моите благодарности на родител отиват за ръководството и за учителите ни. Аз съм един спокоен родител. Колко от вас са като мен?

п.с. Мислех първата ми история за 122 ОУ да е за това, че сме Иновативно училище, че имаме разработени програми по роботика за 1-4 клас, за роботите ни, за радостта на учениците ни като работят в тези часове…..по нататък

 Името е от миналото, вече е само Школа№9. Но училището е живо и в настоящето.

За него ми разказа един фотограф, съвсем случайно както обикновено се случва. Като разбра, че съм от България, каза че той е учил в българското училище. Но нима има българско училище в Ташкент, в Узбекистан? Така го наричат – защото е построено от българите. И така започва историята….

Рано сутринта на 26 април, 1966 година Ташкент е разлюлян от най-опустошителното земетресение в историята си – на практика целият център е сринат със земята, в това число и 181 образователни учреждения (училища и детски градини). Съветското правителство мобилизира целия ресурс на републиките и братските държави, за да изгради отново града. По това време, както и днес Ташкент е побратимен с град Хасково. Жителите на Хасково събират средства, с които започва изграждането на училище: училище номер 9. Намира се в Центъра: C-6, зад Казакстанския Киноцентър.

Сградата е проектирана от двама архитекти: Добрина Желева и Васил Янков. Проектът може да се види тук: http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2010/08/U4ilichte-Tachkent1.jpg

   

Отваря врати през 1970 година, за 1060 ученика. Училището е назовано “Георги Димитров”, а в двора е поставен и паметник на Патрона. Според моя “информатор” на откриването е присъствал и Тодор Живков, който е посадил дърво – дъб. Е днес паметникът вече го няма, но дървото е там.

От много оскъдната информация в интернет, която се потвържада от моите собствени наблюдения – училището се е отличавало с иновативен дизайн, по своята архитектура е едно от най-добрите в УзССР и по съветско време там са водени много чуждестранни делегации. Една от стените във вътрешния двор на училището е украсена с пано, символизиращо български народни мотиви. В този вътрешен двор днес се водят часовете по безопасност на движението.

Както ми каза помощник директорката, училището се нуждае от ремонт. Но не са правени никакви реконструкции по сградата. Днес там учат малко над 550 ученика до девети клас, като усилено се изучава музика.

Днес, посадените дървета при откриването му, са порастнали и хвърлят тежка сянка в горещите дни. Всичко е много зелено.

Поможник директорката беше така добра да ме покани утре на музикално тържество!

 

Всеки подхожда към дадена ситуация с някакви очаквания – позитивни, негативни, неинтересуващи. За пътуването ми към Копенхаген подходих със следните очаквания: че ще е студено, че ще е тъмно, че ще е скъпо и общо взето – скука. Разбира се, очакванията ми бяха формирани на база кратки проучвания в интернет за прогнозата за времето, цената на таксито ми от хотела и нахождението му, което си го представях като ХолидейИн в нашия бизнес парк (никой не може да избяга от рамките, които сам си поставя. Особено като прочете, че има и МОЛ…). Добре поне, че има директен полет, на Уиз.

Към 22 часа прегладнели пристигнахме в нашия хотел. Е, не бяхме в бизнес парк, а в квартал на Копенхаген (както първоначално изглеждаше). Ще споделя коментар от мой спътник: Ами то Копенхаген като Габрово – по това време на денонощието няма жива душа по улиците. Оказа се, че няма и къде да ядем, от рецепция ни насочиха към SevenEleven, нещо като мини супермаркети, които единствени работели 24 часа. Или към пицария на Гарата, но не бяха сигурни дали работи по това време. Потвърдиха се първоначалните ми очаквания – за нашия стандарт е много скъпо. Бутилка 500 минерална вода в същия този супермаркет беше около 15 крони (3.50 лева), почти колкото кенче Тубург.

Настъпи следващият ден и се отправихме на опознавателна разходка – без особен ентусиазъм, особено като ти вземат 48 крони за влакчето до центъра (малко над 12 лева), който е на 15 минути.

В самият Копенхаген обаче нещата коренно се променят – мога да кажа, че за първи път съм на място, да което съм чела, но никога не съм вярвала, че наистина съществува. Коли почти няма. Но има много колела. Паркинги за колела, пътища за колела (изобщо няма място за сравнение и с най-съвременните велоалеи в България), светофари за колела, вагони за колела и много хора на колела. Това е основният им начин на придвижване и няма нищо странно да видиш жена с официален костюм и токчета, която нахлува маратонките, мята се на колелото и тръгва. Липсата на коли коренно променя самата атмосфера на града – тих, спокоен и много чист. Няма го напрежението на изнервени хора, които се бутат за да достигнат до крайната цел, изнервени от дълго висене в задръстване и след това търсене на заветното паркомясто. Въздухът е свеж, а характерният шум на мотори, част от ежедневието ни дразнещо чак липсва. Това е нещото, което най-много ме впечатли. Замислих се, попрочетох, разказаха ми: Копенхаген бил много подходящ за велосипеди, тъй като е равен град. Но самата инфраструктура на града така е правена, че налагането на алтернативен транспорт се е случило по начин, който е удобен, сигурен и предпочитан. Разбира се, местната власт се е намесила, като чрез механизма на данъците е направила притежанието на кола лукс. В Копенхаген има над 200 места, от където можеш да си наемеш колело, а повечето хотели го предлагат като безплатна услуга. Освен това има всякакви видове велосипеди, включително и такива, в които да возиш две деца.

При полудневната ни разходка успяхме да видим Малката русалка, шарените къщи, парка Тиволи (отвън само), както и открих че Копенхаген също си има Пишльо, уви не толкова популярен като брюкселския.

Ето и допълнително впечатления:

В стандартните им супермаркети (тип Била) всъщност цените не са толкова шокиращи. И има всичко от което един турист откривател се нуждае.

Паркът Тиволи е бил примерът за увеселителен парк, по който Уолт Дисни е проектирал Disney World. Видяхме го само отвън, но определено е мястото, което искам да посетя с децата скоро. Намира се в самият център на града.

Копенхаген е родното място на Малката русалка от приказката на Ханс Кристиян Андерсен и е увековечена с прекрасна статуя на брега на морето, замечтано загледана в далечината, чакаща своя принц. Една от най-големите забележителности на града и едно от малкото места, на които се продават сувенири.

Шарените къщи, или Нюхаун, са като картичка – прекрасни и зареждащи със силно положителна енергия. Няма начин да не сте ги виждали. Не може да се опише – трябва да се преживее.

Много от интересните места не успях да видя, поради липса на време – Експериментариумът, Зоологическата градина, Вятърните мелници, Замъкът и картинната галерия, музеят на Бирата. За това вече планирам посещение с децата.

Според вече далеч по-задълбочените ми проучвания, най-подходящото време е юни и август, през AirBNB се намират добри предложения за големи семейства, ако се разтърсиш из интернет има много комбинирани предложения за туристи, които значително намаляват цената на посещения по забележителности. Има влак от летището до центъра. И разбира се – има директен полет! 2 часа и половина. И както сами се хвалят – градският им транспорт е толкова добре уреден, че където и да се намирате винаги имате влак/метро/автобус на до 500 метра.

Ето и един интересен факт, който два дни ни хвърли в чуденка: бира и безалкохолно се продават в кенчета, само минералната вода е в пластмасови бутилки. Та на кенчетата има един странен знак. На втория ден установихме, че ни вземат една крона допълнително (25 стотинки) като си купим кенче. Попитахме защо, и какво се оказа: за да се насърчи рециклирането, всяка покупка на кенче се оскъпява, като след като се изконсумира, празното кенче може да се върне в специални машини, които съответно възстановяват парите. Ха сега си представете какъв положителен ефект би имала подобна мярка върху тукашните „гуменки“ (всякакъв вид течности в 0.5 до 3 литра пластмасови бутилки). А сега си отговорете защо няма да се случи.

Вместо заключение:

Знаете популярният лаф, който използваме при сравнения: И срещу нас да бягат, пак скоро няма да ги стигнем. Това не важи за Копенхаген (а вероятно и за Дания). Просто бягаме на различни стадиони. На различни писти. Все едно ние бягаме на новопостроения стадион в покрайнините на Шкорпиловци – нов е, чист е, но не е пригоден за постигане на рекорди, само за поддържане на форма, от време на време. Освен това като е строен последното, за което се е мислило е – има ли нужда от тоя стадион, точно там……