Добре дошли при Тедчето

Хуманоидни „учители“ в класната стая

В края на юни 2026 г. една новина привлече вниманието на хората, които следят пресечната точка между изкуствения интелект, роботиката и образованието. Американската компания Realbotix започва пилотна програма в училищен район в щата Ню Йорк (Salamanca City Central School District), при която в класните стаи влиза хуманоиден робот с външен вид, близък до човешкия, в ролята на teaching assistant (асистент-преподавател).

Salamanca City Central School District е държавен училищен район в щата Ню Йорк, който осигурява обучение на ученици от предучилищна възраст до 12. клас. Районът обслужва град Саламанка и околните населени места, като обединява три училища с общо около 1400 ученици. Инвестира активно в съвременни технологии и развива STEAM обучението чрез специализирани лаборатории и практически занимания по наука, технологии, инженерство, изкуства и математика.

Това не е поредният „симпатичен робот“ в лаборатория по STEM, а реалистичен хуманоид, който ще работи с около 500 гимназиални ученици. Той ще демонстрира как изглежда embodied AI (въплътен изкуствен интелект) в ежедневния учебен процес. Т.е. изкуствен интелект, който не съществува само на екран, а взаимодейства с хората чрез физическо тяло.

От Pepper и NAO към M-Series: смяна на парадигмата

Досегашните примери за роботи в училище, включително в България, са предимно платформи като Pepper и NAO: с ясно роботичен дизайн, пластмасов корпус и визуален език, който недвусмислено казва: „Аз съм робот“. Такива устройства са полезни за STEM обучение. Учениците могат да ги програмират, да експериментират със сензори и да изграждат технически умения, без риск да се обърка границата между човек и машина.

Realbotix M-Series е в друга категория. M-Series е хуманоиден робот от ново поколение, разработен от канадската компания Realbotix с фокус върху естественото общуване между хора и изкуствен интелект. За разлика от индустриалните хуманоиди, които са създадени за физическа работа, M-Series е проектиран за роли, изискващи комуникация, емоционално взаимодействие и обслужване на хора. Роботът разполага с 39 степени на свобода в горната част на тялото, което му позволява да пресъздава реалистични мимики, движения на главата, ръцете и погледа. Благодарение на модулната си конструкция лицето и външният му вид могат лесно да бъдат променяни според конкретното приложение, а системата поддържа интеграция с различни AI платформи и езикови модели. M-Series намира приложение като рецепционист, консултант, гид, демонстратор на събития. Цената варира от 20 000 до 120 000 долара.

В класната стая M-Series комбинира natural language processing (обработка на естествен език), лицева експресия и разговор в реално време, за да общува с учениците по начин, който наподобява човешка комуникация. На практика това е преход от „училищен робот“ към почти човешки присъстващ агент – едновременно визуално и поведенчески.

Как работи

Пилотът в Salamanca City Central School District в Ню Йорк не въвежда просто хуманоиден робот. Той комбинира два слоя:

• Optio (дигитална платформа с изкуствен интелект за образователна подкрепа): AI-базиран асистент-преподавател и домашен тутор (личен помощник за учене). Той работи чрез персонализирани дигитални аватари, обучени върху съдържание, одобрено от училищния район. Optio предлага обяснения, упражнения, помощ с домашни работи, многоезикова подкрепа и постоянен достъп до учебни ресурси.
• M-Series (физически хуманоиден робот): роботът в класната стая, който служи като физически интерфейс към Optio и други модули с изкуствен интелект.

Учениците първоначално ще използват системата в курсове по изкуствен интелект и роботика, разработени от Woz ED (американска образователна програма и доставчик на учебни курсове по STEM за училища. Свързана е със Стив Возняк, съосновател на Apple. Програмите включват практически занятия по роботика, изкуствен интелект, програмиране, дронове, киберсигурност, анализ на данни и 3D моделиране. Идеята е учениците не само да учат теория, а да създават, програмират и тестват технологии. Стратегическата посока обаче е по-широка: взаимодействието с хуманоидни роботи да стане част от ежедневния училищен опит, а не само лабораторна демонстрация.Woz ED K12 | STEM Career Pathways and Science K-12 Curriculum

От гледна точка на бизнес модела това е решение тип AI-as-a-Teaching-Assistant (изкуствен интелект като услуга за подпомагане на преподаването). То съчетава софтуерната платформа Optio и физическия робот M-Series в един пакет за училища.

Етични дилеми: когато „учителят“ изглежда като човек

Реалистичният вид на M-Series премества дебата за изкуствения интелект в образованието отвъд обичайните теми за автоматизация и данни.

• Учениците могат да приписват на робота човешки качества като емпатия, намерения и дори морална отговорност. Това се нарича антропоморфизация (приписване на човешки характеристики на машина или предмет). При по-малки или по-уязвими ученици има риск от подвеждане. Ако интерфейсът изглежда и звучи като човек, дали учениците ясно осъзнават, че взаимодействат с алгоритъм?
• Хуманоид, който говори, обяснява и „преподава“, може да бъде възприеман като самостоятелен източник на авторитет. Кой тогава носи професионалната и етичната отговорност за учебното съдържание, оценяването и отношенията в класа?
• AI асистенти като Optio използва данни за учениците, за да персонализират съдържанието и обратната връзка. При физически хуманоиден интерфейс тази комуникация се случва чрез „почти човек“: по-интимен канал, който може да насърчи учениците да споделят лична информация и да развият емоционална привързаност.
• В гимназиалния контекст основната група са представители на поколение Z, а в по-ниските класове навлиза поколение Alpha. За тези ученици дигиталните технологии са обичайна част от ежедневието, но това не означава, че границата между човешко и машинно присъствие е без значение.
• Social-emotional learning (социално-емоционално учене) остава ключова част от образованието. Ако част от учебния процес се случва чрез хуманоиден робот, възниква въпросът как това влияе върху емпатията към реални хора, уменията за работа в екип и способността на учениците да разпознават границите между човек и машина.

Как възприемат учениците роботите в училище?

Първите практики и наблюдения от международни и български примери подсказват няколко тенденции:

Ентусиазъм и любопитство. Появата на хуманоиден робот е събитие, което повишава интереса към STEM предметите и към технологиите като цяло.

Различна емоционална дистанция. Към роботи с ясно роботизиран вид учениците обикновено подхождат като към технология или „умно устройство“. При хуманоиди, които приличат на хора, реакциите са по-силни: част от учениците ги възприемат почти като хора, а други изпитват дискомфорт.

Uncanny valley (ефект на зловещата долина). Това е психологически феномен, който описва неприятното усещане, което хората изпитват, когато робот или дигитален аватар изглежда почти като човек, но не е достатъчно реалистичен. Концепцията е предложена през 1970 г. от японския инженер Масахиро Мори. Според теорията, колкото повече един робот прилича на човек, толкова по-положително го възприемаме. До момента, в който малки несъвършенства в лицето, движенията или гласа започват да предизвикват чувство на дискомфорт, недоверие или дори страх. Причината е, че мозъкът ни разпознава фините разлики между живия човек и неговата имитация, което създава усещане че „нещо не е наред“.

Не ме учудва, нито изненадва този пилотен проект. Смятам, че точно в тази посока се движи съвременното образование в условията на изкуствен интелект в джоба. Няма учители. Няма кой да научи сегашните ученици не само на приложенията на ИИ, но и какво е изобщо ИИ. Няма учители по математика, природни науки, специализирани предмети. И това не е само в България. Навсякъде е. Като няма се търсят заместители. Пазарен принцип.

Този пилотен проект е обявен преди дни. Все още няма почти никаква информация в интернет.
За написването на този материал е използван Perplexity AI за проучване на темата за поботите в училище, както и за проучване на пилотния проект, училищният район и друга релевантна информация.

Какво е Generative Engine Optimization и защо вече не създаваме съдържание за Google, а за ChatGPT? Собствено проучване, за да съм в крак с най-новото и модерното.

В края на миналия век, а именно пролетта на 1999 г. започнах първата си сериозна работа. Бях студентка втори курс политология в СУ и предложението, което получих – 4 часов работен ден, когато ми е удобно, плюс достъп до компютър с интернет. А работата, Bulgaria Online (online.bg) и по-конкретно: да пълня съдържание което да се индексира и да се търси в него. Най-просто казано: копи-пействах информация в една оракълска база, предимно новини. По това време глобален лидер беше Yahoo, но и по-малко разпознаваемите AltaVIsta и Lycos.

Някъде по това време се появи и Google. Вероятно малко хора знаят, че създателите на Google предлагат технологията си на Yahoo за 1 милион долара и пичовете от Yahoo им се изсмиват и ги изпъждат. После всички знаем какво се случи.

Пак по това време за пръв път се използва и технологията за оптимизиране на резултатите на търсачките, по късно позната като Search Engine Optimization (SEO). Интересна е историята около навлизането на тази практика:

През 1997 година, рок групата Jefferson Starship забелязва, че официалният им уебсайт не се показва в резултатите на търсачките, когато фенове търсят името на групата. Свързват се с уеб експерт – според някои източници това е Боб Хейман (https://bobheyman.com/), който по-късно става един от пионерите в SEO индустрията. Причината за проблема се оказала тривиална по днешните стандарти: името „Jefferson Starship“ не се споменавало достатъчно често в текстовете на сайта, а по това време търсачките разчитали основно на съвпадения на ключови думи в съдържанието.

И така повече от 20 години SEO доминира онлайн маркетинга. А Google е category killer в търсенето.

Аз изобщо не се вълнувам от темата за маркетинга. Вълнувам се от тенденциите. От миналата година следя какво се случва при търсенето – а именно, че GPT чатботовете се използват от все повече хора вместо търсачките. Според изследване за 2024 г. за какво пълнолетните потребители използват GPTтата:

• 68% – да научат повече по дадена тема
• 62% – да открият конкретен факт
• 32% – да открият конкретен сайт

Бързо, лесно и удобно чатботът ти изсипва информация, а напоследък някои въведоха и допълнителна функция, която подпомага клетия потребител съвсем да не влага мисъл, като ти предлага допълнително каква информация може да ти даде чрез примерни въпроси.

Та при чатботовете абсолютен лидер е ChatGPT. Трафика на Google падна драстично. Макар че се носят слухове, че ChatGTP всъщност “гугълва” вместо нас. От OpenAI не коментират.

Преди няколко дни в полезрението ми попадна термина GEO (Generative Engine Optimization) и реших да проверя това ли ще е SEO килъра.

GEO vs SEO: каква е разликата?

• SEO цели даден уебсайт да се изкачи на върха в търсачките.
• GEO цели създаденото съдържани в уебсайта да бъде избрано от ИИ-системата и генерирано като отговор през чатбота.

Характеристика	SEO	GEO
Фокус	По-високо класиране в търсачки	Избор като отговор от ИИ
Формат	Текст и линкове	Мултимодално съдържание: текст, картина, звук
Критерий за успех	Ключови думи и оптимизация	Контекст, яснота и разговорен тон

Освен това ИИ системите се обучават върху огромен обем данни, които не изискват регистрация като напр. Wikipedia, Reddit, Youtube. Така че присъствието в тези мрежи ще има все по-голямо значение. Големите социални мрежи като Facebook, Instagram, TikTok, LinkedIn и Х категорично забраняват да се използва информация на потребителите им за обучение на ИИ модели. Но пък от компаниите – собственици не коментират дали използват тези данни за обучение на собствените си ИИ модели. Вероятно да.

От всичко, което прочетох се опитах да обобщя как се прави „правилен” GEO:

• Вместо кратки, трябва да се използват дълги текстове, които често са под формата на въпрос (напр. вместо „слънцезащитен крем” „кой е най-ефективния крем за лице за слънцезащита?” – и отговорът съдържа информация за конкретен крем)
• Текстът трябва да е написан така, както потребителите питат – разговорно.
• Хубаво е да има колкото се може повече снимков и видеоматериал (като кратки рийлове), които разбера се са коректно alt-нати.
• Да има колкото се може повече текст, който редовно да се обновява.

В крайна сметка целта е чатбота да „изплюе“ пасаж от вашето съдържание. Големият въпрос, на който не намерих отговор е: когато все по-голяма част от маркетинговите послания се генерират от ИИ, в един момент ИИ ще ни връща това, което сам е създал. Доста опасно ми се струва.

И още нещо – заражда се нова професия: ИИ бранд анализатор (или как ИИ системите “виждат” конкретен бранд).

За написването на този материал са използвани данни от Statista и материали от Forbes, New York Times (които ми дойдоха от абонамента ми за бюлетините им) и 15 източника, които ми даде Perplexity (www.perplexity.ai) на въпрос: What is GEO (Generative Engine Optimization)? (т.е. и аз съм от тези 68%, които използват чатбот за да научат повече по дадена тема).

Лично аз ако ще използвам GPT чатбот като търсачка, предпочитам Perplexity. Най-добре ми структурира информацията и източниците, които са използвани за да се генерира отговора. Обикновено ако е нещо важно го проверявам и с ChatGPT.

Мисля, че текстът ми се получи като да го изплюе ИИ на някой друг търсещ по темата. Вие как мислите?

Това е първата ни публикация с колегите от Стопански факултет по горещата тема: учащи-изкуствен интелект. Проучването е реализирано през април, 2025 г.

Първите данни бяха представени на международната конференция “Empowering Education for a Sustainable Tomorrow: Innovations, Inclusion and Impact”, организирана от няколко европейски университета и ко-финансирана от ЕС.

Статията е публикувана в списание Innovations 2025 – съдържащо докладите на XI International scientific congress “Innovations 2025”, проведен 23-26 юни, 2025 г.

• В обхвата на изследването попадат студенти само от бакалавърските програми;
• Всички студенти използват инструменти на генертивен изкуствен интелект, около половината – ежедневно.
• Повечето студенти използват инструментите за образователни нужди: за обясняване на сложни концепции, за помощ при проучвания и за обсъждане на идеи (трите най-популярни);
• Почти 100% от респондентите определят инструментите като ефективни;
• Най-често притесненията са свързани с акуратността на информацията, една трета посочват етичните аспекти на използването им.
• И при нашето изследване се откроява световна тенденция генИИ да заменя традиционните търсачки;
• Повече от половината смятат, че кариерата им ще бъде повлияна положително от новите технологии;
• ChatGPT е абсолютен доминант, следван от Copilot. И BgGPT заема подобаващо място (студентите имаха възможност да посочат повече от един инструмент)
• И макар, че почти ежедневно използват инструменти на генеративен ИИ за образователни цели, едва една трета от студентите са преминали някакво формално обучение. Останалите са самоуки.

Всички детайли са в статията. През следващата академична година се надявам да ни стигнат силите да разширим обхвата на изследването, както и да обследваме друга много важна тема: как ИИ влияе на ….. (очаквайте подробности).

Това е мое собствено проучване на Сингапурската образователна система – държавни училища, като се отнася за 5-6 клас (11-12 годишни деца). Прилагам скрийншоти от Student playbook  от едно такова училище. Student Playbook има всеки ученик и в него се съдържа важна информация за учебната година:

• Учебната програма и допълнителните занимания
• Ваканциите
• Как се оценява поведението
• Какви са домашните (има по една страница за всяка седмица, където си записват какво са им дали за домашно и дали са го изпълнили – слагат си чекбокс)
• Там се съдържат и правилата за ученика (много ми напомни за едновремешните правила на чавдарчето 😊)

Но, да започвам!

Upper Primary е етапът, който обхваща класовете от 3ти до 6ти. Изучават се 4 основни предмета:

Английски език (който е работният език за Сингапур),

Майчин език (MT – Mother Tongue). В случая Мандарин или Simplified Chinese, тъй като близо ¾ от учениците са с китайски произход. Национални езици са още Малайски и Тамилски, които се преподават в общностите с преобладаващо население от Малайзия и Индия.

Математика

Наука (Science) – от съдържанието, което прегледах се залага основно на биологията и физиката. Химията се вкарва в следващия образователен етап, ми обясниха.

По тези 4 предмета се държат Национални изпити за преминаване в следващ образователен етап.

Учебните часове започват в 7.30. Децата в паралелка са 34 (оптимално било 30-35). Имат седмично 5 дежурни ученика, които трябва да дойдат в 7.00 за да подредят и почистят класната стая. Часовете са по 30 минути, в блокове с едно „голямо междучасие“, отново от 30 минути. Часовете са структурирани по блокове и въпреки, че не са отбелязани – има 2-3 минутки предаване от блок в блок. Езиците ги учат в един кабинет, математика и наука – в друг.

Ето малко повече информация за учебните предмети и какво се изучава:

Eng и ЕL буквално означава English Language. Но е различно. Eng обхваща всички аспекти на обучението (като БЕЛ при нас), докато EL акцентира върху уменията за комуникация – писмена и вербална.

Social Studies (SS) (или Човек и общество) – изучават историята и географията на Сингапур, но имат много заложени съвременни теми, пречупени от гл.т. на тяхното ежедневие: как работи държавата им, институциите, правата и задълженията им, теми за неравенствата, бедността, за опазване на природата и т.н.

PE: Physical Education – това обаче не е Физическото, което е при нас. В класната стая или навън изучават специфични китайски техники за физическо и психическо усъвърженстване като напр. Тай Чи (Tai Chi) – бойно изкуство, което основно фокусира върху правилното дишане и Чи Гун (Qi Gong), което е форма на медитация, също така настолни игри и оказване на първа помощ.

Спорт имат. Това е WSP/CCA. Или: Whole School Programme / Co-Curricular Activities. Това са извънкласни дейности, и се реализират в петъците. Всяко дете трябва да избере поне 2 дейности, едната е спортна и другата е от сферата на изкуството. Времето се разпределя 80% към 20%. Прилагам скрийншот на тези дейности в това конкретно училище. Ще ви направи впечатление, че има два вида дейности: Recreational и Talent Development Programme. Първата е за всички ученици, а втората е само за талантливите – които се подбират и с тях се занимават отделно и ги подготвят да представляват училището си на различни национални и международни състезания.

CCE: Character and Citizenship Education (Възпитание и гражданско образование) – тук много залагат на развитие на ценностната система. Имат си правила, които трябва да спазват и по тях да живеят. Добавям снимки на част от тези правила, за да добиете представа. В тези часове по-скоро децата споделят как са приложили тези правила в ежедневието – напр. помогнали са на възрастен да пресече, или пък са събрали боклук от земята….учителят им дава насоки как да изпълняват тези правила.

Прелюбопитен предмет, от гледна точка и на настоящите дискусии в обществото ни: CATE/V ED Catechism/Values Education (Катехизис/Обучение по ценности). Катехизис се отнася за религиозното обучение, за основните световни религии. Изучават историята, основните религиозни ритуали и т.н., а ценностното обучение се преплита спрямо ценностите на основната им религия. Доколкото ми обясниха, обучението е предимно интерактивно (през електронните монитори гледат подбрани клипове) и дискусии.

Учебници имат по основните предмети – езици, наука и математика. По останалите предмети нямат, а им се предоставят допълнителни материали, или трябва да прочетат книга, да направят проучване и след това да дискутират. Учебниците се купуват от родителите и всеки ден се мъкнат в раницата.

Популярните спортове са: бадминтон, netball (нещо като баскетбол) и ….художествената гимнастика. Бианка Панова има школа и нейни възпитанички са шампионки на Сингапур и азиатски разни състезания. Но – за да станат световни шампиони, трябва да минат през българската школа. Така си го знаят.

За учениците, които изостават по определен предмет, училището осигурява 4 допълнителни часа в ….събота. И ученикът е длъжен да ги посещава, ако учителят е преценил, че изостава по учебния предмет.

За да преминат в следващата образователна фаза, държат национални изпити по четирите предмета, от които се формира обща оценка: PSLE (Primary School Leaving Examination).

Има три типа средни училища (7-10 клас)

Express Stream – това са учениците с резултати над 80% на изпита – 60-65% от учениците. Това са най-добрите. Те се подготвят за някакъв изпит, който им позволява на продължат към висше образование.

Normal (Academic) Stream – за ученици с по-слаби резултати, които могат се подготвят за колеж, но могат да продължат и в университет, ако покажат добри резултати.

Normal (Technical) Stream – отново с по-ниски резултати и се подготвят за Institute of Technical Education (ITE). Да не се бърка с нашето професионално образование. Основен предмет им е Computer Applications.

Ако се покажат отлични резултати, ученикът може да се прехвърли в Express училище.

Важно е да отбележа, че в Сингапур образователната им система не подготвя бачкатори. Такива са си внесли предостатъчно от съседните държави. Това е много съществена разлика с нашата.

Имат оценки и по поведение,  които се поставят на ниво училище. Целта не е да се накаже детето, а да се даде обратна връзка към семейството. Логично с по-ниски оценки на поведение са децата с по-ниски образователни резултати. Слагам снимки за илюстрация – нали и тази тема наскоро се поде.

От прегледа ми на учебници, които впоследствие и обсъдих с ученици и родители – имат много домашни, като не малка част се отнасят да правят някакъв рисърч от прякото ежедневие. Напр. да вземат брошурата на най-близкия супермаркет и да разпределят какви продукти ще закупят за 200 долара, които да им стигнат да се хранят пълноценно цялата седмица. И да обяснят защо тези продукти, какво ще ги правят и защо са здравословни. Това им отнема доста време (говорим за 11-12 годишни деца) и без помощ от родител, това е трудно изпълнимо.

Оплакват се, че имат много домашни, много учат и че системата им е насочена към „меморизиране на информация“ (да ви звучи познато?)

Имат четири срока. И четири ваканции: 1 седмица през март и септември и по 1 месец юни и декември. Там сезони няма: целогодишно е 28-32 градуса и почти всеки ден вали.

Важно е да допълня, че Сингапур е парламентарна република с демократична система на управление, но с уникални характеристики, които го отличават от класическите западни демокрации. Държавата комбинира елементи на представителна демокрация с авторитарни тенденции, което често я класифицира като „гъвкава авторитарна държава“ или „контролирана демокрация“. Фокусът е върху икономическата стабилност и социалната хармония. Корупция почти няма. Учители и ученици трябва да спазват стриктни правила за публични изказвания, включително в социалните мрежи (и на това ги учат в училище). Участието на учители в каквито и да е форми на политически дейности е забранено. Униформите са задължителни.

Ами, това е накратко. Ако случайно вятърът ни отвее за постоянно в Сингапур – децата ще трябва да ходят в частни международни училища. Което е космически скъпо 😊И в Дубай е същото (също толкова скъпо имам предвид).

Снимка от петък – градския плаж, препълнен с ученици, които спортуваха.

Целта на този блог-пост е да предостави полезна информация на бъдещи пътешественици до Сингапур. Както и да споделя някои любопитни наблюдения.

Период на пътуването: 1 -17 февруари, 2025.

Как се стига до Сингапур: със самолет, разбира се. Купих билет на 29 май 2024. С Луфтханза, през Мюнхен. Цена: 1266 лева. Дебнехме за промоции и тази се оказа най-добра. Сигурно има изгодни полети и на Турските и Катарските авиолинии, но към онзи момент тази цена ми се стори прилична за толкова далечна дестинация. Полетът Мюнхен – Сингапур е 13 часа. Не си заслужава бъхтенето ако не се отиде за поне две седмици.

Къде се настанихме: при приятел. Това ни спести много сериозен разход за настаняване. Иначе справка в Booking и AirBNB показа, че има цени в най-различен диапазон. Няма особено значение в коя част на града-държава си отседнал. Транспортната мрежа е много силно развита.

Предварителна подготовка

На черния петък купихме с 20% намаление пасове за 5 забележителности от приложението https://gocity.com/en/singapore. На този етап не сме избирали какво да посетим, приложението дава възможност да активираш пасовете на по-късен етап и да ги използваш в рамките на месец след активация. Цена: 240 лева.

Застрахова, задължителна: 33 лева с покритие за 30 000 долара.

еСим карта от приложението AirAlo: 38 лева, 5 ГБ за 30 дни, пакет Азия за 18 държави. Допълнително закупих още 2 ГБ за 18 лева. Активирах картата в момента, в който кацнахме, за да можем да се придвижваме безпроблемно. Сигурно продават и стандартни сим карти, но нямам представа какви са цените, нито от къде се купуват.

Свалих приложението GRAB – Юбера на тази част от Азия. Изключително удобно. Използвах го за придвижване от и до летището, както и като окъснеем и спре градския транспорт. И за придвижване в Малайзия на о-в Лангкави. Общ разход GRAB: 210 лева.

Попълних имиграционната карта (през приложението MyICA) три дни преди пътуването. Задължителна е за всички, влизащи в Сингапур. Подобна декларация е задължителна и за Малайзия. Тествах VISA-та и на 1 февруари потеглихме.

Валута: Сингапурски долар. Курс 1.40 лева за долар. Взех и американски долари.

От България тръгнах на 45, в Сингапур пристигнах на 46 😊

Как се пътува в Сингапур: има много добре развит автобусен транспорт, както и метро. Няма фиксирана цена на пътуване, а е в зависимост от изминатото разстояние. При влизане се чекираш с кредитна карта и при излизане също. Ако пропуснеш – системата ти начислява, че си пътувал до най-далечната спирка. Това, честно казано, ми беше доста напрягащо. За метрото е ОК, защото не можеш да излезеш без да си се чекирал, но с автобусите си е напрягащо. Обща стойност на пътуванията с метро и автобуси: 42 евро. В повечето случаи като използвахме метрото излизахме в някой МОЛ. И там се омотавахме и губехме доста време.

Разплащане: кредитните карти вървят навсякъде. Обмених само веднъж 50 долара, за да си купя храна в Чайна таун. Но защото исках точно от това място да ям. Вървят всякакви валути, но! Добър курс се дава само за големи и нови банкноти. 50 или 100 долара от най-новите (едни жълтеещи). При по-старите емисии курсът пада, а за дребни банкноти си е направо 1 към 1 и не е никак изгодно.

Какво да се види в Сингапур: през приложението Go City излизат над 40 предложения. За някои е необходима предварителна резервация. Ние посетихме:

• Science&Art Museum: аз по-скоро бих го прекръстила на Technology&Art. Впечатляващо семпло и супер интерактивно. За пръв път видях следното: по стените “плуват” рибки. И това не са интерактивни екрани, а стени. Като “пипнеш” рибка и тя се забързва. Как се случва: в една от залите си вземащ скица на рибка, оцветява я с пастели както си искаш, даваш листа да го сканират и хоп – рибката ти пада в аквариума – стена. Близо час разучавахме и експериментирахме с тази иновация.
• Gardens by the Bay: това е задължително, като паса включва вход за Cloud Forеst и Flower Dome. Първото е пресъздадена тропическа гора, а второто огромна цветна градина, разделена по континенти. Най-пищна беше Европейската градина. До Gardens by the Bay парка е и прословутият хотел с лодка-покрива. От там се вижда и ситито.
• River Wonders: част от комплекса, където се намира Зоологическата градина. Пресъздава хабитата по 4 реки: Нил, Ян дзъ, Ганг и Амазонка. Риби, растителност, животни. Мен това най-много ме впечатли.
• Night Safari: част от същия комплекс. Симулира хабитата на животните, които са активни през нощта. За тази атракция се прави резервация два дни по-рано. Много куца история. През приложението GO City избираш бутон Резервирай и ти отваря генериран е-мейл, в който трябва да си нанесеш данните. Изпращаш е-мейла и отговор няма. Предният ден като ходихме на River Wonders минахме през офиса на комплекса да питаме какво става. Там един отзивчив служител писа по WatsUp на някой от Go City да отговори на е-мейла ни.
• Singapore Cable Car – това е лифта към о-в Сентоса.
• Hop-on Hop-off Bus: това го направихме последния ден (а не както е прието да е първия) даде ни вече финалната визия за града-държава.

Храна: най-популярни са food courts. Това са отворени пространства, където на различни павилиончета продават азиатска храна, приготвена на място. Цените са ОК, 20-25 лева е едно ядене, което е достатъчно. Ако можеш да го изядеш. Храната е люта. Много люта. Дори и да поискаш No Spice, пак е люта, защото е приготвена в люти подправки. Спазва се строга хигиена, макар на пръв поглед тези места да изглеждат по-мърляви. Има ги навсякъде. Няма нужда специално да се търсят.

Ресторанти: макар и непланирано вечерите ни бяха отдадени на кулинарния туризъм. Ядохме ястия от всички азиатски кухни: сингапурска, малайзийска, индонезийска, тайландска, китайска и виетнамска. Цените са високи. Като в България (в смисъл, че е доста скъпичко на ресторант вече). Традиционното сингапурско ястие е Chilli Crab. Варен рак, полят обилно с чили сос. Яде се с ръце и клещи. Омазваш се до ушите. Преядох от всякакви карантии, предимно пилешки крака.

McDonalds, Subway – навсякъде ги има по моловете за такива като мен, дето пикантната храна им идва в повече. Цените са 1 към 1 с България.

Плаж: на градския плаж на о-в Сентоса. Има автобусна връзка, стига се и с лифт и с един бърз влак. Хора почти няма. И са основно бели. Азиатците не ходят на плаж. Или ако ходят – седят под дебела сянка. За това и почти няма слънцезащита: продава се Нивеа и някакво местно, в малки разфасовки от 150-200 мл., три пъти по-скъпо от у нас. В Малайзия е същото. Слънцето е много силно и за нула време се изгаря, ако не си намазан. Носете си поне две големи опаковки от Бълтария.
Плажната ивица е 3 километра, има три плажа и безплатно влакче, с което можеш да се придвижваш из комплекса. Идентифицирах общо 6 съблекални. Това ме впечатли: можеш да отидеш на плаж по официална рокля и токчета. Влизаш в съблекалнята, в клетка за душ и преобличане. Слагаш банския и джапанките, плажуваш, после пак в съблекалнята, в кабинката се изкъпваш и обличаш официалните дрехи. Кабинките са достатъчно големи да се чувстваш комфортно и да не си омокриш багажа докато си вземаш душ. И да можеш спокойно да се изсушиш и облечеш. До сега не бях виждала подобни чисти и просторни съоръжение на плаж. Че и безплатни.
Не бях виждала прилив и отлив. На Сентоса го наблюдавах.

Шопинг: МОЛ до МОЛ. Няма нещо, което да кажеш че е уау и да не можеш да го намериш и в Европа. Има стока за всеки джоб. Тяхната Витошка се казва Orchard Road.

Пушене: специално пиша тази секция за всеки пътешественик – пушач. Като подготвяхме пътуването прочетохме, че не могат да се внасят цигари, освен една разопакована кутия (от която липсва поне 1 цигара), че ако вкарваш повече трябва да ги декларираш и да платиш мито, ако не ги декларираш и ги намерят ще те глобят, че даже и опандизят, че не се пуши никъде…..Ала-бала. Аз пътувах с 5 кутии цигари. Никой не ме провери. Вярно – не ie пуши на публични места (то къде ли не е така), но по кьошетата са поставени специални пепелници и там се пуши. Или където видиш фасове. Ние си носехме мобилен пепелник да не мърсим. По търговската им улица – Орчард, не се пуши.

Скъпо ли е в Сингапур? зависи. Със сигурност много скъпи са цигарите. Marlboro Gold е 18 долара. В Германия e 8.60 euro. И пиенето е скъпо. Една бира – кенче е 7-8 долара в магазина. А концентрата надхвърля 60 долара (джин Бомбай – син, 700 мл). Но – така се прави. Като искаш да ограничиш вредните навици на населението вдигаш цените до небесата. Скъпи са и атракционите.

Движението е обратно на нашето, контактите са като във Великобритания.

РАЗЛИЧНО

Тъй като бяхме при приятел и сравнително дълго време, успяхме да се потопим в градската атмосфера. Ето някои любопитни и различни неща.

• В Сингапур има прислужници. Всяко по-заможно семейство си има прислужница. Включително и домакинството, където бяхме. Жената  (от Индонезия) живее в жилището и си има стая със собствена баня и тоалетна. Готви, чисти, пере, глади….6 дни в седмицата. Неделя е почивен ден за прислугата и дори си имат място в града, където се събират на раздумка. Няма нищо странно семейство с деца да излезе с прислужницата си, която забавлява децата, докато родителите похапват. Прислугата е регулирана от правителството професия, със заплата, осигуровки и т.н. Лично на мен ми беше леко дискомфортно.
• Населението на Сингапур е 5 милиона. Някак не се усещат. Улиците са големи, с по 3-4 платна. На втория ден разбрахме какво не е наред: няма уличен шум. Колите са или хибрид, или електрички. На Shell бензиностанция до нас имаше 3 колонки за бензин и 6 зарядни.
• Домашните любимци са много популярни. Има нещо като „забавачници“ за котки или кучета. Тръгваш сутрин на работа и за да не седи котето само вкъщи и да се фрустрира го завеждаш в забавачницата с другите котета. А кученцата дори ги извеждат на разходка по плажа. Има и “бебешки колички”, но за домашни любимци. Буташ си количката, а в нея спинкат 2-3 пуделчета.
• Във всеки квартал има сформиран граждански патрул, който работи с полицията. Позицията е платена. Могат да арестуват.
• Дъвки не се продават и са забранени. Защото гражданите си ги плюели къде ли не и правели много боклук, а дъвките не се разграждат лесно. И решението е – ЗАБРАНА! Толкова е просто!
• Навсякъде в градския транспорт има подобни на рекламни банери, които предупреждават, че насилието над шофьорите се наказва с глоба или дори затвор.
• Има много сериозна правителствена политика по жилищата. Специална правителствена агенция отговаря за строежа на ведомствените жилища, а всяко младо сингапурско семейство има право на собствено жилище, на много изгодна цена с дългосрочен преференциален заем. Всеки сингапурски гражданин, който е навършил 35 години и не е създал все още семейство, също има право на такова жилище. Над 90% от населението имат собствени жилища.
• Privacy никакво – камери дебнат от всякъде. Никъде не видяхме полиция. Отговориха ни: радвайте се. Като ги видите, значи идват за вас.

Ами – това е, за което се сещам, че си заслужава да се знае за Сингапур. Част от света, която трябва да се види. И всеки да си изживее емоциите. Ако възникнат въпроси – на линия съм.

Кученца в количка

Забавачница за кученца

Квартален граждански патрул

Не бий шофьора на автопуса

Съблекалнята на градския плаж

Големият брат гледа!