Добре дошли при Тедчето

На парламентарните избори на 2ри април, 2023 бях член на секция 262000030 в Ихтиман. И това е моето интерпретиране на събитията.

Но преди това, малко предистория.

Последните години, заедно с Бо и Деската натрупахме доста опит като наблюдатели и членове по избирателните секции на Отечеството. Това ни даде основание да си сформираме самостоятелна бойна единица – тричленка и да се орентираме към рисковите секции: където има съмнения за купен вот и манипулиране на изборните резултати. След Сърница и Чорлу (където спряхме 40% вот), си набелязахме – Ихтиман, секциите в ромската махала – 11, 12 и 30. И трите секции трябваше да се помещават в ОУ „Св. Кирил и Методий“.

На 30 април разбрахме, че секция 11 е преместена в Селското (Професионална гимназия Васил Левски, на 200 метра от Основното училище). Деската оставаше сама.

На 31 април успяхме да установим връзка с община Ихтиман, за да разберем в колко часа и къде ще се предават изборните материали за секциите ни. Община Ихтиман издала „устни инструкции“ – по трима от секция били достатъчни. Но щом имаме свободно време – можем да присъстваме. Ами имаме разбира се, колкото искаш свободно време имаме!

Защо е важно да сме на предаването на материалите и подготвянето на секциите? В малки населени места всички се познават. Няма значение кой от коя партия е представител, даже и не казват, като ги питаш. Мънкат като партизани: ами не помня, не знам…или направо се усукват, все едно не са чули въпроса. Та, на това предаване може да се случи следното: да се откъсне бюлетина от средата на кочана и целия ден да мине в „индианска нишка“ – дават предварително попълнената, изнасят празната и така се завърта колелото на контролирания вот. Сценарий #1.

16.30 бяхме пред Община Ихтиман, взехме си материалите и потеглихме към секциите. Първият шок за мен беше като влезнах в секция 30 – класна стая на първолаци, 5 на 5 метра. В нея сковани два „паравана“. Наистина сковани – за пода, на класната стая! С шперплат на срещуположните страни и плътен бял брезент от третата. Четвъртата страна – вход. Перфектно за сценарий #2. Гласуваш и снимаш, за да докажеш.

Разбира се, веднага беше подаден сигнал (https://rik26.cik.bg/ns202304/decisions/185/2023-04-02). Средата на следващия ден (изборен) дойде и отговора на РИК-26: НЕ УСТАНОВЯВА извършването на нарушение на чл.218 от Изборния кодекс. Ама нас тия работи не ни плашат.

„Дано само на хартия да гласуват. Ама то все ще се появи някой учЕн, дето се прави на интересен и иска на машина.“, председателя на моя СИК

„Аз ще гласувам с машина, щото съм учЕна“

„Ами тогава ти ще броиш и ще пишеш протоколи“

Аз и от такива работи не се плаша. То ясно. Все така се получава последните години.

Към края на деня отношенията между мен (от София) и местните бяха в точката на смръзяване. Връчиха ми ключа от секцията. Ако взема да се успя и не отворят навреме – познай кой ще отнесе жалба. Аз на тая въдица не се ловя и в 6.40 бях първа пред секцията. 7.00 отворихме.

Естествено, застанах на бюлетините. Да бия печатите и да късам триъгълничетата. 428 пъти попитах „с машина, или с бюлетина“, откъснах 428 бюлетини, проследих всеки номер, бих 857 печата и откъснах 427 ъгълчета. Една бюлетина изпуснах във втората фаза, защото избирателката я попълни и светкавично я „фърли у кутията“.

По някое време, може би към 10.00 се появи Миролюба Бенатова и още едно момче (Александър Нуцов) – ей хора, това беше светлината в този мрачен ден! Получих още едни очи. Двамата заеха места и нито за момент секцията ми не оставаше без поне един от тях.

Денят протичаше нормално. Нямаше скупчване, влезаха по един, максимум двама, нямаше нито едно искане за гласуване с придружител (сценарий #3 на контролирания вот). Даже и машината ни не се счупи, както се случи на много други места в Ихтиман. След първия час установих, че избирателите в голямата си част не знаят думата „бюлетина“ и се разбрахме с един колега от комисията да ги пита на вратата как искат да гласуват и да ми предава. Но се оказа, че ако някой каже машина, го настройват за хартия и ги спрях. Продължих да си повтарям: „С машина, или с бюлетина“? „На хартия, щот съм неграмотен“.

По някое време, към обяд, Миролюба Бенатова, която имаше видимост към едната „тъмна стойчка“, ми подаде сигнал, че вота се снима. Изборният закон ми дава право да свикам комисията. С основание за съмнения за заснемане на вот единодушно взехме решение да свалим част от брезента, така че избирателя да се вижда до раменете. Не че това ще спре снимането, но поне ще има известно неудобство. Около 14.00 избирателната активност секна. Всички се подготвяха да има пик след 17.00, но това така и не се случи. Скука.

В 20.00 затворихме. Освен комисията (9 човека) и наблюдателите Миролюба и Александър, в секцията имаше още поне 5-6 човека, представители на партии и застъпници. Няма лошо. Законът им дава това право. Но за да се съберем всички и да има условия за отчитане на вота ни трябваше пространство. Мъжете изтръгнаха (буквално) закованите дъски и шперплати на „тъмните стаички“.

Организирахме се, включихме телефона Моторола на стойката (най-после A1 успяха да си пробутат залежалата с години стока за прилични пари. Нали знаете кой плаща?!). Пълният запис е тук, но той на този етап е непотребен: https://evideo.bg/rik26.html#262000030, защото най-важните моменти ги няма. Един вади, аз потвърждавам и трупаме. А ето и най-важните моменти:

• Бюлетина за ДПС, но отзад при единия печат написан и номер 13. Обявяваме за невалидна. Намесва се един от присъстващите и започва да крещи, че трябва да уважим на хората вота, че сме измамници, крещи да не я обявявяваме за невалидна.
• Бюлетина за ДПС, квадратчето плътно оцветено с химикал, пак обявяваме за невалидна. Започват заплахи. Конкретно към Председателката на комисията, която е учител в това училище: Ще ви закрия училището, без работа ще останеш, при министъра на образованието ще отида да го закриват. Същият този човек е председател на Настоятелството. Повиках полицая и го предупредих, че при още едно такова намесване в работата на Комисията ще го изгоня.
• Междувременно се обадиха от РИК, че са получили сигнал, че в секцията има човек, който казва коя бюлетина да е валидна и коя – не. Това, разбира се, не беше вярно, но поуспокои страстите на мъжа.
• Бюлетина на ДПС, номерът ограден с кръгче. Местните се притесниха – „ами то това е по-окръглена чавка“. Предложих комисията да гласува. Приеха бюлетината за валидна с мнозинство. Аз и представителката на Възраждане бяхме против. Миролюба коментира: Вие променяте изборния закон. Ами права е!
• Страстите утихнаха. Приключихме с 23 невалидни бюлетини. Трябваше да са тройно повече, ако се спазваха правилата – най-често избирателя беше излезнал от кутийката. Разберете ме, не съм аз тази, която ще се изправи срещу 5 мъжаги в залата и още двайсетина в двора, в ромската махала на който и да е град. С машина този проблем го няма. Правете си изводите сами.
• Крещащият и заплашващ човек излезна да пуши. В коридора. На училището.

Броенето и описа минаха безпроблемно. Сбъркахме протокола. При преференциите. Описахме преференциите от хартия, и от бюлетина. А трябвало отделно.Това го знаех, но бях вече много изморена. Драскахме 16 пъти. Никой не е ощетен. Приключихме в 23.30.

Ето и моите изводи.

• Хартиената коалиция създаде хаос. Ако се запази този Изборен закон, следващия път няма да има кандидати за комисии. (Аз ще съм пак на линия, разбира се, защото пак ще има купен вот. Но не в Ихтиман. Може би нейде в района на Славена)
• В моята секция нямаше нужда от купени гласове. Не мога да кажа имаше ли купен вот. Може би. Но не в тия мащаби, в които очаквах на база анализа от предишни години. Явно не е бил нужен.
• Изключително важно е в рисковите секции да има наблюдатели! Но не такива, дето се завъртата за 5-10 минути, правят се на интересни, цитирайки член амнайсе, алинея едикояси, точка 5. И такива имаше. А да стоят там през целия ден.
• Всички, които ме познават, ще разбератзащо сърцето ми всеки път се късаше като чуех млад човек да ми казва „неграмотен съм“. Този млад човек не е виновен. Ние, възрастните сме виновни, че го позволяваме.

Аз бях член на комисия 262000030 от квотата на Демократична България. Аз съм член на Да България.

Снимките от Секцията са от профила на Миролюба Бенатова във Фейсбук. https://www.facebook.com/miroluba.benatova

Останалите снимки са стоп кадър от видеозаписа при броенето.

И така, след като разказах поне 10 пъти историята на нашето незабравимо приключенско пътешествие до Дубай, време е и да я напиша и увековеча за последователите ми. С което се надявам да помогна със съвети и на други семейства, които обмислят тази дестинация. Ще споделя и цени, там където ги помня – за ориентир.

Есента на 2021ва при поредното затваряне на училищата с моя мъж си казахме: писна ни! Време е да обърнем тренда и да заминем семейно някъде в чужбина. Децата да се изкефят, ние да видим свят. И така съвсем естествено избрахме Дубай. Естествено – защото има лоу кост полети всеки ден, пък и имаме кой да поразпитаме за организационни детайли. А и е сравнително близо, пък и ще бъде топло в периода, който планирахме. Речено – сторено. Купихме билети 29 януари – 6 февруари, 2022. Кой да ти предположи, че точно по това време ще е пикът на Омикрон-а…..Избрахме  Fly Dubai с два чекирани багажа по 30 кг, отиване и връщане. Или 1445 евро общо за всички.

Пътуващи: Аз – майката, Той – бащата, дете Илина на 11 и половина и дете Стефан на 7 и половина.

И започнахме планирането. Най-много с полезна информация ми помогна моя колежка (Елена), която от години живее в Дубай. Според нея: това е най-правилното място за деца, рай за деца! (потвърдено от всички, с които в последствие говорихме). И предупреди: Да знаеш, че в Дубай парите имат свойството да изчезват, без да се усетиш. (това аз го потвърждавам, също).

Запазихме апартамент на Марината. През букинг. Елена ми предложи няколко опции, като тази се оказа най-евтината: 5000 лева за 8 нощувки и включена закуска. Roda Amwaj Suites Jumeirah Beach Residence, Dubai – Updated 2022 Prices (booking.com). В последствие се оказа, че апартамента е 140 квадрата, с три бани, оборудвана кухня и тераса с уникална гледка. Препоръчвам с две ръце!

Пак Елена ми обърна внимание, че разстоянията са големи, такситата са евтини (каквото и да значи това!!!), но заради ковид-мерките пътниците се возят само на задната седалка. Т.е. за нас четиримата или ще ни трябват две таксита, или да викам по-голяма кола (и да чакам повече съответно), или най-добре да наемем кола. Бензинът бил евтин (1,30 беше за литър). И така през сайта на  Fly Dubai наехме SUV Шевролет Каптива за 51 евро на ден. За целият престой изминахме 500 километра, или 45 лева бензин. За това разстояние ми се струва най-удачния вариант. Пък и бяхме независими и ходехме и си тръгвахме където и когато си искаме.

Две седмици преди 29 януари, 2022: едното дете карантинирано, после другото карантинирано, пик на Омикрон….Към момента на пътуването се искаше негативен ПСР до 72 часа преди полета. За деца до 12 години – не се изисква. 10 дни се лашкахме – да ходим ли, да не ходим ли. И за капак таман излезна негативния ПСР и прочетох, че Йемен бомбардирали Абу Даби с ракети земя-въздух. А не е гот да си някъде, където летят такива опасни неща. Както и да е. Мечка страх – нас не и потеглихме.

Fly Dubai много приятно ни изненада. Мястото между седалките беше достатъчно, имаше монитор на всяка седалка. Пътуването мина неусетно, особено за децата, които през целия път гледаха филми. Полетът е 5 часа и много се чудихме дали да не вземем и храна, но преценихме от летището да купим. Отново правилно решение. Децата нямаше да я ядат тази храна, която видяхме че сервират.

Вече на дубайска територия, още на излизане от терминала веднага купихме сим карти. 8 ГБ интернет и локален номер за срок от 30 дни. За 60 лева. Предвид, че ни предстояха много приключенски посещения, по-добре да имаме връзка помежду си. Че ако минаваш през българския номер ще ти излезе солена сметката. Около час ни регистрираха картите: снимаха паспорти и кредитни карти, попълвахме адресни карти и клетвена декларация, че не лъжем…За GDPR не са чували там.

Докато вземем колата – същата работа – паспорти, карти, адреси…… Все едно я купуваме на лизинг, а не я вземаме за 8 дни. По тази тема е важно да отбележа: по пътищата в Дубай има тол-такси. 2.50 – 3 лв. На стъклото на колата има един датчик, който го засичат камерите и начисляват тол-таксите. Плаща се при връщането на колата. На ден може да се изминават до 150 км., като това е с натрупване: за 8 дни ни се полагаха 1200 км. Ако надвишиш – глоба. Предупредиха ни да спазваме ограниченията, тъй като глобите са солени и няма как да не те хванат камерите и да ти ги начислят на чипа. Също така – за да вземем колата предоставихме кредитна карта, в която има минимум 3000 долара. Дебитна не приемат.

И ПОТЕГЛИХМЕ! Чудо е – едни 8 лентови в посока пътища, изходи, светлини…изгубихме се….И макар, че бяхме само на 30 минути от летището ни отне над час да стигнем. В следващите дни още няколко пъти се загубихме, защото не хванахме правилната отбивка….Или във време: кацнахме в 21.30, в апартамента влезнахме в 01.30. За връщането предвидихме отново 3 часа.

ДЕН ПЪРВИ

Предварително бяхме купили комбиниран билет от букинг за 124 и 125 етаж на Бурж Халифа и посещение на аквариума в Дубай мол. 326 лева за четиримата. Тръгнахме към 11.30 и спряхме на паркинга на МОЛ-а. Безплатен е. През МОЛ-а се минава и за Бурж Халифа. Това е най-големият мол в света. По съвет на друга дружка си носехме връхни дрехи – защото навън е 25 градуса, ама на закрито държат климатиците на 18. И двете ни посещения бяха впечатляващи! А към надвечер, когато приключихме със задължителната програма, приседнахме да гледаме „танцуващите фонтани“ – ето това за мен беше най-уникалното от този първи ден. Не може да се опише – трябва да се види!

ДЕН ВТОРИ

Dubai Safari Park: Home | Dubai Safari Park. Ходила съм в много зоопаркове по света, този обаче е най-грандиозния! Започнахме с обиколка с автобусче през зони, в които за различни животни са симулирали максимално близка до естествения им хабитат среда. Бенгалски тигър, хипопотами, лъвове – на една ръка разстояние. После гледахме различни „представления“ с птици, разходихме се в секции Африка и Азия, а за финал – сафари с количка през сектор арабска пустиня. Билетите закупихме онлайн – Safari Journey Package Plus, продават се само онлайн и включват достъп до всичко. 150 лева общо за четиримата. Не можахме да храним жирафи, обаче. Оказа се, че праната се купува от вендинг машини, които работят само с кеш. От хотела ни до парка – 40 км. Построен е буквално в пустинята. Като райски оазис.

ДЕН ТРЕТИ

Lego Land. Моя детска мечта! В този ден осъзнахме колко всъщност няма туристи. Бяхме не повече от 50 души в целия парк, което позволи да се качим по няколко пъти на най-яките атракциони. Те са общо 16. Самият парк е за по-малки деца. На Стефи не му се тръгваше, докато за кака му по-скоро беше скучно. От 10 до 18 часа, 590 лева общо билетите. Последни си тръгнахме. И след час се върнахме. Защото си забравих слънчевите очила. Намерили ги, прибрали ги и ми ги върнаха…срещу сниман личен документ. Нали ви казах за GDPR-a…..

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Моят рожден ден. Сафари в пустинята и яздене на камила, с вечеря. Купен от Groupon за 200 лева общо. Намален от 700. На децата много им хареса. Според мен – голямо дърво. В крайна сметка цялото приключение си излезе към 700 лева, защото ни дърпаха да плащаме за щяло и нещяло, включително и за язденето на камила, дето уж беше включено в цената. Децата не я ядоха храната в бивака, дето ни стовариха. Аз обаче – да. Голяма грешка. Та моя съвет: вземете си от групон, носете еквивалента на 200 долара в кеш и не яжте от храната! Ние с мъжа ми сме били на подобно нещо в Тунис и от там летвата ни е много високо вдигната.

И така приключи задължителната програма.

ДЕН ПЕТИ

Ден за релакс, че с много висока скорост се хвърлихме и се поуморихме. Плажче и после панорамна разходка до Палмата, с колата и за финал Дубай Мол – да гледаме фонтаните. Плажът на Джумейра беше на 3 минути от апартамента ни и е безплатен. На 3ти февруари беше 28 градуса около обед, а температурата на водата е като в Поморие, началото на юли. Мъжката част се къпа. Женската само се пече.

ДЕН ШЕСТИ

По план Butterfly Garden (Dubai Butterfly Garden – Home to more than 15,000 butterflies) и Global village (https://www.globalvillage.ae/)– защото са в една посока, около 30 км от нашата установка.

С пеперудите не сполучихме. Красота невероятна, едни пеперуди като лястовици, шарени, прекрасни, летящи свободно и кацащи където им попадне….децата пищят, приклякат, мятат с ръце….Тръгнахме си на 15тата минута. 110 лева билетите за четирима ни.

И понеже ни се отвори дупка от 2 часа, докато отворят глобалното село, по път ни беше и Мола на Емиратите, та отидохме до там най-вече за да видим ски пистата. Срещу 70 лева ти дават пълна екипировка – влизаш по рокля и обличаш грейката, ските, каската, очилата…Поддържа температура от -4 градуса. Само отвън го видяхме. Опитах се да изхитрея и да ни пуснат, уж децата да видят, но не ми мина номера…..

В глобалното село бяхме от първите влезли. Това не е увеселителен парк, но има вход – 10 лева на човек. Вътре са пресъздадени най-известните сгради от държавите от Персийския залив и Азия, като се продават характерни продукти от там – напр. в Иран бяха персийските килими. Приятно място за разходка и похапване, където да утрепеш няколко часа. Оприличихме го на огромен луксозен битак. Всичко е на пазарлък. А нас по този част ни няма никак……

ДЕН СЕДМИ – ПОСЛЕДЕН

Плажче и после разходка с лодка в Марината. За разходката с лодка отново разчитах на Groupon. За 100 лева общо, един час по каналите на Марината. Без храна, щото вече имам опит. Като за финал едно доста приятно изживяване.

ХРАНАТА

Много приятели ме питаха как е храната. Моите деца ядат мусака, кюфтета по чирпански, таратор, пиле фрикасе…..такава храна няма. Стефчо яде 6 пъти в МакДоналдс. Два чийзбургера и малки картофки – 9 лева, като в София. Режимът ни беше такъв: закусваме обилно към 10.30 – 11.00. Към 19.00 ядем отново. Междувременно сме мушнали по един-два сладоледа. Три вечери ядохме в ресторанти – турски и азиатски. Вечеря за двама възрастни и две деца е около 300 лева. Само храна и вода/сок. Скъпчии са…..

ДОПЪЛНИТЕЛНИ СЪВЕТИ ЗА ДУБАЙСКИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ

1. Децата трябва да са се научили да не спят на обяд 😊
2. В Дубай алкохол се продава в едни тайни магазинчета, необозначени по никакъв начин, срещу паспорт, адресна регистрация и клетвена декларация, че в следващите 30 дни няма да купуваш пак (GDPR ли????? ). И е на безбожни цени.
3. Бира се продава тук-там, 300 мл. Хайнекен е 25 лева.
4. Връзка с България. Може да се пише по всички приложения, но не може да се говори. Видео разговори могат да се правят само през Скайп (ДА!още съществува и работи), Зуум и Тиймс – аз така контактувах с приятели – децата им всичките учат онлайн в тиймса 😊😊😊😊😊😊😊
5. WhatsUP – това е приложението, през което си пишат. Задължително е за всеки турист. През него пращах кодовете от Groupon.

„Тури му една ай-сиктир манджа“. Така казваше от време на време майка ми. Веднъж сериозно си поговорихме, какво значи това. Била съм на 10-11 години. Та, „ай-сиктир манджа“ правилото, така както съм запомнила от нея и от тогава насетне го прилагам във важни ситуации, е да отсея важните от неважните неща, по-важните от по-малко важните, критичните от важните. И да направя правилен избор. До сега това правило не ме е подлъгвало.

Средата на октомври се връща дъщерята от училище и ми казва: „Днес ми писаха двойка по музика. Защото госпожата ме посочи да пея песен пред класа, а пък аз пея фалшиво и ме беше срам. И отказах“. Факт. Дъщерята пее фалшиво, и дори да наема частен преподавател от Софийската опера нищо не може да промени факта, че слон е стъпал на ушите. „Тури му една ай-сиктир манджа“. И предадох знанието на наследницата.

Днес детето отново учи онлайн. И аз съм една безкрайно удовлетворена майка, предвид обстоятелствата. Защото година по-рано най-сетне разбрах на кое да туря една ай-сиктир манджа и къде да натискам.

А в началното образование е лесно. Има точно две неща, които трябва да се научат:

• Да разбират какво четат. Не просто да четат.
• Да научат простите математически действия: събиране, изваждане, умножение и деление.

Тези две фундаментални знания за мен са ключови да не се изпуснат, всичко останало може да се навакса или компенсира.

Това няма как да се случи само в училище. Ако родителите не се ангажират и се чака само на госпожата в клас и в занималнята, много е вероятно точно тези фундаментални знания да се пропуснат. И за това има преки доказателства: 47% от 15-годишните са функционално неграмотните според данни на ПИЗА от 2018. Според мен – защото е изпуснат точно 1-4 клас.

Кога за пръв път осъзнах колко е сериозен въпросът за функционалната грамотност на детето ми? Беше началото на трети клас. До тогава не се бях притеснявала особено: валят звездички и похвали по всичко в електронния дневник. Трети клас обаче в математиката се въвеждат текстовите задачи….и така проверявайки едно домашно при сгрешена текстова задача се втрещих. Накарах да се прочете веднъж, втори път. Да се разпише модела: дадено, търси се, решение. Тогава разбрах, че детето чете гладко, но не разбира какво е прочело. Спрях я от занималня моментално. И почнахме в къщи: чете нещо, разказва ми го (това е полезно умение, защото в един момент идват разказвателните предмети). Четем, изговаряме и разписваме текстови задачи. Месеци наред. После дойде онлайн обучението. За нас си беше глътка въздух. „Ай-сиктир манджа“ на всичко без математиката и българския. Безотговорно? Не и за мен. Всички останали предмети се доразвиват нагоре в училище или могат да бъдат компенсирани.

И така, сега пак се учи онлайн. Неясно до кога. Естествено, че искам детето ми да ходи на училище, но предвид обстоятелствата това не е възможно. И понеже нямам свръх очаквания към началното образование, викам неволята и заедно учим. По математика и български. Има време да научи какви овошки и животни се отглеждат в Преходната област.

Послепис: пети клас влизат в мелачката на матурите. Борба за оценки, всеки учител с убеждението, че предметът му е най-важен, Ашур Банипал……Без четене с разбиране и основните математически действия, потъването в черната дупка е неизбежно.

Послепис 2: 100 процента ще контрира много набори, че те всичко са си научили в училище. Така е, но във времето, в което аз бях ученичка нямаше толкова много отвличащи вниманието технологии. Даже телевизорът ни беше черно-бял. Средата е много, много различна.

Послепис 3: по-малкия наследник се учи да пише, рисува и апликира.

Ще ви разкажа една реална история. Но първо, защо? Защото от началото на седмицата пускам в личния си профил във Фейсбук снимки как моята дъщеря се обучава електронно. От тогава до днес получавам коментари от типа: ами то е така, защото ти си там. Това не е вярно. Но нека да започна с историята.

През 2017 година моята дъщеря не беше приета в нито едно училище по район на първо класиране. Аз имах три изисквания: да е на пеша разстояние, да е основно училище, да е едносменно. Подадохме документи и в 122 ОУ. Не в нашия район, но на пеша разстояние.

Бързата ми справка към 2017 г. показа, че това е училището, в което се е снимал филмът „Войната на таралежите“, че някога е било експериментално за проф. Лозанов за обучение по методите на  сугестопедията, викат му “стъкленото”. Също така разбрах от bg-mama, че е доста позападнало и от не-предпочитаните училища. Но пък отговаряше на трите мои условия. Приеха дъщерята там може би точно защото беше от непредпочитаните.

Аз по принцип съм активен човек, обичам да помагам. През първата година влезнах в настоятелството, опознахме се с другите родителски активи, установихме връзка с Обществения съвет. Оказах се права в трите ми изисквания: детето беше спокойно и ходеше (и все още ходи) с много голям интерес на училище.

През 2018 г. имаше конкурс за директор. Нашият председател на обществения съвет също беше в комисията (така е по закон). Събрахме се, обмислихме и родителите се съгласихме, че той ще зададе на всички кандидати един единствен въпрос: Как ще въведе новите технологии в учебния процес? Вечерта нашият председател ни потвърди, че според него са избрали най-подготвеният кандидат и единственият, дал структуриран отговор на въпроса на родителите.

И така нашето училище през юли 2018 се пое от г-жа Ивета Германова. Никога не съм обсъждала с г-жа Германова стратегията за ИТ на 122ро училище. Не ми е работа. Аз като родител трябва да вярвам на ръководството и на учителите и да им помагам там, където ми поискат помощ. Това са мои принципи. Акъл давам, само ако ми поискат.

Към юли 2018 в училището имаше един компютърен кабинет с 15 работни места. Тук таме някой учител имаше лаптоп, закупен от родителския актив, или пък личен.

Една от първите задачи беше да се осигурят служебни лаптопи за всички учители. Училището е малко, делегирания бюджет не може да покрие такъв разход. За това г-жа Германова направи единственото възможно: обърна се официално с молба за дарение към ИТ асоциациите, дори и на използвана техника. Три месеца по-късно всички учители имаха служебни лаптопи, макар и втора употреба.

Въведохме платформа Microsoft Office 365 Education. Tук аз помогнах технически, разбираемо е. Но след това продължиха сами. Постепенно, за около година, обучаваха учителите.

А сега за учителите. Не знам точно това как се е случило, но от учебна 2018 при нас се появи едно младо момче. Току що завършило математика и информатика във ФМИ – Наско. Той започна да оказва подкрепа на учителите. Честно, нямам представа г-жа Германова как го задържа това момче, тя си знае. Нямам представа и как от учебна 2019 се появиха нови двама млади учители, току що завършили математика и информатика във ФМИ.

През зимата на 2019 година екипът на г-жа Германова се подсили с назначаването на г-жа Ирена Филипова като помощник директор. Г-жа Филипова пое оперативно обучението и квалификацията. И 122ро е залято от оферти за обучения с кредити. Всяко предложение се гледаше много внимателно и се преценяваше дали да се поиска финансиране. Според това дали то ще отговори на нуждите на училището. Нашите учители НЕ ПРЕМИНАХА така популярните обучения за работа с облачни технологии (54 одобрени от МОН програми за квалификации има към този момент!!!). Обученията за работа с облачни технологии, в случая на 122ро Microsoft Office 365 минаха по вътрешна квалификация – учители обучаваха учители. Отделно от това, което мярках през профила на училището, са имали обучение за KHAN Academy, Mozabook, може би и други, но съм ги пропуснала. Направиха и онлайн обучение как се работи с Teams – лектор беше учител от училище във Видин, където вече се използва. Това последното безплатно и доброволно. Г-жа Филипова грееше от радост, че са се включили след работно време всички учители.

И така, когато стана ясно че ще има извънредно положение, че ще се преминава към електронно обучение, нашето училище беше готово. Да, събота и неделя работи ИТ екипът (г-жа Филипова и тримата ни млади учители) денонощно. Аз помогнах само на родителите на децата в моя клас. По точно на двама. Останалите 21 се справиха сами. Първите два дни имаше, разбира се, стъпки накриво. То няма и как. Помогнах и на нашата класна. На ден трети в нашия клас всичко вървеше безпроблемно. Гледам от профилите на други родители, че и при тях е така. Отчет от ръководството не съм искала. Не ми е работа.

Нямам представа дали 122 ОУ “Николай Лилиев” има стратегия за дигитализация. От това което ви изписах по всичко личи, че има.

И така. Надявам се историята да ви е харесала и да сте си извадили поука какво е важно да се случи първо, за да се случи второ, за да се случи трето и колелото да се завърти. Това не става за 5 дни. И не се прави от един човек.

Моите благодарности на родител отиват за ръководството и за учителите ни. Аз съм един спокоен родител. Колко от вас са като мен?

п.с. Мислех първата ми история за 122 ОУ да е за това, че сме Иновативно училище, че имаме разработени програми по роботика за 1-4 клас, за роботите ни, за радостта на учениците ни като работят в тези часове…..по нататък

 Името е от миналото, вече е само Школа№9. Но училището е живо и в настоящето.

За него ми разказа един фотограф, съвсем случайно както обикновено се случва. Като разбра, че съм от България, каза че той е учил в българското училище. Но нима има българско училище в Ташкент, в Узбекистан? Така го наричат – защото е построено от българите. И така започва историята….

Рано сутринта на 26 април, 1966 година Ташкент е разлюлян от най-опустошителното земетресение в историята си – на практика целият център е сринат със земята, в това число и 181 образователни учреждения (училища и детски градини). Съветското правителство мобилизира целия ресурс на републиките и братските държави, за да изгради отново града. По това време, както и днес Ташкент е побратимен с град Хасково. Жителите на Хасково събират средства, с които започва изграждането на училище: училище номер 9. Намира се в Центъра: C-6, зад Казакстанския Киноцентър.

Сградата е проектирана от двама архитекти: Добрина Желева и Васил Янков. Проектът може да се види тук: http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2010/08/U4ilichte-Tachkent1.jpg

   

Отваря врати през 1970 година, за 1060 ученика. Училището е назовано “Георги Димитров”, а в двора е поставен и паметник на Патрона. Според моя “информатор” на откриването е присъствал и Тодор Живков, който е посадил дърво – дъб. Е днес паметникът вече го няма, но дървото е там.

От много оскъдната информация в интернет, която се потвържада от моите собствени наблюдения – училището се е отличавало с иновативен дизайн, по своята архитектура е едно от най-добрите в УзССР и по съветско време там са водени много чуждестранни делегации. Една от стените във вътрешния двор на училището е украсена с пано, символизиращо български народни мотиви. В този вътрешен двор днес се водят часовете по безопасност на движението.

Както ми каза помощник директорката, училището се нуждае от ремонт. Но не са правени никакви реконструкции по сградата. Днес там учат малко над 550 ученика до девети клас, като усилено се изучава музика.

Днес, посадените дървета при откриването му, са порастнали и хвърлят тежка сянка в горещите дни. Всичко е много зелено.

Поможник директорката беше така добра да ме покани утре на музикално тържество!