Feeds:
Публикации
Коментари

 

Всеки подхожда към дадена ситуация с някакви очаквания – позитивни, негативни, неинтересуващи. За пътуването ми към Копенхаген подходих със следните очаквания: че ще е студено, че ще е тъмно, че ще е скъпо и общо взето – скука. Разбира се, очакванията ми бяха формирани на база кратки проучвания в интернет за прогнозата за времето, цената на таксито ми от хотела и нахождението му, което си го представях като ХолидейИн в нашия бизнес парк (никой не може да избяга от рамките, които сам си поставя. Особено като прочете, че има и МОЛ…). Добре поне, че има директен полет, на Уиз.

Към 22 часа прегладнели пристигнахме в нашия хотел. Е, не бяхме в бизнес парк, а в квартал на Копенхаген (както първоначално изглеждаше). Ще споделя коментар от мой спътник: Ами то Копенхаген като Габрово – по това време на денонощието няма жива душа по улиците. Оказа се, че няма и къде да ядем, от рецепция ни насочиха към SevenEleven, нещо като мини супермаркети, които единствени работели 24 часа. Или към пицария на Гарата, но не бяха сигурни дали работи по това време. Потвърдиха се първоначалните ми очаквания – за нашия стандарт е много скъпо. Бутилка 500 минерална вода в същия този супермаркет беше около 15 крони (3.50 лева), почти колкото кенче Тубург.

Настъпи следващият ден и се отправихме на опознавателна разходка – без особен ентусиазъм, особено като ти вземат 48 крони за влакчето до центъра (малко над 12 лева), който е на 15 минути.

В самият Копенхаген обаче нещата коренно се променят – мога да кажа, че за първи път съм на място, да което съм чела, но никога не съм вярвала, че наистина съществува. Коли почти няма. Но има много колела. Паркинги за колела, пътища за колела (изобщо няма място за сравнение и с най-съвременните велоалеи в България), светофари за колела, вагони за колела и много хора на колела. Това е основният им начин на придвижване и няма нищо странно да видиш жена с официален костюм и токчета, която нахлува маратонките, мята се на колелото и тръгва. Липсата на коли коренно променя самата атмосфера на града – тих, спокоен и много чист. Няма го напрежението на изнервени хора, които се бутат за да достигнат до крайната цел, изнервени от дълго висене в задръстване и след това търсене на заветното паркомясто. Въздухът е свеж, а характерният шум на мотори, част от ежедневието ни дразнещо чак липсва. Това е нещото, което най-много ме впечатли. Замислих се, попрочетох, разказаха ми: Копенхаген бил много подходящ за велосипеди, тъй като е равен град. Но самата инфраструктура на града така е правена, че налагането на алтернативен транспорт се е случило по начин, който е удобен, сигурен и предпочитан. Разбира се, местната власт се е намесила, като чрез механизма на данъците е направила притежанието на кола лукс. В Копенхаген има над 200 места, от където можеш да си наемеш колело, а повечето хотели го предлагат като безплатна услуга. Освен това има всякакви видове велосипеди, включително и такива, в които да возиш две деца.

При полудневната ни разходка успяхме да видим Малката русалка, шарените къщи, парка Тиволи (отвън само), както и открих че Копенхаген също си има Пишльо, уви не толкова популярен като брюкселския.

Ето и допълнително впечатления:

В стандартните им супермаркети (тип Била) всъщност цените не са толкова шокиращи. И има всичко от което един турист откривател се нуждае.

Паркът Тиволи е бил примерът за увеселителен парк, по който Уолт Дисни е проектирал Disney World. Видяхме го само отвън, но определено е мястото, което искам да посетя с децата скоро. Намира се в самият център на града.

Копенхаген е родното място на Малката русалка от приказката на Ханс Кристиян Андерсен и е увековечена с прекрасна статуя на брега на морето, замечтано загледана в далечината, чакаща своя принц. Една от най-големите забележителности на града и едно от малкото места, на които се продават сувенири.

Шарените къщи, или Нюхаун, са като картичка – прекрасни и зареждащи със силно положителна енергия. Няма начин да не сте ги виждали. Не може да се опише – трябва да се преживее.

Много от интересните места не успях да видя, поради липса на време – Експериментариумът, Зоологическата градина, Вятърните мелници, Замъкът и картинната галерия, музеят на Бирата. За това вече планирам посещение с децата.

Според вече далеч по-задълбочените ми проучвания, най-подходящото време е юни и август, през AirBNB се намират добри предложения за големи семейства, ако се разтърсиш из интернет има много комбинирани предложения за туристи, които значително намаляват цената на посещения по забележителности. Има влак от летището до центъра. И разбира се – има директен полет! 2 часа и половина. И както сами се хвалят – градският им транспорт е толкова добре уреден, че където и да се намирате винаги имате влак/метро/автобус на до 500 метра.

Ето и един интересен факт, който два дни ни хвърли в чуденка: бира и безалкохолно се продават в кенчета, само минералната вода е в пластмасови бутилки. Та на кенчетата има един странен знак. На втория ден установихме, че ни вземат една крона допълнително (25 стотинки) като си купим кенче. Попитахме защо, и какво се оказа: за да се насърчи рециклирането, всяка покупка на кенче се оскъпява, като след като се изконсумира, празното кенче може да се върне в специални машини, които съответно възстановяват парите. Ха сега си представете какъв положителен ефект би имала подобна мярка върху тукашните „гуменки“ (всякакъв вид течности в 0.5 до 3 литра пластмасови бутилки). А сега си отговорете защо няма да се случи.

Вместо заключение:

Знаете популярният лаф, който използваме при сравнения: И срещу нас да бягат, пак скоро няма да ги стигнем. Това не важи за Копенхаген (а вероятно и за Дания). Просто бягаме на различни стадиони. На различни писти. Все едно ние бягаме на новопостроения стадион в покрайнините на Шкорпиловци – нов е, чист е, но не е пригоден за постигане на рекорди, само за поддържане на форма, от време на време. Освен това като е строен последното, за което се е мислило е – има ли нужда от тоя стадион, точно там……

 

 

Advertisements

Последните две години съм изчела доста материали относно резултатите на 15-годишните на международното изследване PISA. Чела съм както официалните доклади, така и безбройните коментари на експерти по медиите. Според мен трябва да има някаква обективна причина за спадащото представяне на българчетата. И ще ме прощавате, ама наистина обективна, а не субективни твърдения от типа: много е натоварен материала, учениците не учат, учителите лошо преподават и т.н. Последно през почивните национални празници прочетох последния доклад: Students, Computers and Learning: Making the Connection, който анализира резултатите от последното PISA изследване (2012) на държавите, които са направили паралелно компютърно тестване на учениците по математика и четене. България не е от тези държави. Както и много други.

Покрай коментарите, които прочетох отново ми изпъкна изводът, че българските ученици изостават спрямо своите съученици в първите места на класацията, с около 2 години. От известно време в мен започва да се оформя една теза, която се надявам да мога да докажа, а именно – не учениците са тъпи, не учителите са изостанали, ами просто учебното време в България, спрямо учебното време в държавите от топ позициите, е по кратко. С други думи – през една стандартна календарна година, учебното време в България е по-малко, благодарение на по-дългите ваканции. Натрупано това по кратко време през учебните години,  до които учениците навършват 15 години, съпоставено с техните съученици, определя и изоставането от приблизително две години учебен процес.

В опит да потвърдя това мое за сега недоказано наблюдение, се обърнах към мой колега – Тодор Радев, който от години живее в Китай (4 от държавите, класирани в топ 10 са от този район, а именно: Macao-China, Chinese Taipei, Hong-Kong China, Shanghai China). Зададох му въпрос как е организирана там образователната система по отношение на ваканциите. И получих този отговор

“Здрасти Теодорче, общо взето картината е следната:

а) по закон децата трябва да са навършили 6 години към 31 август, за да тръгнат на училище. Има обаче такива, които тръгват и преди тази възраст и навършили вече 7 години. Решението кога да пуснат децата си на училище е на родителите и зависи също дали училището е съгласно да ги приеме (ако са по-малки). Средната възраст, при която китайчетата тръгват на училище в момента е 6 години и 7 месеца.

б) продължителността на учебната година също не е фиксирана точно, заради китайската нова година, която следва традиционния календар и винаги се пада на различни дати. Учебната година не се определя централно, а от местните комисии по образование. Това, което ти пращам е графика за миналата година в Пекин за началните и средни училища (може да си го преизчислиш в случай, че съм объркал някъде).

1 срок (1 септември 2014 – 1 февруари 2015): обща продължителност 22 седмици (110 работни дни, включително 5 празнични; 44 неработни дни) / реално учебно време 19 седмици
2 срок (2 март – 12 юли 2015): обща продължителност 19 седмици (95 работни дни, включително 3 празнични; 38 неработни дни) / реално учебно време 16 седмици

Цялата учебна година е продължила 52 седмици (общо) / 41 седмици (реално учебно време)

Зимна ваканция (2 февруари – 1 март 2015)
Лятна ваканция (3 юли – 31 август 2015)
Зимна и лятна ваканции: 11 седмици”

Признавам си,в началото не го направих, а трябваше да споделя с Тошко причината, поради която се интересувам от тази информация. Направих го на следващ етап и това е отговорът, който получих от него. Слагам го, защото мисля, че е съществен за разбирането на азиатската сила в четенето и математиката. А и дава повод за интересни мисли по повод частните уроци, уважението към учителите, отговорността на родителите….все едни такива актуални български теми.

“Теодорче,

Сега ще те отегча, защото китайското образование ми е слабост, особено покрай хлапето, което вече нагазва в дълбоките води

Картината е горе-долу следната. От това, което ми пишеш смятам, че Шанхай е взет като пример за обучението в Китай, а не само за града. Не знам обаче доколко точно Шанхай отразява съвременното китайско образование, че да се правят изводи за цялото китайско. Той е по-скоро пример за образованието в големите китайски градове, най-вече поради това, че образователният пазар там е един от най-конкурентните вероятно в световен план и с десетилетия, да не кажа столетие, пред огромната част от останалия китайски образователен сектор – има филиали на престижни чужди колежи, супер елитни училища и детски градини, частни школи и образователни центрове, в които преподават и много чужденци. В същото време има много богати родители, които хвърлят луди пари за образованието на децата си още от най-ранна възраст. Не мисля, че разликата в продължителността на ваканциите в България и Китай е толкова голяма, но през учебно време китайчетата са доста по-натоварени, включително с извънкласни занимания, които заемат много важна част в живота им (за средната класа, за която споменах). Освен това родителите в Китай контролират в много по-голяма степен всичко, свързано с образованието на децата им, отколкото българските. Принуждават ги да ходят на разни школи, образователни центрове, за да си подобряват знанията – основно по английски, математика, йероглифи. Още от първи клас имат оценки, а след края на всяка година и изпит. До 6-ти клас тези изпити не са чак толкова важни, докато за влизане в гимназията има сериозен изпит. Предполагам вече сама се досещаш, че всичко това създава у китайчетата още от влизането им в училище представата за образованието като конкуренция, в която или си победител и пред теб се отварят повече възможности или си губещ и пропадаш по социалната стълбица. Когато говоря с тукашни родители и ги питам защо карат 5-6 годишни деца на курсове след училище, отговорът е един и същ – в училище не е достатъчно, за да бъдат наистина добри. Така че съзнателността и родителския контрол са една от големите причини за това китайчетата да са по-прилежни ученици и резултатите им да са по-добри.
На второ място, атмосферата в училищата е много по-различна от тази в България и в нормалните училища на Запад. Авторитетът на учителите е доста близък до това, което беше у нас по време на социализма, съответно дисциплината в клас и ефективността на обучителния процес. Китайските учители могат да бият и няма да бъдат съдени, макар че в големите градове това вече е много рядко (най-вече защото ще навреди на имиджа на училището) и ако се разчуе такава новина тя е в графата „скандал“. В същото време в китайската образователна система е сериозно застъпена етиката – още от детската градина децата имат такъв предмет, в който им се разясняват ценности като уважение към родителите и по-възрастните, към учителите, патриотизъм и т.н. Всичко това е изчистено от комунистическа идеология и се представя като традиционни китайски добродетели. В някои училища правят специални церемонии като едно време, с които децата да демонстрират уважение и благодарност на родителите си – като например им мият краката. Преди да се осъзнаят като отделни личности китайчетата са учени, че са част от някаква група – семейство, училище, град, нация и че „колективното“ винаги има приоритет над индивидуалното. Това пък ги прави по-контролируеми (включително самоконтрол), за разлика от тези на Запад и мисля, че има сериозно значение за ефективността на образователния процес (това което трябва да бъде научено). Ако на Запад в образованието се разчита на убеждението и предизвикването на интерес у децата с интересни методи на преподаване, в Китай се учи, защото така трябва и защото конкуренцията е огромна.
На трето място, за Китай, Япония и Южна Корея определено смятам (а и не само аз), че начинът, но който се учи е определящ за това децата да са по-добри по математика от тези на Запад, а не толкова натовареността. В Китай има тенденция да се идеализира западното образование и откакто съм тук има гласове, че китайското образование не създавало креативни личности, не развивало способностите на децата да мислят самостоятелно, а било догматично, закостеняло и се базирало на зубрене и заучаване на модели. Това действително е така, но ако за хуманитарните науки това не е добре, според мен именно този факт помага на китайчетата да се справят както с йероглифите, така и с математиката и точните науки по-добре от връстниците им на Запад. На пръв поглед йероглифите нямат връзка с математиката и изискват и развиват много добра визуална памет, но в действителност развиват и логическото мислене, защото в структурата им има много логика. По тази причина смятам, че логическото мислене, което е ключово за математиката, у китайчетата започва да се развива по-отрано на по-високо ниво, отколкото на Запад. Ако в нашите детски градини рисуват слънчица и дървета до 6 годишна възраст, китайчетата още от 3 години ги вкарват в разпознаването на йероглифи и докато тръгнат в първи клас много от тях вече знаят 300-400 йероглифа плюс латиницата, защото им трябва за транскрипция, и могат да четат елементарни книжки. В същото време развиват и логическо мислене. Когато станат на четири години в детските градини учат също елементарни математически действия – събиране, изваждане, умножение и деление. Любопитна подробност – на сина ми, който тази година беше в първа група от детската градина, при това най-обикновена, и е на 3 и половина, му дадоха вече сметало, от тези, които по мое време трябваше да носим в първи клас. Знае да брои до 30, познава цифрите до 10 като ги види, включително на китайски и арабските. И всичко това е дело на детската градина. Така че докато тръгнат в първи клас бекграунда на китайчетата по математика и логическото им мислене е вече доста по-солиден от този на западните деца.
И една друга техническа подробност за самия образователен процес, която мисля че също има значение за успеваемостта. Децата тук отиват на училище сутринта в 7:30-8:00 и приключват следобед в 15:00 часа. Повечето от тях обаче стоят в училищата и се подготвят за следващия ден още 2-3 часа – до 17:00-18:00, заради работещи родители.”

Това е статията ми, която подготвих за сп. Образование и технологии, като част от Докторантската ми програма. Статията е публикувана в 6ти брой насписанието, наличен тук: http://www.itlearning-bg.com/magazines/Spisanie2015/resources/spisanie_e_book_2015.pdf , стр. 495

ххххххххххххххххххххххххххх

Масовото навлизане на новите технологии в обществото – високоскоростен интернет и персонални, свързани с глобалната мрежа устройства, оказва най-чувствително влияние върху образователния сектор. На практика значителен процент от учениците имат достъп или от вкъщи, или имат собствени устройства – най-често мобилни телефони, свързани с интернет. Същевременно училищата изостават по отношение на въвеждането на персонализираното обучение и най-вече осигуряването на компютъризирано работно място за всеки един ученик. Актуалните изследвания, които дават информация за нивото на използване на ИКТ от учениците и в училищата са:

· изследването PISA от 2012 година – програмата за международно оценяване на учениците, разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици. Именно тогава за пръв път е въведен компютърно-базиран модул „решаване на проблеми“. Данните от изследването за достъп до персонални компютри сочат, че средно 94% от учениците в държавите от ОИСР имат домашен компютър, който също така използват за образователни цели. Средно в държавите от ОИСР 72% от учениците посочват, че използват компютри в училище, но на места този дял е под 50%. Средно 94% от обхванатите ученици ученици имат минимум един компютър в къщи. За България този процент е 93%.

· изследване на Европейската комисия Survey of Schools: ICT in Education, проведено през учебната 2011-2012 година, в което са обхванати 31 държави: 27те държави членки на ЕС плюс Исландия, Хърватска, Норвегия и Турция, като са интервюирани над 190 000 респонденти (учители, ученици, директори).

В изследването на Европейската комисия дадената дефиниция за компютър е: настолен компютър или лаптоп, нетбук или таблет, свързан или не с интернет и използван за целите на образованието в училище. Изследването мери различни аспекти на използване на ИКТ в училищата за учениците в класовете четвърти, осми, единайсети – общо образование и единайсети – професионално образование.

Настоящата статия си поставя за цел да представи държавната политика по отношение на обезпечаването на ИКТ в училищата и по-конкретно – компютъризирано работно място. Дефиницията на автора е: настолен компютър, терминал, лаптоп или (хибриден) таблет. За целта ще бъдат представени данни за изпълнение на Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище“ на Министерство на образованието и науката в България за учебни години: 2012/2013, 2013/2014 и 2014/2015. Данните са получени от Министерство на образованието и науката през февруари 2015 г. в отговор на Искане за достъп до обществена информация на автора. В настоящата статия са анализирани част от данните, които дават обективна информация за държавното финансиране за обезпечаване на компютъризирани работни места и общия размер на направените инвестиции, обхванатите и необхванатите училища, за изследвания период.

КЪДЕ СЕ НАМИРА БЪЛГАРИЯ СПРЯМО СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Към настоящия момент няма официална информация за реалния брой компютъризирани работни места в системата на средното образование в България, а и такава е трудно да бъде събрана, тъй като наличието на компютър в дадено училище не означава автоматично, че той се използва като компютъризирано работно място. Преди Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище“ на Министерство на образованието и науката единственото национално обезпечаване с компютри е в периода 2005-2007 година, когато във всички български училища са разпределени „над 65 000 компютъра“ като мярка по Национална стратегия за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българските училища. След това няма централизирани доставки, като училищата самостоятелно определят дали да отделят средства за ИКТ оборудване в рамките на делегираните бюджети. През периода 2008-20012 година действат и много инициативи на бизнес и неправителствени организации за даряване на ИКТ оборудване, но липсва консолидирана информация. Единствената официална информация, която има относно обезпечаването с компютри в българското образование са именно данните от цитираното по-горе изследване на Европейската комисия Survey of Schools: ICT in Education. Таблица 1 показва съотношението компютъризирани работни места на 100 ученика, България спрямо средните за ЕС стойности. Обобщените данни за ЕС показват намаляване на съотношението с напредване на образователната степен. Въпреки, че България чувствително изостава спрямо средните европейски стойности, данните отразяват европейските тенденции: най-слабо обезпечено е компютърното оборудване в началния етап, учениците от професионалното образование имат най-много компютъризирани работни места на разположение. По този показател България се нарежда в последните 5 страни, обхванати от изследването (заедно с Италия, Румъния, Гърция и Турция). Преобладават настолните компютри, като съотношението ученик на свързано с интернет работно място е 1 към 13, при средно са ЕС 1 към 7. Почти няма лаптопи – съотношението е 1 към 125. Над 80% от компютрите са разположени в специализирани кабинети – компютърни лаборатории. По отношение на достъп до интернет – броудбанд – България е на водещи позиции – едва между 4 и 5% от учениците във всички образователни степени посещават училище, в които няма интернет връзка.

Таблица. 1 Компютъризирани работни места на 100 ученика

Държава 4 клас 8 клас 11 клас – Общо образование 11 клас – Професионално образование
БЪЛГАРИЯ 6.5 9.4 8.7 15.6
Средно ЕС 14.5 21.1 23.2 33.6

Учениците от осми и единайсети класове попадат в обхвата на изследването в частта „Използване на технологии в клас“, обобщени в Таблица 2. Между 65% и 71% от учениците използват училищните компютри, като същевременно между 19% и 22% използват лични лаптопи. Най-голям интерес представляват данните за използването на мобилен телефон, като между 40% и 46% от анкетираните ученици заявяват, че използват такъв. По този показател България далеч надхвърля средните за ЕС стойности. И въпреки негативните тенденции по отношение на съотношението на брой ученици на компютър, България е водеща страна по използване на ИКТ в училище за образователни цели, като по отношение на мобилни телефони е в златната среда

Таблица. 2 Използване на технологии в клас

Образователно ниво Държава Собствен мобилен телефон Собствен лаптоп Компютър в училище
8 клас БЪЛГАРИЯ 39.5% 19.3% 70.6%
Средно ЕС 28% 11.2% 53.3%
11 клас – Общо образование БЪЛГАРИЯ 46.1% 21.6% 67.5%
Средно ЕС 34.6% 10.7% 50.5%
11 клас – Професионално образование БЪЛГАРИЯ 44.8% 21.9% 65.2%
Средно ЕС 45.6% 15.5% 64.3%

На база множество показатели изследване на Европейската комисия Survey of Schools: ICT in Education прави три-степенно разграничение по отношение на дигиталното обезпечаване на училищата, като дава следната дефиниция: има високоскоростна интернет връзка (над 10 mbps) както и едно от следните: уеб сайт, е-мейл за учители и ученици, локална мрежа, виртуална образователна среда

1. Висока степен на дигитално обезпечаване

2. Частично дигитално обезпечаване

3. Училища с много ниско ниво на обезпечаване – с много ниска или никаква интернет свързаност.

В последната категория попадат 19% от училищата с четвърти клас и 14% от училищата с осми клас в България. Единствено училищата с 11 класове се доближават до средните за Европа показатели.

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ИКТ

Цитираните по-горе данни се отнасят за учебна 2011/2012 година. През 2012 година е представена и гласувана Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище“ на Министерство на образованието и науката – четиригодишна програма, която си поставя за основна цел да подпомогне финансово училищата да обновят ИКТ оборудването си, чрез „гарантиране на минимална технологична обезпеченост на всяко училище чрез оборудване с компютърни терминални решения“. Като в следващите четири години всички училища следва да се възползват от възможностите за съфинансиране и да обновят оборудването си. Националната програма фиксира към 2012 година една възможност за осигуряване на компютъризирани работни места, а именно терминалните работни станции, като отчита следните предимства:

– по-ниската цена за изграждане на компютъризирани работни места и обновяването им: един сървър обслужва множество самостоятелни работни места, като разходите са свързани единствено с допълнителни средства за неговото обновяване, докато останалите компоненти на решението могат да се ползват по-продължително във времето;

– по-ниската текуща цена за поддръжка на решението: важен аргумент предвид, че в голяма част от училищата в страната няма специалисти, а ролята за поддръжка на ИКТ е съвместявана от учители, най-често по Информатика и/или Информационни технологии.

– пригодността на технологията за учебния процес.

Програмата поставя ясни критерии: минимум 3 работни станции (сървър) на училище, или една работна станция на 13 ученика в редовна форма на обучение, с което биха били осигурени максимум 39 работни места за едно училище. Общия бюджет е 6 500 000 лева, от които до 5 000 000 лева за обновяване на материалната база. Всяко училище в страната кандидатства за отпускане на средства, като предварително заявява какъв е броят на работните места, които са му необходими, както и сумата за съфинансиране. Максималната единична стойност на работно място, определена от Министерство на образованието и науката е 750 лева. При постигане на по-ниска единична цена училището може да използва свободните средства за допълнително работни места или „други ИКТ дейности“, без да се уточнява какви. На практика процесът по разходване на публични финансови средства е даден за изпълнение на ниво училище, като от Министерство на образованието и науката са предоставени две типови спецификации за минимални технически изисквания за терминални решения от „нисък“ и „висок“ клас. Чрез сайт, достъпен единствено за училищата след регистрация са предоставени и допълнително насоки.

През първата учебна година, в която действа Националната програма, заявка за участие подават 1168 училища. Съобразно заявения размер на съфинансиране са обхванати 496 училища (виж Таблица 3).

През втората година – учебна 2013/2014 има лека промяна в изискванията, по-конкретно при максималната единична стойност на работно място. За училища, в които има изградена мрежа тя е 700 лева, а за такива, в които е необходимо изграждането й – 750 лева, като се очаква компаниите доставчици да калкулират това в крайната цена. Кандидатстващите училища отново се класират спрямо заявеното от тях процентно съфинансиране до изчерпване на сумата от 5 000 000 лева. Кандидатстват 836 училища, като са одобрени заявките на 516 училища (виж Таблица 3).

През третата година – учебна 2014-2015 Националната програма е чувствително изменена в частта ИКТ оборудване. Освен заложените при старта на Програмата „терминални решения“, са добавени и „модерни настолни и преносими компютри“ и таблети, както и „разнообразен хардуер“: мултимедийни проектори, интерактивни дъски и други хардуерни и софтуерни продукти. За определени компоненти е добавена максимална допустима цена, както следва:

· терминал – 850 лева

· компютър – 800 лева

· лаптоп – 800 лева

· таблет – 500 лева

· проектор – 1000 лева

· интерактивна дъска – 1000 лева

Същевременно обаче всяко училище може да посочи допълнителни хардуерни или софтуерни продукти, като отбележи и прогнозната цена. Училищата попълват анкетна карта като посочват приоритетите си – всеки един продукт какъв приоритет има ако бъде финансиран и съответно закупен. Добавени са два допълнителни компонента, които влияят върху общата оценка:

· „Иновативен капацитет на училището“, който се изразява в готовност на училищата да измерят своята е-зрялост чрез отговор на международна анкета, финансирана по проект на Европейската комисия и

· Училищен план за действие – попълнен по предварително предоставен образец.

Обявеното класиране за финансиране е по компонент, а не за училище, както в предишните години. Т. е. за едно училище могат да бъдат финансирани няколко компонента, а други да не бъдат финансирани. Също така за пръв път се въвежда приоритетно финансиране – за Защитените училища е предвиден допълнителен бюджет, като се финансират всички желани от тях компоненти, за всички кандидатствали училища със статут на „защитени училища“. През учебната 2014/2015 година заявки за участие в Националната програма подават 1171 училища, като са одобрени и финансирани 623 (виж Таблица 3).

Данните за подадените заявки, както и за финансираните училища по Национална програма „ИКТ в училище“ дават точна информация за интереса към програмата от българските училища. Програма, в рамките на която срещу определен процент съфинансиране могат да оборудват компютъризирани работни места в съответствие с най-актуалните образователни стандарти. През трите години, обект на анализ в настоящата статия, общият брой на училищата в страната е 2479 – това обхваща всички училища с начална, основна и гимназиална степен, професионални гимназии, вечерни и помощни училища, както и училищата към затворите. Таблица 3 представя процентът училища участвали и финансирани по програмата спрямо общия брой образователни институции, за всяка една година.

Таблица 3. Обхванати и необхванати училища – по години

УГ 2012/2013 УГ 2013/2014 УГ 2014/2015
Кандидатствали училища 1168 836 1171
Одобрени за финансиране 496 516 623
Одобрени за финансиране от всички кандидатствали училища 42.47% 61.72% 53.20%
Кандидатствали от всички в страната училища 47.12% 33.72% 47.24%
Одобрени за финансиране от всички училища в страната 20.01% 20.81% 25.13%

Данните от Таблица 3 водят до съществени заключения:

· Кандидатствалите по Националната програма училища не достигат 50% от всички училища в страната. Основният извод, който може да се направи е, че не разполагат със средства по делегирания бюджет, които могат за бъдат отделени за обновяване и/или добавяне на нови компютъризирани работни места. В България задължително се изучава предмет Информационни технологии в основното образование, както и предмети Информатика и Информационни технологии в гимназиален етап, които се водят в компютърни лаборатории. Същевременно последното мащабно национално оборудване с компютри е в периода 2005-2007, то е тревожно логичното заключение, че тези два предмета се преподават на морално остарели компютри. Дори и част от училищата да са обновили ИКТ базата си по различни проекти или със собствени средства, то броят им далеч не се доближава до 50% през годините. Вторият, по-неблагоприятен извод е, че тези над 50% училища не са заинтересовани от обновяване на компютърните си кабинети.

· Интересът към програмата през втората година чувствително намалява спрямо през първата. Логично обяснение е, че училищата имат интерес към друг тип технологии, различни от пре-дефинираните „терминални решения“. Подобен аргумент е възможен за отваряне на програмата към различни варианти за компютъризирани работни места през третата година, когато интересът достига нивата от стартирането на Националната програма.

· При запазване на бюджета на Програмата в размер на 5 000 000 лева през трите години, се наблюдава увеличаване на броя на училищата, одобрени за финансиране за всяка следваща година.

Детайлният анализ по области през годините показва следното участие на училищата:

· През учебна 2012/2013 година най-много съфинансирани училища спрямо общия брой на училищата са от областите Шумен (39%), Варна (36%) и Видин (31%). В дъното остават областите Русе (10%), Пазарджик (8%) и в дъното е Кърджали с 4%.

· През учебна 2013/2014 година 40% от всички училища в Област Ямбол да били финансирани, следвани от област Враца (39%) и област Бургас (30)

· През учебна 2014/2015 година отново училищата от област Ямбол са лидер с 42%, следвани от областите Сливен, Враца и Плевен с по 36%. Ловеч (11%), Велико Търново (15%) и Видин (15%) са най-слабо представените области.

· Общо за трите години на програмата в област Враца са покрити 77% от всички училища, следвани от областите Плевен и Шумен с по 66%. В област Пазарджик най-малко училища са се възползвали – съответно 26% от всички училища, следвани от областите Кърджали (35%) и Стара Загора (36%).

· В 15 области са покрити 50% и повече от всички училища.

Много е важно да се отбележи, че общият брой на финансираните училища не означава финансирани уникални училища. Има такива, които са получили финансиране и през трите години на програмата – общо 35 училища. Много училища са получили финансиране и през две години от програмата. В този смисъл общия брой училища, покрит през трите години по НП „ИКТ в училище“ е под 50%: обхванати са 1227 от общо 2479 училища в страната.

clip_image001

Фигура 1. Обхванати и необхванати училища – за три години от действието на Програмата

ПУБЛИЧНО ФИНАНСИРАНЕ НА ИКТ В СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Национална програма „ИКТ в училище“ подкрепя училищата да закупят компютъризирани работни места чрез съфинансиране. Моделът е: крайната стойност на единично компютъризирано работно място се задава от Министерство на образованието и науката, а училищата кандидатстват за определен брой работни места, като дават процент съфинансиране на общата стойност. По Програмата се съфинансира сумата до пълната стойност на необходимите работни места и до достигане на финансовия лимит по програмата.

През годините общата сума по съфинансиране от училищата, доплащане от Министерство на образованието и науката е 22 522 849.00 лв. с включен ДДС. Разпределението по години е показано на Фигура 2.

clip_image002

Фигура 2. Финансови средства инвестирани в Национална програма „ИКТ в училище“

Както е видно, втората година от Програмата отбелязва съществен спад, докато през третата инвестираните средства са значително повече от предходните години. От една страна това се дължи на факта, че привлеченото съфинансиране е много по-голямо и е доказателство за привлекателността на програмата във вариант, даващ избор на училищата какви решения за компютъризирани работни места да изберат. От друга страна през учебната 2014/2015 г. общия бюджет на Националната програма е по-висок и с решение на Министъра на образованието за добавени допълнително средства от неизразходените по други пера.

Детайлният анализ по области дава следната информация:

· През учебната година 2012/2013 най-голямо съфинансиране дават училищата от София-област (38.41%) следвани от областите Търговище (38.08%) и Кюстендил (37.97%). Най-малко съфинансиране е дадено от училищата в област Габрово (24.52%). 30.24% е средния процент на привлечено съфинансиране от училищата.

· През втората година на програмата процентът на съфинансиране не варира чувствително спрямо отделните области, като най-висок е той в област Кюстендил (34.48%), а най-нисък в област Силистра (26.77%). Или 29.45% средно привлечено съфинансиране от училищата.

· Третата година на програмата привлича най-голям процент съфинансиране, като средно за страната той е 37.43%. За сметка на това разликата между училищата предоставили най-голям процент собствен принос в област Стара Загора (49.24%) чувствително надхвърля този на училищата от областта, привлякла най-малко собствени средства от училищата – Перник (30.94%).

Анализът на Национална програма „ИКТ в училище“ за периода 2012-2015 година показва, че програмата не успява да изпълни заложените цели, а именно – да бъде обновена ИКТ базата, и по-конкретно компютъризираните работни места във всички училища в страната за 4-годишен период. Над 50% от училищата не успяват да се възползват от програмата за изминалите три години. Тя стартира при голям интерес, но и при фиксирано единствено решение – „терминални работни места“. През втората година интересът на училищата намалява. Това налага значима промяна при определяне на компонентите, които ще се финансират през третата година на програмата: разширяване на обхвата на „компютъризираните работни места“ с добавяне на настолни компютри, лаптопи и таблети, при запазване на терминалните станции. Но и добавяне на допълнителен хардуер и софтуер, по който се разходват средства, но чрез него не се осигуряват компютъризирани работни места.

В негативен аспект е възможно предефинираното искане за съфинансиране от училищата да поставя в неравностойно положение училищата с малък брой ученици и съответно малък делегиран бюджет, от който не могат да отделят средства. Ако това е така, то програмата подпомага предимно училищата с много ученици и налични бюджети, или т.нар. в общественото пространство „богати училища“. Това от своя страна води до неравен достъп на учениците до съвременни технологии и адекватно образование, базиран на финансова дискриминация. Тази слабост донякъде е компенсирана през третата година, като са финансирани всички кандидатствали защитените училища, независимо от процента на съфинансиране, но техният брой е много малък – едва 47.

Последната до момента година от реализирането на Националната програма поставя и въпроса как се измерва дали финансираните повече от един път училищата са постигнали предварително заложеното съотношение 1:12 (12 ученика на едно компютъризирано работно място), което е поставено като крайна цел на Програмата, тъй като липсва информация по какъв модел се смятат наличните вече компютъризирани работни места.

Последващият детайлен анализ на наличните данни ще потърси отговор на въпроса какъв тип училища са участвали в програмата – по тип и образователна степен, както и какъв е профилът на училищата, които не са били обхванати от програмата – по брой ученици, тип и образователна степен.


БИБЛИОГРАФИЯ

Survey of Schools: ICT in Education. Country Profile: Bulgaria
https://ec.europa.eu/digital-agenda/sites/digital-agenda/files/Bulgaria%20country%20profile.pdf

Доклад: Оценяване на компетентността да се решават проблеми в PISA 2012, д-р Светла Петрова, Национален координатор на PISA 2012
http://www.ckoko.bg/upload/docs/2014-04/PS_Chapter_BGR.pdf

Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище“ за учебна година 2014-2015
http://www.mon.bg/?h=downloadFile&fileId=5664

Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище“ за учебна година 2012-2013
http://www.mon.bg/?h=downloadFile&fileId=4009

15 септември, 2018 г. Далаверов наблюдаваше отстрани. 1428 ученика чакаха в двора на Първа частна професионална гимназия по Автомобилен дизайн да започне новата учебната година. Въпреки оркестъра, развяващите се национален и европейски флаг и балонената украса, някак си не се усещаше тържественост – ни по отегченото поведение на учителите, ни в безизразните погледи на учениците. Само Далаверов празнуваше – днес започваше приватизацията на единствения неприватизиран сектор. Образователния. И както във всичко досега – той смяташе да спечели. Много.

Спомни си дългия път, който извървя последните две години. Спомни си как консултантите му предложиха да инвестира и да направи частно училище. Но не какво да е училище – а Професионална гимназия. И не къде да е, а в град Забравен (общински град в покрайнините на държавата, известен с най-много безработни и най-ниски доходи. Някои добавяха – и градът с най-голям процент малцинства, но Далаверов това не го интересуваше – той делеше хората на бедни и богати. Бедните го правеха богат, а богатите му отваряха вратите към бедните. Затворен цикъл). Точно преди две години Далаверов започна да смята и да развива бизнес плана си: 2300 лева на ученик, на година влизат директно в училището. На учебна година. Която си е на практика половин календарна, като извадиш ваканции – стандартни, дървени и грипни.

Приходи: 1400 ученика х 2300 лева = 3 милиона 220 хиляди лева кеш пара на полугодие.

Разходите – както много добре знаеше, зависят от много причини.

Имаше 2 важни фактора, за да станат тези пари реалност:

1. Да получи лиценз за частно училище от Министерството на образованието

2. Да намери ученици, които да се запишат и съответно държавната им субсидия (Единен разходен стандарт май беше) да започне да пълни сметката на Далаверов.

Първият въпрос се оказа доста труден за решаване. Отне му година и половина. Далаверов беше професионалист – по документи всичко докарваше идеално. Даже успя да се сдобие със Споразумения за сътрудничество с най-големия производител на дизайнерски камиомобили в Нубия, който беше готов веднага да отвори завод в град Забравен и да стартира дуално обучение. Намирането на ученици се оказа далеч по лесно, но пък много по ресурсоемко. Свърза се с местния бизнес лидер – той се съгласи да му съдейства, но срещу 100 лева на калпак годишно (разбирай записан ученик). Още по 100 лева на калпак годишно отиваха за семейството на ученика – 50 лева в началото и 50 лева в края на учебната година. Бързо се разчу из цялата община за тая жива далавера. Събраха се 1428 ученика. Повечето малки средни училища затвориха, поради липса на ученици. А и бяха държавни – т.е. не бяха гъвкави и бизнес ориентирани.

1428 х 2100 (нали 200 лева инвестираше на калпак) = 2 милиона 998 хиляди и 800 лева.

Паралелно организираше логистиката: взе на бартер от общината сградата на местната гимназия, санирана изцяло по европроект преди няколко години. Миналата година хлопна кепенците – няма желаещи да учат. Сключи договор да не променя предназначението за следващите 10 години и му я дадоха направо без пари – социален джойнт венчър по учебник….Нае съкратените учители, но само тия, дето се съгласиха да работят на половин щат. Имаше и такива, дето се съгласиха на 25% заетост. Тъй де – без пари хич не се живее! Само счетоводителя си докара от Столицата – знаеше, че този човек му е важен, за да върви бизнеса. За директор сложи някакъв местен тарикат – роднина на кмета, който вече 7ми мандат управлява. Не му трябваха излишни разправии.

Отначало се учуди, че никой от родителите на клиентите му не се поинтересува за образованието, за реализацията, за бъдеща професия и доходи. После сам намери отговора – хората толкова се бяха обезверили последните 25 години от несбъднати обещания. 100 лева – 50 в началото и 50 в края, и така 5 години подред, си бяха нещо реално. Така обичаше да работи Далаверов.

И така дойде 15 септември, 2018. Две години труд, увенчали се с успех. Далаверов вече кроеше планове да открие филиали на Първа частна професионална гимназия по автомобилен дизайн във всяка област. Трябваше да бърза. Конкуренцията вече го гонеше по петите.

Тази история е изцяло измислена. Тази история може би никога няма да се случи. Или пък може да се случи. Моето мнение е, че ако се приемат поправките, предвидени в настоящия Законопроект за предучилищното и училищното образование, според които ще се финансират частните училища – възможно е да се случи. Ако тази субсидия се равнява на размера на единния разходен стандарт за ученик – има много голяма вероятност да се случи. А аз не искам това. И смятам, че всеки български гражданин трябва всячески да се бори този сценарий дори да не започне да се развива.

Не искам никой да ме разбира погрешно. Аз не съм против държавата да подкрепя онези семейства, които са предпочели да изпратят децата си да учат в частни училища (не детски градини – там историята е друга). Родителите плащат данъци, с които респективно се финансира и държавното образование, чиито услуги те не потребяват, въпреки че финансират. Същевременно обаче не трябва да забравяме, че именно родителите са взели решение – ТЕ САМИ СА ВЗЕЛИ РЕШЕНИЕТО да не използват тези услуги. По ред причини, за които няма смисъл да гадаем какви са. Важното е, че те ДОБРОВОЛНО СА СЕ ОТКАЗАЛИ да използват определени услуги, предоставяни от държавата и финансирани от техните данъци.

Защо обаче държавата да овъзмездява този техен доброволен ОТКАЗ ОТ УСЛУГА в пълния размер, и то директно към бюджета на частното училище? Много по-добро решение е тези родители да бъдат компенсирани по няколко други механизма, като например:

1. Чрез данъчни облекчения, по модела на данъчните облекчения за млади семейства, които изплащат кредит за жилище: размерът на годишната такса за частното училище да се приспадне от данъчната им основа и така да се намалят данъците

2. Държавата да подпомогне частните училища, като оптимизира мрежата на държавните и отдава безвъзмездно неизползвания сграден фонд. Или на прост език – да обедини училища с по-малко ученици в едно, а празната сграда да се предостави за частно училище. Това решение е в ръцете на общините, ако сградния фонд е общински

3. Частните училища да бъдат включени като бенефициенти по Националните програми на МОН.

Моето мнение е, че държавата трябва да подпомага развитието на образователния сектор чрез конкретни мерки и политики, а не чрез наливане на пари на калпак. Кеш парата във всяка сфера автоматично довежда след себе си Далаверов и компания, които я опорочават и оглозгват. Ако някой се съмнява, че по горната история може да се случи – нека си припомни скорошната история за частното енерго, за замесените лица и къде са те в момента. Може би се оглеждат за поредния сектор, който да приватизират?

Днес – 04.08.2013 започна подготовката ми за изготвяне на докторска теза с работно заглавие “Измерване на ефекта от публичните и частни инвестиции върху представянето на учениците от средното образование  в областта на природните науки”. Докторантура към Стопански факултет на Софийски университет.

Съгласно предварително съгласуваният ми план за работа с научния ми ръководител доц. Албена Вуцова, трябва да измина следните стъпки:

1. Да подготвя аналитичната част

2. Да подготвя обзорната част – анализи на аналогичен проблем по света

3. Да подготвя емпиричната част – анализ на инвестициите в кабинети по природни науки (техника, съдържание, други) в 30 СОУ в България, с изключение на ПМГ.

Като част от първата ми стъпка е подготовка на първата ми научна статия (от общо 6 задължителни), в която да направя обзор на ПИЗА резултатите в областта на природните науки в ретроспекция от старта на изследването през 2000 г. България участва в изследването от самото начало.

Днес изтеглих близо 4000 страници материал. Да живее интернет! На този етап ми е спестено ходенето по библиотеки!

Също така днес прочетох на националния сайт на PISA следното:

“Започна подготовката на настоящия етап на изследването – PISA 2015. Оценяването ще се проведе изцяло в електронен формат. Основният акцент ще бъде поставен върху грамотността на учениците по природни науки. Предвиден е отделен модул с тестови задачи, предназначени за измерване на уменията на учениците за екипна работа при решаване на проблеми.”

Мисля, че съвсем актуално съм си избрала темата!

Първата ми научна статия трябва да е готова през Октомври, 2013.

Чрез тази подстраница в блога ми ще публикувам информация за напредъка на работата ми, както и в един момент ще поискам съдействие от колегите-учители. Когато започне емпиричната част – вероятно догодина по това време.

Междувременно ще съм благодарна на всеки, който смята, че може да помогне по темата ми, като ми пише в блога.

Описвам тази история като паметна бележка. Има много хора, с които нямам спомен как съм се запознала. Сякаш се познаваме вечно. За това да опиша за Найден, че да не се налага след време да го питам: Абе ние как се запознахме?

Беше миналата година, юни месец (2012). Правихме тренинг и гала вечерята беше в Созопол. И то нали има една приказка, че краставите кучета …..На нашата маса учителки, на съседната също от образованието. По някое време двете маси се омешахме. И не щеш ли ми казват, че аз не съм отговорила на “искането на хората, дето се занимават със сериозна роботика”….ТУШ. Веднага отрекох, че по никакъв начин не са се свързвали с мен. И тогава се запознах с Найден Шиваваров.

След няколко месеца се срещнахме в Института по роботика на БАН. Това, което правят Найден и хората около него аз не го разбирам – но усещам, че те правят бъдещето. Усещам го не само по това, което показват, но и по начина по който го разказват. Те правят робот – РОБКО (ама Робко 12, не Робко 1. Но същия Робко)! Те знаят, че това което правят е бъдещето. Те не говорят за сега. Те говорят за след 20 години. Как би изтлеждал този робот. Дали ще го направят те или някой друг, сервизния робот ще го има след 20 години. Те не говорят за миналото. А имат определено много да кажат. Помогнах с каквото можах. А ми се иска да е повече.

Те говорят за това, че искат да имат последователи сред младите хора. Но не ги намират. Защото това, което правят, ще се случи след 20 години. И в момента никой не плаща за това. И те го знаят. Но продължават.

Днес отново се срещнах с екипа, и те демонститаха мъничкото подобрение, която са направили. Вързали са Гергана. Гергана е софтуерът, който чете на български (създаден от БАН да помага на хората със зрителни увреждания). Питат го на английски, а той им отговаря на български. Чакат развитието на технологиите, когато и въпросите ще могат да ги задават на български. Сега ще има представяне на робота на FameLab на Британски съвет. Дано повече хора видят бъдещето.

Де да имах повече такива срещи…за бъдещето!

Де да можеше повече хора да виждат бъдещето…..

 

Историята за завода в Лом мога да я започна веднага. По трудна ми е другата тема – за очакванията в образованието. Защото те са многопосочни и трудноизмерими. Нека започнаот там, от където мисля че се поставя същественото начало. А именно – нарастващата пропаст между образованието и нуждите на пазара на труда. Тази пропаст до някъде може да се измери с шокиращите данни за над 40% безработни младежи в Испания и близо 20% в България. Подплътена за нашата страна с данни, че 70% от младите хора оскат да емигрират.

Снощи си говорих със заместник ректора на един от най-големите университети. Опитва се да намери правилния път към бизнеса, като има в предвид по-горните данни. Най-опростено неговата идея е “топ 10 на студентите ни да ходят в бизнеса” .Да, ама….Следват няколко въпроса от моя страна:

1. Тия Топ10 докато учат ли ще “ходят в бизнеса” или след това – отговор: след като завършат

2. Добре де, ама как ще принудиш тия топ 10 да отидат точно в тоя бизнес, а не в някой, в който работят от 3 години?

3. Какви са механизмите на топ10 студенти, които хипотетично никога не са работили, да изберат да останат в България, а не да изберат магистрагура в Англия?

Професорът няма отговор. И аз нямам. Имам само въпроси. Най-удобната ситуация. Не предлагаш решения, само критикуваш. Май по-голямата част от овластените хора в България само поставят въпроси, без отговори. А пък тия от които нищо не зависи – имат веднага решение. Словоблудстват денонощно във Фейсбук.

Реалната статистика е, че близо 10% от завършващите средно образование избират да продължат в чужбина. Преди няколко дни четох статия за чуждестранните студенти във Верикобритания: ако не си подадат навреме документите за банков заем, която да им покрие разходите за образование, имат наказателна такса. Т.Е. можеш да учиш, ама ако имаш банков заем…..И че 6200 студента са предпочели Великобритански университети тази година (включва бакалаври и магистри). И на всички им е отпуснат заем за образование.

А моя професор от две години се мъчи да договори условия за преференциални кредити за студенти да си вземат по един лаптоп…Отказват му всички банки, защото БГ-студентите са “рискови клиенти”.

Е кое е по рисковото? Студент емигран от България с 9000 паунда годишен заем заобразование, или студент в България с 1000 лева заем. Всеки може сам да си отговори….

А сега за завода в Лом. На фона на тези глобални проблеми, които занимават моето съзнание, има една простичка история. Завода за мотокари в Лом са го купили инвеститори и ще се произвеждат тръби и някакви други части….Търсят 1000 работника. До една година. Кранисти, шлосери, завачици…..Очаква се заплатат да почне от 500 лева. Което, ще “вдигне стандарта на града”.

На хората в Лом им е “през оная” за великите мисловни и аналитични дейности на държавата. Те си чакат завода, защото той ще им донесе пари. 900 лева за кранист. А за там висше не трябва.

И се питам аз – трябва ли да наливаме милиони в едно локално висше образование, или на държавно ниво да се договорят преференции за следващите висше в чужбина, а ние тука да си копаме градинката на професионалното средно образование и да дърпаме локалната икономика?

Преди да отговорите – помислете поне два дни!

%d bloggers like this: