Добре дошли при Тедчето

Хуманоидни „учители“ в класната стая

В края на юни 2026 г. една новина привлече вниманието на хората, които следят пресечната точка между изкуствения интелект, роботиката и образованието. Американската компания Realbotix започва пилотна програма в училищен район в щата Ню Йорк (Salamanca City Central School District), при която в класните стаи влиза хуманоиден робот с външен вид, близък до човешкия, в ролята на teaching assistant (асистент-преподавател).

Salamanca City Central School District е държавен училищен район в щата Ню Йорк, който осигурява обучение на ученици от предучилищна възраст до 12. клас. Районът обслужва град Саламанка и околните населени места, като обединява три училища с общо около 1400 ученици. Инвестира активно в съвременни технологии и развива STEAM обучението чрез специализирани лаборатории и практически занимания по наука, технологии, инженерство, изкуства и математика.

Това не е поредният „симпатичен робот“ в лаборатория по STEM, а реалистичен хуманоид, който ще работи с около 500 гимназиални ученици. Той ще демонстрира как изглежда embodied AI (въплътен изкуствен интелект) в ежедневния учебен процес. Т.е. изкуствен интелект, който не съществува само на екран, а взаимодейства с хората чрез физическо тяло.

От Pepper и NAO към M-Series: смяна на парадигмата

Досегашните примери за роботи в училище, включително в България, са предимно платформи като Pepper и NAO: с ясно роботичен дизайн, пластмасов корпус и визуален език, който недвусмислено казва: „Аз съм робот“. Такива устройства са полезни за STEM обучение. Учениците могат да ги програмират, да експериментират със сензори и да изграждат технически умения, без риск да се обърка границата между човек и машина.

Realbotix M-Series е в друга категория. M-Series е хуманоиден робот от ново поколение, разработен от канадската компания Realbotix с фокус върху естественото общуване между хора и изкуствен интелект. За разлика от индустриалните хуманоиди, които са създадени за физическа работа, M-Series е проектиран за роли, изискващи комуникация, емоционално взаимодействие и обслужване на хора. Роботът разполага с 39 степени на свобода в горната част на тялото, което му позволява да пресъздава реалистични мимики, движения на главата, ръцете и погледа. Благодарение на модулната си конструкция лицето и външният му вид могат лесно да бъдат променяни според конкретното приложение, а системата поддържа интеграция с различни AI платформи и езикови модели. M-Series намира приложение като рецепционист, консултант, гид, демонстратор на събития. Цената варира от 20 000 до 120 000 долара.

В класната стая M-Series комбинира natural language processing (обработка на естествен език), лицева експресия и разговор в реално време, за да общува с учениците по начин, който наподобява човешка комуникация. На практика това е преход от „училищен робот“ към почти човешки присъстващ агент – едновременно визуално и поведенчески.

Как работи

Пилотът в Salamanca City Central School District в Ню Йорк не въвежда просто хуманоиден робот. Той комбинира два слоя:

• Optio (дигитална платформа с изкуствен интелект за образователна подкрепа): AI-базиран асистент-преподавател и домашен тутор (личен помощник за учене). Той работи чрез персонализирани дигитални аватари, обучени върху съдържание, одобрено от училищния район. Optio предлага обяснения, упражнения, помощ с домашни работи, многоезикова подкрепа и постоянен достъп до учебни ресурси.
• M-Series (физически хуманоиден робот): роботът в класната стая, който служи като физически интерфейс към Optio и други модули с изкуствен интелект.

Учениците първоначално ще използват системата в курсове по изкуствен интелект и роботика, разработени от Woz ED (американска образователна програма и доставчик на учебни курсове по STEM за училища. Свързана е със Стив Возняк, съосновател на Apple. Програмите включват практически занятия по роботика, изкуствен интелект, програмиране, дронове, киберсигурност, анализ на данни и 3D моделиране. Идеята е учениците не само да учат теория, а да създават, програмират и тестват технологии. Стратегическата посока обаче е по-широка: взаимодействието с хуманоидни роботи да стане част от ежедневния училищен опит, а не само лабораторна демонстрация.Woz ED K12 | STEM Career Pathways and Science K-12 Curriculum

От гледна точка на бизнес модела това е решение тип AI-as-a-Teaching-Assistant (изкуствен интелект като услуга за подпомагане на преподаването). То съчетава софтуерната платформа Optio и физическия робот M-Series в един пакет за училища.

Етични дилеми: когато „учителят“ изглежда като човек

Реалистичният вид на M-Series премества дебата за изкуствения интелект в образованието отвъд обичайните теми за автоматизация и данни.

• Учениците могат да приписват на робота човешки качества като емпатия, намерения и дори морална отговорност. Това се нарича антропоморфизация (приписване на човешки характеристики на машина или предмет). При по-малки или по-уязвими ученици има риск от подвеждане. Ако интерфейсът изглежда и звучи като човек, дали учениците ясно осъзнават, че взаимодействат с алгоритъм?
• Хуманоид, който говори, обяснява и „преподава“, може да бъде възприеман като самостоятелен източник на авторитет. Кой тогава носи професионалната и етичната отговорност за учебното съдържание, оценяването и отношенията в класа?
• AI асистенти като Optio използва данни за учениците, за да персонализират съдържанието и обратната връзка. При физически хуманоиден интерфейс тази комуникация се случва чрез „почти човек“: по-интимен канал, който може да насърчи учениците да споделят лична информация и да развият емоционална привързаност.
• В гимназиалния контекст основната група са представители на поколение Z, а в по-ниските класове навлиза поколение Alpha. За тези ученици дигиталните технологии са обичайна част от ежедневието, но това не означава, че границата между човешко и машинно присъствие е без значение.
• Social-emotional learning (социално-емоционално учене) остава ключова част от образованието. Ако част от учебния процес се случва чрез хуманоиден робот, възниква въпросът как това влияе върху емпатията към реални хора, уменията за работа в екип и способността на учениците да разпознават границите между човек и машина.

Как възприемат учениците роботите в училище?

Първите практики и наблюдения от международни и български примери подсказват няколко тенденции:

Ентусиазъм и любопитство. Появата на хуманоиден робот е събитие, което повишава интереса към STEM предметите и към технологиите като цяло.

Различна емоционална дистанция. Към роботи с ясно роботизиран вид учениците обикновено подхождат като към технология или „умно устройство“. При хуманоиди, които приличат на хора, реакциите са по-силни: част от учениците ги възприемат почти като хора, а други изпитват дискомфорт.

Uncanny valley (ефект на зловещата долина). Това е психологически феномен, който описва неприятното усещане, което хората изпитват, когато робот или дигитален аватар изглежда почти като човек, но не е достатъчно реалистичен. Концепцията е предложена през 1970 г. от японския инженер Масахиро Мори. Според теорията, колкото повече един робот прилича на човек, толкова по-положително го възприемаме. До момента, в който малки несъвършенства в лицето, движенията или гласа започват да предизвикват чувство на дискомфорт, недоверие или дори страх. Причината е, че мозъкът ни разпознава фините разлики между живия човек и неговата имитация, което създава усещане че „нещо не е наред“.

Не ме учудва, нито изненадва този пилотен проект. Смятам, че точно в тази посока се движи съвременното образование в условията на изкуствен интелект в джоба. Няма учители. Няма кой да научи сегашните ученици не само на приложенията на ИИ, но и какво е изобщо ИИ. Няма учители по математика, природни науки, специализирани предмети. И това не е само в България. Навсякъде е. Като няма се търсят заместители. Пазарен принцип.

Този пилотен проект е обявен преди дни. Все още няма почти никаква информация в интернет.
За написването на този материал е използван Perplexity AI за проучване на темата за поботите в училище, както и за проучване на пилотния проект, училищният район и друга релевантна информация.

Read Full Post »

Това е мое собствено проучване на Сингапурската образователна система – държавни училища, като се отнася за 5-6 клас (11-12 годишни деца). Прилагам скрийншоти от Student playbook  от едно такова училище. Student Playbook има всеки ученик и в него се съдържа важна информация за учебната година:

• Учебната програма и допълнителните занимания
• Ваканциите
• Как се оценява поведението
• Какви са домашните (има по една страница за всяка седмица, където си записват какво са им дали за домашно и дали са го изпълнили – слагат си чекбокс)
• Там се съдържат и правилата за ученика (много ми напомни за едновремешните правила на чавдарчето 😊)

Но, да започвам!

Upper Primary е етапът, който обхваща класовете от 3ти до 6ти. Изучават се 4 основни предмета:

Английски език (който е работният език за Сингапур),

Майчин език (MT – Mother Tongue). В случая Мандарин или Simplified Chinese, тъй като близо ¾ от учениците са с китайски произход. Национални езици са още Малайски и Тамилски, които се преподават в общностите с преобладаващо население от Малайзия и Индия.

Математика

Наука (Science) – от съдържанието, което прегледах се залага основно на биологията и физиката. Химията се вкарва в следващия образователен етап, ми обясниха.

По тези 4 предмета се държат Национални изпити за преминаване в следващ образователен етап.

Учебните часове започват в 7.30. Децата в паралелка са 34 (оптимално било 30-35). Имат седмично 5 дежурни ученика, които трябва да дойдат в 7.00 за да подредят и почистят класната стая. Часовете са по 30 минути, в блокове с едно „голямо междучасие“, отново от 30 минути. Часовете са структурирани по блокове и въпреки, че не са отбелязани – има 2-3 минутки предаване от блок в блок. Езиците ги учат в един кабинет, математика и наука – в друг.

Ето малко повече информация за учебните предмети и какво се изучава:

Eng и ЕL буквално означава English Language. Но е различно. Eng обхваща всички аспекти на обучението (като БЕЛ при нас), докато EL акцентира върху уменията за комуникация – писмена и вербална.

Social Studies (SS) (или Човек и общество) – изучават историята и географията на Сингапур, но имат много заложени съвременни теми, пречупени от гл.т. на тяхното ежедневие: как работи държавата им, институциите, правата и задълженията им, теми за неравенствата, бедността, за опазване на природата и т.н.

PE: Physical Education – това обаче не е Физическото, което е при нас. В класната стая или навън изучават специфични китайски техники за физическо и психическо усъвърженстване като напр. Тай Чи (Tai Chi) – бойно изкуство, което основно фокусира върху правилното дишане и Чи Гун (Qi Gong), което е форма на медитация, също така настолни игри и оказване на първа помощ.

Спорт имат. Това е WSP/CCA. Или: Whole School Programme / Co-Curricular Activities. Това са извънкласни дейности, и се реализират в петъците. Всяко дете трябва да избере поне 2 дейности, едната е спортна и другата е от сферата на изкуството. Времето се разпределя 80% към 20%. Прилагам скрийншот на тези дейности в това конкретно училище. Ще ви направи впечатление, че има два вида дейности: Recreational и Talent Development Programme. Първата е за всички ученици, а втората е само за талантливите – които се подбират и с тях се занимават отделно и ги подготвят да представляват училището си на различни национални и международни състезания.

CCE: Character and Citizenship Education (Възпитание и гражданско образование) – тук много залагат на развитие на ценностната система. Имат си правила, които трябва да спазват и по тях да живеят. Добавям снимки на част от тези правила, за да добиете представа. В тези часове по-скоро децата споделят как са приложили тези правила в ежедневието – напр. помогнали са на възрастен да пресече, или пък са събрали боклук от земята….учителят им дава насоки как да изпълняват тези правила.

Прелюбопитен предмет, от гледна точка и на настоящите дискусии в обществото ни: CATE/V ED Catechism/Values Education (Катехизис/Обучение по ценности). Катехизис се отнася за религиозното обучение, за основните световни религии. Изучават историята, основните религиозни ритуали и т.н., а ценностното обучение се преплита спрямо ценностите на основната им религия. Доколкото ми обясниха, обучението е предимно интерактивно (през електронните монитори гледат подбрани клипове) и дискусии.

Учебници имат по основните предмети – езици, наука и математика. По останалите предмети нямат, а им се предоставят допълнителни материали, или трябва да прочетат книга, да направят проучване и след това да дискутират. Учебниците се купуват от родителите и всеки ден се мъкнат в раницата.

Популярните спортове са: бадминтон, netball (нещо като баскетбол) и ….художествената гимнастика. Бианка Панова има школа и нейни възпитанички са шампионки на Сингапур и азиатски разни състезания. Но – за да станат световни шампиони, трябва да минат през българската школа. Така си го знаят.

За учениците, които изостават по определен предмет, училището осигурява 4 допълнителни часа в ….събота. И ученикът е длъжен да ги посещава, ако учителят е преценил, че изостава по учебния предмет.

За да преминат в следващата образователна фаза, държат национални изпити по четирите предмета, от които се формира обща оценка: PSLE (Primary School Leaving Examination).

Има три типа средни училища (7-10 клас)

Express Stream – това са учениците с резултати над 80% на изпита – 60-65% от учениците. Това са най-добрите. Те се подготвят за някакъв изпит, който им позволява на продължат към висше образование.

Normal (Academic) Stream – за ученици с по-слаби резултати, които могат се подготвят за колеж, но могат да продължат и в университет, ако покажат добри резултати.

Normal (Technical) Stream – отново с по-ниски резултати и се подготвят за Institute of Technical Education (ITE). Да не се бърка с нашето професионално образование. Основен предмет им е Computer Applications.

Ако се покажат отлични резултати, ученикът може да се прехвърли в Express училище.

Важно е да отбележа, че в Сингапур образователната им система не подготвя бачкатори. Такива са си внесли предостатъчно от съседните държави. Това е много съществена разлика с нашата.

Имат оценки и по поведение,  които се поставят на ниво училище. Целта не е да се накаже детето, а да се даде обратна връзка към семейството. Логично с по-ниски оценки на поведение са децата с по-ниски образователни резултати. Слагам снимки за илюстрация – нали и тази тема наскоро се поде.

От прегледа ми на учебници, които впоследствие и обсъдих с ученици и родители – имат много домашни, като не малка част се отнасят да правят някакъв рисърч от прякото ежедневие. Напр. да вземат брошурата на най-близкия супермаркет и да разпределят какви продукти ще закупят за 200 долара, които да им стигнат да се хранят пълноценно цялата седмица. И да обяснят защо тези продукти, какво ще ги правят и защо са здравословни. Това им отнема доста време (говорим за 11-12 годишни деца) и без помощ от родител, това е трудно изпълнимо.

Оплакват се, че имат много домашни, много учат и че системата им е насочена към „меморизиране на информация“ (да ви звучи познато?)

Имат четири срока. И четири ваканции: 1 седмица през март и септември и по 1 месец юни и декември. Там сезони няма: целогодишно е 28-32 градуса и почти всеки ден вали.

Важно е да допълня, че Сингапур е парламентарна република с демократична система на управление, но с уникални характеристики, които го отличават от класическите западни демокрации. Държавата комбинира елементи на представителна демокрация с авторитарни тенденции, което често я класифицира като „гъвкава авторитарна държава“ или „контролирана демокрация“. Фокусът е върху икономическата стабилност и социалната хармония. Корупция почти няма. Учители и ученици трябва да спазват стриктни правила за публични изказвания, включително в социалните мрежи (и на това ги учат в училище). Участието на учители в каквито и да е форми на политически дейности е забранено. Униформите са задължителни.

Ами, това е накратко. Ако случайно вятърът ни отвее за постоянно в Сингапур – децата ще трябва да ходят в частни международни училища. Което е космически скъпо 😊И в Дубай е същото (също толкова скъпо имам предвид).

Снимка от петък – градския плаж, препълнен с ученици, които спортуваха.

Read Full Post »

Преди няколко дни срещнах приятелка. Проведохме следния разговор:
Тя: Илинка какво я приеха?
Аз: Каквото искаше – химия и биология.
Тя: И нашата така. Тя изкара много висок успех. И аз, и майка ѝ, и дядо ѝ казваме да не ходи да учи медицина, ама тя не.
Аз: И моята така, иска медицина. Да стане детски лекар.
Тя: Ох дано им дойде ума в главите, не стига че ги бият докторите ами и малко им плащат. А колко много други, къде къде по перпективни професии и добре платени има с химия и биология…
Аз: Спокойно! Има време да им уврат главите.
Кое не е така?!

Та днес сутринта попадам на следната статия: Завишават се критериите за прием в медицина (https://www.segabg.com/hot/category-education/zavishavat-se-kriteriite-za-priem-medicina).
Абсолютно резонно от четирите медицински университета, заедно със Софийски университет, Тракийски университет и Университет „Асен Златаров“ в Бургас искат:
– …конкурсните изпити по биология и химия, вече няма да са само върху съдържанието от общообразователната подготовка по тези предмети (8-10.клас), но и върху уроците, изучавани в профилирана подготовка (11 и 12. клас), която е на доста по-високо ниво.
– оценката от матурата по български език и литература да бъде включена в бала за прием на студенти по специалностите медицина, дентална медицина и фармация. (трябва да са грамотни бъдещите студенти, разбира се).

И Здравното министерство предлага да се променят наредбите за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по въпросните специалности, като бъдат отразени исканията на университетите.

И това запали любопитството ми. Какво се случва в средното образование и колко точно е приемът в тези специалности в посочените университети. За целта на кратката справка съм използвала следните източници:

• Държавният план прием за средните училища за 2024-25 учебна година, по паралелки, като съм извадила общия брой осмокласници, които следва да бъдат приети да учат в профил „Природни науки“ в профилираните училища. 4287 са обявените места в цялата държава. Каква част от тях ще бъдат запълнение ще стане ясно след 5тото класиране, някъде около 12 септември.
• 59 424 са учениците, явили се на НВО след 7ми клас. Или тези, които ще учат в профил Химия и Биология са: 7.2% от всички седмикласници.
• Държавният план прием за висшите училища за съответните специалности, преподавани във ВУЗ-овете за академична 2024-2025:

Или ако приемем, че план приемът за същите тези специалности остане същия за след 5 години, когато настоящите осмокласници ще са кандидат студенти, то близо 35% от тези сегашни деца, записващи химия и биология ще бъдат приети за доктори, зъболекари, фармацефти! Защото само тези деца учат в профилираната подготовка химия и биология. Останалите 65% могат да избират между 21 университета, които приемат с матури по химия и биология, голяма част от тях хуманитарни (вероятно учителските профили), но и специализиране – като ХТМУ, Аграрния у-тет, УХТ, Лесотехническия…..Както и разбира в самите медицински университети, специалност „Обществено здраве“. Някаква част вероятно ще заминат и за чужбина. Така ли е? Бляскави кариерни перспективи….Ами, май не….

Погледнах резултатите от ДЗИ (матурите) на тазгодишните дванадесетокласници (данните са пупликувани от МОН в портала за отворени данни). И какво излиза от там:

• На матура по химия са се явили 97 зрелостници, от които 66 от профилираните паралелки и 31 от други профили. Или тези 31 ученика са се подготвяли допълнително, за да покрият изискванията за явяване на ДЗИ от профилиращ предмет, който те не са държали. Разбирай – някак са успели да покрият материал, който не са изучавали в 11 и 12 клас. Как – май всички знаем. С частни уроци, вероятно. Среден успех: 5.16. Доста висок!
• На матура по биология са се явили 1894 зрелостници, от които 1147 от профилираните паралелки и ….. 747 са се подготвяли самостоятелно или с помощ. Среден успех: 3.86

Зададох си въпрос: защо 778 зрелостника избират да се явят на трета матура по профилиращ предмет, който не са изучавали? Отговорът е ясен: необходимо им е да валидират знание, като не могат да докажат хорариум. Това им трябва за чужбина.

Другият въпрос, който си зададох е: защо около 1/4 от учениците в профил Природни науки избират да се явят на матура по профилиращите си предмети? Имах някои основателни подозрения, но поисках помощ от друг приятел.

• Сигурна съм, че първата причина е в човешкия фактор. Капацитета на училищата да предложат обучение по профили, съгласно ДОИ за покриване на ДЗИ.
• Втората причина, подсказана ми от приятел (все пак аз съм от жълтопаветна София, където избор голям) е, че в много други населени места всъщност седмокласниците нямат избор – има паралелка Природни науки (най-често училището е притиснато да направи СТЕМ профил), местните деца нямат възможност да пътуват до съседно населено място, или да са там по квартири и записват….каквото им се предлага, с ясното разбиране, че нито ще научат химия, нито биология: в 55 паралелки, от общо 166 за цялата страна, или в 1/3 от всички паралелки Природни науки, учащите не са положили ДЗИ нито по профилиращ предмет химия, нито по профилиращ предмет биология.
• 1372 деца на 15 септември ще започнат последния етап от средното си образование в тези училища. Или 32% от всички приети.

Но да се върна на първопричината за настоящия обзор. Точно така трябва да постъпят колегите от Медицинските специалности – да вдигат нивото на входа, и още по-високо на изхода. Но моят съвет към тях е да си предвидят време за „доучване“.

Друг е въпросът успешно ли е „ранното профилиране“. Данните за химия и биология категорично показват: НЕ!

За написването на тази дописка не е използван ИИ.
Снимката е генерирана с ИИ, с DALL-E.

Read Full Post »

И така, след като разказах поне 10 пъти историята на нашето незабравимо приключенско пътешествие до Дубай, време е и да я напиша и увековеча за последователите ми. С което се надявам да помогна със съвети и на други семейства, които обмислят тази дестинация. Ще споделя и цени, там където ги помня – за ориентир.

Есента на 2021ва при поредното затваряне на училищата с моя мъж си казахме: писна ни! Време е да обърнем тренда и да заминем семейно някъде в чужбина. Децата да се изкефят, ние да видим свят. И така съвсем естествено избрахме Дубай. Естествено – защото има лоу кост полети всеки ден, пък и имаме кой да поразпитаме за организационни детайли. А и е сравнително близо, пък и ще бъде топло в периода, който планирахме. Речено – сторено. Купихме билети 29 януари – 6 февруари, 2022. Кой да ти предположи, че точно по това време ще е пикът на Омикрон-а…..Избрахме  Fly Dubai с два чекирани багажа по 30 кг, отиване и връщане. Или 1445 евро общо за всички.

Пътуващи: Аз – майката, Той – бащата, дете Илина на 11 и половина и дете Стефан на 7 и половина.

И започнахме планирането. Най-много с полезна информация ми помогна моя колежка (Елена), която от години живее в Дубай. Според нея: това е най-правилното място за деца, рай за деца! (потвърдено от всички, с които в последствие говорихме). И предупреди: Да знаеш, че в Дубай парите имат свойството да изчезват, без да се усетиш. (това аз го потвърждавам, също).

Запазихме апартамент на Марината. През букинг. Елена ми предложи няколко опции, като тази се оказа най-евтината: 5000 лева за 8 нощувки и включена закуска. Roda Amwaj Suites Jumeirah Beach Residence, Dubai – Updated 2022 Prices (booking.com). В последствие се оказа, че апартамента е 140 квадрата, с три бани, оборудвана кухня и тераса с уникална гледка. Препоръчвам с две ръце!

Пак Елена ми обърна внимание, че разстоянията са големи, такситата са евтини (каквото и да значи това!!!), но заради ковид-мерките пътниците се возят само на задната седалка. Т.е. за нас четиримата или ще ни трябват две таксита, или да викам по-голяма кола (и да чакам повече съответно), или най-добре да наемем кола. Бензинът бил евтин (1,30 беше за литър). И така през сайта на  Fly Dubai наехме SUV Шевролет Каптива за 51 евро на ден. За целият престой изминахме 500 километра, или 45 лева бензин. За това разстояние ми се струва най-удачния вариант. Пък и бяхме независими и ходехме и си тръгвахме където и когато си искаме.

Две седмици преди 29 януари, 2022: едното дете карантинирано, после другото карантинирано, пик на Омикрон….Към момента на пътуването се искаше негативен ПСР до 72 часа преди полета. За деца до 12 години – не се изисква. 10 дни се лашкахме – да ходим ли, да не ходим ли. И за капак таман излезна негативния ПСР и прочетох, че Йемен бомбардирали Абу Даби с ракети земя-въздух. А не е гот да си някъде, където летят такива опасни неща. Както и да е. Мечка страх – нас не и потеглихме.

Fly Dubai много приятно ни изненада. Мястото между седалките беше достатъчно, имаше монитор на всяка седалка. Пътуването мина неусетно, особено за децата, които през целия път гледаха филми. Полетът е 5 часа и много се чудихме дали да не вземем и храна, но преценихме от летището да купим. Отново правилно решение. Децата нямаше да я ядат тази храна, която видяхме че сервират.

Вече на дубайска територия, още на излизане от терминала веднага купихме сим карти. 8 ГБ интернет и локален номер за срок от 30 дни. За 60 лева. Предвид, че ни предстояха много приключенски посещения, по-добре да имаме връзка помежду си. Че ако минаваш през българския номер ще ти излезе солена сметката. Около час ни регистрираха картите: снимаха паспорти и кредитни карти, попълвахме адресни карти и клетвена декларация, че не лъжем…За GDPR не са чували там.

Докато вземем колата – същата работа – паспорти, карти, адреси…… Все едно я купуваме на лизинг, а не я вземаме за 8 дни. По тази тема е важно да отбележа: по пътищата в Дубай има тол-такси. 2.50 – 3 лв. На стъклото на колата има един датчик, който го засичат камерите и начисляват тол-таксите. Плаща се при връщането на колата. На ден може да се изминават до 150 км., като това е с натрупване: за 8 дни ни се полагаха 1200 км. Ако надвишиш – глоба. Предупредиха ни да спазваме ограниченията, тъй като глобите са солени и няма как да не те хванат камерите и да ти ги начислят на чипа. Също така – за да вземем колата предоставихме кредитна карта, в която има минимум 3000 долара. Дебитна не приемат.

И ПОТЕГЛИХМЕ! Чудо е – едни 8 лентови в посока пътища, изходи, светлини…изгубихме се….И макар, че бяхме само на 30 минути от летището ни отне над час да стигнем. В следващите дни още няколко пъти се загубихме, защото не хванахме правилната отбивка….Или във време: кацнахме в 21.30, в апартамента влезнахме в 01.30. За връщането предвидихме отново 3 часа.

ДЕН ПЪРВИ

Предварително бяхме купили комбиниран билет от букинг за 124 и 125 етаж на Бурж Халифа и посещение на аквариума в Дубай мол. 326 лева за четиримата. Тръгнахме към 11.30 и спряхме на паркинга на МОЛ-а. Безплатен е. През МОЛ-а се минава и за Бурж Халифа. Това е най-големият мол в света. По съвет на друга дружка си носехме връхни дрехи – защото навън е 25 градуса, ама на закрито държат климатиците на 18. И двете ни посещения бяха впечатляващи! А към надвечер, когато приключихме със задължителната програма, приседнахме да гледаме „танцуващите фонтани“ – ето това за мен беше най-уникалното от този първи ден. Не може да се опише – трябва да се види!

ДЕН ВТОРИ

Dubai Safari Park: Home | Dubai Safari Park. Ходила съм в много зоопаркове по света, този обаче е най-грандиозния! Започнахме с обиколка с автобусче през зони, в които за различни животни са симулирали максимално близка до естествения им хабитат среда. Бенгалски тигър, хипопотами, лъвове – на една ръка разстояние. После гледахме различни „представления“ с птици, разходихме се в секции Африка и Азия, а за финал – сафари с количка през сектор арабска пустиня. Билетите закупихме онлайн – Safari Journey Package Plus, продават се само онлайн и включват достъп до всичко. 150 лева общо за четиримата. Не можахме да храним жирафи, обаче. Оказа се, че праната се купува от вендинг машини, които работят само с кеш. От хотела ни до парка – 40 км. Построен е буквално в пустинята. Като райски оазис.

ДЕН ТРЕТИ

Lego Land. Моя детска мечта! В този ден осъзнахме колко всъщност няма туристи. Бяхме не повече от 50 души в целия парк, което позволи да се качим по няколко пъти на най-яките атракциони. Те са общо 16. Самият парк е за по-малки деца. На Стефи не му се тръгваше, докато за кака му по-скоро беше скучно. От 10 до 18 часа, 590 лева общо билетите. Последни си тръгнахме. И след час се върнахме. Защото си забравих слънчевите очила. Намерили ги, прибрали ги и ми ги върнаха…срещу сниман личен документ. Нали ви казах за GDPR-a…..

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Моят рожден ден. Сафари в пустинята и яздене на камила, с вечеря. Купен от Groupon за 200 лева общо. Намален от 700. На децата много им хареса. Според мен – голямо дърво. В крайна сметка цялото приключение си излезе към 700 лева, защото ни дърпаха да плащаме за щяло и нещяло, включително и за язденето на камила, дето уж беше включено в цената. Децата не я ядоха храната в бивака, дето ни стовариха. Аз обаче – да. Голяма грешка. Та моя съвет: вземете си от групон, носете еквивалента на 200 долара в кеш и не яжте от храната! Ние с мъжа ми сме били на подобно нещо в Тунис и от там летвата ни е много високо вдигната.

И така приключи задължителната програма.

ДЕН ПЕТИ

Ден за релакс, че с много висока скорост се хвърлихме и се поуморихме. Плажче и после панорамна разходка до Палмата, с колата и за финал Дубай Мол – да гледаме фонтаните. Плажът на Джумейра беше на 3 минути от апартамента ни и е безплатен. На 3ти февруари беше 28 градуса около обед, а температурата на водата е като в Поморие, началото на юли. Мъжката част се къпа. Женската само се пече.

ДЕН ШЕСТИ

По план Butterfly Garden (Dubai Butterfly Garden – Home to more than 15,000 butterflies) и Global village (https://www.globalvillage.ae/)– защото са в една посока, около 30 км от нашата установка.

С пеперудите не сполучихме. Красота невероятна, едни пеперуди като лястовици, шарени, прекрасни, летящи свободно и кацащи където им попадне….децата пищят, приклякат, мятат с ръце….Тръгнахме си на 15тата минута. 110 лева билетите за четирима ни.

И понеже ни се отвори дупка от 2 часа, докато отворят глобалното село, по път ни беше и Мола на Емиратите, та отидохме до там най-вече за да видим ски пистата. Срещу 70 лева ти дават пълна екипировка – влизаш по рокля и обличаш грейката, ските, каската, очилата…Поддържа температура от -4 градуса. Само отвън го видяхме. Опитах се да изхитрея и да ни пуснат, уж децата да видят, но не ми мина номера…..

В глобалното село бяхме от първите влезли. Това не е увеселителен парк, но има вход – 10 лева на човек. Вътре са пресъздадени най-известните сгради от държавите от Персийския залив и Азия, като се продават характерни продукти от там – напр. в Иран бяха персийските килими. Приятно място за разходка и похапване, където да утрепеш няколко часа. Оприличихме го на огромен луксозен битак. Всичко е на пазарлък. А нас по този част ни няма никак……

ДЕН СЕДМИ – ПОСЛЕДЕН

Плажче и после разходка с лодка в Марината. За разходката с лодка отново разчитах на Groupon. За 100 лева общо, един час по каналите на Марината. Без храна, щото вече имам опит. Като за финал едно доста приятно изживяване.

ХРАНАТА

Много приятели ме питаха как е храната. Моите деца ядат мусака, кюфтета по чирпански, таратор, пиле фрикасе…..такава храна няма. Стефчо яде 6 пъти в МакДоналдс. Два чийзбургера и малки картофки – 9 лева, като в София. Режимът ни беше такъв: закусваме обилно към 10.30 – 11.00. Към 19.00 ядем отново. Междувременно сме мушнали по един-два сладоледа. Три вечери ядохме в ресторанти – турски и азиатски. Вечеря за двама възрастни и две деца е около 300 лева. Само храна и вода/сок. Скъпчии са…..

ДОПЪЛНИТЕЛНИ СЪВЕТИ ЗА ДУБАЙСКИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ

1. Децата трябва да са се научили да не спят на обяд 😊
2. В Дубай алкохол се продава в едни тайни магазинчета, необозначени по никакъв начин, срещу паспорт, адресна регистрация и клетвена декларация, че в следващите 30 дни няма да купуваш пак (GDPR ли????? ). И е на безбожни цени.
3. Бира се продава тук-там, 300 мл. Хайнекен е 25 лева.
4. Връзка с България. Може да се пише по всички приложения, но не може да се говори. Видео разговори могат да се правят само през Скайп (ДА!още съществува и работи), Зуум и Тиймс – аз така контактувах с приятели – децата им всичките учат онлайн в тиймса 😊😊😊😊😊😊😊
5. WhatsUP – това е приложението, през което си пишат. Задължително е за всеки турист. През него пращах кодовете от Groupon.

Read Full Post »

„Тури му една ай-сиктир манджа“. Така казваше от време на време майка ми. Веднъж сериозно си поговорихме, какво значи това. Била съм на 10-11 години. Та, „ай-сиктир манджа“ правилото, така както съм запомнила от нея и от тогава насетне го прилагам във важни ситуации, е да отсея важните от неважните неща, по-важните от по-малко важните, критичните от важните. И да направя правилен избор. До сега това правило не ме е подлъгвало.

Средата на октомври се връща дъщерята от училище и ми казва: „Днес ми писаха двойка по музика. Защото госпожата ме посочи да пея песен пред класа, а пък аз пея фалшиво и ме беше срам. И отказах“. Факт. Дъщерята пее фалшиво, и дори да наема частен преподавател от Софийската опера нищо не може да промени факта, че слон е стъпал на ушите. „Тури му една ай-сиктир манджа“. И предадох знанието на наследницата.

Днес детето отново учи онлайн. И аз съм една безкрайно удовлетворена майка, предвид обстоятелствата. Защото година по-рано най-сетне разбрах на кое да туря една ай-сиктир манджа и къде да натискам.

А в началното образование е лесно. Има точно две неща, които трябва да се научат:

• Да разбират какво четат. Не просто да четат.
• Да научат простите математически действия: събиране, изваждане, умножение и деление.

Тези две фундаментални знания за мен са ключови да не се изпуснат, всичко останало може да се навакса или компенсира.

Това няма как да се случи само в училище. Ако родителите не се ангажират и се чака само на госпожата в клас и в занималнята, много е вероятно точно тези фундаментални знания да се пропуснат. И за това има преки доказателства: 47% от 15-годишните са функционално неграмотните според данни на ПИЗА от 2018. Според мен – защото е изпуснат точно 1-4 клас.

Кога за пръв път осъзнах колко е сериозен въпросът за функционалната грамотност на детето ми? Беше началото на трети клас. До тогава не се бях притеснявала особено: валят звездички и похвали по всичко в електронния дневник. Трети клас обаче в математиката се въвеждат текстовите задачи….и така проверявайки едно домашно при сгрешена текстова задача се втрещих. Накарах да се прочете веднъж, втори път. Да се разпише модела: дадено, търси се, решение. Тогава разбрах, че детето чете гладко, но не разбира какво е прочело. Спрях я от занималня моментално. И почнахме в къщи: чете нещо, разказва ми го (това е полезно умение, защото в един момент идват разказвателните предмети). Четем, изговаряме и разписваме текстови задачи. Месеци наред. После дойде онлайн обучението. За нас си беше глътка въздух. „Ай-сиктир манджа“ на всичко без математиката и българския. Безотговорно? Не и за мен. Всички останали предмети се доразвиват нагоре в училище или могат да бъдат компенсирани.

И така, сега пак се учи онлайн. Неясно до кога. Естествено, че искам детето ми да ходи на училище, но предвид обстоятелствата това не е възможно. И понеже нямам свръх очаквания към началното образование, викам неволята и заедно учим. По математика и български. Има време да научи какви овошки и животни се отглеждат в Преходната област.

Послепис: пети клас влизат в мелачката на матурите. Борба за оценки, всеки учител с убеждението, че предметът му е най-важен, Ашур Банипал……Без четене с разбиране и основните математически действия, потъването в черната дупка е неизбежно.

Послепис 2: 100 процента ще контрира много набори, че те всичко са си научили в училище. Така е, но във времето, в което аз бях ученичка нямаше толкова много отвличащи вниманието технологии. Даже телевизорът ни беше черно-бял. Средата е много, много различна.

Послепис 3: по-малкия наследник се учи да пише, рисува и апликира.

Read Full Post »