Добре дошли при Тедчето

Целта на този блог-пост е да предостави полезна информация на бъдещи пътешественици до Сингапур. Както и да споделя някои любопитни наблюдения.

Период на пътуването: 1 -17 февруари, 2025.

Как се стига до Сингапур: със самолет, разбира се. Купих билет на 29 май 2024. С Луфтханза, през Мюнхен. Цена: 1266 лева. Дебнехме за промоции и тази се оказа най-добра. Сигурно има изгодни полети и на Турските и Катарските авиолинии, но към онзи момент тази цена ми се стори прилична за толкова далечна дестинация. Полетът Мюнхен – Сингапур е 13 часа. Не си заслужава бъхтенето ако не се отиде за поне две седмици.

Къде се настанихме: при приятел. Това ни спести много сериозен разход за настаняване. Иначе справка в Booking и AirBNB показа, че има цени в най-различен диапазон. Няма особено значение в коя част на града-държава си отседнал. Транспортната мрежа е много силно развита.

Предварителна подготовка

На черния петък купихме с 20% намаление пасове за 5 забележителности от приложението https://gocity.com/en/singapore. На този етап не сме избирали какво да посетим, приложението дава възможност да активираш пасовете на по-късен етап и да ги използваш в рамките на месец след активация. Цена: 240 лева.

Застрахова, задължителна: 33 лева с покритие за 30 000 долара.

еСим карта от приложението AirAlo: 38 лева, 5 ГБ за 30 дни, пакет Азия за 18 държави. Допълнително закупих още 2 ГБ за 18 лева. Активирах картата в момента, в който кацнахме, за да можем да се придвижваме безпроблемно. Сигурно продават и стандартни сим карти, но нямам представа какви са цените, нито от къде се купуват.

Свалих приложението GRAB – Юбера на тази част от Азия. Изключително удобно. Използвах го за придвижване от и до летището, както и като окъснеем и спре градския транспорт. И за придвижване в Малайзия на о-в Лангкави. Общ разход GRAB: 210 лева.

Попълних имиграционната карта (през приложението MyICA) три дни преди пътуването. Задължителна е за всички, влизащи в Сингапур. Подобна декларация е задължителна и за Малайзия. Тествах VISA-та и на 1 февруари потеглихме.

Валута: Сингапурски долар. Курс 1.40 лева за долар. Взех и американски долари.

От България тръгнах на 45, в Сингапур пристигнах на 46 😊

Как се пътува в Сингапур: има много добре развит автобусен транспорт, както и метро. Няма фиксирана цена на пътуване, а е в зависимост от изминатото разстояние. При влизане се чекираш с кредитна карта и при излизане също. Ако пропуснеш – системата ти начислява, че си пътувал до най-далечната спирка. Това, честно казано, ми беше доста напрягащо. За метрото е ОК, защото не можеш да излезеш без да си се чекирал, но с автобусите си е напрягащо. Обща стойност на пътуванията с метро и автобуси: 42 евро. В повечето случаи като използвахме метрото излизахме в някой МОЛ. И там се омотавахме и губехме доста време.

Разплащане: кредитните карти вървят навсякъде. Обмених само веднъж 50 долара, за да си купя храна в Чайна таун. Но защото исках точно от това място да ям. Вървят всякакви валути, но! Добър курс се дава само за големи и нови банкноти. 50 или 100 долара от най-новите (едни жълтеещи). При по-старите емисии курсът пада, а за дребни банкноти си е направо 1 към 1 и не е никак изгодно.

Какво да се види в Сингапур: през приложението Go City излизат над 40 предложения. За някои е необходима предварителна резервация. Ние посетихме:

• Science&Art Museum: аз по-скоро бих го прекръстила на Technology&Art. Впечатляващо семпло и супер интерактивно. За пръв път видях следното: по стените “плуват” рибки. И това не са интерактивни екрани, а стени. Като “пипнеш” рибка и тя се забързва. Как се случва: в една от залите си вземащ скица на рибка, оцветява я с пастели както си искаш, даваш листа да го сканират и хоп – рибката ти пада в аквариума – стена. Близо час разучавахме и експериментирахме с тази иновация.
• Gardens by the Bay: това е задължително, като паса включва вход за Cloud Forеst и Flower Dome. Първото е пресъздадена тропическа гора, а второто огромна цветна градина, разделена по континенти. Най-пищна беше Европейската градина. До Gardens by the Bay парка е и прословутият хотел с лодка-покрива. От там се вижда и ситито.
• River Wonders: част от комплекса, където се намира Зоологическата градина. Пресъздава хабитата по 4 реки: Нил, Ян дзъ, Ганг и Амазонка. Риби, растителност, животни. Мен това най-много ме впечатли.
• Night Safari: част от същия комплекс. Симулира хабитата на животните, които са активни през нощта. За тази атракция се прави резервация два дни по-рано. Много куца история. През приложението GO City избираш бутон Резервирай и ти отваря генериран е-мейл, в който трябва да си нанесеш данните. Изпращаш е-мейла и отговор няма. Предният ден като ходихме на River Wonders минахме през офиса на комплекса да питаме какво става. Там един отзивчив служител писа по WatsUp на някой от Go City да отговори на е-мейла ни.
• Singapore Cable Car – това е лифта към о-в Сентоса.
• Hop-on Hop-off Bus: това го направихме последния ден (а не както е прието да е първия) даде ни вече финалната визия за града-държава.

Храна: най-популярни са food courts. Това са отворени пространства, където на различни павилиончета продават азиатска храна, приготвена на място. Цените са ОК, 20-25 лева е едно ядене, което е достатъчно. Ако можеш да го изядеш. Храната е люта. Много люта. Дори и да поискаш No Spice, пак е люта, защото е приготвена в люти подправки. Спазва се строга хигиена, макар на пръв поглед тези места да изглеждат по-мърляви. Има ги навсякъде. Няма нужда специално да се търсят.

Ресторанти: макар и непланирано вечерите ни бяха отдадени на кулинарния туризъм. Ядохме ястия от всички азиатски кухни: сингапурска, малайзийска, индонезийска, тайландска, китайска и виетнамска. Цените са високи. Като в България (в смисъл, че е доста скъпичко на ресторант вече). Традиционното сингапурско ястие е Chilli Crab. Варен рак, полят обилно с чили сос. Яде се с ръце и клещи. Омазваш се до ушите. Преядох от всякакви карантии, предимно пилешки крака.

McDonalds, Subway – навсякъде ги има по моловете за такива като мен, дето пикантната храна им идва в повече. Цените са 1 към 1 с България.

Плаж: на градския плаж на о-в Сентоса. Има автобусна връзка, стига се и с лифт и с един бърз влак. Хора почти няма. И са основно бели. Азиатците не ходят на плаж. Или ако ходят – седят под дебела сянка. За това и почти няма слънцезащита: продава се Нивеа и някакво местно, в малки разфасовки от 150-200 мл., три пъти по-скъпо от у нас. В Малайзия е същото. Слънцето е много силно и за нула време се изгаря, ако не си намазан. Носете си поне две големи опаковки от Бълтария.
Плажната ивица е 3 километра, има три плажа и безплатно влакче, с което можеш да се придвижваш из комплекса. Идентифицирах общо 6 съблекални. Това ме впечатли: можеш да отидеш на плаж по официална рокля и токчета. Влизаш в съблекалнята, в клетка за душ и преобличане. Слагаш банския и джапанките, плажуваш, после пак в съблекалнята, в кабинката се изкъпваш и обличаш официалните дрехи. Кабинките са достатъчно големи да се чувстваш комфортно и да не си омокриш багажа докато си вземаш душ. И да можеш спокойно да се изсушиш и облечеш. До сега не бях виждала подобни чисти и просторни съоръжение на плаж. Че и безплатни.
Не бях виждала прилив и отлив. На Сентоса го наблюдавах.

Шопинг: МОЛ до МОЛ. Няма нещо, което да кажеш че е уау и да не можеш да го намериш и в Европа. Има стока за всеки джоб. Тяхната Витошка се казва Orchard Road.

Пушене: специално пиша тази секция за всеки пътешественик – пушач. Като подготвяхме пътуването прочетохме, че не могат да се внасят цигари, освен една разопакована кутия (от която липсва поне 1 цигара), че ако вкарваш повече трябва да ги декларираш и да платиш мито, ако не ги декларираш и ги намерят ще те глобят, че даже и опандизят, че не се пуши никъде…..Ала-бала. Аз пътувах с 5 кутии цигари. Никой не ме провери. Вярно – не ie пуши на публични места (то къде ли не е така), но по кьошетата са поставени специални пепелници и там се пуши. Или където видиш фасове. Ние си носехме мобилен пепелник да не мърсим. По търговската им улица – Орчард, не се пуши.

Скъпо ли е в Сингапур? зависи. Със сигурност много скъпи са цигарите. Marlboro Gold е 18 долара. В Германия e 8.60 euro. И пиенето е скъпо. Една бира – кенче е 7-8 долара в магазина. А концентрата надхвърля 60 долара (джин Бомбай – син, 700 мл). Но – така се прави. Като искаш да ограничиш вредните навици на населението вдигаш цените до небесата. Скъпи са и атракционите.

Движението е обратно на нашето, контактите са като във Великобритания.

РАЗЛИЧНО

Тъй като бяхме при приятел и сравнително дълго време, успяхме да се потопим в градската атмосфера. Ето някои любопитни и различни неща.

• В Сингапур има прислужници. Всяко по-заможно семейство си има прислужница. Включително и домакинството, където бяхме. Жената  (от Индонезия) живее в жилището и си има стая със собствена баня и тоалетна. Готви, чисти, пере, глади….6 дни в седмицата. Неделя е почивен ден за прислугата и дори си имат място в града, където се събират на раздумка. Няма нищо странно семейство с деца да излезе с прислужницата си, която забавлява децата, докато родителите похапват. Прислугата е регулирана от правителството професия, със заплата, осигуровки и т.н. Лично на мен ми беше леко дискомфортно.
• Населението на Сингапур е 5 милиона. Някак не се усещат. Улиците са големи, с по 3-4 платна. На втория ден разбрахме какво не е наред: няма уличен шум. Колите са или хибрид, или електрички. На Shell бензиностанция до нас имаше 3 колонки за бензин и 6 зарядни.
• Домашните любимци са много популярни. Има нещо като „забавачници“ за котки или кучета. Тръгваш сутрин на работа и за да не седи котето само вкъщи и да се фрустрира го завеждаш в забавачницата с другите котета. А кученцата дори ги извеждат на разходка по плажа. Има и “бебешки колички”, но за домашни любимци. Буташ си количката, а в нея спинкат 2-3 пуделчета.
• Във всеки квартал има сформиран граждански патрул, който работи с полицията. Позицията е платена. Могат да арестуват.
• Дъвки не се продават и са забранени. Защото гражданите си ги плюели къде ли не и правели много боклук, а дъвките не се разграждат лесно. И решението е – ЗАБРАНА! Толкова е просто!
• Навсякъде в градския транспорт има подобни на рекламни банери, които предупреждават, че насилието над шофьорите се наказва с глоба или дори затвор.
• Има много сериозна правителствена политика по жилищата. Специална правителствена агенция отговаря за строежа на ведомствените жилища, а всяко младо сингапурско семейство има право на собствено жилище, на много изгодна цена с дългосрочен преференциален заем. Всеки сингапурски гражданин, който е навършил 35 години и не е създал все още семейство, също има право на такова жилище. Над 90% от населението имат собствени жилища.
• Privacy никакво – камери дебнат от всякъде. Никъде не видяхме полиция. Отговориха ни: радвайте се. Като ги видите, значи идват за вас.

Ами – това е, за което се сещам, че си заслужава да се знае за Сингапур. Част от света, която трябва да се види. И всеки да си изживее емоциите. Ако възникнат въпроси – на линия съм.

Кученца в количка

Забавачница за кученца

Квартален граждански патрул

Не бий шофьора на автопуса

Съблекалнята на градския плаж

Големият брат гледа!