Добре дошли при Тедчето

На парламентарните избори на 2ри април, 2023 бях член на секция 262000030 в Ихтиман. И това е моето интерпретиране на събитията.

Но преди това, малко предистория.

Последните години, заедно с Бо и Деската натрупахме доста опит като наблюдатели и членове по избирателните секции на Отечеството. Това ни даде основание да си сформираме самостоятелна бойна единица – тричленка и да се орентираме към рисковите секции: където има съмнения за купен вот и манипулиране на изборните резултати. След Сърница и Чорлу (където спряхме 40% вот), си набелязахме – Ихтиман, секциите в ромската махала – 11, 12 и 30. И трите секции трябваше да се помещават в ОУ „Св. Кирил и Методий“.

На 30 април разбрахме, че секция 11 е преместена в Селското (Професионална гимназия Васил Левски, на 200 метра от Основното училище). Деската оставаше сама.

На 31 април успяхме да установим връзка с община Ихтиман, за да разберем в колко часа и къде ще се предават изборните материали за секциите ни. Община Ихтиман издала „устни инструкции“ – по трима от секция били достатъчни. Но щом имаме свободно време – можем да присъстваме. Ами имаме разбира се, колкото искаш свободно време имаме!

Защо е важно да сме на предаването на материалите и подготвянето на секциите? В малки населени места всички се познават. Няма значение кой от коя партия е представител, даже и не казват, като ги питаш. Мънкат като партизани: ами не помня, не знам…или направо се усукват, все едно не са чули въпроса. Та, на това предаване може да се случи следното: да се откъсне бюлетина от средата на кочана и целия ден да мине в „индианска нишка“ – дават предварително попълнената, изнасят празната и така се завърта колелото на контролирания вот. Сценарий #1.

16.30 бяхме пред Община Ихтиман, взехме си материалите и потеглихме към секциите. Първият шок за мен беше като влезнах в секция 30 – класна стая на първолаци, 5 на 5 метра. В нея сковани два „паравана“. Наистина сковани – за пода, на класната стая! С шперплат на срещуположните страни и плътен бял брезент от третата. Четвъртата страна – вход. Перфектно за сценарий #2. Гласуваш и снимаш, за да докажеш.

Разбира се, веднага беше подаден сигнал (https://rik26.cik.bg/ns202304/decisions/185/2023-04-02). Средата на следващия ден (изборен) дойде и отговора на РИК-26: НЕ УСТАНОВЯВА извършването на нарушение на чл.218 от Изборния кодекс. Ама нас тия работи не ни плашат.

„Дано само на хартия да гласуват. Ама то все ще се появи някой учЕн, дето се прави на интересен и иска на машина.“, председателя на моя СИК

„Аз ще гласувам с машина, щото съм учЕна“

„Ами тогава ти ще броиш и ще пишеш протоколи“

Аз и от такива работи не се плаша. То ясно. Все така се получава последните години.

Към края на деня отношенията между мен (от София) и местните бяха в точката на смръзяване. Връчиха ми ключа от секцията. Ако взема да се успя и не отворят навреме – познай кой ще отнесе жалба. Аз на тая въдица не се ловя и в 6.40 бях първа пред секцията. 7.00 отворихме.

Естествено, застанах на бюлетините. Да бия печатите и да късам триъгълничетата. 428 пъти попитах „с машина, или с бюлетина“, откъснах 428 бюлетини, проследих всеки номер, бих 857 печата и откъснах 427 ъгълчета. Една бюлетина изпуснах във втората фаза, защото избирателката я попълни и светкавично я „фърли у кутията“.

По някое време, може би към 10.00 се появи Миролюба Бенатова и още едно момче (Александър Нуцов) – ей хора, това беше светлината в този мрачен ден! Получих още едни очи. Двамата заеха места и нито за момент секцията ми не оставаше без поне един от тях.

Денят протичаше нормално. Нямаше скупчване, влезаха по един, максимум двама, нямаше нито едно искане за гласуване с придружител (сценарий #3 на контролирания вот). Даже и машината ни не се счупи, както се случи на много други места в Ихтиман. След първия час установих, че избирателите в голямата си част не знаят думата „бюлетина“ и се разбрахме с един колега от комисията да ги пита на вратата как искат да гласуват и да ми предава. Но се оказа, че ако някой каже машина, го настройват за хартия и ги спрях. Продължих да си повтарям: „С машина, или с бюлетина“? „На хартия, щот съм неграмотен“.

По някое време, към обяд, Миролюба Бенатова, която имаше видимост към едната „тъмна стойчка“, ми подаде сигнал, че вота се снима. Изборният закон ми дава право да свикам комисията. С основание за съмнения за заснемане на вот единодушно взехме решение да свалим част от брезента, така че избирателя да се вижда до раменете. Не че това ще спре снимането, но поне ще има известно неудобство. Около 14.00 избирателната активност секна. Всички се подготвяха да има пик след 17.00, но това така и не се случи. Скука.

В 20.00 затворихме. Освен комисията (9 човека) и наблюдателите Миролюба и Александър, в секцията имаше още поне 5-6 човека, представители на партии и застъпници. Няма лошо. Законът им дава това право. Но за да се съберем всички и да има условия за отчитане на вота ни трябваше пространство. Мъжете изтръгнаха (буквално) закованите дъски и шперплати на „тъмните стаички“.

Организирахме се, включихме телефона Моторола на стойката (най-после A1 успяха да си пробутат залежалата с години стока за прилични пари. Нали знаете кой плаща?!). Пълният запис е тук, но той на този етап е непотребен: https://evideo.bg/rik26.html#262000030, защото най-важните моменти ги няма. Един вади, аз потвърждавам и трупаме. А ето и най-важните моменти:

• Бюлетина за ДПС, но отзад при единия печат написан и номер 13. Обявяваме за невалидна. Намесва се един от присъстващите и започва да крещи, че трябва да уважим на хората вота, че сме измамници, крещи да не я обявявяваме за невалидна.
• Бюлетина за ДПС, квадратчето плътно оцветено с химикал, пак обявяваме за невалидна. Започват заплахи. Конкретно към Председателката на комисията, която е учител в това училище: Ще ви закрия училището, без работа ще останеш, при министъра на образованието ще отида да го закриват. Същият този човек е председател на Настоятелството. Повиках полицая и го предупредих, че при още едно такова намесване в работата на Комисията ще го изгоня.
• Междувременно се обадиха от РИК, че са получили сигнал, че в секцията има човек, който казва коя бюлетина да е валидна и коя – не. Това, разбира се, не беше вярно, но поуспокои страстите на мъжа.
• Бюлетина на ДПС, номерът ограден с кръгче. Местните се притесниха – „ами то това е по-окръглена чавка“. Предложих комисията да гласува. Приеха бюлетината за валидна с мнозинство. Аз и представителката на Възраждане бяхме против. Миролюба коментира: Вие променяте изборния закон. Ами права е!
• Страстите утихнаха. Приключихме с 23 невалидни бюлетини. Трябваше да са тройно повече, ако се спазваха правилата – най-често избирателя беше излезнал от кутийката. Разберете ме, не съм аз тази, която ще се изправи срещу 5 мъжаги в залата и още двайсетина в двора, в ромската махала на който и да е град. С машина този проблем го няма. Правете си изводите сами.
• Крещащият и заплашващ човек излезна да пуши. В коридора. На училището.

Броенето и описа минаха безпроблемно. Сбъркахме протокола. При преференциите. Описахме преференциите от хартия, и от бюлетина. А трябвало отделно.Това го знаех, но бях вече много изморена. Драскахме 16 пъти. Никой не е ощетен. Приключихме в 23.30.

Ето и моите изводи.

• Хартиената коалиция създаде хаос. Ако се запази този Изборен закон, следващия път няма да има кандидати за комисии. (Аз ще съм пак на линия, разбира се, защото пак ще има купен вот. Но не в Ихтиман. Може би нейде в района на Славена)
• В моята секция нямаше нужда от купени гласове. Не мога да кажа имаше ли купен вот. Може би. Но не в тия мащаби, в които очаквах на база анализа от предишни години. Явно не е бил нужен.
• Изключително важно е в рисковите секции да има наблюдатели! Но не такива, дето се завъртата за 5-10 минути, правят се на интересни, цитирайки член амнайсе, алинея едикояси, точка 5. И такива имаше. А да стоят там през целия ден.
• Всички, които ме познават, ще разбератзащо сърцето ми всеки път се късаше като чуех млад човек да ми казва „неграмотен съм“. Този млад човек не е виновен. Ние, възрастните сме виновни, че го позволяваме.

Аз бях член на комисия 262000030 от квотата на Демократична България. Аз съм член на Да България.

Снимките от Секцията са от профила на Миролюба Бенатова във Фейсбук. https://www.facebook.com/miroluba.benatova

Останалите снимки са стоп кадър от видеозаписа при броенето.

Read Full Post »

Признавам си, бях поизостанала с актуалните новини от България последния месец – то не бе олимпиада, то не бяха почивки и отпуски….Последните дни се опитвам да си навксам “пропуснатото” и няма как да не ми направи впечатление, че темата, която трайно присъства в медиите е за заключенията на Комисията по дискриминация за авторите в учебниците. Изчетох статии, коментари, обяснения, дори препратки за заплахата на държавната сигурност…..но продължавам да не мога да си отговоря на въпроса: Какво, по дяволите, става? Защото аз не мога да намеря логично обяснение на случващото се. И по стар БГ обичай си мисля – ангажира се общественото мнение в една посока, за да не вземе да се ангажира в друга. Или по-точно – да не се ангажира. Нима най-големия проблем на българското образование е Ботев? Но пък дума не се обелва за новия закон, който аха-аха и ще се  приеме. Или пък за предстоящите програми за квалификация на учителите (за има-няма 70 милиона), или за обезлюдяването (бих използвала обез-ученицяването) на професионалните гимназии? А какво да кажем за нежеланието на младите да стават учители….Впечатлява ме лятната обществена енергия, която се впрегна в дискутирането на тема, която не подлежи на дискусия. За такива ситуации си има една поговорка – “Отмини простака с мълчание”. Хубаво е да им се набива на децата от детската градина. Много проблеми ще ни спести: хем няма да се разхищава личностна / обществена енергия, хем като изобличиш простака току виж спрял да прави поразии.

И докато ние си говорим за дискриминацията при Ботев и Вазов, 10% от завършващите средно образование тихомълком се пренесоха да учат в чужбина от септември. Това е по-важната новина.Малко са, трябва повече. Всеки един студент в чужбина повече доказва, че нашето средно образование е на високо ниво и дава добре подготвени и мотивирани ученици. Всеки един студент повече в чужбина, означава реклама за страната ни, означава контакти, означава добре подготвен специалист. Ще се изучи, ще поработи и ще се върне в България със знанията, уменията и контактите да прави бизнес поне на европейско ниво.

В Бургас се запознах с Митко. Учи в Единбург. ИТ в предучилищното и началното образование. Беше се върнал да си кара задължителния стаж. Попаднахме в компания на англичани. Аз винаги съм имала проблем да се разбирам с англичани – говориш си за природата, за времето, за ливадите…..и така 3 часа. И на третия час – хоп – казваш си каква ти е болката. За 5 минути сте се разбрали какво да правите за напред. За една година освен перфектен английски, Митко е усвоил до съвършенство културата им. Като се върне след 10 години вероятно ще развие успешен бизнес с партньори във Великобритания. А е само на 19. трябва да имаме повече Митковци.

И понеже третата ми тема са строителите, тя има много общо с темата за Англия и за образованието. 6 паунда на час е стафката за общ работник в строителството (братчето ми се беше хванал временно). Та, след две години най-после намерихме фирма, която да ни направи 10 метра подпорен зид. Фирмата я намерихме с връзки, защото обекта ни е малък и не носи големи печалби, освен това е много краткосрочен. Евала на връзките в България. В началото на август се стовариха 10 младежа и един майстор и набързо укрепиха подпора. Само да уточня, че в наачалото на август беше над 40 градуса. бачкаха по цял ден, приключиха в срок (щото нали е с връзки) и накрная като плащахме, се оказа, че надницата им е 20 лева на ден, а на майстора – 40. И аз вече 20 дни се чудя: какво правят тия млади хора да работят в България, като могат и те да идат в Англия за 6 паунда на час????А пък ако завършат професионална гимназия и вземат занаят – поне 3 пъти повече…..Споделих си чуденката с мой приятел и той веднага ме нахока: стига си им давала акъл, кой ще остане да работи в България…..

Същия тоя приятел прочел, че над 1 000 000 (един милион) българи живеят с под 120 евро месечно. Ама иначе седим най-добре макроикономически….

Read Full Post »

Ако се замислите, най-голямата реклама на България през последните години е изложбата на държавите пред Съвета на Европейския съюз в Брюксел. Да припомня, тогава страната ни беше изобразена символично с “клек-кенеф” (или турска тоалетна, както доби негативна популярност по нашите медии). Рекламния ефект се засили още повече след като цяла кохорта политици, интелектуалци, журналисти и обикновени граждани, предвождани от евродепутатите ни, се юрнаха вкупом да протестират това изобразяване. И то бе покрито с парцал – което предиздика още по-големия интерес и влезнахме в световните новини. Всичко това можете да си припомните тук, макар че едва ли има някой, който го е забравил.

И така целият обществено-политическо-интелектуален потенциал се впусна в обяснения как неправилно са ни изобразили, вместо да се възползваме от безплатната реклама (няма лоша реклама, това се учи в първи курс по маркетинг – а това го учат половината от останалите студенти у нас, както и го знае всяка начинаеща БГ-чалгаджийка ).

Какво късогледие, каква безпереспективност! Вместо да се обединим и да развием индустрията на клек-кенефите, да привличаме туристи, които след обилно препиване с кеф да отидат в клек-кенефа да се облекчат, и да продължат да консумират заради екстравагантността на клек-кенефа и така да се вдига БВП…..ние пак наопаки.

Ще кажете – налудничаво. Да, ама не!

Днес попаднах на статия от фонация Бил и Мелинда Гейтс. Чрез тяхната програма “Вода, санитарни условия, хигиена” фондацията инвестира в изобретяването на тоалетна от нов тип! А аргументите са, че 2 600 000 000 (2.6 милиарда хора) посещават тоалетни, в които няма течаща вода или се изхождат направо на открито. (абсоблютно съм съгласна с последното, у нас са 7 476 000 според последното преброяване – особено важи за изхождането на открито. няма по голям кеф да припикаеш новата магистрала).

Забележете обаче – няма сериозни изобретения в областта на тоалетносторенето през последните 200 години! Това е един от най-бавно развиващите се отрасли откъм иновации! А изобретяването на тоалетна от нов тип, която работи без водни ресурси ще спаси милони човешки животи и ще ….премахе бедността. Нямам никакво основание да не вярвам на хората, особено за последното.

Поради малката ни държава, поради другите приоритети на височайшото президентско посещение наскоро в САЩ, или пък просто поради чисто незнание, за сега изпускаме възможността да се позиционираме като изобретателите на тоалетна от “нов тип”. Която всъщност е вече изобретена. Ами че “клек-кенефа” и до сега си работи без вода. Клекнеш, изтропаш,  излезнеш. Вода не ти е нужна. След някоя и друга годинка, като се напълни – оставяш на чиста слънчева светлина да “дръпне” и ториш песъчливата почва. И произвеждаш храна. Като всяко нещо на тоя свят и това е много просто – от където влиза, от там излиза. Затворена верига. При това работеща – в Европейска държава!

За това предлагам – национелн консенсус за приоритет на “клек-кенефа” като национална иновационна доктрина на държавата! В новия техно парк – прототипи на клек-кенеф, всички институти на БАН работят за патенти, населението тества (това е най-лесно), интелектуалците рекламират, а политиците – търсят инвестиции в иновации.

Всеки спа-хотел (т.е. всички вече), всеки ресторант, всяка кръчма и капанче – с клек-кенеф. 

За пример за успешно използване на клек-кенефите се вземат училищата – там само такива има. Ами младото поколение така свиква да се изхожда! Представете си какво може да изобрети след някоя и друга годинка, ако това си ни е национален приоритет!

Нещо толкова просто, че да ни избоде очите! Тия на Запад (нали на там сега гледаме) в това инвестират. Милиони, а може би и милиарди. Таман сега ни е мястото да се позиционираме – като държава с традиции!

Read Full Post »

Днес си викам такси. Пристига. Качвам се. Минава има-няма 20 метра и ме пита „ще искате ли бележка“ (замислям се – тоя сега ще ми каже да слизам ако искам бележка. – цялата тая мисъл ми минава за микро-секунда). И отвръщам с контра въпрос – Ами колко ще струва?. „Към 7 лева.“ А – тогава ще искам (давам си сметка, че за 7 лева просто ще хвана друга кола с бележки). И шофьора спря, свали отчитащия апарат, извади от жабката абсолютно същия такъв, закачи го и продължихме. Вика – щом ще искате, слагам апарата на бирниците (вероятно тия от данъчното). Излезна 6.15. Междувременно ме увери да не се притеснявам – няма да ми натовари сметката. „виждам, че не сте от тука – ние така работим, клиентите ни разбират“. (как е усетил, че не съм “от тука”, за мен си остава загадка.) Дадох 10 – върна ми до стотинка, барабар с бележката.

Аз много се возя на таксита. Ама такова нещо не ми се беше случвало до сега, въпреки че са ми правили всякакви номера. Днес отказах да бъда част от сивата икономика. попитаха ме – и ми обясниха, че това е нещо нормално. тъй да се каже  – солидарно. Човека си ме увери, че няма да ме преметне – даде ми избор: дали да съм на страната на “бирниците” или на страната на държавата. Чудя се другите клиенти коя страна избират…..

После пък се замислих колко точно касови бележки съм получила за последните 2 дни. Не че съм изхарчила много пари. Просто имам навика да си ги прибирам. намерих една. От голяма верига супермаркети.

Аз лично от този момент насетне започвам да искам от всякъде касова бележка!

Read Full Post »

Правя вечеря – запечени кремвирши с кашкавал. Маслинчо прави салата. Мица-Гица я няма (при баба си в Търново е. Непрекъснато ми се струва, че чувам бебефона и как плаче….). За фон сме пуснали новините. Да чуем дали случайно няма развитие по случая с убийството в Борисовата. Май това ни интересува най-много. Дават за дебатите по вота-на-недоверие. С изненада разбираме, че имало такова нещо! Явно има някаква култова реплика на Яне-то. Дават я по всички новини. Маслинчо, режейки доматите, достига до гениалното прозрание: “Абе тия друга работа нямат ли си!!!!!!!!!Ей аман!” (почва да кълца краставицата). Моя спокоен мъж да се ядоса от нещо такова си означава, че наистина много му е прикипяло. По темата, която ни вълнува – нищо. За сметка на това – информация по всички медиите за огромната прецаквация по БГ-черноморието – кофти свободни зони на плажа, чревни разсктройства (визуализирано с малки дечурлиги в лекарски кабинети), незаконни каравани….Определено не създава положително настроение точно преди отпуските. Добре, че Нона Караджова се появи по една от ТВ-тата да говори колко са вредни найлоновите торбички (моя лична кауза да ги разкарам от ежедневието ни, осмивана от доста народ как се мъкна като клошарка с наръч платнени торби…..)

Цялото това негатинто облъчване е много вредно. Няма нищо добро в негативизма. Не знам защо се е превърнало в нещо някак си естествено. Поне успокоение ми вдъх днешния ми късмет от кафето – “Гледай положително напред”.

Read Full Post »