Добре дошли при Тедчето

Това е мое собствено проучване на Сингапурската образователна система – държавни училища, като се отнася за 5-6 клас (11-12 годишни деца). Прилагам скрийншоти от Student playbook  от едно такова училище. Student Playbook има всеки ученик и в него се съдържа важна информация за учебната година:

• Учебната програма и допълнителните занимания
• Ваканциите
• Как се оценява поведението
• Какви са домашните (има по една страница за всяка седмица, където си записват какво са им дали за домашно и дали са го изпълнили – слагат си чекбокс)
• Там се съдържат и правилата за ученика (много ми напомни за едновремешните правила на чавдарчето 😊)

Но, да започвам!

Upper Primary е етапът, който обхваща класовете от 3ти до 6ти. Изучават се 4 основни предмета:

Английски език (който е работният език за Сингапур),

Майчин език (MT – Mother Tongue). В случая Мандарин или Simplified Chinese, тъй като близо ¾ от учениците са с китайски произход. Национални езици са още Малайски и Тамилски, които се преподават в общностите с преобладаващо население от Малайзия и Индия.

Математика

Наука (Science) – от съдържанието, което прегледах се залага основно на биологията и физиката. Химията се вкарва в следващия образователен етап, ми обясниха.

По тези 4 предмета се държат Национални изпити за преминаване в следващ образователен етап.

Учебните часове започват в 7.30. Децата в паралелка са 34 (оптимално било 30-35). Имат седмично 5 дежурни ученика, които трябва да дойдат в 7.00 за да подредят и почистят класната стая. Часовете са по 30 минути, в блокове с едно „голямо междучасие“, отново от 30 минути. Часовете са структурирани по блокове и въпреки, че не са отбелязани – има 2-3 минутки предаване от блок в блок. Езиците ги учат в един кабинет, математика и наука – в друг.

Ето малко повече информация за учебните предмети и какво се изучава:

Eng и ЕL буквално означава English Language. Но е различно. Eng обхваща всички аспекти на обучението (като БЕЛ при нас), докато EL акцентира върху уменията за комуникация – писмена и вербална.

Social Studies (SS) (или Човек и общество) – изучават историята и географията на Сингапур, но имат много заложени съвременни теми, пречупени от гл.т. на тяхното ежедневие: как работи държавата им, институциите, правата и задълженията им, теми за неравенствата, бедността, за опазване на природата и т.н.

PE: Physical Education – това обаче не е Физическото, което е при нас. В класната стая или навън изучават специфични китайски техники за физическо и психическо усъвърженстване като напр. Тай Чи (Tai Chi) – бойно изкуство, което основно фокусира върху правилното дишане и Чи Гун (Qi Gong), което е форма на медитация, също така настолни игри и оказване на първа помощ.

Спорт имат. Това е WSP/CCA. Или: Whole School Programme / Co-Curricular Activities. Това са извънкласни дейности, и се реализират в петъците. Всяко дете трябва да избере поне 2 дейности, едната е спортна и другата е от сферата на изкуството. Времето се разпределя 80% към 20%. Прилагам скрийншот на тези дейности в това конкретно училище. Ще ви направи впечатление, че има два вида дейности: Recreational и Talent Development Programme. Първата е за всички ученици, а втората е само за талантливите – които се подбират и с тях се занимават отделно и ги подготвят да представляват училището си на различни национални и международни състезания.

CCE: Character and Citizenship Education (Възпитание и гражданско образование) – тук много залагат на развитие на ценностната система. Имат си правила, които трябва да спазват и по тях да живеят. Добавям снимки на част от тези правила, за да добиете представа. В тези часове по-скоро децата споделят как са приложили тези правила в ежедневието – напр. помогнали са на възрастен да пресече, или пък са събрали боклук от земята….учителят им дава насоки как да изпълняват тези правила.

Прелюбопитен предмет, от гледна точка и на настоящите дискусии в обществото ни: CATE/V ED Catechism/Values Education (Катехизис/Обучение по ценности). Катехизис се отнася за религиозното обучение, за основните световни религии. Изучават историята, основните религиозни ритуали и т.н., а ценностното обучение се преплита спрямо ценностите на основната им религия. Доколкото ми обясниха, обучението е предимно интерактивно (през електронните монитори гледат подбрани клипове) и дискусии.

Учебници имат по основните предмети – езици, наука и математика. По останалите предмети нямат, а им се предоставят допълнителни материали, или трябва да прочетат книга, да направят проучване и след това да дискутират. Учебниците се купуват от родителите и всеки ден се мъкнат в раницата.

Популярните спортове са: бадминтон, netball (нещо като баскетбол) и ….художествената гимнастика. Бианка Панова има школа и нейни възпитанички са шампионки на Сингапур и азиатски разни състезания. Но – за да станат световни шампиони, трябва да минат през българската школа. Така си го знаят.

За учениците, които изостават по определен предмет, училището осигурява 4 допълнителни часа в ….събота. И ученикът е длъжен да ги посещава, ако учителят е преценил, че изостава по учебния предмет.

За да преминат в следващата образователна фаза, държат национални изпити по четирите предмета, от които се формира обща оценка: PSLE (Primary School Leaving Examination).

Има три типа средни училища (7-10 клас)

Express Stream – това са учениците с резултати над 80% на изпита – 60-65% от учениците. Това са най-добрите. Те се подготвят за някакъв изпит, който им позволява на продължат към висше образование.

Normal (Academic) Stream – за ученици с по-слаби резултати, които могат се подготвят за колеж, но могат да продължат и в университет, ако покажат добри резултати.

Normal (Technical) Stream – отново с по-ниски резултати и се подготвят за Institute of Technical Education (ITE). Да не се бърка с нашето професионално образование. Основен предмет им е Computer Applications.

Ако се покажат отлични резултати, ученикът може да се прехвърли в Express училище.

Важно е да отбележа, че в Сингапур образователната им система не подготвя бачкатори. Такива са си внесли предостатъчно от съседните държави. Това е много съществена разлика с нашата.

Имат оценки и по поведение,  които се поставят на ниво училище. Целта не е да се накаже детето, а да се даде обратна връзка към семейството. Логично с по-ниски оценки на поведение са децата с по-ниски образователни резултати. Слагам снимки за илюстрация – нали и тази тема наскоро се поде.

От прегледа ми на учебници, които впоследствие и обсъдих с ученици и родители – имат много домашни, като не малка част се отнасят да правят някакъв рисърч от прякото ежедневие. Напр. да вземат брошурата на най-близкия супермаркет и да разпределят какви продукти ще закупят за 200 долара, които да им стигнат да се хранят пълноценно цялата седмица. И да обяснят защо тези продукти, какво ще ги правят и защо са здравословни. Това им отнема доста време (говорим за 11-12 годишни деца) и без помощ от родител, това е трудно изпълнимо.

Оплакват се, че имат много домашни, много учат и че системата им е насочена към „меморизиране на информация“ (да ви звучи познато?)

Имат четири срока. И четири ваканции: 1 седмица през март и септември и по 1 месец юни и декември. Там сезони няма: целогодишно е 28-32 градуса и почти всеки ден вали.

Важно е да допълня, че Сингапур е парламентарна република с демократична система на управление, но с уникални характеристики, които го отличават от класическите западни демокрации. Държавата комбинира елементи на представителна демокрация с авторитарни тенденции, което често я класифицира като „гъвкава авторитарна държава“ или „контролирана демокрация“. Фокусът е върху икономическата стабилност и социалната хармония. Корупция почти няма. Учители и ученици трябва да спазват стриктни правила за публични изказвания, включително в социалните мрежи (и на това ги учат в училище). Участието на учители в каквито и да е форми на политически дейности е забранено. Униформите са задължителни.

Ами, това е накратко. Ако случайно вятърът ни отвее за постоянно в Сингапур – децата ще трябва да ходят в частни международни училища. Което е космически скъпо 😊И в Дубай е същото (също толкова скъпо имам предвид).

Снимка от петък – градския плаж, препълнен с ученици, които спортуваха.

Read Full Post »

Целта на този блог-пост е да предостави полезна информация на бъдещи пътешественици до Сингапур. Както и да споделя някои любопитни наблюдения.

Период на пътуването: 1 -17 февруари, 2025.

Как се стига до Сингапур: със самолет, разбира се. Купих билет на 29 май 2024. С Луфтханза, през Мюнхен. Цена: 1266 лева. Дебнехме за промоции и тази се оказа най-добра. Сигурно има изгодни полети и на Турските и Катарските авиолинии, но към онзи момент тази цена ми се стори прилична за толкова далечна дестинация. Полетът Мюнхен – Сингапур е 13 часа. Не си заслужава бъхтенето ако не се отиде за поне две седмици.

Къде се настанихме: при приятел. Това ни спести много сериозен разход за настаняване. Иначе справка в Booking и AirBNB показа, че има цени в най-различен диапазон. Няма особено значение в коя част на града-държава си отседнал. Транспортната мрежа е много силно развита.

Предварителна подготовка

На черния петък купихме с 20% намаление пасове за 5 забележителности от приложението https://gocity.com/en/singapore. На този етап не сме избирали какво да посетим, приложението дава възможност да активираш пасовете на по-късен етап и да ги използваш в рамките на месец след активация. Цена: 240 лева.

Застрахова, задължителна: 33 лева с покритие за 30 000 долара.

еСим карта от приложението AirAlo: 38 лева, 5 ГБ за 30 дни, пакет Азия за 18 държави. Допълнително закупих още 2 ГБ за 18 лева. Активирах картата в момента, в който кацнахме, за да можем да се придвижваме безпроблемно. Сигурно продават и стандартни сим карти, но нямам представа какви са цените, нито от къде се купуват.

Свалих приложението GRAB – Юбера на тази част от Азия. Изключително удобно. Използвах го за придвижване от и до летището, както и като окъснеем и спре градския транспорт. И за придвижване в Малайзия на о-в Лангкави. Общ разход GRAB: 210 лева.

Попълних имиграционната карта (през приложението MyICA) три дни преди пътуването. Задължителна е за всички, влизащи в Сингапур. Подобна декларация е задължителна и за Малайзия. Тествах VISA-та и на 1 февруари потеглихме.

Валута: Сингапурски долар. Курс 1.40 лева за долар. Взех и американски долари.

От България тръгнах на 45, в Сингапур пристигнах на 46 😊

Как се пътува в Сингапур: има много добре развит автобусен транспорт, както и метро. Няма фиксирана цена на пътуване, а е в зависимост от изминатото разстояние. При влизане се чекираш с кредитна карта и при излизане също. Ако пропуснеш – системата ти начислява, че си пътувал до най-далечната спирка. Това, честно казано, ми беше доста напрягащо. За метрото е ОК, защото не можеш да излезеш без да си се чекирал, но с автобусите си е напрягащо. Обща стойност на пътуванията с метро и автобуси: 42 евро. В повечето случаи като използвахме метрото излизахме в някой МОЛ. И там се омотавахме и губехме доста време.

Разплащане: кредитните карти вървят навсякъде. Обмених само веднъж 50 долара, за да си купя храна в Чайна таун. Но защото исках точно от това място да ям. Вървят всякакви валути, но! Добър курс се дава само за големи и нови банкноти. 50 или 100 долара от най-новите (едни жълтеещи). При по-старите емисии курсът пада, а за дребни банкноти си е направо 1 към 1 и не е никак изгодно.

Какво да се види в Сингапур: през приложението Go City излизат над 40 предложения. За някои е необходима предварителна резервация. Ние посетихме:

• Science&Art Museum: аз по-скоро бих го прекръстила на Technology&Art. Впечатляващо семпло и супер интерактивно. За пръв път видях следното: по стените “плуват” рибки. И това не са интерактивни екрани, а стени. Като “пипнеш” рибка и тя се забързва. Как се случва: в една от залите си вземащ скица на рибка, оцветява я с пастели както си искаш, даваш листа да го сканират и хоп – рибката ти пада в аквариума – стена. Близо час разучавахме и експериментирахме с тази иновация.
• Gardens by the Bay: това е задължително, като паса включва вход за Cloud Forеst и Flower Dome. Първото е пресъздадена тропическа гора, а второто огромна цветна градина, разделена по континенти. Най-пищна беше Европейската градина. До Gardens by the Bay парка е и прословутият хотел с лодка-покрива. От там се вижда и ситито.
• River Wonders: част от комплекса, където се намира Зоологическата градина. Пресъздава хабитата по 4 реки: Нил, Ян дзъ, Ганг и Амазонка. Риби, растителност, животни. Мен това най-много ме впечатли.
• Night Safari: част от същия комплекс. Симулира хабитата на животните, които са активни през нощта. За тази атракция се прави резервация два дни по-рано. Много куца история. През приложението GO City избираш бутон Резервирай и ти отваря генериран е-мейл, в който трябва да си нанесеш данните. Изпращаш е-мейла и отговор няма. Предният ден като ходихме на River Wonders минахме през офиса на комплекса да питаме какво става. Там един отзивчив служител писа по WatsUp на някой от Go City да отговори на е-мейла ни.
• Singapore Cable Car – това е лифта към о-в Сентоса.
• Hop-on Hop-off Bus: това го направихме последния ден (а не както е прието да е първия) даде ни вече финалната визия за града-държава.

Храна: най-популярни са food courts. Това са отворени пространства, където на различни павилиончета продават азиатска храна, приготвена на място. Цените са ОК, 20-25 лева е едно ядене, което е достатъчно. Ако можеш да го изядеш. Храната е люта. Много люта. Дори и да поискаш No Spice, пак е люта, защото е приготвена в люти подправки. Спазва се строга хигиена, макар на пръв поглед тези места да изглеждат по-мърляви. Има ги навсякъде. Няма нужда специално да се търсят.

Ресторанти: макар и непланирано вечерите ни бяха отдадени на кулинарния туризъм. Ядохме ястия от всички азиатски кухни: сингапурска, малайзийска, индонезийска, тайландска, китайска и виетнамска. Цените са високи. Като в България (в смисъл, че е доста скъпичко на ресторант вече). Традиционното сингапурско ястие е Chilli Crab. Варен рак, полят обилно с чили сос. Яде се с ръце и клещи. Омазваш се до ушите. Преядох от всякакви карантии, предимно пилешки крака.

McDonalds, Subway – навсякъде ги има по моловете за такива като мен, дето пикантната храна им идва в повече. Цените са 1 към 1 с България.

Плаж: на градския плаж на о-в Сентоса. Има автобусна връзка, стига се и с лифт и с един бърз влак. Хора почти няма. И са основно бели. Азиатците не ходят на плаж. Или ако ходят – седят под дебела сянка. За това и почти няма слънцезащита: продава се Нивеа и някакво местно, в малки разфасовки от 150-200 мл., три пъти по-скъпо от у нас. В Малайзия е същото. Слънцето е много силно и за нула време се изгаря, ако не си намазан. Носете си поне две големи опаковки от Бълтария.
Плажната ивица е 3 километра, има три плажа и безплатно влакче, с което можеш да се придвижваш из комплекса. Идентифицирах общо 6 съблекални. Това ме впечатли: можеш да отидеш на плаж по официална рокля и токчета. Влизаш в съблекалнята, в клетка за душ и преобличане. Слагаш банския и джапанките, плажуваш, после пак в съблекалнята, в кабинката се изкъпваш и обличаш официалните дрехи. Кабинките са достатъчно големи да се чувстваш комфортно и да не си омокриш багажа докато си вземаш душ. И да можеш спокойно да се изсушиш и облечеш. До сега не бях виждала подобни чисти и просторни съоръжение на плаж. Че и безплатни.
Не бях виждала прилив и отлив. На Сентоса го наблюдавах.

Шопинг: МОЛ до МОЛ. Няма нещо, което да кажеш че е уау и да не можеш да го намериш и в Европа. Има стока за всеки джоб. Тяхната Витошка се казва Orchard Road.

Пушене: специално пиша тази секция за всеки пътешественик – пушач. Като подготвяхме пътуването прочетохме, че не могат да се внасят цигари, освен една разопакована кутия (от която липсва поне 1 цигара), че ако вкарваш повече трябва да ги декларираш и да платиш мито, ако не ги декларираш и ги намерят ще те глобят, че даже и опандизят, че не се пуши никъде…..Ала-бала. Аз пътувах с 5 кутии цигари. Никой не ме провери. Вярно – не ie пуши на публични места (то къде ли не е така), но по кьошетата са поставени специални пепелници и там се пуши. Или където видиш фасове. Ние си носехме мобилен пепелник да не мърсим. По търговската им улица – Орчард, не се пуши.

Скъпо ли е в Сингапур? зависи. Със сигурност много скъпи са цигарите. Marlboro Gold е 18 долара. В Германия e 8.60 euro. И пиенето е скъпо. Една бира – кенче е 7-8 долара в магазина. А концентрата надхвърля 60 долара (джин Бомбай – син, 700 мл). Но – така се прави. Като искаш да ограничиш вредните навици на населението вдигаш цените до небесата. Скъпи са и атракционите.

Движението е обратно на нашето, контактите са като във Великобритания.

РАЗЛИЧНО

Тъй като бяхме при приятел и сравнително дълго време, успяхме да се потопим в градската атмосфера. Ето някои любопитни и различни неща.

• В Сингапур има прислужници. Всяко по-заможно семейство си има прислужница. Включително и домакинството, където бяхме. Жената  (от Индонезия) живее в жилището и си има стая със собствена баня и тоалетна. Готви, чисти, пере, глади….6 дни в седмицата. Неделя е почивен ден за прислугата и дори си имат място в града, където се събират на раздумка. Няма нищо странно семейство с деца да излезе с прислужницата си, която забавлява децата, докато родителите похапват. Прислугата е регулирана от правителството професия, със заплата, осигуровки и т.н. Лично на мен ми беше леко дискомфортно.
• Населението на Сингапур е 5 милиона. Някак не се усещат. Улиците са големи, с по 3-4 платна. На втория ден разбрахме какво не е наред: няма уличен шум. Колите са или хибрид, или електрички. На Shell бензиностанция до нас имаше 3 колонки за бензин и 6 зарядни.
• Домашните любимци са много популярни. Има нещо като „забавачници“ за котки или кучета. Тръгваш сутрин на работа и за да не седи котето само вкъщи и да се фрустрира го завеждаш в забавачницата с другите котета. А кученцата дори ги извеждат на разходка по плажа. Има и “бебешки колички”, но за домашни любимци. Буташ си количката, а в нея спинкат 2-3 пуделчета.
• Във всеки квартал има сформиран граждански патрул, който работи с полицията. Позицията е платена. Могат да арестуват.
• Дъвки не се продават и са забранени. Защото гражданите си ги плюели къде ли не и правели много боклук, а дъвките не се разграждат лесно. И решението е – ЗАБРАНА! Толкова е просто!
• Навсякъде в градския транспорт има подобни на рекламни банери, които предупреждават, че насилието над шофьорите се наказва с глоба или дори затвор.
• Има много сериозна правителствена политика по жилищата. Специална правителствена агенция отговаря за строежа на ведомствените жилища, а всяко младо сингапурско семейство има право на собствено жилище, на много изгодна цена с дългосрочен преференциален заем. Всеки сингапурски гражданин, който е навършил 35 години и не е създал все още семейство, също има право на такова жилище. Над 90% от населението имат собствени жилища.
• Privacy никакво – камери дебнат от всякъде. Никъде не видяхме полиция. Отговориха ни: радвайте се. Като ги видите, значи идват за вас.

Ами – това е, за което се сещам, че си заслужава да се знае за Сингапур. Част от света, която трябва да се види. И всеки да си изживее емоциите. Ако възникнат въпроси – на линия съм.

Кученца в количка

Забавачница за кученца

Квартален граждански патрул

Не бий шофьора на автопуса

Съблекалнята на градския плаж

Големият брат гледа!

Read Full Post »

И така, след като разказах поне 10 пъти историята на нашето незабравимо приключенско пътешествие до Дубай, време е и да я напиша и увековеча за последователите ми. С което се надявам да помогна със съвети и на други семейства, които обмислят тази дестинация. Ще споделя и цени, там където ги помня – за ориентир.

Есента на 2021ва при поредното затваряне на училищата с моя мъж си казахме: писна ни! Време е да обърнем тренда и да заминем семейно някъде в чужбина. Децата да се изкефят, ние да видим свят. И така съвсем естествено избрахме Дубай. Естествено – защото има лоу кост полети всеки ден, пък и имаме кой да поразпитаме за организационни детайли. А и е сравнително близо, пък и ще бъде топло в периода, който планирахме. Речено – сторено. Купихме билети 29 януари – 6 февруари, 2022. Кой да ти предположи, че точно по това време ще е пикът на Омикрон-а…..Избрахме  Fly Dubai с два чекирани багажа по 30 кг, отиване и връщане. Или 1445 евро общо за всички.

Пътуващи: Аз – майката, Той – бащата, дете Илина на 11 и половина и дете Стефан на 7 и половина.

И започнахме планирането. Най-много с полезна информация ми помогна моя колежка (Елена), която от години живее в Дубай. Според нея: това е най-правилното място за деца, рай за деца! (потвърдено от всички, с които в последствие говорихме). И предупреди: Да знаеш, че в Дубай парите имат свойството да изчезват, без да се усетиш. (това аз го потвърждавам, също).

Запазихме апартамент на Марината. През букинг. Елена ми предложи няколко опции, като тази се оказа най-евтината: 5000 лева за 8 нощувки и включена закуска. Roda Amwaj Suites Jumeirah Beach Residence, Dubai – Updated 2022 Prices (booking.com). В последствие се оказа, че апартамента е 140 квадрата, с три бани, оборудвана кухня и тераса с уникална гледка. Препоръчвам с две ръце!

Пак Елена ми обърна внимание, че разстоянията са големи, такситата са евтини (каквото и да значи това!!!), но заради ковид-мерките пътниците се возят само на задната седалка. Т.е. за нас четиримата или ще ни трябват две таксита, или да викам по-голяма кола (и да чакам повече съответно), или най-добре да наемем кола. Бензинът бил евтин (1,30 беше за литър). И така през сайта на  Fly Dubai наехме SUV Шевролет Каптива за 51 евро на ден. За целият престой изминахме 500 километра, или 45 лева бензин. За това разстояние ми се струва най-удачния вариант. Пък и бяхме независими и ходехме и си тръгвахме където и когато си искаме.

Две седмици преди 29 януари, 2022: едното дете карантинирано, после другото карантинирано, пик на Омикрон….Към момента на пътуването се искаше негативен ПСР до 72 часа преди полета. За деца до 12 години – не се изисква. 10 дни се лашкахме – да ходим ли, да не ходим ли. И за капак таман излезна негативния ПСР и прочетох, че Йемен бомбардирали Абу Даби с ракети земя-въздух. А не е гот да си някъде, където летят такива опасни неща. Както и да е. Мечка страх – нас не и потеглихме.

Fly Dubai много приятно ни изненада. Мястото между седалките беше достатъчно, имаше монитор на всяка седалка. Пътуването мина неусетно, особено за децата, които през целия път гледаха филми. Полетът е 5 часа и много се чудихме дали да не вземем и храна, но преценихме от летището да купим. Отново правилно решение. Децата нямаше да я ядат тази храна, която видяхме че сервират.

Вече на дубайска територия, още на излизане от терминала веднага купихме сим карти. 8 ГБ интернет и локален номер за срок от 30 дни. За 60 лева. Предвид, че ни предстояха много приключенски посещения, по-добре да имаме връзка помежду си. Че ако минаваш през българския номер ще ти излезе солена сметката. Около час ни регистрираха картите: снимаха паспорти и кредитни карти, попълвахме адресни карти и клетвена декларация, че не лъжем…За GDPR не са чували там.

Докато вземем колата – същата работа – паспорти, карти, адреси…… Все едно я купуваме на лизинг, а не я вземаме за 8 дни. По тази тема е важно да отбележа: по пътищата в Дубай има тол-такси. 2.50 – 3 лв. На стъклото на колата има един датчик, който го засичат камерите и начисляват тол-таксите. Плаща се при връщането на колата. На ден може да се изминават до 150 км., като това е с натрупване: за 8 дни ни се полагаха 1200 км. Ако надвишиш – глоба. Предупредиха ни да спазваме ограниченията, тъй като глобите са солени и няма как да не те хванат камерите и да ти ги начислят на чипа. Също така – за да вземем колата предоставихме кредитна карта, в която има минимум 3000 долара. Дебитна не приемат.

И ПОТЕГЛИХМЕ! Чудо е – едни 8 лентови в посока пътища, изходи, светлини…изгубихме се….И макар, че бяхме само на 30 минути от летището ни отне над час да стигнем. В следващите дни още няколко пъти се загубихме, защото не хванахме правилната отбивка….Или във време: кацнахме в 21.30, в апартамента влезнахме в 01.30. За връщането предвидихме отново 3 часа.

ДЕН ПЪРВИ

Предварително бяхме купили комбиниран билет от букинг за 124 и 125 етаж на Бурж Халифа и посещение на аквариума в Дубай мол. 326 лева за четиримата. Тръгнахме към 11.30 и спряхме на паркинга на МОЛ-а. Безплатен е. През МОЛ-а се минава и за Бурж Халифа. Това е най-големият мол в света. По съвет на друга дружка си носехме връхни дрехи – защото навън е 25 градуса, ама на закрито държат климатиците на 18. И двете ни посещения бяха впечатляващи! А към надвечер, когато приключихме със задължителната програма, приседнахме да гледаме „танцуващите фонтани“ – ето това за мен беше най-уникалното от този първи ден. Не може да се опише – трябва да се види!

ДЕН ВТОРИ

Dubai Safari Park: Home | Dubai Safari Park. Ходила съм в много зоопаркове по света, този обаче е най-грандиозния! Започнахме с обиколка с автобусче през зони, в които за различни животни са симулирали максимално близка до естествения им хабитат среда. Бенгалски тигър, хипопотами, лъвове – на една ръка разстояние. После гледахме различни „представления“ с птици, разходихме се в секции Африка и Азия, а за финал – сафари с количка през сектор арабска пустиня. Билетите закупихме онлайн – Safari Journey Package Plus, продават се само онлайн и включват достъп до всичко. 150 лева общо за четиримата. Не можахме да храним жирафи, обаче. Оказа се, че праната се купува от вендинг машини, които работят само с кеш. От хотела ни до парка – 40 км. Построен е буквално в пустинята. Като райски оазис.

ДЕН ТРЕТИ

Lego Land. Моя детска мечта! В този ден осъзнахме колко всъщност няма туристи. Бяхме не повече от 50 души в целия парк, което позволи да се качим по няколко пъти на най-яките атракциони. Те са общо 16. Самият парк е за по-малки деца. На Стефи не му се тръгваше, докато за кака му по-скоро беше скучно. От 10 до 18 часа, 590 лева общо билетите. Последни си тръгнахме. И след час се върнахме. Защото си забравих слънчевите очила. Намерили ги, прибрали ги и ми ги върнаха…срещу сниман личен документ. Нали ви казах за GDPR-a…..

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Моят рожден ден. Сафари в пустинята и яздене на камила, с вечеря. Купен от Groupon за 200 лева общо. Намален от 700. На децата много им хареса. Според мен – голямо дърво. В крайна сметка цялото приключение си излезе към 700 лева, защото ни дърпаха да плащаме за щяло и нещяло, включително и за язденето на камила, дето уж беше включено в цената. Децата не я ядоха храната в бивака, дето ни стовариха. Аз обаче – да. Голяма грешка. Та моя съвет: вземете си от групон, носете еквивалента на 200 долара в кеш и не яжте от храната! Ние с мъжа ми сме били на подобно нещо в Тунис и от там летвата ни е много високо вдигната.

И така приключи задължителната програма.

ДЕН ПЕТИ

Ден за релакс, че с много висока скорост се хвърлихме и се поуморихме. Плажче и после панорамна разходка до Палмата, с колата и за финал Дубай Мол – да гледаме фонтаните. Плажът на Джумейра беше на 3 минути от апартамента ни и е безплатен. На 3ти февруари беше 28 градуса около обед, а температурата на водата е като в Поморие, началото на юли. Мъжката част се къпа. Женската само се пече.

ДЕН ШЕСТИ

По план Butterfly Garden (Dubai Butterfly Garden – Home to more than 15,000 butterflies) и Global village (https://www.globalvillage.ae/)– защото са в една посока, около 30 км от нашата установка.

С пеперудите не сполучихме. Красота невероятна, едни пеперуди като лястовици, шарени, прекрасни, летящи свободно и кацащи където им попадне….децата пищят, приклякат, мятат с ръце….Тръгнахме си на 15тата минута. 110 лева билетите за четирима ни.

И понеже ни се отвори дупка от 2 часа, докато отворят глобалното село, по път ни беше и Мола на Емиратите, та отидохме до там най-вече за да видим ски пистата. Срещу 70 лева ти дават пълна екипировка – влизаш по рокля и обличаш грейката, ските, каската, очилата…Поддържа температура от -4 градуса. Само отвън го видяхме. Опитах се да изхитрея и да ни пуснат, уж децата да видят, но не ми мина номера…..

В глобалното село бяхме от първите влезли. Това не е увеселителен парк, но има вход – 10 лева на човек. Вътре са пресъздадени най-известните сгради от държавите от Персийския залив и Азия, като се продават характерни продукти от там – напр. в Иран бяха персийските килими. Приятно място за разходка и похапване, където да утрепеш няколко часа. Оприличихме го на огромен луксозен битак. Всичко е на пазарлък. А нас по този част ни няма никак……

ДЕН СЕДМИ – ПОСЛЕДЕН

Плажче и после разходка с лодка в Марината. За разходката с лодка отново разчитах на Groupon. За 100 лева общо, един час по каналите на Марината. Без храна, щото вече имам опит. Като за финал едно доста приятно изживяване.

ХРАНАТА

Много приятели ме питаха как е храната. Моите деца ядат мусака, кюфтета по чирпански, таратор, пиле фрикасе…..такава храна няма. Стефчо яде 6 пъти в МакДоналдс. Два чийзбургера и малки картофки – 9 лева, като в София. Режимът ни беше такъв: закусваме обилно към 10.30 – 11.00. Към 19.00 ядем отново. Междувременно сме мушнали по един-два сладоледа. Три вечери ядохме в ресторанти – турски и азиатски. Вечеря за двама възрастни и две деца е около 300 лева. Само храна и вода/сок. Скъпчии са…..

ДОПЪЛНИТЕЛНИ СЪВЕТИ ЗА ДУБАЙСКИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ

1. Децата трябва да са се научили да не спят на обяд 😊
2. В Дубай алкохол се продава в едни тайни магазинчета, необозначени по никакъв начин, срещу паспорт, адресна регистрация и клетвена декларация, че в следващите 30 дни няма да купуваш пак (GDPR ли????? ). И е на безбожни цени.
3. Бира се продава тук-там, 300 мл. Хайнекен е 25 лева.
4. Връзка с България. Може да се пише по всички приложения, но не може да се говори. Видео разговори могат да се правят само през Скайп (ДА!още съществува и работи), Зуум и Тиймс – аз така контактувах с приятели – децата им всичките учат онлайн в тиймса 😊😊😊😊😊😊😊
5. WhatsUP – това е приложението, през което си пишат. Задължително е за всеки турист. През него пращах кодовете от Groupon.

Read Full Post »

 

Всеки подхожда към дадена ситуация с някакви очаквания – позитивни, негативни, неинтересуващи. За пътуването ми към Копенхаген подходих със следните очаквания: че ще е студено, че ще е тъмно, че ще е скъпо и общо взето – скука. Разбира се, очакванията ми бяха формирани на база кратки проучвания в интернет за прогнозата за времето, цената на таксито ми от хотела и нахождението му, което си го представях като ХолидейИн в нашия бизнес парк (никой не може да избяга от рамките, които сам си поставя. Особено като прочете, че има и МОЛ…). Добре поне, че има директен полет, на Уиз.

Към 22 часа прегладнели пристигнахме в нашия хотел. Е, не бяхме в бизнес парк, а в квартал на Копенхаген (както първоначално изглеждаше). Ще споделя коментар от мой спътник: Ами то Копенхаген като Габрово – по това време на денонощието няма жива душа по улиците. Оказа се, че няма и къде да ядем, от рецепция ни насочиха към SevenEleven, нещо като мини супермаркети, които единствени работели 24 часа. Или към пицария на Гарата, но не бяха сигурни дали работи по това време. Потвърдиха се първоначалните ми очаквания – за нашия стандарт е много скъпо. Бутилка 500 минерална вода в същия този супермаркет беше около 15 крони (3.50 лева), почти колкото кенче Тубург.

Настъпи следващият ден и се отправихме на опознавателна разходка – без особен ентусиазъм, особено като ти вземат 48 крони за влакчето до центъра (малко над 12 лева), който е на 15 минути.

В самият Копенхаген обаче нещата коренно се променят – мога да кажа, че за първи път съм на място, да което съм чела, но никога не съм вярвала, че наистина съществува. Коли почти няма. Но има много колела. Паркинги за колела, пътища за колела (изобщо няма място за сравнение и с най-съвременните велоалеи в България), светофари за колела, вагони за колела и много хора на колела. Това е основният им начин на придвижване и няма нищо странно да видиш жена с официален костюм и токчета, която нахлува маратонките, мята се на колелото и тръгва. Липсата на коли коренно променя самата атмосфера на града – тих, спокоен и много чист. Няма го напрежението на изнервени хора, които се бутат за да достигнат до крайната цел, изнервени от дълго висене в задръстване и след това търсене на заветното паркомясто. Въздухът е свеж, а характерният шум на мотори, част от ежедневието ни дразнещо чак липсва. Това е нещото, което най-много ме впечатли. Замислих се, попрочетох, разказаха ми: Копенхаген бил много подходящ за велосипеди, тъй като е равен град. Но самата инфраструктура на града така е правена, че налагането на алтернативен транспорт се е случило по начин, който е удобен, сигурен и предпочитан. Разбира се, местната власт се е намесила, като чрез механизма на данъците е направила притежанието на кола лукс. В Копенхаген има над 200 места, от където можеш да си наемеш колело, а повечето хотели го предлагат като безплатна услуга. Освен това има всякакви видове велосипеди, включително и такива, в които да возиш две деца.

При полудневната ни разходка успяхме да видим Малката русалка, шарените къщи, парка Тиволи (отвън само), както и открих че Копенхаген също си има Пишльо, уви не толкова популярен като брюкселския.

Ето и допълнително впечатления:

В стандартните им супермаркети (тип Била) всъщност цените не са толкова шокиращи. И има всичко от което един турист откривател се нуждае.

Паркът Тиволи е бил примерът за увеселителен парк, по който Уолт Дисни е проектирал Disney World. Видяхме го само отвън, но определено е мястото, което искам да посетя с децата скоро. Намира се в самият център на града.

Копенхаген е родното място на Малката русалка от приказката на Ханс Кристиян Андерсен и е увековечена с прекрасна статуя на брега на морето, замечтано загледана в далечината, чакаща своя принц. Една от най-големите забележителности на града и едно от малкото места, на които се продават сувенири.

Шарените къщи, или Нюхаун, са като картичка – прекрасни и зареждащи със силно положителна енергия. Няма начин да не сте ги виждали. Не може да се опише – трябва да се преживее.

Много от интересните места не успях да видя, поради липса на време – Експериментариумът, Зоологическата градина, Вятърните мелници, Замъкът и картинната галерия, музеят на Бирата. За това вече планирам посещение с децата.

Според вече далеч по-задълбочените ми проучвания, най-подходящото време е юни и август, през AirBNB се намират добри предложения за големи семейства, ако се разтърсиш из интернет има много комбинирани предложения за туристи, които значително намаляват цената на посещения по забележителности. Има влак от летището до центъра. И разбира се – има директен полет! 2 часа и половина. И както сами се хвалят – градският им транспорт е толкова добре уреден, че където и да се намирате винаги имате влак/метро/автобус на до 500 метра.

Ето и един интересен факт, който два дни ни хвърли в чуденка: бира и безалкохолно се продават в кенчета, само минералната вода е в пластмасови бутилки. Та на кенчетата има един странен знак. На втория ден установихме, че ни вземат една крона допълнително (25 стотинки) като си купим кенче. Попитахме защо, и какво се оказа: за да се насърчи рециклирането, всяка покупка на кенче се оскъпява, като след като се изконсумира, празното кенче може да се върне в специални машини, които съответно възстановяват парите. Ха сега си представете какъв положителен ефект би имала подобна мярка върху тукашните „гуменки“ (всякакъв вид течности в 0.5 до 3 литра пластмасови бутилки). А сега си отговорете защо няма да се случи.

Вместо заключение:

Знаете популярният лаф, който използваме при сравнения: И срещу нас да бягат, пак скоро няма да ги стигнем. Това не важи за Копенхаген (а вероятно и за Дания). Просто бягаме на различни стадиони. На различни писти. Все едно ние бягаме на новопостроения стадион в покрайнините на Шкорпиловци – нов е, чист е, но не е пригоден за постигане на рекорди, само за поддържане на форма, от време на време. Освен това като е строен последното, за което се е мислило е – има ли нужда от тоя стадион, точно там……

 

 

Read Full Post »

Read Full Post »