Добре дошли при Тедчето

Едно от местата, които много исках да посетя е Лисабон. Някак много екзотично ми се струваше – на брега на океана, богата история, смугли красавци, екзотична музика….Абе – място за мене.

И то както се казва, човек много трябва да внимава какво си пожелава, че току виж му се случило. На 8 септември се натоварих на самолетчето и…франко Лисабон!

Винаги съм си мислела, че нашето летище е на крайно неподходящо място ситуирано. Аха-аха в квартал Дружба. Какво беше учудването ми, когато буквално кацнахме между лисабонските блоковете! Португалия не зе различава много от която и да е държава на ЕС, присъединила се преди България и Румъния – нови и просторни пътища, зелени ливадки покрай тях, красиви жилищни сгради, изключителна чистота!

Мироприятието, което посетих беше ситуирано в Кашкаис – “село” на около 25 км. от столицата, на брега на океана. Абе все едно Созопол, спрямо Бургас. Ама приликите свършват до тук. Хотелът – 5 звездната “Real Vila Italia” някога е била лятна резиденция на италианското величество и е разположена на океанските скали. Излизаш, правиш 10 крачки и си топиш крачетата. Освен хотелите има и много частни вили, всичките в екстра състояние, освен това и жилищни сгради тип блокове. Кашкаис явно е и известно туристическо място (макар че в Португалия всички са такива), тъй като има и доста голяма “стара част” – павирани улички, замък, катедрала. КРАСОТА!

Отдалечеността на Кашкаис от Лисабон е равна на 40евро с такси 6 авро с бързия влак. Едва на третия ден от престоя ми ми се отдаде да отида до Лисабон, като естествено избрах ефтиния вариант, който според мен обаче се оказа по-бързия. Удобднвото да имаш влак, който се двиши по брега на океана, без да му се пречка трафика и спираката да е в самия център на стария Лисабон е огромно предимство! Слезнах и потеглих пешком!

Много много много красиво и интригуващо място! Павирани улички, малки трамвайчета, стари, но реставрирани сгради. Явно има някакво ограничение за влизане на частни коли в тази част, защото такива почти не се движат. Повечето къщи са облепени с фаянсофи плочки с най-различни десени, а прането им виси буквално над главите на туристите (какво разкриване на интимността!). Посетих централната им катедрала (не бих казала, че е нещо особено, а и много не ги разбирам ткехните католически работи). Но вътре в двора тъкмо правеха разкопки и пластовете показваха различни епохи от историята на Португалия – римски, арабски, дори ислямски. Отделих около час за да се запозная с цялата информация. чак ми стана малко кофти като гледах как са си оргтанизирали работата – подробно инфо за всяко камъче, изградени мостове туристите да се разхождат и разглеждат….оф пак ме налегна носталгията… Един дворец на Царевец вече 30 години не могат да се намерят пари да вдигнат……

Изкачих се на един хълм и от там се разкри една от най-красивите гледки, които са ми попадали пред очите! Океана, покривите на къщите и сякаш те приканват да тръгнеш по тях, по тях и да се гмурнеш. Чак си заръчах една бира да се полюбувам на гледката.

Трабваше да тръгвам към Кашкаис….За трите часа, които прекарах в Лисабон успях единствено да се убедя, че пак трябва да дойда. Не можах да усетя атмосферата, но инстинктивно усещам, че трябва да се върна…

Наистина много съм си занемарила писанията напоследък и много много много ме е срам. Ама много "мъ йе срам!’ (както се пееше в една много популярна песен)

Та да започна да въстановявам спомени….Огря слънцето и моята градинка и през февруари (тази 2008 година) ми се отдаде уникалния шанс да ида до Голямата ябъцлка, града които никога не спи или най познат като НЮ ЙОРК!

Започвам с пристигането – каквито и предварителни очаквания да имах – те не се оправдаха. Най вече защото се оказа, че не мога да си представя дори огромните мащаби е височини на сградите в Манхатън! Най високата сграда, кояато сум виждала са ени блокове във Слатина на по 22 етава, та си представяах нещо в двоен размер. Да ама не!Докато се придвижва с таксито до Манхатън имах чувството, че съм в Готам сити (града на Батман). просто се губиш на фона на огромните 50-етажни сгради. които са навсякъде. Долу по улиците слунце угряава толкова често, колкото грее под опашката на кучето 🙂

Такситата – са жълти, обикновено се карат от някой с чалма, много мръсни и не толкова скъпи. Единственич евтин начин за придвижване в Манхатън са такситата. Тъй като Манхатън всъщност е остров, проблемът с паркингите е много сериозен. Луксът да се движиш с кола излиза мнооого скъпо. За това и ню-йоркчани или ползват таксита, или ходят пеша. Ходенето пеша значително ги отличава от повечето  американци, за които се носи световна слава, че са доста затлъстели.

Настаних се на 28-я етаж в Хилтън, в сърцето на Манхатън. След почти 20 часа полет от България се учудих, че кипя от енергия и още същата вечер поехме кум близък театър. То не мойе да си в Ню Йорк и да не посетиш поне едно представление на Бродуей. Та гледажме представление за стари автентични индиански танци. после подобаващо се разходихме и даже открих бара "Грозна като смъртта". А као тръгнах да влизам ми поискаха лична карта да удостоверя, че съм над 21. (то аз и винаги съм твърдяла, че изглеждам на 18!). Да ходиш пеша обаче не си е работа….иначе манхатън е устроен много просто и не може да се загубиш – има 8 големи авнюта и успоредо на тях – улици. Видяах на шесто авеню и каруца с кон! Ей, аз винаги съм твърдяла, че България е като Америка!

На следващия ден ми предст5оеше много важно и ключово занимание – да напазарувам. Колежката от Украйна, която всъщност е американка – Кортни-то, беше запазила по интернет билето за автобуса, да ходим на един Outlet да пазарим на далавера. Primium Outlets са наи известната и най-качествена верига за пазаруване на маркови стоки. огромен комплекс, на 100 км. от Манхатън. Освен тпова, заради това, че билетите са закупени по интернет, ни дадоха 50% отстъпка. Здравата напазарих…..Ама чак се поолях….

Следващото в програмата беше посещение на Статуята на Свободата! Не съм знаела, че се намира на сотров…Хванахме метрото, пос;е почакахме около час за да се качим на ферибота и стогнахме. мале как духаше….Ама много духаше. Иначе статуята е забележителна! макар и да не дават да се качва до нея, успях доста да се впечатля. Само да не духаше толкова….А от там гледката към Манхатън е УНИКАЛНА!

Точно до хотела ни имаше едно мног приятно заведение – бирария. Там отмаряхме всяка вечер дружно! Там пих и най готината бира, кояато някога съм пила (а аз доста съм пила). За съжаление и в Ню Йорк не се пуши в заведенията. Тази процедура се извършва навън, поради което обикновено покрай входа на заведенията има тълпа братя по цигарка. Нюйоркчани много пушат!

По същото време в Ню Йорк беше мой съученик – Дидо, с които учихме заедно Политология, но момчето овреме се преориентира, спечели стипендич и замина за Япония. Сега работи в една от най-големите банки в света! И живее в Ню Йорк. не мога да опиша какво е усещането да видич приятел, които не си виждал 10 години и в един момент да си говорите така, сякаш са минали само 10 дни!

И то немможе така -аз да съм в Ню Йорк, а моя близка приятелка да е във Вашингтон и да не се видим! Та Петя пристигна за два дни! Страотно изкарахме! Обиколихме магазините по Нето Авеню (най-известната пазарска улица, нещо като Витошка :)). Както и Сентръл Парк. И Таймс Скуеър. Там влезнахме в един гримйорски магазин и се нагласихме с наи скъпите маркови гримове за без пари. Ама и всички сотанали направиха същото! Единстено ме е ядч яе не можах да влезна в кагазина на Маноло Бланик. Да си купя сандалки.

И както си се разхождахме с Петя по Бродуей, разбрахме, яе Косово е обявило независимост!

Много видяах, но още повече пропуснах. като напримет WallS treet, China Town, двете кули (мястото, където са били). Но и много научих. Ако ожех да избирам къде да живея, Ню Йорк щеше да е в топ-дестинациите ми.

Всичко това видях (опитах) в Хелзинки – столицата на Финландия.

Там бях в края на октомври и началото на ноември по случай голяма международна конференция. Честно казано в Хелзинки няма нищо, на всичкото отгоре и се врюква в два следобед, пък е и много студено. А да – и духа вятър, защото са на брега на морето. Иначе стандарта им на живот е много висок – чах бих казала "убийствен", ако направя паралел с българския. Та ето по интересните неща за Финландия и в частност Хелзинки, които научих и е добре да споделя.

Има две забележителности – католическата и православнята църкви. Намират се една срещу друга и интересното е, че католическата по архитектура наподобява православната, а православната – католическата!

Бялата е католическата и както се вижда на снивката куполът й е кръгъл, докато на съседната снивка архитектурата на православната църква много наподобява католическите храмове.

Центъра на Хелзинки е ПЛОЩАДА! Там има една много красива статуя – на Александър Велики. Финландците са много толерантни хора – въпреки че векове са били владяни от руснаците, именно император Александър Велики е направил страшно много за възхода на Финландия и специално за града Хелзинки и за това си го почитат.

Най популярния финландец разбира се е дядо Мраз (малко отклонение – дечурлигите вече изобщо не знаят кой е дядо Мраз – само дядо Коледа знаят. Друго си е да си живял в две епохи – тъй да се каже знанията ти са "двойно повече" 🙂 ). Другият най-популярен финландец е елена Рудолф! Рудолф е навсякъде! В магазинчетата за сувенири, щампонав върху дебели пуловери (вълнени пуловери на елени също е много популярна дреха, и много скъпа!), по улиците, в менюто. Една вечер ни сервираха еленски кюфтенца, та се бъзикахме, че сме изяли Рудолф. Много бяха отвратни.

Водка Финландия се била правела в Швеция. Още не го вярвам аз това. И как да си във Финландия и да не опиташ най-известното им питие! Веднага открих ЕДИНСТВЕНОТО работещо заведение в центъра на Хелзинки и си заръчах малка водчица. 10 евро=25 грама. Ама няма такава водка! Финландия – боровинка, с тоник. Сервират я в замръзнали чаши, самата водка също стои във фризера. От студената температура се сгъстява и се налива като олио. Страхотна е! Заведението беше празно – само аз и колегата от Словакия, който се наливаше с Йегермайстер ?!

А сега да кажа по какво се познава истинския финландец:

– Ако успее да изпие едно кило финландска ракия за 1 час (забравий името на финландската ракия);

– Ако успее да победи с голи ръце мечка;

– Ако прави секс с жена, без тя да иска

В таз последователност.

Та на следващия ден се върнахме с колежката от Украйна в същото заведение (то е и единствено де) и що да видим – ПРЕПЪЛНЕНО с мъже! Пият та се късат! После разбрахме защо: падаще се 31 октомври, последния ден от месеца. Тогава всички работещи финландци си получават заплатата. И отиват да се почерпят. Ние с колежката на бълзо се изнесохме – час по рано ни бяха разказали историята за истинските финландци, та не искахме да рискуваме.

Финландците много пият.

И понеше там е много скъп – ходят да пият в Талин, Естония.

Петък след работа се натоварват те на такова корабче и заминават – до неделя. На "запой" туризъм.

Както изрично подчертах – в Хелзинки е голяма скука. Та както си правех поредната обиколка на центъра, разбирай на площада, кривнах в една улица и що да видя:

Въпрос за 100 000 лева, както биха казали в едно предаване: Какво е общото между Рекордите на Гинес, Е80 и Тополите?  …. Сетихте ли се?

Ами – ХАСКОВО!

Преди години кметът на Хасково (който сега кара трети мандат) решил да направи нещо велико! Обявили конкурс, архитекти от цяла България подали проекти и накрай избрали да построят – НАЙ-ГОЛЯМАТА СТАТУЯ НА БОГОРОДИЦА В СВЕТА! Понеше кмета на Хасково явно е упорит и идеен човек – градът кандидатствал за Рекордите на Гинес и .. спечелил! И така най-голямата статуя на Богородица в света се намира не къде да е, а в Хасково!

Тъй като в деня, в който бях там имаши много гъста мъгла – не успях да заснема величествения обект, прославил държавата ни надлъж и на шир по целия свят, в целия му блясък. Добре, че общината си е закачила едно платнище изобразяващо девата.

  Ето така изглежа статуята, а иначе се намира там някъде в мъглата…между тези две сгради

Но амбициите на кмета не спрели до тук! Следващата логична стъпка била някак си да се свържат Майката и Сина…Мислил мислил кмета, и накрая Хасково се побратимили с Рио! Да – Рио де Жанейро в Бразилия! За официалната церемония в Рио отишъл само кмета, а побратимите на "риовци" – хасковлии още чакат бразилците да навестят известния им град – побратим. Някои, по скептично настроени казват "има да чакаме…." (не мога да го разбера този пусти български негативизъм).

Безспорно бразилско туристическо нашествие ще подпомогне местната икономика, която обаче и така не е зле. През Хасково минава международния път Е80, по който вървят тировете от Европа за Азия (и на обратно). Както каза моята домакиня там – магистрала минава ли, гладни няма да останем. Удиви ме огромният брой млади и модерно облечени хора. Все пак в Хасково няма университет (кмете – ето тема за размисъл "Евро-Азиатски ВУЗ" в Хасково!). Дали е заради пътя, или пък заради близкото по разстояние и от там много мощно като влияние "пайнерство" – нямам отговор.

Преди много години един млад музикант, изгравяща звезда се влюбил в едно момиче от Хасково – ученичка в руската гимназия. Влечението му било толкова силно, че се родила една от най-обичаните песни на родината, вечен хит бих казала, на който обаче не знам името…но пък знам най-популярния рефрен:

"Край реката редят се, редят се тополите

побелели, побелели от първия сняг

аз не чакам за среща, не чакам но моля те,

моля те ти да минеш по другия бряг"

Музиката е на Кирил Маричков, а текста – на недобил популярност хасковски поет.

А защо Тополи – ами през Хасково минава река, на чиито два бряга се извизяват тополи. Е сега вече реката почти не се вижда – отново революционна идея на кмета – да излее бетон върху коритото и да направи паркинги. Така отдолу е реката, отгоре паркинга, а отстрани – тополите!

Преди много години работех на центъра на София в една сладкарница. Всяка сутрин, точно в 10 идваше една госпожа и винаги си поръчваше едно и също: "Едно кафе – еКспресо". Чак 10 години по-късно осъзнах, че може би е била от Хасково….

Да обобщя – хубав град, развиващ се град, интересен град. Това е Хасково.

И като си стигнал до Хасково, да не отидеш до битака на Димитровград си е същото като да идеш до Рим и да не видиш Папата. Още повече – само 10-15 км. дели Града на Богородица от града на Митьо Пайнера.

Как да определя едночасовия си престой там. Хм. Очаквах нещо като Капалъ Чарши, огласено от чалга, предимно посетено от хора от малцинствата, които ще ме ограбят! (най-много усилия бях съсредоточила да си стискам чантата, тъй като сметнах, че да я оставя в колата е също толкова опасно.).

Та. Димитровградския битак е нещо като Илиянци преди години, но в никакъв случай не е мизерията, която очаквах – има сергийки, има и малки магазинчета. Препълнено е с хора, много от които добре облечени и очевидно не страдащи от липса на средства,   наравно с чалгата звучеше и най-новото от световната поп-музика (някой все още ползва ли касетки?!). И не ме обраха! Май най-големия бизнес на Димитробградския битак обаче са фактурите – всеки втори предлага фактури. А аз си купих пуловер. И мандарини. На много голяма далавера!

Гледка от вън                                         Гледка от вътре

Сега съм си облякла новото пуловерче и отивам на купон. Студентски.

Имам един бивш колега, който сега живее в Малта. Учи, работи, оженил се – че и дете има. За последен път като го видях таман го беше зарязала дългогодишната му приятелка и беше съсипан. А две години по-късно . щестлив семеен мъж.

Не че се видяхме в Малта де. Писах му по ИМ да каже подробности – най-вече за цените и така разбрах кво е станало с него.

Да започвам сега по същество.

Малта е миниатюрна държава-остров под Сицилия. Има-няма колкото Пловдив, и по територия и по население.

Там през октомври е топло с става за плаж, по принцип, та за това си взех банския с надеждата да се топна за последно тая година. Да ама не. 5 дни валя и духа най-отвратителен вятър. И тъкмо като си тръгвах изпече. Такъв ми бил късмета.

Нищо почти не видях от Малта. Типична южна морска държава – леко занемарени къщи, предимно на 2-3 етажа, макар че сега са започнали и високи жилищни блогове да вдигат. Покрити с мухъл. Малтийци не съм сигурна, че срещнах, тъй като страната е доста популярна дестинация и е препълнено с туристи или дългосрочно пребиваващи.

Голям бизнес е образованието. Имат десетина международни колежа, които са и на доста престижно място в класациите, в които се обучават студенти от цял свят. Има от от БГ. Също така Малта е сочена като идеална държава, в която да се научи английски език и поради тази причина са много популярни т.нар. езикови лагери. Ходят ученици и студенти за по няколко месеца да учат английски.

Английския го говорят всички, движението е обратно на нашето, т.е. воланът е от дясно, и естната им валута е по-скъпа от еврото. Ужас!

От тези стъпала нагоре почва нощния живот.

Поради стълпотворението на млади хора, разбираемо е, че нощния живот е във вифъра си. За късмет нашия хотел беше точно на10 метра от клубовете, та си походих. И се поохарчих.

(Кой по дяволите е решил, че командировъчните на българите в Европа трябва да са 35 евро?! с толкова пари най-много да успееш да закусиш. Заела съм се да проуча кой го е измислил това и как може да се промени. На сърбите примерно им дават по 110 евро. Не само че сме най-клошарската държава в ЕС ами и допълнително, за да ни е още по кофти ни го завират в лицето с командировъчните. Класически чиновнически номер. А на мама фирмата даже ако има включена закуска в хотела, дето са, им дават 30% по-малко командировъчни. Демек 22 евро )

На първата снимка гледам тъжно като разбрах, че една бира е към 5 лева, но на втората вече се поусмихвам щото шефа каза, че ще почерпи една вечеря.

В Малта е и много мръсно. Боклюци навсякъде. Освен това тази малка територия е разделена на градове е села! Столицата е Ла Валета и там ходихме да се разхождаме. Това е старинен град-крепост, една права улица и много магазини. Скъпи. Имат много интересен градски транспорт – старовремски автобусчета. А националното ястие е заешкото.

Купих си магнитче за 1.5 техни пари и малтийски рецар. Малтийския рицар и майлтийския кръст са символите на Малта, мака че много не ми стана ясно какъв точно е особения принос към рицарското съсловие точно на Малта….

това сметище е точно пред оградата на 5-звезден хотел. Мила, родна картинка….

Това е главната на столицата Ла Валета.

Дето правихме втората снимка вонеше на кенев. Точно пред операта.

Както вероятно се усеща Малта не ме впечатли особено и не бих се върнала доброволно там.