Понякога правя странни неща в пристъп на ентусиазъм или моментно благоразположение, без да осъзнавам реално последиците, които това мое повдение ще ми докара. Още повече – като обещая нещо в подобно еуфорично състояние не се отмятам, въпреки че правя всичко възможно да го отложа максимално във времето докато другата страна не го забрави, или просто й стане неудобно непрекъснато да ме подсеща. Обикновено тази тактика действа. Не и при родата обаче – родата няма срама от нищо. Особено най-близката. Та преди около година обещах на мамчето да я заведа в Испания. Година по-късно, след ежедневни натяквания – най-после се предадох.
И така – тръгнахме на 28 август за Мадрид. За 5 дни – до 2 септмври. Там предварително ни бяха запазили хотел в самия център, а мамин приятел – Любо ни очакваше на летището.
Стигнахме, настанихме се, взехме по едно освежително душче и тръгнаме – щото мама не е дошла в Испания да седи в стаята :).
Няма да разказвам всички досадни подробности от 5 дневния престой, тъй като има много по интересни неща, които мога да споделя. Номерирам ги поред на случването им.
1. Не знам защо в Испания е много популярно да висят прави на бара – в ресторанти, кафета, сладкарници….Седят прави, подпират се, пушат (много!), говорят си – и така с часове. Според Любо, който е велик образ и пожелавам на всеки да срещне такъв чешит поне веднъж в живота си, защото на бара е най-евтино. Не че няма маси вътре и вън, но там цените са доста по-високи: "Как така ще разкарваш сервитьора?!"
2. Освен това почти във всяко от тези заведения висят по тавана едни свински бутове. Т.нар. ХАМОН или нещо като наща пъстърма. Директно ти го режат пред тебе от бута, цената варира меджу 7 и 97 евро за кило. Една вечер с мама бяхме седнали в едно такова заведение. Пихме биричка и хапваме ХАМОН от най-скъпия (естествено мама веднага преизчисли в БГ лева колко сме се оръсили и едва не се гътна). Та там барманът говореше малко английски и ни се похвали как бутовете висяли по стената от 10 години! НА СЪЩАТА СТЕНА ПРЕД КОЯТО АЗ ПАЛЕХ ВЕЧЕ 5-6ТА ЦИГАРА! ух – е гати евроконтрола…
Тука сме във въпросното заведение и мама смята на телефона колко реално в лева сме се оръсили по курса на еврото за деня.
Ето така изглежда типична мадридска кръчма! С висящите опушени бутове.
3. Ако някой ми беше казал, че ще стана доброволно в 6 сутринта, ще отида в съседно село, ще се покатеря на една ограда, ще вися там час и малко за да видя точно за няколко секунди как мъже тичат пред бикове – е щях да го помисля за луд! Точно това се случи обаче. Оказа се, че нашето посещение съвпада с някакви корида-събития и сме "големи късметлиики", че ще можем да го видим. Иначе – някакви хора са намерили крайно налудничав начин да си вдигат адреналина. Първо тичат пред биковете, после на Плаца дел Торо (такова има във всеки град и село – площада на биковете) бягат и подскачат пред разярени крави с рога (защото е за амтьори) и вечерта – идва ред на тореадорите. Билетите за подобно събитие се изкупували с месеци напред и са от порядъка на 300 евро за по добрите места….Луда работа!
Ето на тази ограда висях. Снимката е правена около 7 сутринта. Гонитбата почна в 8.
Докато се усетя да снимам и те биковете минаха – около 8 секунди.
Плацата с момчетата, които дразнят кравата с рогата и тя ги гони.
Тук сме двете бикоборки. Тия червени вратовръзки ги носят тия дето тичат пред биковете. Като пионерски са.
4. В Испания има много българи! Още първия ден Любо ни показа един магази от който да си купим чанти на далавера (от производителя). Явно сред българската общност е много популярен тоя магазин – само на нашия език говореха всички (а беше претъпкано), включително и продавачките. На Плаца дел торото пред нас точно, имаше пак БГ туристи – 3 броя. Най-любопитното беше обаче на следващия ден, когато ходихме до едно село до Мадрид, там мама да играе в голф-клупа бридж. А аз си се разхождам по центъра, по едно време сядам да пийна една бира – и моля ви се, обслужват ме българи! Как разбрах ли – ами на съседната маса имаше много шумна БГ група, аз им се представих и те ме осведомиха, че това е всъщност тяхно кафе. Краставите кучета …А имаше поне още 5 кафета наоколо!
5. Като пиеш бира ти дават бонус – или маслинки, или чипс. Но само ако си му симпатичен на сервитьора. На мене винаги ми даваха.
6. Въпреки че Франко е върнал Испания стотина години назад, там той е на почит. Или поне не са му разрушили музея, не го крият от историята и т.н. Та посетихме именно Франковия мавзолей, който е най-грандиозното нещо, което съм виждала! Огромна – 60 метра дължина на 30 м. височина, на 20 ширина, издълбано в скалите! Величествено!
Това е входа. Вътре разбираемо не дават да се снима. Аз се направих на убита муха и щракнах ама веднага дотича една полицайка. Добре че никой не говори английски, та успях да се измъкна с "но копрендо" и ужесточено ръкомахане.
7. Испанците са много благотворителен народ. Всеки ден дадена църква е спонсорирана от храна от някой ресторант – за обед и вечеря, която раздава на бедните. Освен това по центъра има доста хора, които носят табели "Нямам за да ям" и събират стотинки. Един такъв бше снажен 1.90 рускоговорящ. Как да повярваш, че няма какво да яде!
Безплатна манджа. И ние се бяхме наредили. Авантата си е чиста печалба, а и вече се бяхме ръснали за ХАМОН. Трябва да се пести.
8. И в Мадрид има музей на восъчните фигури, но не на мадам Тюсо. Всъщност по портрети и описания са възстановили всичките испански владетели, от времето на маврите. В цял ръст. Доста дърварско изпълнение е обаче. Освен това имат фигури и на разни известни звезди, както и интересни моменти от историята. Във въпросния музей имаше и 45 минути видео за величието на Испания – на испански, който не знае, да го. Добре, че има канал Романтика, та сме понаучили някоя и друга дума.
Тук съм с Пенелопе Крус.
9. Пак за заведенията. Вървим една сутрин с мама и гледаме по заведенията пълно с боклуци по пода – хартишки, фасове, салфетки. Никой не чисти! Та това било нещо като традиция – до обяд клиентите хвърлят всички отпадъци по земята и колкото повече отпадъци – толкова повече клиенти е имало, т.е. заведението е хубаво. Свинска работа.
10. В центъра на Мадрид се намира "нулевия километър". Какво значи това? Ами като пътуваш в Испания и видиш табела 60км. до Мадрид – значи 60 километра до тази точка.
11. Символът на града е един изправен мечок, подпрял се на дърво. Това е портокалово дърво всъщност .Символът идва от там, че преди да стане столица Мадрид е била една заблатена местност с много портокалови дървета, между които са се разхождали мечки.
За други любопитности не мога да се сетя, за това ще продължа с това, което на мене най-много ми хареса, както и с малко снимки на известни места в Мадрид.
Та аз най се очаровах от Прадо – това е тяхната картинна галерия! Там са събрани творбите на едни от най-великите художници – Рембранд, Веласкес, Гоя…Има си галерия на съответния автор. Така всъщност разбрах, че Веласкес е бил придворен художник на най-успешната кралско управление – това на Филипе 5-ти. Всяка картина си има съответното описание и е много интересно да се научи историята й. Тъй като на мама по средата и се доходи до малка нужда, не можах изцяло да разгледам. Освен това заради пестенето бяхме отишли в неделя, когато входа е безплатен и когато излитахме.
Пред статуята на Гоя. Пред Прадо.
Сантяго Бернабео! Само отвън го видяхме…Вътре не пускат, а билетите за мач се изкупуват в началото на сезона…..
Двореца на царя в Мадрид. Преди да опиша да споделя, че там царската им фамилия е превърната в бизнес – всеки магазин за сувенири, а те не са малко, продава плакати, магнити, чаши, ветрила с образите на Хуан Карлос и доня София, на Фалипе и Летисия. Има цял канал по ТВ, който следи царския живот. Бе всичко е пари. Не като при нас тука с царя…ама айде. Та за пръв път влезнах в дворец. Пак хванахме безплатен ден. Като цяло – интересно. По едно време влизаме в една зала и там пише, че Филипе 5-ти там have lunch. И аз си викам – сигурно са се объркали – може би е ядял там човека. В следващата стая обаче нещата се изясниха – там вечерял, в по следващата – закусвал, в следващото хале – най-важното – се преобличал. После антре и после – покоите му. Големичко. След покоите му обаче – пак антре и почват в същия ред стаите на кралицата. Как са комуникирали семейно при такива мащаби на жилищната площ – не знам.
В заключение.
Мадрид е един доста мръсен град, пълен с емигранти. Никой те говори английски почти. Обслужването е на ниско ниво. Сравнително евтино е, особено спрямо западна Европа. Има много задръствания. Мама вика "виж ги испанците, нищо повече не са от нас българите, пък те каде са, а ние къде сме". Тоз пусти патриотизъм – никога нищо добро не ни е носил! На първо място – Испания е разпростряла културата си в цяла Северна и Южна Америка и на второ – не си отрича историята. А те определено са имали и доста мрачни моменти.
Още малко снимки:
Дон Кихот и Санчо Панса – статуя на Плаца де Испания.
Четири броя небостъргачи – строят се в момента.
Кметството.
Аточа – гарата, където беше извършен атентата.
Аз преди испанското министерство на образованието и науката. Образованието явно ми е съдба, щом все ходи подире ми. Както си вървя и хоп – испанския МОН.
). И поех през океана. Честно да си призная, ако имах възможност бих скипнала пътуването – не за нещо друго амиси е доста път до там и обратно – ден и половина в едната посока. А и часовата разлика трудно се наваксва. Сега обаче! Нправо съм влюбена в Сиетъл. Или поне в тая част, която посетих – Бел вю!
) Та тя беше така добра да ме поразходи эмалко из околностите – т.е. на шопинг (в САЩ да идеш и да не овършееш магазините си е направо престъпление!). Голяма далавера е там! После вечеряхме в хубав италиански ресторант в БелВю. Хорциите им с храна са ОГРОМНИ!
. Малко се прецака работата с хотела – търсихме в нета нещо по евтинко, а намерихме хотел за 80 лв. на вечер! Капиталисти! както и да е – като си си похарчил парите за приятни изживявания, не бива да се жалваш после. Ама 80 пари са си много….Та три дни изкарахме ВЕЛИКО!
Добре дошли при Тедчето 