Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Пътуване’ Category

Та с малко закъснение – продължавам с разказа за моето пътешествие (всъщност за НАШЕТО пътешествие) в началото на април. След като се разходихме в северозападна България (разбрах защо наричат тази част "северозападнала") потеглихме на юг. По маршрут: Пещера (пещера Снежанка)-Батак-Девин-Гоце Делчев-Мелник-Сандански-Рилски манастир.
 
Срамота, минахме през Пещера и моя мъж не ми даде да се разходя из центъра и да си взема обувки на тънкана – все пак Пещера си е меката на производството на обувки.
 
Снежанка е една мнооого красива пещера. И пътя до там е много красив. Има над 800 000 сталактити, което я прави най-богатата облагородена пещера в България. Пещернячката, която отговаря за развеждането и информирането на туристите е супер готина. Разказа ни много интересни неща и се снимахме за спомен. За последните 10 г. тази жена не си беше вземала почивен ден! Препоръчвам на всеки да отиде до Снежанка.
 
От пещерата се запътихме към Батак. Соро слушах радио, темата беше за или против пътуването в чужбина. Та се обади един тийн дет каза, че той си предпочитал да отиде в Батак, вместо в Амстердам. Е у Батак нема нищо! Само центъра са му пооправили – там е църквата-костница и музея. Църквата е впечатляваща. Надъхва с патриотизъм.
 
От Батак, към Девин и пещерите. Минахме през Доспат и хапнахме на язовира, в Останахме 2 дни. Моя мъж по принцип все дава зор – аз хич така не обичам. Та като ще тръгваме за Ягодинската пещера, ме събуди сутринта в 8! в 10 бяхме пред пещерата и естествено нямаше никой – че кой луд ще дойде толкова рано! (а по принцип ако няма група – поне 6-8 души не пускат, или поне пускат ама ако платиш за 6 ). Та повисяхме час, и дойдохе още двама туристи. За мене якодинската пещера си е най-хубавата. Има много интересни образувания, и освен това там има т.нар. "пещерни перли" – като морските перли, но се образуват по друг начин: от малка песъчинка като я върти водата се трупат елементи, които я изграждат. Тези перли виреят само във вода. Оградени са с мрежа. Пак българска простотия – някой турист успял да открадне едната преди 2 години – те са общо три.
В Дяволското гърло няма нищо – просто една дупка в скалата. Пътя до двете пещери – през ждрелата е УНИКАЛЕН! И много много много красив.
 
Вечерта в Девин ходихме на дискотека – супер беше. Една е само – трябва да се посети. Аз много обичам като ходя по такива малки градчета да навестя и дискотеката.
 
От Девин тръгнахме за Мелник, през Гоце Делчев. Направо да не повярваш, че пътя е оправен! от Гоце Делчев имам в предвид. Всъщност ГД е един доста хубав малък град. Или поне на мене така ми се стори, може би заради прекрасното пролетно слънце и зеленината. За Мелник ще пиша отделно.

Read Full Post »

 
Най-после зимата свърши. Бих казала даже, че доста рязко свърши – изведнъж 20 градуса! Какво по-добро време за разходки. Още повече, че и Великден дойде, а с него и малко повече почивни дни. А и с Дидо успяхме да си вземем едновременно отпуска. Изобщо – ЩАСТИЕ ГОЛЯМО! И естествено избягахме от София и тръгнахме по планини, пещери, селца…. Имаме си карта със 100-те национални обекта и си чертаем маршрут.
Пътешествието ни започна още на първи април – Цветница. Заминахме за Видин – да разгледаме крепостта Баба Вида, да се изкатерим до връх Ком и да посетим пещера Магурата. Първо поехме към Ком – там Дидо има приятели, където щяхме да отседнем. На Ком имаше сняг! Има и писта за скиори. 10лв е лифта  на ден, 2 лева на час да си наемеш ски учител – ефтиния! На Дидо приятелите имат барче – кола 80 стотинки, бира Алмус (местна, много популярна в тоя край – рекламно посление "Алмус е твоето…хоби!") половинка – 45 стотинки (по пътя слушах някакво предаване, че младежите много пиели – е как няма да пият! 80 ст. за 250 грама и 45 ст. за половинка – икономически не е изгодно да пиеш кола при положение че имаш един лев и 3 часа за губене).
 
Не се впечатлих от Ком никак.Добре че имаше супер боб-чорба на хижата, та да ми се случи положителна емоция.
 
На другия ден заминахме за Видин. Намерихме бързо крепостта – то май това е единственото дето си заслужава да се види във Видин, та затова има табели навсякъде. Малък, мизерен град. Типичен стил – небостъргач ( това е единствената висока сграда на центъра)- община  и срещу нея театъра, симфонията, киното – в една сграда, киното не работи. И между тях – паметник. На три девойки – хванал паяжина.
Виж на Магурата си заслужаваше! Но и там – интересна случка. Отиваме ние и сме единствени. И лелите на касата ни смутолевят нещо, че трябва да сме група от 10 човека, или да платим 35 лева, после се оказа, че трябва да платим само по два лева и пет лева за беседа…как да е. Взеха ни парите, не ни дадоха документ и ни пуснаха да се разхождаме сами. Пещерата е много дълга – над 10 км. Някога е била убежище на първите поселения (според лелите от касата преди 8000 години) и има останки от огнища. Видяхме и рисунките – малка част от тях, тъй като нямаше осветление в голямата зала. Приличат на детски драсканици. Винаги съм мислела, че са рисувани с въглени, оказа се, че всъщност са използвани прилепови лайна – демек гуано.
Самата пещера е много пострадала от вандали. Била е дадена на концесия в периода 1990 -2000 и тогава концесионерите доста погром са нанесли. При рисунките има типичните драсканици – "А+Б=ВНЛ", "аз бях тук и датата" ….. Любопитно е, че един човек си е оставил номера на колата – в последствие по номера идентифицират кой е – местна даскалица, която от две години е директор на училище. Срамота! А Магурата е една от най-древните пещери в света. Една от 4-те, в които има запазено такова богато количество рисунки.
На картините са изобразени женски фигури с високо вдигнати над главата ръце, животни, ритуали, гъби. Според лелите от касата древните са познавали някакви халюциногенни гъби, които са консумирали и са се отдавали на разврат …. секс, наркотици и рок-енд-рол форевер. от най-ранна древност! Любопитно е, че поселенията са били в началото на пещерата – там където е прониквала слънчева светлина. Самите рисунки обаче са във вътрешността – в единствената "затворена зала" (без проветрение), където температурата е 18 градуса постоянно. Явно там е било някакво място за ритуали.
Също така има данни и от римско време за обитатели на пещерата – намерени са останки от овъглен труп на младо момиче, според изследователите (преразказано от лелите от касата) е било жертвоприношение.
И това е. Тръгнахме на обратно към Лом – на милото ми родния град. да преспим там. Ама решихме да съкратим пътя. Вместо да минем по главния път През Видин и Арчар за Лом (към 60 км) избрахме пътя Димово-две села-Арчар 20и няколко км.  Според картата там има път – асвалтиран. Да, ама не! Няма. Час и нещо се клатихме по дупките и се молихме да не закъсаме с колата, че сме по средата на нищото. Прибрахме се в Лом, хапнахме печено домашно зайче и си легнахме. Че на другия ден към София и после Девин и Мелник.

Read Full Post »

Миналата седмица ходих в командировка в Париж. Имахме голям форум, в който участваха две учителки от България и аз ги придружавах. Това ми е първото ходене там и естествено, реших да направя всичко възможно да си освободя ден за разходка.
Хотелът ни беше точно срещу Айфеловата кула! – с тази добра новина ни посрещнаха. И действително – имя-няма 50 метра и си на входа на кулата.
Париж е странен град – много различен от другите големи евпопейски столици. Целият център е само старинни сгради – замъци или пък блокове, наподобяващи замъци. Атмосферата е невероятна. Модерните сгради също не са малко, но не са в центъра на града.
 
Любопитни факти:
  • Парижанки ходят боси – т.е. обуват си обувките на бос крак, не носят чорапи….така и не разбрах защо. Освен това и чорапогащншцш не носят. Видях няколко жени по палта и с голи крака.
  • По улиците има специални участъци за паркиране – до тротоарите. Голяма част от колите паркирани там обаче са изцяпани – все едно с птиче ако. Едно жълто, много гнусно. Половин час изследвах какво е това, тъй като птици не видях. Та се оказа че тази гадост капе от дърветата върху паркираните коли. Може би за това и няма мръсни коли – мият се всеки ден за да не ходят "насрани".
  • В Париж има мини Статуя на свободата
  • През цялото време почти валеше
Иначе си заделих един свободен ден – скатах се тъй да се каже и разгледах някои забележителности. Според мен – най-важните: Лувъра – там ни заведоха служебно, Айфеловата кула – но само до второ ниво, Триумфалната арка, Шанз Елизе – всъщностх улицата се казва "Champes – d – Ellisey". Градините на Лувъра, Нотр Дам, площад Вандом и Елисейския дворец.
 
Както си вървях попаднах на търговския център! Навсякъде надписи – Sale, 50% discount. Само за мене. Освен това бяха написани цените без намаление и от тях се махат 50%. Европейска работа. Не като в България – написали ти някаква цена и твърдят, че е с 50% по ниска – да ама в сравнение с какво? Като не е дадена старата цена… Така – напазарувах порядъчно – тъй да се каще опуках всичко. Добре, че ми беше блокирана кредитната карта, че и нея щях да опразня. Видях колекцията на Мадона за H&M. Нищо особено не е.
Идва много странна мода в обувките. Лаченото се завръща! и ТО В КРЕЩЯЩИ ЦВЕТОВЕ! Разгледах всички скъпи бутици и навсякъде – лачени пантофи. Уф!
 
Разходих се с лодка по Сена – разходка с вечеря (служебно естествено, че много скъпо идва – към 150 евра на човек).
Вечеряхме в два много хубави ресторанта – въпреки, че френската кухня не ми допада особено много – друго си е кебапче с лютеница на теферич, много вкусно приготвят агнешкото. Така да се каже – вече се приготвих за Великден!

Read Full Post »

« Newer Posts