Лава кейк или суфле е онова десертче, дето е шоколадово, вътрешността му е течна и се сервира със сладолед. И струва около 7 лева навсякъде. Три и петдесет ако си го купите замразено от някой магазин.
Днес ще ви науча как да си приготвяте лава кейк за 15-20 минути. А щом аз мога – значи всеки може. И така – първо необходимите продукти за 12 кексчета:
200 грама черен шоколад, поне 80% – това са точно 2 броя черен шоколад по 100 грама. Аз ползвам Lind. Два пъти годишно го пускат на промоция в Кауфланд и си купувам по няколко. 200 грама чисто масло – правила съм го и със супер скъпо, домашно от свободни крави пасяли био трева и с масло за 3.69 на промоция от Lidl. Все същото е, стига маслеността да е над 80%. 100 грама царевично нишесте – аз купувам на Bioset, има ги навсякъде. Последния път го правих с някакво био, което по принцип си го бях купила за друго, та ми остана. 5 яйца – може био, може и от промоционалните. Половин чаена чаща захар, или 5 супени лъжици с връх. И по-малко/повече да сложите само ще повлияе на сладостта. Какао – малко. Трябват и метални формички за еднократна употреба. (аз ги купувам от Billa или Metro)
За 6 порции делите съставките на 2, яйцата са три.
След като вече имате продуктите, да започнем със самото приготвяне.
Стъпка 1: Слагате на водна баня да се разтопят шоколада и маслото до получаване на хомогенна смес. Отнема около 10 минути. През това време: – разбивате с миксер яйцата, добавяте захарта и царевичното нишесте – намазвате вътрешната част на формичките с масло и поръсвате обилно с какао (това се прави, за да не залепнат кексчетата при печенето).
След като маслото и шоколадът са се разтопили, добавяте получената тъмнокафява смес към купата с яйцата. Няма нужда да чакате да изстива. Сместта е топла, но не гореща. И усилено разбърквате докато вече общата смес стане тъмнокафява.
Пълните формичките до половината (при печенето кексчето се надува) и слагате във фризера. Не в хладилника. Във фризера, за да замръзне. Можете да съхранявате с месеци.
Печете на предварително силно загрята фурна. Аз моята я слагам на 220 градуса и след около 10 минути, като се нагрее, поставям кексчето. Пече се, докато се пукне кексчето. При първото пукване – веднага се вади, обръща се в чиния (металната формичка много лесно се отстранява) и се декорира със сладолед (аз добавям и сметана от спрей). Това „пукване“ се случва 10-11 минути след като сте поставили кексчето в нагрятата фурна. Пекла съм и с вентилатор и без вентилатор. Няма особено значение.
Цялото време за приготовление отнема 15-20 минути. Е, на вас може и повече да ви отнеме – все пак аз стотици лава кейкове съм направила, но си заслужава да се научите да правите този толкова впечатляващ и същевременно толкова лесен десерт! Аз винаги имам във фризера – като дойдат гости, докато правя кафето загрявам фурната, пека и сервирам. Гостите ахкат, охкат, въздишат – абе чудесен старт на сладки приказки!
И така, след като разказах поне 10 пъти историята на нашето незабравимо приключенско пътешествие до Дубай, време е и да я напиша и увековеча за последователите ми. С което се надявам да помогна със съвети и на други семейства, които обмислят тази дестинация. Ще споделя и цени, там където ги помня – за ориентир.
Есента на 2021ва при поредното затваряне на училищата с моя мъж си казахме: писна ни! Време е да обърнем тренда и да заминем семейно някъде в чужбина. Децата да се изкефят, ние да видим свят. И така съвсем естествено избрахме Дубай. Естествено – защото има лоу кост полети всеки ден, пък и имаме кой да поразпитаме за организационни детайли. А и е сравнително близо, пък и ще бъде топло в периода, който планирахме. Речено – сторено. Купихме билети 29 януари – 6 февруари, 2022. Кой да ти предположи, че точно по това време ще е пикът на Омикрон-а…..Избрахме Fly Dubai с два чекирани багажа по 30 кг, отиване и връщане. Или 1445 евро общо за всички.
Пътуващи: Аз – майката, Той – бащата, дете Илина на 11 и половина и дете Стефан на 7 и половина.
И започнахме планирането. Най-много с полезна информация ми помогна моя колежка (Елена), която от години живее в Дубай. Според нея: това е най-правилното място за деца, рай за деца! (потвърдено от всички, с които в последствие говорихме). И предупреди: Да знаеш, че в Дубай парите имат свойството да изчезват, без да се усетиш. (това аз го потвърждавам, също).
Запазихме апартамент на Марината. През букинг. Елена ми предложи няколко опции, като тази се оказа най-евтината: 5000 лева за 8 нощувки и включена закуска. Roda Amwaj Suites Jumeirah Beach Residence, Dubai – Updated 2022 Prices (booking.com). В последствие се оказа, че апартамента е 140 квадрата, с три бани, оборудвана кухня и тераса с уникална гледка. Препоръчвам с две ръце!
Пак Елена ми обърна внимание, че разстоянията са големи, такситата са евтини (каквото и да значи това!!!), но заради ковид-мерките пътниците се возят само на задната седалка. Т.е. за нас четиримата или ще ни трябват две таксита, или да викам по-голяма кола (и да чакам повече съответно), или най-добре да наемем кола. Бензинът бил евтин (1,30 беше за литър). И така през сайта на Fly Dubai наехме SUV Шевролет Каптива за 51 евро на ден. За целият престой изминахме 500 километра, или 45 лева бензин. За това разстояние ми се струва най-удачния вариант. Пък и бяхме независими и ходехме и си тръгвахме където и когато си искаме.
Две седмици преди 29 януари, 2022: едното дете карантинирано, после другото карантинирано, пик на Омикрон….Към момента на пътуването се искаше негативен ПСР до 72 часа преди полета. За деца до 12 години – не се изисква. 10 дни се лашкахме – да ходим ли, да не ходим ли. И за капак таман излезна негативния ПСР и прочетох, че Йемен бомбардирали Абу Даби с ракети земя-въздух. А не е гот да си някъде, където летят такива опасни неща. Както и да е. Мечка страх – нас не и потеглихме.
Fly Dubai много приятно ни изненада. Мястото между седалките беше достатъчно, имаше монитор на всяка седалка. Пътуването мина неусетно, особено за децата, които през целия път гледаха филми. Полетът е 5 часа и много се чудихме дали да не вземем и храна, но преценихме от летището да купим. Отново правилно решение. Децата нямаше да я ядат тази храна, която видяхме че сервират.
Вече на дубайска територия, още на излизане от терминала веднага купихме сим карти. 8 ГБ интернет и локален номер за срок от 30 дни. За 60 лева. Предвид, че ни предстояха много приключенски посещения, по-добре да имаме връзка помежду си. Че ако минаваш през българския номер ще ти излезе солена сметката. Около час ни регистрираха картите: снимаха паспорти и кредитни карти, попълвахме адресни карти и клетвена декларация, че не лъжем…За GDPR не са чували там.
Докато вземем колата – същата работа – паспорти, карти, адреси…… Все едно я купуваме на лизинг, а не я вземаме за 8 дни. По тази тема е важно да отбележа: по пътищата в Дубай има тол-такси. 2.50 – 3 лв. На стъклото на колата има един датчик, който го засичат камерите и начисляват тол-таксите. Плаща се при връщането на колата. На ден може да се изминават до 150 км., като това е с натрупване: за 8 дни ни се полагаха 1200 км. Ако надвишиш – глоба. Предупредиха ни да спазваме ограниченията, тъй като глобите са солени и няма как да не те хванат камерите и да ти ги начислят на чипа. Също така – за да вземем колата предоставихме кредитна карта, в която има минимум 3000 долара. Дебитна не приемат.
И ПОТЕГЛИХМЕ! Чудо е – едни 8 лентови в посока пътища, изходи, светлини…изгубихме се….И макар, че бяхме само на 30 минути от летището ни отне над час да стигнем. В следващите дни още няколко пъти се загубихме, защото не хванахме правилната отбивка….Или във време: кацнахме в 21.30, в апартамента влезнахме в 01.30. За връщането предвидихме отново 3 часа.
ДЕН ПЪРВИ
Предварително бяхме купили комбиниран билет от букинг за 124 и 125 етаж на Бурж Халифа и посещение на аквариума в Дубай мол. 326 лева за четиримата. Тръгнахме към 11.30 и спряхме на паркинга на МОЛ-а. Безплатен е. През МОЛ-а се минава и за Бурж Халифа. Това е най-големият мол в света. По съвет на друга дружка си носехме връхни дрехи – защото навън е 25 градуса, ама на закрито държат климатиците на 18. И двете ни посещения бяха впечатляващи! А към надвечер, когато приключихме със задължителната програма, приседнахме да гледаме „танцуващите фонтани“ – ето това за мен беше най-уникалното от този първи ден. Не може да се опише – трябва да се види!
ДЕН ВТОРИ
Dubai Safari Park: Home | Dubai Safari Park. Ходила съм в много зоопаркове по света, този обаче е най-грандиозния! Започнахме с обиколка с автобусче през зони, в които за различни животни са симулирали максимално близка до естествения им хабитат среда. Бенгалски тигър, хипопотами, лъвове – на една ръка разстояние. После гледахме различни „представления“ с птици, разходихме се в секции Африка и Азия, а за финал – сафари с количка през сектор арабска пустиня. Билетите закупихме онлайн – Safari Journey Package Plus, продават се само онлайн и включват достъп до всичко. 150 лева общо за четиримата. Не можахме да храним жирафи, обаче. Оказа се, че праната се купува от вендинг машини, които работят само с кеш. От хотела ни до парка – 40 км. Построен е буквално в пустинята. Като райски оазис.
ДЕН ТРЕТИ
Lego Land. Моя детска мечта! В този ден осъзнахме колко всъщност няма туристи. Бяхме не повече от 50 души в целия парк, което позволи да се качим по няколко пъти на най-яките атракциони. Те са общо 16. Самият парк е за по-малки деца. На Стефи не му се тръгваше, докато за кака му по-скоро беше скучно. От 10 до 18 часа, 590 лева общо билетите. Последни си тръгнахме. И след час се върнахме. Защото си забравих слънчевите очила. Намерили ги, прибрали ги и ми ги върнаха…срещу сниман личен документ. Нали ви казах за GDPR-a…..
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
Моят рожден ден. Сафари в пустинята и яздене на камила, с вечеря. Купен от Groupon за 200 лева общо. Намален от 700. На децата много им хареса. Според мен – голямо дърво. В крайна сметка цялото приключение си излезе към 700 лева, защото ни дърпаха да плащаме за щяло и нещяло, включително и за язденето на камила, дето уж беше включено в цената. Децата не я ядоха храната в бивака, дето ни стовариха. Аз обаче – да. Голяма грешка. Та моя съвет: вземете си от групон, носете еквивалента на 200 долара в кеш и не яжте от храната! Ние с мъжа ми сме били на подобно нещо в Тунис и от там летвата ни е много високо вдигната.
И така приключи задължителната програма.
ДЕН ПЕТИ
Ден за релакс, че с много висока скорост се хвърлихме и се поуморихме. Плажче и после панорамна разходка до Палмата, с колата и за финал Дубай Мол – да гледаме фонтаните. Плажът на Джумейра беше на 3 минути от апартамента ни и е безплатен. На 3ти февруари беше 28 градуса около обед, а температурата на водата е като в Поморие, началото на юли. Мъжката част се къпа. Женската само се пече.
С пеперудите не сполучихме. Красота невероятна, едни пеперуди като лястовици, шарени, прекрасни, летящи свободно и кацащи където им попадне….децата пищят, приклякат, мятат с ръце….Тръгнахме си на 15тата минута. 110 лева билетите за четирима ни.
И понеже ни се отвори дупка от 2 часа, докато отворят глобалното село, по път ни беше и Мола на Емиратите, та отидохме до там най-вече за да видим ски пистата. Срещу 70 лева ти дават пълна екипировка – влизаш по рокля и обличаш грейката, ските, каската, очилата…Поддържа температура от -4 градуса. Само отвън го видяхме. Опитах се да изхитрея и да ни пуснат, уж децата да видят, но не ми мина номера…..
В глобалното село бяхме от първите влезли. Това не е увеселителен парк, но има вход – 10 лева на човек. Вътре са пресъздадени най-известните сгради от държавите от Персийския залив и Азия, като се продават характерни продукти от там – напр. в Иран бяха персийските килими. Приятно място за разходка и похапване, където да утрепеш няколко часа. Оприличихме го на огромен луксозен битак. Всичко е на пазарлък. А нас по този част ни няма никак……
ДЕН СЕДМИ – ПОСЛЕДЕН
Плажче и после разходка с лодка в Марината. За разходката с лодка отново разчитах на Groupon. За 100 лева общо, един час по каналите на Марината. Без храна, щото вече имам опит. Като за финал едно доста приятно изживяване.
ХРАНАТА
Много приятели ме питаха как е храната. Моите деца ядат мусака, кюфтета по чирпански, таратор, пиле фрикасе…..такава храна няма. Стефчо яде 6 пъти в МакДоналдс. Два чийзбургера и малки картофки – 9 лева, като в София. Режимът ни беше такъв: закусваме обилно към 10.30 – 11.00. Към 19.00 ядем отново. Междувременно сме мушнали по един-два сладоледа. Три вечери ядохме в ресторанти – турски и азиатски. Вечеря за двама възрастни и две деца е около 300 лева. Само храна и вода/сок. Скъпчии са…..
ДОПЪЛНИТЕЛНИ СЪВЕТИ ЗА ДУБАЙСКИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ
Децата трябва да са се научили да не спят на обяд 😊
В Дубай алкохол се продава в едни тайни магазинчета, необозначени по никакъв начин, срещу паспорт, адресна регистрация и клетвена декларация, че в следващите 30 дни няма да купуваш пак (GDPR ли????? ). И е на безбожни цени.
Бира се продава тук-там, 300 мл. Хайнекен е 25 лева.
Връзка с България. Може да се пише по всички приложения, но не може да се говори. Видео разговори могат да се правят само през Скайп (ДА!още съществува и работи), Зуум и Тиймс – аз така контактувах с приятели – децата им всичките учат онлайн в тиймса 😊😊😊😊😊😊😊
WhatsUP – това е приложението, през което си пишат. Задължително е за всеки турист. През него пращах кодовете от Groupon.
И за финал – Дубай с деца е едно скъпо, но незабравимо приключение!
Тази година си взехме ол инклузив в БГ хотел. Още през април. С 10% намаление на цената. И много преди да започнат публикациите/излъчванията в медиите как ол инклузива у нас струвал 3 лева и как “мноо сме са минали” и освен това ще се осерем (в буквалния смисъл, заради 3те лева и съответното качество за таз пара).
Ние пък – не. Пениш се не пениш – ке те ядем, пари съм давал….И така кацнахме на 8ми август в Сол Луна Бей. Хотел между Бяла и Обзор, там където бяха лагерите, на самия плаж.
Редно е да спомена, че в тзи хотел бяхме миналата година през юни като бях бременна. И много ни хареса. За това го избрахме отново, още повече и вече сме с Мица Гица (Илина).
От минутата, в която влезнахме, до последната секунда ни за миг не съжалих, че сме избрали този хотел. Стаите просторни, почистването – овреме, храната разнообразна и в изобилие, охраната – на ниво. Най-обаче ме впечатлиха аниматорите. Тия хора се раздавахадо последно, и очедно с кеф. Застъпваха към 10 сутринта – детски клуб, игри за възрастни (водна топка, боча, дартс), после в 9.30 детска дискотека, а в 9.30 до 10.30 (вчерта) – представление. За децата – огромно забавление. За възрастните – час-два спокойствие. Ол-инклузива: кеф ти бира, кех ти сладолед, кеф ти коктейл – всичко има. Стига да искаш. А и да ти позволява обкръжението.
И понеже имам само положителни спомени, а както е известно, много по-лесно е да говориш негативно, аз съм до тук.
Но за нас най-важното е, че Илинка там проходи….всъщност пробяга. Сега няма удържане….Ново предизвикателство! Или както си пеем двете: Всеки ден – ново при-клю-че-ни-ееееееее!
На 4 август се роди дъщеря ми Илина. Това е най-щастливата година в живота ми.
Само с това изречение мога да приключа, защото то обобщава най-важното, което ми се случи през последните 12 месеца.
Но….(винаги има, нали?). Същевременно 2010 беше и една от най-тъжните. На 3 февруари почина баща ми. За първи път загубих толкова близък човек. Осъзнах, че подобни загуби, тепърва предстоят. Никога няма да му простя, че не доживя, за да види внучката си.
В професионално отношение не искам да си давам оценка, тъй като такава получавам ежедневно от хората, с които работя. През ноември получих световната награда на компанията ми за най-добър образователен мениджър за първата половина на 2010 г. Партньори сме в някои от ключовите проекти в образованието в България, които ще окажат значими промени на системата в следващите години. Надявам се за добро.
Същевременно обаче се сблъсках и с много неподчтенност, шикалкавене, некоректност, откровени лъжи. За пръв път през 2010 бях поставена в ситуация, която изцяло ръководя, но по никакъв начин не контролирам. 8 безсънни месеца. И продължават. Най-важното е, че научих много.
Пожелавам си през 2011 г. всеки ден да преживея по един незабравим момент с дъщеря ми и съпруга ми. Цялото ми семейство да са живи, здрави и щастливи. Пожелавам си да продължа да се уча. И в живота и в работата. И много късмет.
Наскоро си припомних нещо: когато отидох да раждам Илина си купих гел душ от Ив Роше. С аромат на грейпфрут. Купих го, защото имаше малка разфасовка, а аз не исках да вземам големи туби. Наскоро отново си го купих и сега всеки път като го ползвам, отново се сещам за най-щастливия ден в живота ми – раждането на Илина. Завинаги този аромат ще ми връща този спомен. Понякога малките неща, които правим, с абсолютно незначителни и несериозни аргументи, поради които ги правим, оказват влияние върху живота ни занапред, завинаги.
Пожелавам си всичко, което направя през 2011 да има само положителен отзвук в бъдещето.
А сега – да празнуваме първата Нова година на Илина – малката маслина. Да ни е честита!
От 1 ноември се върнах официално на работа. Имам огромен късмет, че компанията, в която работя вече 6та година (Майкрософт България) ми дава възможност да работя home-office. Освен това живея на 3 км. по права линия от офиса или около 10 минути с колата и няма проблем да “прескачам”, когато е необходимо.
Още от първия ден на т.нар. ми “завръщане” се сблъсках с един сериозен въпрос – как да разделя времето за работа и времето за разходка в парка с детето (особено когато навън са последните слънчеви дни). И така:
6ти ноември, от 13.30 до 16.30 разходка на НДК
От 16.30 до 17.15: Представяне на проект Енвижън на “Празниците на образованието” в зала Мати, на малкото НДК
Междувременно разгледах и изложбата Computer Space, разположена на “Моста на въздишките” до НДК, на която сме един от съорганизаторите
всичкото това нямаше да е възможно без активната подкрепа на баба Стефка
Добре дошли при Тедчето 