Добре дошли при Тедчето

"Много хубава сватба направихме, час ми се иска да я повторим", ей това ми каза моя мъж вчера, докато монтираше видеото.

Та почти месец след сватбата, най-после намирам време да споделя впечатления. Всъщност ми трябваше толкова време за да отлежат, защото истината е, че специално за мене си ми мина като на забързан кадър – без да успея да събера особено много впечатления. Да си булка хич не е лесно…

та, сватбата беше определена за втори август, 2008. Датата втори не е избрана случайно. И аз и Маслинчо сме родени на втори, запознахме се на втори и започнахме да живеем заедно почти на втори (на първи следобед, което може да си мине и за втори). И понеже тази и другата година втора дата, подходяща за сватба (разбирай съботно-неделно) е само март и август, решихме да е в август.

Първо решихме да е на яхта, даже си обещахме, че няма да позволим да ни разубедят. това трая около 3 дни – тъща му (разбирай майка ми) извади 1001 аргументи защо трябва сватбата да е в търново, рива, тръшка се, заплашва, обещава и накрая – склонихме. А и тя обеща да поеме организацията на място. А родителите ни я платиха. Тъй де – нали всеки родител иска да види отрочето си задомено – това обаче струва пари, така че да не се свидят и да дават.

Дойде заветния ден, закарахме се в Търново. Сватбата се проведе в рсторанта на хотел Болярски, а ние бяхме запазили там ВИП апартамента (http://www.bolyarski.com/) . Чудесен комплекс – препоръчвам го на всеки кандидат жених! Страхотна панорама, невероятно обслужване и изключително приятна обстановка. Кухнята също заслужава похвала!

Вечерта си направихме моминско и ергенско парти. Аз събрах няколко приятелки и роднини да пийнем по нещо на терасата на хотела, а Маслинчо отпраши за някъде с негови приятели. Да, обаче по едно време моите гости си тръгнаха и останахме само с Руми. И естествено, като не ни се прибира, тръгнахме да търсим мъжете. Пък и да ги понагледаме какво правят. Подразбрах къде са (в една кръчма, дето имам много неприятни спомени, свързани с плащане на неоснователно големи сметки). Там обаче се оказа само брат ми и двамата мибратовчеди, които поркаха като за последно. И се случи отново същото – трябваше аз да им платя сметката, че нямали пари. направо се чудя ако не бях наминала как щяха да се оправят. Имам си аз едно усещане предварително….ама що не го спазвам…..

както и да е, поне разбрахме къде са останалите – в бали. И с Руми направо на там се устремихме. Влизаме в дискотеката, там кънти една диско музика и има….7 човека, и то не от наще. бре, викам си….де ще ги търсим сега….И тогава руми вика "теди, теди, долу има чалга дискотека" (явно на долния етаж). И там какво да видим. Опа….. Маслинчо и компания люскат уиски и попипват разни тийнейджърки! добре че се появих, че знае ли човек до къде можеше да се стигне 🙂 . Там най-много се забавляваше Иван, мъж на една моята приятелка Дари, дето беше на моето парти. Тя милата като я питах къде са вика "А той Иван не е с тях. 100 % се е прибрал да си гледа сина". Да, ама нееее. действителността е жестока. Та пак да си кажа – добре че отидохме с Руми!

2 седмици след това Тошо разправяше наляво и надясно, на всеки срещнат, как съм провалила ергенското партито. Глупости на търкалета! маслинчо изобщо не се оплака.

Прибрахме се след около час и станахме по обяд на другия ден – ДЕНЯ НА СВАТБАТА! веднага се намърдахме в "жакузиту". Имахме в апартамента "жакузи" дето на ден по три пъти се киснахме вътре. Тъй де – нали сме ВИП!

Минахме да хапнем по една чорба в Щастливеца. Също много добро заведние (http://www.restaurant.bg/designs/classic2_bg.php?id=3960). И пак обслужването е на супр високо ниво. да им се чудиш от къде намират персонал при таз национална криза…..

После аз заминах да ми правят прическа, маникюр и грим. И се върнах към 4 да чакам маслинчо да идва да ме взема

Следва продължение

Днес най-после разбрах, че да се ожениш си е доста сериозна работа. В смисъл, че изисква сериозно да се захванеш с подготовката. И то не с подготовката на рокля, костюм, ресторант, гости – за това пак е необходимо да си сериозен, не че го подценявам, просто трябва да си финансово сериозен. Това обаче не е предмет на настоящото обсъждане.

Та днес реших да се захвана сериозно с набявянето на цялата налична документация, за да не хвърлим на вятъра цялата си финансова сериозност около организирането на сватбата.

Имам си даже списък:

– ГРАО

– Психо

За един ден – толкова!

Та ГРАОТО се намира в Общината и работи с много странно работно време – от 10 до 12 и от 15 до 17. И понеже това е само за работните дни, в които и аз работя, се наложи да "кръшна" (сори шеве, сватба иде все пак…..). Занесох се до слатинската община, намерих службата, платих 4 лева за "нормална поръчка" за издаване на "актуално семейно състояние". Странното е, че трябваше да попълня декларация, в която да заявя, че съм неомъжена и за невярна информация нося наказателна отговорност. Та питам аз – как се издава това удостоверение – на база на моята декларация, или на базата на наличната информация. Защото ако е на базата на първото, защо плащам 4 лева, а ако е на базата на официална информация – няма смисъл да пиша декларация….Странна работа. Явно целта е да се види кой лъже…..

Но понеже темата е за "one-stop-shop" – да споделя впечатления от обслужването. Супер! Връхтъ! Мноо съм доволна! В смисъл, че последния път преди две години като ходих, за да платя съответната административна такса се наложие да изкача 2 етажа. А сега – само да мина 4 метра – или 5 гишета. Т.е. подадох Декларацията, издадохе ми бележка, отидох на касата, платих, после се върнах на гише ГРАО и там удостовериха, че съм платила. 5 минути общо време. За рекорд направо.

Виж с Психото не беше толкова иновативно. След като приключих с Общината прецених, че имам достатъчно време да мина през Пощенска банка, да им се скарам и да ги подюря да свършат малко работа по обслужването на клиентите си (това си заслужава друга тема) и да се упътя към Столичния Психодиспансер, за който предния ден ме уведомиха по телефона, че работят до 18.00 часа.

След като въдворих ред в Пощенска се натоварих на "двайската" (трамвай) и се упътих към втората си цел за деня. Само да спомена, че в трамвая се изпотих 7 пъти, но погледнато от добрата му страна – така се свалят излишни тлъстинки! (само да не взема да отслабна много, че току виж сватбената рокля ми е голяма).

Слезнах на подходящата спирка, и се упътих по ул. Будапеща. Тъй като имах само един час, режих да попитам някой гражданин къде е Психото. Ама за да не ставам подозрителна правилният въпрос, който задавх е"Къде е Пожарната" (бяха ме осведомили, че Психото е до Пожарната). След като претърпях неуспех с двама пенсионери, се намърдах в една пивница, където с удоволствие ме упътиха. като разбраха, че всъщност търся Психото ми предложиха да ме черпят бира. Отказах. Времето тече.

Намерих Психото. видях и табелата "Информация. Удостоверения" и се устремих на там. Зад стъклото една дама усърдно си навиваше тоалетна хартия. Жената ме забеляза и аз й дадох знак, че няма да я притеснявам в този важен физиологичен момент. А и тя за по-сигурно натърти да изчакам две минути.

Изчаках. Та се върна видимо облекчена и попита "вие за какво", викам "за удостоверение". Явно недостатъчно информация, та се наложи да доуточня – за сватба. "А вие бланка имате ли?", пита ме. И аз естествено – НЕ. Тогава жената много услужливо ми обясни "да излезна-ъгъла-сладкарница-удостоверения-10 стотинки". Все още не бях слънчасала достатъчно, та разбрах посланието. Т.е. да ида да си купя бланка от нейде си зад ъгъла. И тръгнах а я търся тая книжарница. В една друга пивница ме упътиха. Без да ми предложат бира. Щото казах, че търся брачна бланка може би.

Та – върнах се на гишето в Психото, пак си попълних бланката ръкописно, после жената я преписа на компютър, поиска 10 лева, издаде касова бележка, разписа се отгоре й, и каза "пет, осем…и носете подписаната касова бележка, да видят,че е платено". Пет, осем всъщност е пети етаж, осми кабинет. Това уточнение получих, след като попитах.

Стигам, чукам. Отваря ми един човек. Лекар – по дънки и тениска. В един кабинет, в който има две много стари дървени бюра, 4 стола и един вентилатор. На самото бюро на доктора пък имаше един телефон с шайба, един моливник и една тетрадка. Само толкова. Настани ме да седна, попогредна ме и пита: "вие за какво", аз "ми ще се женя". "Пиете?", пита. аз – ДА. И пуша, добавям, да не се хаби човека да задава още въпроси, които са очевидни. "А стимуланти вземате ли", пита. Аз естествено – НЕ (да не би да очаква да си призная!!!!).  Подпис, печат. няма диагноза. Минута и половина удостоверяване на психо-сътояноие – СТАБИЛНО.

За днес плана е изпълнен. Половината документи за сватбата са осигурени. Сега предстои да докажа, че не съм болна от сифилис.

Наистина много съм си занемарила писанията напоследък и много много много ме е срам. Ама много "мъ йе срам!’ (както се пееше в една много популярна песен)

Та да започна да въстановявам спомени….Огря слънцето и моята градинка и през февруари (тази 2008 година) ми се отдаде уникалния шанс да ида до Голямата ябъцлка, града които никога не спи или най познат като НЮ ЙОРК!

Започвам с пристигането – каквито и предварителни очаквания да имах – те не се оправдаха. Най вече защото се оказа, че не мога да си представя дори огромните мащаби е височини на сградите в Манхатън! Най високата сграда, кояато сум виждала са ени блокове във Слатина на по 22 етава, та си представяах нещо в двоен размер. Да ама не!Докато се придвижва с таксито до Манхатън имах чувството, че съм в Готам сити (града на Батман). просто се губиш на фона на огромните 50-етажни сгради. които са навсякъде. Долу по улиците слунце угряава толкова често, колкото грее под опашката на кучето 🙂

Такситата – са жълти, обикновено се карат от някой с чалма, много мръсни и не толкова скъпи. Единственич евтин начин за придвижване в Манхатън са такситата. Тъй като Манхатън всъщност е остров, проблемът с паркингите е много сериозен. Луксът да се движиш с кола излиза мнооого скъпо. За това и ню-йоркчани или ползват таксита, или ходят пеша. Ходенето пеша значително ги отличава от повечето  американци, за които се носи световна слава, че са доста затлъстели.

Настаних се на 28-я етаж в Хилтън, в сърцето на Манхатън. След почти 20 часа полет от България се учудих, че кипя от енергия и още същата вечер поехме кум близък театър. То не мойе да си в Ню Йорк и да не посетиш поне едно представление на Бродуей. Та гледажме представление за стари автентични индиански танци. после подобаващо се разходихме и даже открих бара "Грозна като смъртта". А као тръгнах да влизам ми поискаха лична карта да удостоверя, че съм над 21. (то аз и винаги съм твърдяла, че изглеждам на 18!). Да ходиш пеша обаче не си е работа….иначе манхатън е устроен много просто и не може да се загубиш – има 8 големи авнюта и успоредо на тях – улици. Видяах на шесто авеню и каруца с кон! Ей, аз винаги съм твърдяла, че България е като Америка!

На следващия ден ми предст5оеше много важно и ключово занимание – да напазарувам. Колежката от Украйна, която всъщност е американка – Кортни-то, беше запазила по интернет билето за автобуса, да ходим на един Outlet да пазарим на далавера. Primium Outlets са наи известната и най-качествена верига за пазаруване на маркови стоки. огромен комплекс, на 100 км. от Манхатън. Освен тпова, заради това, че билетите са закупени по интернет, ни дадоха 50% отстъпка. Здравата напазарих…..Ама чак се поолях….

Следващото в програмата беше посещение на Статуята на Свободата! Не съм знаела, че се намира на сотров…Хванахме метрото, пос;е почакахме около час за да се качим на ферибота и стогнахме. мале как духаше….Ама много духаше. Иначе статуята е забележителна! макар и да не дават да се качва до нея, успях доста да се впечатля. Само да не духаше толкова….А от там гледката към Манхатън е УНИКАЛНА!

Точно до хотела ни имаше едно мног приятно заведение – бирария. Там отмаряхме всяка вечер дружно! Там пих и най готината бира, кояато някога съм пила (а аз доста съм пила). За съжаление и в Ню Йорк не се пуши в заведенията. Тази процедура се извършва навън, поради което обикновено покрай входа на заведенията има тълпа братя по цигарка. Нюйоркчани много пушат!

По същото време в Ню Йорк беше мой съученик – Дидо, с които учихме заедно Политология, но момчето овреме се преориентира, спечели стипендич и замина за Япония. Сега работи в една от най-големите банки в света! И живее в Ню Йорк. не мога да опиша какво е усещането да видич приятел, които не си виждал 10 години и в един момент да си говорите така, сякаш са минали само 10 дни!

И то немможе така -аз да съм в Ню Йорк, а моя близка приятелка да е във Вашингтон и да не се видим! Та Петя пристигна за два дни! Страотно изкарахме! Обиколихме магазините по Нето Авеню (най-известната пазарска улица, нещо като Витошка :)). Както и Сентръл Парк. И Таймс Скуеър. Там влезнахме в един гримйорски магазин и се нагласихме с наи скъпите маркови гримове за без пари. Ама и всички сотанали направиха същото! Единстено ме е ядч яе не можах да влезна в кагазина на Маноло Бланик. Да си купя сандалки.

И както си се разхождахме с Петя по Бродуей, разбрахме, яе Косово е обявило независимост!

Много видяах, но още повече пропуснах. като напримет WallS treet, China Town, двете кули (мястото, където са били). Но и много научих. Ако ожех да избирам къде да живея, Ню Йорк щеше да е в топ-дестинациите ми.

Всичко това видях (опитах) в Хелзинки – столицата на Финландия.

Там бях в края на октомври и началото на ноември по случай голяма международна конференция. Честно казано в Хелзинки няма нищо, на всичкото отгоре и се врюква в два следобед, пък е и много студено. А да – и духа вятър, защото са на брега на морето. Иначе стандарта им на живот е много висок – чах бих казала "убийствен", ако направя паралел с българския. Та ето по интересните неща за Финландия и в частност Хелзинки, които научих и е добре да споделя.

Има две забележителности – католическата и православнята църкви. Намират се една срещу друга и интересното е, че католическата по архитектура наподобява православната, а православната – католическата!

Бялата е католическата и както се вижда на снивката куполът й е кръгъл, докато на съседната снивка архитектурата на православната църква много наподобява католическите храмове.

Центъра на Хелзинки е ПЛОЩАДА! Там има една много красива статуя – на Александър Велики. Финландците са много толерантни хора – въпреки че векове са били владяни от руснаците, именно император Александър Велики е направил страшно много за възхода на Финландия и специално за града Хелзинки и за това си го почитат.

Най популярния финландец разбира се е дядо Мраз (малко отклонение – дечурлигите вече изобщо не знаят кой е дядо Мраз – само дядо Коледа знаят. Друго си е да си живял в две епохи – тъй да се каже знанията ти са "двойно повече" 🙂 ). Другият най-популярен финландец е елена Рудолф! Рудолф е навсякъде! В магазинчетата за сувенири, щампонав върху дебели пуловери (вълнени пуловери на елени също е много популярна дреха, и много скъпа!), по улиците, в менюто. Една вечер ни сервираха еленски кюфтенца, та се бъзикахме, че сме изяли Рудолф. Много бяха отвратни.

Водка Финландия се била правела в Швеция. Още не го вярвам аз това. И как да си във Финландия и да не опиташ най-известното им питие! Веднага открих ЕДИНСТВЕНОТО работещо заведение в центъра на Хелзинки и си заръчах малка водчица. 10 евро=25 грама. Ама няма такава водка! Финландия – боровинка, с тоник. Сервират я в замръзнали чаши, самата водка също стои във фризера. От студената температура се сгъстява и се налива като олио. Страхотна е! Заведението беше празно – само аз и колегата от Словакия, който се наливаше с Йегермайстер ?!

А сега да кажа по какво се познава истинския финландец:

– Ако успее да изпие едно кило финландска ракия за 1 час (забравий името на финландската ракия);

– Ако успее да победи с голи ръце мечка;

– Ако прави секс с жена, без тя да иска

В таз последователност.

Та на следващия ден се върнахме с колежката от Украйна в същото заведение (то е и единствено де) и що да видим – ПРЕПЪЛНЕНО с мъже! Пият та се късат! После разбрахме защо: падаще се 31 октомври, последния ден от месеца. Тогава всички работещи финландци си получават заплатата. И отиват да се почерпят. Ние с колежката на бълзо се изнесохме – час по рано ни бяха разказали историята за истинските финландци, та не искахме да рискуваме.

Финландците много пият.

И понеше там е много скъп – ходят да пият в Талин, Естония.

Петък след работа се натоварват те на такова корабче и заминават – до неделя. На "запой" туризъм.

Както изрично подчертах – в Хелзинки е голяма скука. Та както си правех поредната обиколка на центъра, разбирай на площада, кривнах в една улица и що да видя:

Въпрос за 100 000 лева, както биха казали в едно предаване: Какво е общото между Рекордите на Гинес, Е80 и Тополите?  …. Сетихте ли се?

Ами – ХАСКОВО!

Преди години кметът на Хасково (който сега кара трети мандат) решил да направи нещо велико! Обявили конкурс, архитекти от цяла България подали проекти и накрай избрали да построят – НАЙ-ГОЛЯМАТА СТАТУЯ НА БОГОРОДИЦА В СВЕТА! Понеше кмета на Хасково явно е упорит и идеен човек – градът кандидатствал за Рекордите на Гинес и .. спечелил! И така най-голямата статуя на Богородица в света се намира не къде да е, а в Хасково!

Тъй като в деня, в който бях там имаши много гъста мъгла – не успях да заснема величествения обект, прославил държавата ни надлъж и на шир по целия свят, в целия му блясък. Добре, че общината си е закачила едно платнище изобразяващо девата.

  Ето така изглежа статуята, а иначе се намира там някъде в мъглата…между тези две сгради

Но амбициите на кмета не спрели до тук! Следващата логична стъпка била някак си да се свържат Майката и Сина…Мислил мислил кмета, и накрая Хасково се побратимили с Рио! Да – Рио де Жанейро в Бразилия! За официалната церемония в Рио отишъл само кмета, а побратимите на "риовци" – хасковлии още чакат бразилците да навестят известния им град – побратим. Някои, по скептично настроени казват "има да чакаме…." (не мога да го разбера този пусти български негативизъм).

Безспорно бразилско туристическо нашествие ще подпомогне местната икономика, която обаче и така не е зле. През Хасково минава международния път Е80, по който вървят тировете от Европа за Азия (и на обратно). Както каза моята домакиня там – магистрала минава ли, гладни няма да останем. Удиви ме огромният брой млади и модерно облечени хора. Все пак в Хасково няма университет (кмете – ето тема за размисъл "Евро-Азиатски ВУЗ" в Хасково!). Дали е заради пътя, или пък заради близкото по разстояние и от там много мощно като влияние "пайнерство" – нямам отговор.

Преди много години един млад музикант, изгравяща звезда се влюбил в едно момиче от Хасково – ученичка в руската гимназия. Влечението му било толкова силно, че се родила една от най-обичаните песни на родината, вечен хит бих казала, на който обаче не знам името…но пък знам най-популярния рефрен:

"Край реката редят се, редят се тополите

побелели, побелели от първия сняг

аз не чакам за среща, не чакам но моля те,

моля те ти да минеш по другия бряг"

Музиката е на Кирил Маричков, а текста – на недобил популярност хасковски поет.

А защо Тополи – ами през Хасково минава река, на чиито два бряга се извизяват тополи. Е сега вече реката почти не се вижда – отново революционна идея на кмета – да излее бетон върху коритото и да направи паркинги. Така отдолу е реката, отгоре паркинга, а отстрани – тополите!

Преди много години работех на центъра на София в една сладкарница. Всяка сутрин, точно в 10 идваше една госпожа и винаги си поръчваше едно и също: "Едно кафе – еКспресо". Чак 10 години по-късно осъзнах, че може би е била от Хасково….

Да обобщя – хубав град, развиващ се град, интересен град. Това е Хасково.

И като си стигнал до Хасково, да не отидеш до битака на Димитровград си е същото като да идеш до Рим и да не видиш Папата. Още повече – само 10-15 км. дели Града на Богородица от града на Митьо Пайнера.

Как да определя едночасовия си престой там. Хм. Очаквах нещо като Капалъ Чарши, огласено от чалга, предимно посетено от хора от малцинствата, които ще ме ограбят! (най-много усилия бях съсредоточила да си стискам чантата, тъй като сметнах, че да я оставя в колата е също толкова опасно.).

Та. Димитровградския битак е нещо като Илиянци преди години, но в никакъв случай не е мизерията, която очаквах – има сергийки, има и малки магазинчета. Препълнено е с хора, много от които добре облечени и очевидно не страдащи от липса на средства,   наравно с чалгата звучеше и най-новото от световната поп-музика (някой все още ползва ли касетки?!). И не ме обраха! Май най-големия бизнес на Димитробградския битак обаче са фактурите – всеки втори предлага фактури. А аз си купих пуловер. И мандарини. На много голяма далавера!

Гледка от вън                                         Гледка от вътре

Сега съм си облякла новото пуловерче и отивам на купон. Студентски.