Feeds:
Публикации
Коментари

Провокирана съм от новината, която изтече по медиите от преди няколко дни: на жена във Варна от ДНСК (Държавно Нещо си по строителен Контрол) ще й събарят остъкления балкон!

http://www.blitz.bg/news/article/94172

Същевременно покрай нейната тераса – всички останали остъклени/иззидани. Що баш нейната бутат?! Въпрос без отговор!

Новината цъфна моментално на електронните сайтове, вечерта се излъчи в прайм-тайма на новинарските емисии на националните медии, а на другия ден пък (за да е сигурно, че няма останал неразбран в държавата) – се отпечата и във вестниците.

Това аз оприличавам на пълно безумие, което след себе си ще доведе до много лоши резлтати, като например:

– с комшията сме в конфликт (както е навсякъде) – хоп човека подава жалба в местното Нещо си по строителен контрол, и идват да ми бутат терасата. Защото вече имаме създаден прецедент!

– народа ще се оплете в доноси за остъклената тераса,  да си “върне на комшията”, който намерил пари и начин да си ошири панелката с 2 квадрата, и ще спре временно да следи какво си “ограждат” властимащите. (защото “на мене ми е добре, кога на Вуте му е зле”, и приказката за казана важат с пълна сила по комшийски).

Същата игра между другото я играхме години наред със закона за Реституцията и връщането на земите в “реални” граници – от 1992 та до днес все още се водят дела хората да си върнат нивичките, върху които е построен Студенстски град например.

И за да не каже някой че мисля само деструктивно, ето и финансово градивното ми предложение:

Всички остъклени тераси да бъдат “озаконени” срещу 50 лева (на тераса)!

Така хем държавата ще посъбере пари, които да бъдат инвестирани в образование и здравеопазване, хем много бързо ще бъде решен проблемът с потенциалните безкрайни комшийски междуособици, конфликти, саморазправи и т.н.

От 1 ноември се върнах официално на работа. Имам огромен късмет, че компанията, в която работя вече 6та година (Майкрософт България) ми дава възможност да работя home-office. Освен това живея на 3 км. по права линия от офиса или около 10 минути с колата и няма проблем да “прескачам”, когато е необходимо.

Още от първия ден на т.нар. ми “завръщане” се сблъсках с един сериозен въпрос – как да разделя времето за работа и времето за разходка в парка с детето (особено когато навън са последните слънчеви дни). И така:

6ти ноември, от 13.30 до 16.30 разходка на НДК

DSC_0629   DSC_0630

От 16.30 до 17.15: Представяне на проект Енвижън на “Празниците на образованието” в зала Мати, на малкото НДК

DSC_0643   DSC_0646

Междувременно разгледах и изложбата Computer Space, разположена на “Моста на въздишките” до НДК, на която сме един от съорганизаторите

DSC_0631   DSC_0635

всичкото това нямаше да е възможно без активната подкрепа на баба Стефка Усмивка

DSC_0610   DSC_0619

Успешно си мигрирах блога от Windows Live Spaces към WordPress.

За сега хич не ме кефи, че WordPress няма изцяло БГ версия. Но можеу и да греша. Тепърва ще разучавам.

Напоследък много се заговори из пространството за темата за пиратството по отношение на интелектуалната собственост, като конкретния случай е закриването на наякакъв сайт: chitanka.info. Казвам някакъв, тъй като нивга не го бях чувала, ни пък посещавала. Може би и защото си предпочитам старомодния начин за четене на книги – преди лягане, на нощна лампа, на ми шумкат страниците между пръстите.

Да – като става въпрос за четене на книги, за мен това е ритуал. Носи ми успокоение и удовлетворение. Стига ми, че вече над 10 години по цял ден чета пред монитора, за да се случва същото и в малкото ми свободно време, само и лично мое. И докато има хартиени книги, няма да предпочета електронни, звукови и каквито има там още. Годишно си купувам между 15 и 20 книги, или харча около 300 лева. Много ли са? Ами не знам. Мога да си ги позволя, а и честно казано предпочитам да дам годишно 300 лева за книги, отколкото на ден за ол-инклузив на брега на морето. Или за няколко бутилки алкохол и цигари и няколко безпаметни вечери.

Не че като давам тези пари живея с усещането, че подпомагам авторите, но пък и нямам усещане, че ме ограбват издателите. Най-често купувам книги на издателстават ЕРА, БАРД и Колибри. Следя какви книги издават и като се появи нещо интересно веднага си поръчвам. Най-съм доволна от издателство ЕРА – за редовни читатели дават 30 % отстъпка. Това ме кара да се чувствам ценен като клиент.

До тук за пиратстването на книги. Явно това е актуалния случай и за него най-много се коментира. Иска ми се да взема отношение за пиратстването на музика и филми. Но за съжаление не виждам алтернатива. Истината е, че в България едва ли има повече от 28 града, в които има киносалони (като тук имам в предвид областните градове, но имайки в предвид, че в един от големите и богати областни центрове – Велико Търново има само един киносалон, то вероятно бройката ми е силно завишена), а градовете, в които има музикални магазини са наполовина. Да не говорим за изградените навици да се поръчва и плаща по интернет, които клонят към 4% – от населението. Толкова под някаква форма са направили електронни разплащания миналата година. С чужбина. Изрично посочвам чужбина, тъй като голяма част от музиката изобщо не се издава на БГ пазара. Като любимите ми Мано Чао напр.

Преди много години работех за един интернет доставчик – един от първите скандали от национално ниво за пиратство. на сървърите си държаха терабайти музика и филми. Още преди да ги “хванат” съм споделяла мнението си с ръководството, че трябва да се помисли за вариант, при който се заплащат авторски права, като същевременно потребителя пък заплаща някаква такса за да гледа филм. От типа на: Провайдера плаща на Александра филмс определена такса за всяко изтеглено копие от филм, разпространяван от тях. А пък потребителя също плаща такса (по висока) за да гледа това копие. Това беше пред 2004 г. Имаше много въпросителни, казаха ми “туй нема как да стане”. И година по късно отгърмяха. Вместо да дадат положителен пример, стана точно обратното.

Най-мразя някой да ми казва “туй няма как да стане”! Всеки, който под някаква форма има такъв начин на мислене е обречен на провал!

Пиратсвото по отношение на софтуера няма да коментирам. Само ще споделя нещо, което споделям във всички мои беседи с ученици и студенти. България е малка страна. Ние не можем да си позволим да сме богати, като създаваме индустриални продукти. Просто защото нямаме ресурси. Шансът на страната ни са новите технологии, и по точно софтуерните технологии, където огромната част от инвестицията е не финансова, а интелектуална (в тази област сме все още на лидерски позиции). Софтуерните продукти се създават от млади хора. Пиратството е начин на мислене. Изключително вреден. Защото обезверява младите хора да създават интелектуален продукт, който просто ще им бъде откраднат.

Ще илюстрирам с един случай от м. Март, Национално състезание по ИТ. Идва при мен ученик с учителката си. Силно разстроени. Представя ученикът  проект, а журито иска да им предостави сорс кода. На флашка. Журито са предимно представители на дребни рекламни агенцийки. Той отказва, тъй като 1) няма го като изискване по регламент; 2)пита комисията как ще гарантира авторските му права. Те го дисквалифицират. Детето е 9класник, работил е цяла година да създаде нещо уникално, което като завършен продукт предоставя безвъзмездно на българската образователна система. Нека всеки сам отсъди как да действа в този случай. Аз лично говорих с комисията и без малко да се скараме…….Нищо не последва. Това е първият случай в 10-годишата ми работа, при която се поставя въпроса за  защита на авторското право от млад човек. Оптимист съм!

И тук идва и същността от цялото ми писуване. Че пиратството е начин на мислене, начин на живот. Пиратство = Кражба. Ние живеем в общество на пирати. В моя блок са 70% – пирати-топлофикати! Точно толкова не са си плащали за ползването на услугата “ТОПЛО”. От много години. Трима пък пиратстват от кабеларката – пуснали на един ТВ, ама иначе трима се навързали и си делкат таксата.

Най-странното е, че не са се разбрали единия да плаща един месец, другия – втория, твретия – третия и така да се въртят, ами всеки месец си делкат 20-те лева на три и записват кой е дал повече стотинки. От две месеца пък има съмнения, че единия си е вкарал втори телевизор и ги лъже, като не плаща като за два телевизора………Ей в такива ми ти пиратски истории е ангажирана цялата креативна енергия да гражданското общество……

Днес попаднах на една статия от Капитал (http://www.capital.bg/blogove/pisma/2010/05/31/909502_da_otpadne_iziskvaneto_za_izdavane_na_lichni_dokumenti/),  която ме вдъхнови да опиша комико-трагичната ситуация, в която всеки един от вас може да изпадне, ако случайно му откраднат чантичката. Аз не съм главният герой в тази епопея, а мъжът ми – но мога да кажа, че следя нещата от близо.

И така на 23 март на Маслинчо му откраднаха чантичката пред един автосервиз в Овча Купел. Имам предвид оня мъжки атрибут, в който както и ние жените си носим всичко – ключове, документи, пари, всякакъв друг тип неща, които иначе не ни трябват с години, но като ти ги откраднат точно започват да ти са жизнено необходими…..Оказва се, че най-малкия проблем са парите (около 150 лева). при Маслинчо обаче имаше и утежняващи обстоятелства, а именно:

– аз бях в Берлин по това време, а естествено резервен ключ за ултраскъпата ни секретна брава не сме оставяли у комшиите…..

– само седмица по-късно започваше процеса по вадене на нови документи (първоначално оценено като предимство от нас).

И така – първата реалност с която всеки, на който едно от откраднатите неща са ключове се сблъсква е …. ами срещу съответната сума всеки ключар отваря за около 40 секунди каквато и да е брава! колкото по секретна и модерна – толкова по-скъпо взема ключаря. Времето, нужно за отключване обаче се запазва……. ТОВА Е ШОКИРАЩО! В един момент осъзнаваш че няма абсолютно никаква защита за дома ти! независимо колко си готов да инвестираш!

Но –от тук насетне предстоят абсурдите. И така Маслинчо чинно отива в 3то РПУ (или което е там прилежащото на Овча Купел) и подава сигнал, че са го обрали – основна цел: да получи документ, с който може да се идентифицира поне докато му издадат новите документи.

Взема си бележката и зачакваме да дойде началото на “издаването на новите документи”. В началото на април – благополучно Маслинчо акустира пред парспортната служба на Първо РПУ и ……отпред огромна опашка, има някакъв хвърчащ лист, на който хората се записват, не е ясно кой записва, листа изчезва с края на работното време и на следващия ден в три сутринта (като дойдат ранобудните кандидати за нови паспорти) се начева отново…..

Шокирани от тази действителност – решихме да изчакаме малко и да “търсим връзки”. След една седмица рисърч, се оказа че във всички РПУ-та е така, и единствения сигурен начин е да намериш познат в съответното РПУ, който е нощна смяна и да те запише в три сутринта, та да си първи в списъка, а пък този познат, да ти пази реда, щото нали е орган на реда! (само по себе си това е абсурдна дивотия!!!! – но е реален факт от ежедневието на борещите се за лични документи!). Да ама – познат не намерихме и за това преминахме към план Б.

А той е: Маслинчо става в 3 сутринта и отива да виси пред 1во РПУ, и си е взел почивен ден. И тук се оказа нещо невероятно! В 1во РПУ се създал някак си от самосебе си ред, по който да се следят записалите се – създаден от гражданите имам в предвид! Пак на хвърчащи листи, но този път имало отговорник от РПУ-то, който следял да не  ги крадат, както и реда за приемане! Освен това, за да не чакаш има и ГСМ (така и не разбрахме кой го вдига), дето като се обадиш и ти казват сутринта от кой номер почва и вечерта кой номер е минал. Освен това можеш да звъниш и през деня да се информираш до къде са стигнали номерата.  Освен това системата РАБОТЕШЕ!Цяла седмица. докато чакахме на Маслинчо да му дойде реда. И така – той подаде за лична карта!

НО – като подавал, се оказало, че тия от 3то РПУ не били подали информация, че му били откраднати документите……и в продължение две седмици някой може да е злоупотребил с личните му данни! Как се разбира това и кой е виновен – естествено никой не ти казва! В момента нямаме индикации, че някой се е възползвал, но ни посъветваха да пазим документа, издаден от 3то РПУ поне 5 години – та да можем да докажем, ако нещо случайно се случи и в един момент се окажем собственици на 7 фирми, източили 35 000 000 от ДДС (!!!!!)

(тук пропускам, че от Общината ни разходиха веднъж заедно с брачното свидетелство, за да докажем, че Маслинчо действително живее на посочения от него адрес….)

След 10 дни Маслинчо си взе новата ЛК и право в ….КАТ. За книжка. тъй като предишната му обаче е издадена от Варна, а сега да изпозва да я издаде от София. Но …. 30 дена отнема да му пратят по служебен път документите от Варна до София! (ще кажеш че пеша ги носят!). И след като минат тия 30 дена – чак тогава започва процес по вадене на нова ШК. Още не я е получил. Още не са пристигнали документите от Варна. А е вече 4ти юни….. Медувременно е назад с 30 лв. – по едно кеш-кафе на трима КАТ-аджии дето го спрели….Заплашили го, че защото кара без ШК – акт и 300 лева глоба.

Та аз го проверих това и да кажа за тия дето са или ще попаднат някога в такава ситуация: ако карате без ШК, защото са ви загубени документите (което се удостоверява с въпросната служебна бележка от РПУ-то) – действително има АКТ – 10 лева е, и не вземат контролни точки.

Също така преди няколко дни Маслинчо отива в банка Сосиете Женерал да си закрива дебитна карта – издадена му преди 3 години, когато теглихме кредит. Тъй като картата вече не ни трябва – кредита е изплатен, а ако нямало три месеца движение започвала да тече наказателна такса (?!?!?!?!?!) – решихме да я закрием. (оказа се, че това е дебитна карта с разплащателна сметка, от която са се теглили парите по погасяването). Да – ама не! на пръв поглед един толкова елементарен процес – да си закриеш сметката, се оказа полудневна борба!

Защото, моля ви се, нямало негов спесимен! и като няма спесимен, и като му е нова Личната карта – и край! Системата блокирала и не може да закрие сметката! Ма как така бе ?! то да нямаш доверие и в банковата система!

Рекапитулацията до момента е: два месеца и половина след като Маслинчо го обраха (да му изсъхнат ръчичките на мизерника дето го стори!) все още не си е възстановил щетите и тепърва очакваме да ни сполетят и други премеждия, свързани със загубените документи….

Пропускам и процеса по възстановяване на документите на колата – добре, че е служебна, та не се занимаваше той.

Изобщо – да те оберат си е проклятие в днешни времена. Проклятие заради абсурдите, с които се сблъскваш и осъзнаваш в един момент, че те всъщност са част от нашата действителност! 21ви век, в държава от ЕС…..