Добре дошли при Тедчето

Днес присъствах на конференцията “Методологически, теоретични, нормативни и практически аспекти на електронното обучение в България”. Организира се в рамките на някакъв Европроект, който се изпълнява от СУ, с водещ Педагогическия факултет и конкретно доц. Румяна Пейчева-Форсайт. Гръмкото заглавие нямаше нищо общо с реалното съдържание на събитието. СУ си представиха магистърската програма за обучение на учители по ИТ, някакво изследване за ИТ компетенциите на кадрите на Университета, няколко кратки презентации на докторанти и представяне на електронното им списание.

Най-ценното беше представяне на проучване за достъпа до технологии, използването им в образователния процес и отношението на учителите към ролята им в образователния процес. За първи път се публикува подобно изследване в България и то е единственото, което може да даде някаква представа какво по-точно се случва в областта на новите ИКТ. Тъй като изследването го няма все още публикувано (не знам и дали изобщо ще се публикува), си направих труда да заснема всеки слайд и ще си дам коментарите (мои и на изследователите). Сложила съм коментарите в слайдшоуто и всеки може да ги види и съответно да добави свой коментар. Ето и едно обобщение на наблюденията ми:

– Да се фокусира върху обучението на учителите – предметници. Как да създават и използват електронно учебно съдържание. И най-вече да им се изясни: защо да го правят;
– Учителите ползват ИКТ (т.е. компютъра) за браузване, е-мейл и от време на време някоя презентация/електронна таблица;
– ИКТ навлизат най-активно в началното образование, въпреки, че там не се изучават като ЗИП. Трябва да се работи по стратегии за промяна на учебното съдържание в 5-8 и 9-12 клас, тъй като само до 3-4 години учениците ще дойдат със съвсем различни умения и очаквания от настоящите;
– Какво е ИКТ – това са всички устройства, свързани с интернет! (мое мнение – уви несподелено от аудиторията)
– Въпреки, че основното предимство на ИКТ е възможността за персонализирано обучение (глобално определено предимство), то се поставя на едно от най-малко важните от българските учители.
– Всички бъдещи обучения трябва да са разделени на две части – от една страна чисто технически от типа стъпка-по-стъпка, и от друга страна обучения за електронни социални умения. (такъв курс вече има пуснат, с подкрепата на Майкрософт, в портала на МОМН, и над 15 000 учители са преминали обучението )

		Методологически, теоретични, нормативни и практически аспекти на електронното обучение в България ПРЕГЛЕД НА СЛАЙДШОУТО ИЗТЕГЛЯНЕ НА ВСИЧКИ

В следобедната част имаше дискусия за средното образование, която традиционно пое по познатия път: заплати, нормативна база, само проблеми, но не и решения, някога си как било….и никакви смислени предложения…

За съжаление днешния ден затвърди убеждението ми, че между училището и ВУЗ има огробна пропаст! Това е проблем, много по-сериозен от липсата на финансиране. Много мога да кажа по темата, но на този етап предпочитам да замълча.

Още повече пък имам да кажа потемата за връзката между бизнеса и образованието. Но за това в петък.

Ще се радвам и вие да споделите мнението си по представените по-горе данни и да се получи хубава дискусия!

Провокирана съм от новината, която изтече по медиите от преди няколко дни: на жена във Варна от ДНСК (Държавно Нещо си по строителен Контрол) ще й събарят остъкления балкон!

http://www.blitz.bg/news/article/94172

Същевременно покрай нейната тераса – всички останали остъклени/иззидани. Що баш нейната бутат?! Въпрос без отговор!

Новината цъфна моментално на електронните сайтове, вечерта се излъчи в прайм-тайма на новинарските емисии на националните медии, а на другия ден пък (за да е сигурно, че няма останал неразбран в държавата) – се отпечата и във вестниците.

Това аз оприличавам на пълно безумие, което след себе си ще доведе до много лоши резлтати, като например:

– с комшията сме в конфликт (както е навсякъде) – хоп човека подава жалба в местното Нещо си по строителен контрол, и идват да ми бутат терасата. Защото вече имаме създаден прецедент!

– народа ще се оплете в доноси за остъклената тераса,  да си “върне на комшията”, който намерил пари и начин да си ошири панелката с 2 квадрата, и ще спре временно да следи какво си “ограждат” властимащите. (защото “на мене ми е добре, кога на Вуте му е зле”, и приказката за казана важат с пълна сила по комшийски).

Същата игра между другото я играхме години наред със закона за Реституцията и връщането на земите в “реални” граници – от 1992 та до днес все още се водят дела хората да си върнат нивичките, върху които е построен Студенстски град например.

И за да не каже някой че мисля само деструктивно, ето и финансово градивното ми предложение:

Всички остъклени тераси да бъдат “озаконени” срещу 50 лева (на тераса)!

Така хем държавата ще посъбере пари, които да бъдат инвестирани в образование и здравеопазване, хем много бързо ще бъде решен проблемът с потенциалните безкрайни комшийски междуособици, конфликти, саморазправи и т.н.

От 1 ноември се върнах официално на работа. Имам огромен късмет, че компанията, в която работя вече 6та година (Майкрософт България) ми дава възможност да работя home-office. Освен това живея на 3 км. по права линия от офиса или около 10 минути с колата и няма проблем да “прескачам”, когато е необходимо.

Още от първия ден на т.нар. ми “завръщане” се сблъсках с един сериозен въпрос – как да разделя времето за работа и времето за разходка в парка с детето (особено когато навън са последните слънчеви дни). И така:

6ти ноември, от 13.30 до 16.30 разходка на НДК

От 16.30 до 17.15: Представяне на проект Енвижън на “Празниците на образованието” в зала Мати, на малкото НДК

Междувременно разгледах и изложбата Computer Space, разположена на “Моста на въздишките” до НДК, на която сме един от съорганизаторите

всичкото това нямаше да е възможно без активната подкрепа на баба Стефка

Успешно си мигрирах блога от Windows Live Spaces към WordPress.

За сега хич не ме кефи, че WordPress няма изцяло БГ версия. Но можеу и да греша. Тепърва ще разучавам.