Feeds:
Публикации
Коментари

Историята за завода в Лом мога да я започна веднага. По трудна ми е другата тема – за очакванията в образованието. Защото те са многопосочни и трудноизмерими. Нека започнаот там, от където мисля че се поставя същественото начало. А именно – нарастващата пропаст между образованието и нуждите на пазара на труда. Тази пропаст до някъде може да се измери с шокиращите данни за над 40% безработни младежи в Испания и близо 20% в България. Подплътена за нашата страна с данни, че 70% от младите хора оскат да емигрират.

Снощи си говорих със заместник ректора на един от най-големите университети. Опитва се да намери правилния път към бизнеса, като има в предвид по-горните данни. Най-опростено неговата идея е “топ 10 на студентите ни да ходят в бизнеса” .Да, ама….Следват няколко въпроса от моя страна:

1. Тия Топ10 докато учат ли ще “ходят в бизнеса” или след това – отговор: след като завършат

2. Добре де, ама как ще принудиш тия топ 10 да отидат точно в тоя бизнес, а не в някой, в който работят от 3 години?

3. Какви са механизмите на топ10 студенти, които хипотетично никога не са работили, да изберат да останат в България, а не да изберат магистрагура в Англия?

Професорът няма отговор. И аз нямам. Имам само въпроси. Най-удобната ситуация. Не предлагаш решения, само критикуваш. Май по-голямата част от овластените хора в България само поставят въпроси, без отговори. А пък тия от които нищо не зависи – имат веднага решение. Словоблудстват денонощно във Фейсбук.

Реалната статистика е, че близо 10% от завършващите средно образование избират да продължат в чужбина. Преди няколко дни четох статия за чуждестранните студенти във Верикобритания: ако не си подадат навреме документите за банков заем, която да им покрие разходите за образование, имат наказателна такса. Т.Е. можеш да учиш, ама ако имаш банков заем…..И че 6200 студента са предпочели Великобритански университети тази година (включва бакалаври и магистри). И на всички им е отпуснат заем за образование.

А моя професор от две години се мъчи да договори условия за преференциални кредити за студенти да си вземат по един лаптоп…Отказват му всички банки, защото БГ-студентите са “рискови клиенти”.

Е кое е по рисковото? Студент емигран от България с 9000 паунда годишен заем заобразование, или студент в България с 1000 лева заем. Всеки може сам да си отговори….

А сега за завода в Лом. На фона на тези глобални проблеми, които занимават моето съзнание, има една простичка история. Завода за мотокари в Лом са го купили инвеститори и ще се произвеждат тръби и някакви други части….Търсят 1000 работника. До една година. Кранисти, шлосери, завачици…..Очаква се заплатат да почне от 500 лева. Което, ще “вдигне стандарта на града”.

На хората в Лом им е “през оная” за великите мисловни и аналитични дейности на държавата. Те си чакат завода, защото той ще им донесе пари. 900 лева за кранист. А за там висше не трябва.

И се питам аз – трябва ли да наливаме милиони в едно локално висше образование, или на държавно ниво да се договорят преференции за следващите висше в чужбина, а ние тука да си копаме градинката на професионалното средно образование и да дърпаме локалната икономика?

Преди да отговорите – помислете поне два дни!

Реклами

Точно преди седем години си миселех “Какво подяволите се случва. Къде отивам. Какво ще правя”.  Беше първият ми работен ден в Майкрософт.

Благодаря на всички, с които извървяхме този път заедно. Благодаря на всички, които ни вярват. Благодаря на всеки един учител, че всеки един ден ме провокира. Имаме да извървим труден път. Но пък, ако няма предизвикателства, не е интересно, нали така Smile

Благодаря ви, че ми вярвате!

Признавам си, бях поизостанала с актуалните новини от България последния месец – то не бе олимпиада, то не бяха почивки и отпуски….Последните дни се опитвам да си навксам “пропуснатото” и няма как да не ми направи впечатление, че темата, която трайно присъства в медиите е за заключенията на Комисията по дискриминация за авторите в учебниците. Изчетох статии, коментари, обяснения, дори препратки за заплахата на държавната сигурност…..но продължавам да не мога да си отговоря на въпроса: Какво, по дяволите, става? Защото аз не мога да намеря логично обяснение на случващото се. И по стар БГ обичай си мисля – ангажира се общественото мнение в една посока, за да не вземе да се ангажира в друга. Или по-точно – да не се ангажира. Нима най-големия проблем на българското образование е Ботев? Но пък дума не се обелва за новия закон, който аха-аха и ще се  приеме. Или пък за предстоящите програми за квалификация на учителите (за има-няма 70 милиона), или за обезлюдяването (бих използвала обез-ученицяването) на професионалните гимназии? А какво да кажем за нежеланието на младите да стават учители….Впечатлява ме лятната обществена енергия, която се впрегна в дискутирането на тема, която не подлежи на дискусия. За такива ситуации си има една поговорка – “Отмини простака с мълчание”. Хубаво е да им се набива на децата от детската градина. Много проблеми ще ни спести: хем няма да се разхищава личностна / обществена енергия, хем като изобличиш простака току виж спрял да прави поразии.

И докато ние си говорим за дискриминацията при Ботев и Вазов, 10% от завършващите средно образование тихомълком се пренесоха да учат в чужбина от септември. Това е по-важната новина.Малко са, трябва повече. Всеки един студент в чужбина повече доказва, че нашето средно образование е на високо ниво и дава добре подготвени и мотивирани ученици. Всеки един студент повече в чужбина, означава реклама за страната ни, означава контакти, означава добре подготвен специалист. Ще се изучи, ще поработи и ще се върне в България със знанията, уменията и контактите да прави бизнес поне на европейско ниво.

В Бургас се запознах с Митко. Учи в Единбург. ИТ в предучилищното и началното образование. Беше се върнал да си кара задължителния стаж. Попаднахме в компания на англичани. Аз винаги съм имала проблем да се разбирам с англичани – говориш си за природата, за времето, за ливадите…..и така 3 часа. И на третия час – хоп – казваш си каква ти е болката. За 5 минути сте се разбрали какво да правите за напред. За една година освен перфектен английски, Митко е усвоил до съвършенство културата им. Като се върне след 10 години вероятно ще развие успешен бизнес с партньори във Великобритания. А е само на 19. трябва да имаме повече Митковци.

И понеже третата ми тема са строителите, тя има много общо с темата за Англия и за образованието. 6 паунда на час е стафката за общ работник в строителството (братчето ми се беше хванал временно). Та, след две години най-после намерихме фирма, която да ни направи 10 метра подпорен зид. Фирмата я намерихме с връзки, защото обекта ни е малък и не носи големи печалби, освен това е много краткосрочен. Евала на връзките в България. В началото на август се стовариха 10 младежа и един майстор и набързо укрепиха подпора. Само да уточня, че в наачалото на август беше над 40 градуса. бачкаха по цял ден, приключиха в срок (щото нали е с връзки) и накрная като плащахме, се оказа, че надницата им е 20 лева на ден, а на майстора – 40. И аз вече 20 дни се чудя: какво правят тия млади хора да работят в България, като могат и те да идат в Англия за 6 паунда на час????А пък ако завършат професионална гимназия и вземат занаят – поне 3 пъти повече…..Споделих си чуденката с мой приятел и той веднага ме нахока: стига си им давала акъл, кой ще остане да работи в България…..

Същия тоя приятел прочел, че над 1 000 000 (един милион) българи живеят с под 120 евро месечно. Ама иначе седим най-добре макроикономически….

Ако се замислите, най-голямата реклама на България през последните години е изложбата на държавите пред Съвета на Европейския съюз в Брюксел. Да припомня, тогава страната ни беше изобразена символично с “клек-кенеф” (или турска тоалетна, както доби негативна популярност по нашите медии). Рекламния ефект се засили още повече след като цяла кохорта политици, интелектуалци, журналисти и обикновени граждани, предвождани от евродепутатите ни, се юрнаха вкупом да протестират това изобразяване. И то бе покрито с парцал – което предиздика още по-големия интерес и влезнахме в световните новини. Всичко това можете да си припомните тук, макар че едва ли има някой, който го е забравил.

И така целият обществено-политическо-интелектуален потенциал се впусна в обяснения как неправилно са ни изобразили, вместо да се възползваме от безплатната реклама (няма лоша реклама, това се учи в първи курс по маркетинг – а това го учат половината от останалите студенти у нас, както и го знае всяка начинаеща БГ-чалгаджийка ).

Какво късогледие, каква безпереспективност! Вместо да се обединим и да развием индустрията на клек-кенефите, да привличаме туристи, които след обилно препиване с кеф да отидат в клек-кенефа да се облекчат, и да продължат да консумират заради екстравагантността на клек-кенефа и така да се вдига БВП…..ние пак наопаки.

Ще кажете – налудничаво. Да, ама не!

Днес попаднах на статия от фонация Бил и Мелинда Гейтс. Чрез тяхната програма “Вода, санитарни условия, хигиена” фондацията инвестира в изобретяването на тоалетна от нов тип! А аргументите са, че 2 600 000 000 (2.6 милиарда хора) посещават тоалетни, в които няма течаща вода или се изхождат направо на открито. (абсоблютно съм съгласна с последното, у нас са 7 476 000 според последното преброяване – особено важи за изхождането на открито. няма по голям кеф да припикаеш новата магистрала).

Забележете обаче – няма сериозни изобретения в областта на тоалетносторенето през последните 200 години! Това е един от най-бавно развиващите се отрасли откъм иновации! А изобретяването на тоалетна от нов тип, която работи без водни ресурси ще спаси милони човешки животи и ще ….премахе бедността. Нямам никакво основание да не вярвам на хората, особено за последното.

Поради малката ни държава, поради другите приоритети на височайшото президентско посещение наскоро в САЩ, или пък просто поради чисто незнание, за сега изпускаме възможността да се позиционираме като изобретателите на тоалетна от “нов тип”. Която всъщност е вече изобретена. Ами че “клек-кенефа” и до сега си работи без вода. Клекнеш, изтропаш,  излезнеш. Вода не ти е нужна. След някоя и друга годинка, като се напълни – оставяш на чиста слънчева светлина да “дръпне” и ториш песъчливата почва. И произвеждаш храна. Като всяко нещо на тоя свят и това е много просто – от където влиза, от там излиза. Затворена верига. При това работеща – в Европейска държава!

За това предлагам – национелн консенсус за приоритет на “клек-кенефа” като национална иновационна доктрина на държавата! В новия техно парк – прототипи на клек-кенеф, всички институти на БАН работят за патенти, населението тества (това е най-лесно), интелектуалците рекламират, а политиците – търсят инвестиции в иновации.

Всеки спа-хотел (т.е. всички вече), всеки ресторант, всяка кръчма и капанче – с клек-кенеф. 

За пример за успешно използване на клек-кенефите се вземат училищата – там само такива има. Ами младото поколение така свиква да се изхожда! Представете си какво може да изобрети след някоя и друга годинка, ако това си ни е национален приоритет!

Нещо толкова просто, че да ни избоде очите! Тия на Запад (нали на там сега гледаме) в това инвестират. Милиони, а може би и милиарди. Таман сега ни е мястото да се позиционираме – като държава с традиции!

Честит първи учебен ден!

В този мой пост правя аналогия с песента на Pink Floyd “Another brick in the wall” (Още една тухла в стената). Самата песен е написана през 1979 г. Превръща се в абсолютен хит във Великобритания и по света и става една от най-популярните песни на Пинк Флойд. Текстът на песента е много кратък и ясен:

На нас не ни трябва образование,
На нас не ни трябва контрол,
Не искаме сарказъм в класната стая
Учители, оставете ги ученицте
В крайна сметка това е поредната тухла в стената.

И толкова. Това се повтаря многократно.

По интересно е какво предизвиква появата и популярността на тази песен във Великобритания. Под силен обществен натиск за неадекватното образование, което получават учениците, тогавашният премиер Маргарет Тачър сформира работна група от експерти, които посещават държавите с най-развита образователна система по онова време. Тази работна група работи няколко години, за да предостави концепцията, която ще промени британската образователна система. Тези “изследователски визити” продължават няколко години и един от основните изводи е, че образованието трябва да бъде ориентирано според способностите на ученика. Тези способности, които той притежава да се идентифицират в началния етап и в последствие да се развиват, за да бъде той полезен за себе си и обществото. А не да се натиска във всички посоки, и в крайна сметка да излезне един продукт, по малко компетентен по всичкология, но изцяло загубил уменията, които притежава. И които вече не може да развива. С думи прости – ако на тебе ти се отдава да плетеш, насърчават те в тази посока и създаваш компанията Бенетон (това е само пример за да поясня какво се има в предвид под специфични умения).

И новата визия за образованието във Великобритания започва да се реализира. Тя се обезпечава с огромни финансови средства, насочени най-вече съм подготовка на педагогическите кадри, които да успеят да идентифицират способностите на децата, учебни планове и програми, бази, и работа с родителите (нали се сещате, че ако на мене ми кажат, че детето ми е много способна плетачка, а няма брилянтни умения в областта на банките, трудно ще го приема…..). Въвежда се постепенно и обучението по предприемачество, което е и един от най-важните двигатели на сегашната успешна икономика на Великобритания.

До тук с Великобритания. Дадох пример, защото в момента в нашата училищна образователна система именно Английската се дава за пример и всички охкат и ахкат какви училища имат. И те си имат проблемите, да знаете…..

Another brick out of the wall по нашенски е Още една тухла да махнем от стената. Защото в момента в нашето образование има стена. Тази стена  е една, но не е права, а е с много ъгли, и от двете й стари стоят различни субекти.

– Стената между ръководство и служители – стена изтрадена поради взаимното недоверие;

– Стената между колективите вътре в училище – между онези, които “правят нещо” и “другите”;

– Стената между училището и родителите – в голяма степен изградена от неправилното разбиране за ролята на училището в работното ежедневие на родителя;

– Стената между учителя и ученика – стена без основи, тъй като се гради във въздуха с тухли тип “аз знам повече от тебе”, “аз наще ги правя на магарета,  та тебе ли” и т.н. аргументи на децата, които търсят своето място в живота

– Стената между гражданското общество и образователната система – поради неспособността първите да формират своите изисквания, а другите – да ги приемат (в частта гражданско общество спадат и учителите и представителите на МОМН, РИО).

Много хора са приели тази стена като част от ежедневието и част от многото други по-приоритетни стени, които трябва да се бутат. Но има и много хора, които искат, или са започнали да осъзнават, че тази стена е много важно да се бутне (използвам единствено число, тъй като стената е една, макар и в 3Д вариан Усмивка)

Най-лесно се руши стена, като почнеш от основите – дърпаш 5 камъка и тя се срутва. След това разбира се трябва да разчистиш.

През последните 7 години работя с хора, които копаят в основите, за да срутят стената. Копаят ежедневно, душите им кървят от раните, едва са успели да отместят една тухличка, но продължават. Или пък вече приближават критичната точка, в която стената ще рухне. И се оглеждат за продължението на стената, която да събарят. Всички те обаче знаят, че това е пътя – Една тухла по-малко в основите на стената.

Пожелавам на всички ангажирани в българското образование да успеят да махнат поне по една тухличка през настоящата учебна година! Аз си падам по тежката работа – така че съм на разположение. Илина и тя е доста силна и жилава и ще намеря начин да я включа.

Ето и да си припомните песента на Флойд:

Тази година си взехме ол инклузив в БГ хотел. Още през април. С 10% намаление на цената. И много преди да започнат публикациите/излъчванията в медиите как ол инклузива у нас струвал 3 лева и как “мноо сме са минали” и освен това ще се осерем (в буквалния смисъл, заради 3те лева и съответното качество за таз пара).

Ние пък – не. Пениш се не пениш – ке те ядем, пари съм давал….И така кацнахме на 8ми август в Сол Луна Бей. Хотел между Бяла и Обзор, там където бяха лагерите, на самия плаж.

Редно е да спомена, че в тзи хотел бяхме миналата година през юни като бях бременна. И много ни хареса. За това го избрахме отново, още повече и вече сме с Мица Гица (Илина).

От минутата, в която влезнахме, до последната секунда ни за миг не съжалих, че сме избрали този хотел. Стаите просторни, почистването – овреме, храната разнообразна и в изобилие, охраната – на ниво. Най-обаче ме впечатлиха аниматорите. Тия хора се раздавахадо последно, и очедно с кеф. Застъпваха към 10 сутринта – детски клуб, игри за възрастни (водна топка, боча, дартс), после в 9.30 детска дискотека, а в 9.30 до 10.30 (вчерта) – представление. За децата – огромно забавление. За възрастните – час-два спокойствие. Ол-инклузива: кеф ти бира, кех ти сладолед, кеф ти коктейл – всичко има. Стига да искаш. А и да ти позволява обкръжението.

И понеже имам само положителни спомени, а както е известно, много по-лесно е да говориш негативно, аз съм до тук.

Но за нас най-важното е, че Илинка там проходи….всъщност пробяга. Сега няма удържане….Ново предизвикателство! Или както си пеем двете: Всеки ден – ново при-клю-че-ни-ееееееее!

Ето и сайта на хотела: http://www.tripadvisor.co.uk/Hotel_Review-g644064-d1450215-Reviews-Sol_Luna_Bay-Obzor_Burgas_Province.html

а снимки – тия дни!

DSC_4140DSC_4170DSC_4179

Днес си викам такси. Пристига. Качвам се. Минава има-няма 20 метра и ме пита „ще искате ли бележка“ (замислям се – тоя сега ще ми каже да слизам ако искам бележка. – цялата тая мисъл ми минава за микро-секунда). И отвръщам с контра въпрос – Ами колко ще струва?. „Към 7 лева.“ А – тогава ще искам (давам си сметка, че за 7 лева просто ще хвана друга кола с бележки). И шофьора спря, свали отчитащия апарат, извади от жабката абсолютно същия такъв, закачи го и продължихме. Вика – щом ще искате, слагам апарата на бирниците (вероятно тия от данъчното). Излезна 6.15. Междувременно ме увери да не се притеснявам – няма да ми натовари сметката. „виждам, че не сте от тука – ние така работим, клиентите ни разбират“. (как е усетил, че не съм “от тука”, за мен си остава загадка.) Дадох 10 – върна ми до стотинка, барабар с бележката.

Аз много се возя на таксита. Ама такова нещо не ми се беше случвало до сега, въпреки че са ми правили всякакви номера. Днес отказах да бъда част от сивата икономика. попитаха ме – и ми обясниха, че това е нещо нормално. тъй да се каже  – солидарно. Човека си ме увери, че няма да ме преметне – даде ми избор: дали да съм на страната на “бирниците” или на страната на държавата. Чудя се другите клиенти коя страна избират…..

После пък се замислих колко точно касови бележки съм получила за последните 2 дни. Не че съм изхарчила много пари. Просто имам навика да си ги прибирам. намерих една. От голяма верига супермаркети.

Аз лично от този момент насетне започвам да искам от всякъде касова бележка!

%d блогъра харесват това: