Добре дошли при Тедчето

Или “Кратък наръчник за пишман туристи”

Мдам, останаха ни вече само най-трудните за покоряване обекти или такива, които са много далеч  трябва специално да ги навестиш (някои биха казали “на майната си”, но не са прави!)

И така – това лято ще посещаваме планини и върхове, и ако случайно наминаваме – от далечните обекти. Тъй като ходенето по планини е много рисково и изисква специфична подготовка, смятам мога да споделя ценен опит!

И така – първа фаза “Подготвителна”. Посока: 7-те  Рилски езера

Първа и най-важна задача – да логализираме къде се намират и да подберем маршрута. До Паничище. А паничище е до Сепарева баня, а тя пък – до Дупница. И така – от София се хваща международен път Е79, а за по-непросветените София – Кулата, през изхода за Перник. Много е важно на Дупница да се отклоните за Пловдив, Боровец, Самоков (отклонението е едно – точно след ОМВ). Ако се объркате – хващате пътя покрай Актавис! За Сапарева баня – има табела.

Втора, също толкова важна задача – “Къде ще спим?”. Мдам. В Паничище има няколко хотела, за които мога да кажа, че поддържат доста солидни цени за летния сезон. пък и там само ще се преспива, така че в тази криза не е удачно да се харчат безсмислено пари. Втори вариант – в някоя хижа. В интернет излизат няколко хижи. Не ги препоръчвам, после ще обясня защо. Варианта, който ние избрахме е да спим в Сапарева баня, на квартира (квартири Уют, 35 лева стаята на вечер)

Трета задача от ключова важност – “Какно ще е времето”. Едно време татко казваже, че прогнозата за времето в България е “тема за свободно съчинение”, но все пак – ние гледахме от Синоптик.бг, където има и С. баня дори (http://www.sinoptik.bg/?lid=100727441).

И така. Тръгнахме. Аз, Маслинчо, кумата и свеки. Петък вечерта пристигнахме в С. баня. Село, в което по нищо не си личи, че нявга в недалечното соц. минало е било проспериращ курорт. На няколко пъти Маслинчо спира да пита за улица “Парка”, което предизвикваше недоумение у местните, докато не сменихме тактиката “Гейзера”. Та това е нещо като центъра на С.баня, и там е и нашата Уют-на квартира. А до нея – кръчмата. С певица!

Втора фаза – “Екипировка”

Най-сложната за изпълнение, тъй като винаги нещо се забравя. И така:

Дрехи: тениска (2 броя, за преобличане като се изпотиш), дебела блуза, ватирана, яке – за предпочитане непромокаемо, ако има възможност и дъждобран. Туристически обувки, поне два чифта чорапи, шапка или кърпа за глава.

Храна: ние взехме две петала Горнооряховси суджук, пакетирани сирена, хляб, домати, краставици и пастет. Супер важно е да се вземе сладко, в по-голямо количество.

Медицински неща: аспирин, бинт, лепенки….

Допълнително: слънцезащитно масло за лице, фенерче, сопа.

Не че не може и без тези неща, но все пак е нужно да си подготвен, ако случайно нещо се случи и се наложи да замръкнеш в гората.

Трета фаза: Същинска (т.е. покоряването на целта).

Много е важно предишния ден (вечер) да не сте прекалили с пиенето на спиртни напитки в големи количества. Ние това правило го спазихме.

Поради особеностите на планината, характеризиращи се с много силно променливо време е от ключово значение да се тръгне рано. Ние стартирахме в 8.00 в посока Паничище, хижа Пионер от където се взема лифта (общо около 15 км.). Пътят е прекрасен! нов асвалт, маркировка, парко-места (охраняеми) точно под лифта. Срещу 15 лева на човек в двете посоки си спестихме около 2 часа катерене до х. Рилски езера. Лифтът работи от 8.00 до 20.00 в летния сезон!

Хижа 7-те езера е точката, от която стартират двата маршрута. В хижата може и да се спи, като са хвърлени много усилия по реновирането й, и бих казала, че е доста комфортна. Апартамент за 4-ма е 150 лева, двойна стая – 90. За 15 лева на човек може да се спи в туристическа спалня с 18 легла и общ санитарен възел. Ние за толкова спим в С.баня в Уют-ната ни квартирка, двойна стая със спалня, санитарен възел и топла вода 🙂

Има два маршрута към езерата – единия е “край езерата”, другия “по билото”. Тръгваш по единия, връщаш се по другия. Ние подехме по билото. Има доста голямо изкачване, което бая ни озори, но пък гледката към 3 от езерата е прекрасна!

Първите три езера са “Долното”, “Рибното” и “Трилистника”. Докато се излезне на “равното” има към два часа ходене. Не е трудно, стига да се върви бавно. Даже ние се движихме с една глупа с два хлапета на по 3-4 години. минава се през поляната на Дъновистите и веднага след това са другите две езера – “Бъбрека” и “Близнаците”.  От там започва и снега. Т.е. то си е като ледник. много много твърд сняг.

Най-красивото езеро – “Окото” е след това. Нанагорнише, по каманаци….изобщо, много труден маршрут. Ние естествено – право нагоре. Свеки остана по-назад, но и тя успя. Какво беше разочарованието ни, като стигнахме до езерото – все още леда не се беше разтопил и все още езерото беше много замърсено. А и почна да става студено и да пада мъгла….Това в 13.00. Веднага поехме нагоре към последното езеро – “Сълзата”, от което се виждат всички езера. На 2700 метра височина.

Невероятно красота, и същевременно силен вятър и спускаща се мъгла. Айде наобратно. Слизането винаги е по-трудно от катеренето. А когато си и с педикюр е доста болезнено. На окото се отървах от него :). Спряхме на бъбрека, разпънахме дисагите, измихме доматите и краставиците в езерото и здраво похапнахме (Горнооряховски суджук от Еленските майстори е ВЪРХЪ!). И айде наобратно по другия път край езерата. Този път е много по труден, просто защото е супер каменист. Направо зверски ти се подбиват краката…. По този път е и другата хижа, в която може да се спи – Седемте езера (на Рибното езеро). Има и още една, но така и не й разбрахме името, а е и много малка. Хижа Седемте езера е доста мизерна. Съдя по външната тоалетна, до която не можеше да се припари от смряд и мухи……

(тази хижа не я знам коя е)                         (х. Седемте езера )

Пътя на връщане е също около 2 часа. Особено ако са надвиснали облаци и всеки миг ще завали. Към 4 вече закапа, пийнахме по едно безалкохолно в х. Рилски езера и айде на обратно с лифта. В 9 бяхме по леглата. Гроги.

В деня за прибиране решихме да минем през Кюстендил, да навестим обект 26: Художествената галерия на Владимир димитров – Майстора и Къщата – музей на Димитър Пешев. И двете са на центъра. В галерията има доста картини, но ни една от тях не е от известните ни от учебниците. Все пак Майстора има доста специфичен стил и в един момент започва да ти се струва, че всички картини си ги виждал. Както кумата каза, гледяйки две картини с имена и на двете  “Слънчогледи”: “Все едно играем на Открийте 10-те разлики”….

Димитър Пешев е известен с това, че е допринесъл в най-голяма степен за спасяването на българските евреи от депортиране през 1943 година. Къщата не е неговата родна, а точно копие на нея, и е съградена изцяло с дарения от еврейски семества и държавата Израел. Ако имате време – може да прочетете историята му на кратко. От това си посещение разбрах нещо много страшно: Когато се приема Закона за защита на нацията (на база на който е съставен план за депортиране на над 60 000 български евреи) срещу него се обявява цялата прогрезивна българска общност – Църквата, съюзът на адвокатите, съюзът на лекарите и т.н.. В защита на закона освен настоящи и бивши военни се обявява и ……БЪЛГАРСКИЯ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ!

така приключи нашето малко пътешествие. От Кюстендил си взехме невероятни череши – директо от градината.

Не се разминахме и без инциденти де – на Маслинчо му съставиха акт за шофиране с превишена скорост и му взеха талона. сега е в лошо настроение. А пък аз хапвам череши…….