Името е от миналото, вече е само Школа№9. Но училището е живо и в настоящето.
За него ми разказа един фотограф, съвсем случайно както обикновено се случва. Като разбра, че съм от България, каза че той е учил в българското училище. Но нима има българско училище в Ташкент, в Узбекистан? Така го наричат – защото е построено от българите. И така започва историята….
Рано сутринта на 26 април, 1966 година Ташкент е разлюлян от най-опустошителното земетресение в историята си – на практика целият център е сринат със земята, в това число и 181 образователни учреждения (училища и детски градини). Съветското правителство мобилизира целия ресурс на републиките и братските държави, за да изгради отново града. По това време, както и днес Ташкент е побратимен с град Хасково. Жителите на Хасково събират средства, с които започва изграждането на училище: училище номер 9. Намира се в Центъра: C-6, зад Казакстанския Киноцентър.
Сградата е проектирана от двама архитекти: Добрина Желева и Васил Янков. Проектът може да се види тук: http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2010/08/U4ilichte-Tachkent1.jpg
Отваря врати през 1970 година, за 1060 ученика. Училището е назовано “Георги Димитров”, а в двора е поставен и паметник на Патрона. Според моя “информатор” на откриването е присъствал и Тодор Живков, който е посадил дърво – дъб. Е днес паметникът вече го няма, но дървото е там.
От много оскъдната информация в интернет, която се потвържада от моите собствени наблюдения – училището се е отличавало с иновативен дизайн, по своята архитектура е едно от най-добрите в УзССР и по съветско време там са водени много чуждестранни делегации. Една от стените във вътрешния двор на училището е украсена с пано, символизиращо български народни мотиви. В този вътрешен двор днес се водят часовете по безопасност на движението.
Както ми каза помощник директорката, училището се нуждае от ремонт. Но не са правени никакви реконструкции по сградата. Днес там учат малко над 550 ученика до девети клас, като усилено се изучава музика.
Днес, посадените дървета при откриването му, са порастнали и хвърлят тежка сянка в горещите дни. Всичко е много зелено.
Поможник директорката беше така добра да ме покани утре на музикално тържество!
Теодора, благодаря ви от сърце за хубавия отзив за училището, което съм проектирала с много любов в началото на професионалната си кариера като млад архитект!