Feeds:
Публикации
Коментари

Точно преди 4 маса и малко бях на едночасова лекция на Бил Гейтс. Да – не вярвах, че ще ми се случи да видя човек, който има повече от 50 милиарда долара. Не че съм очаквала, че ще е покрит с платина и ще пристигне с космическа совалка, но 50 милиарда са си много.Чак не мога да си ги представя колко….

А той изглежда и съвсем нормално. Не е така обаче като заговори – за пръв път виждам човек, с толкова ясна визия за бъдещето. Говори за неща, дето трудно можем ние в България да си ги помислим. Не за нещо друго, а просто защото не можем да си представим, че могат да се случат. Невероятно харизматичен и вдъхновяващ човек.

А ето и снимки от 3 метра, правени в Орландо, Флорида:

P1050040

P1050043

тази е от видеостената

P1050045

PEOPLE READY TO IMPACT THE WORLD!

Така кръщавам този ми разказ, защото в Кипър за пръв път спах в пет-звезден хотел. Всъщност в 18 по рейтинг в света – Интерконтинентал. Райско кътче по средата на нищото. Но да почна отначало.
 
Пристигнах в Кипър на 11 май – нарочно 4 дни по-рано. Там живее моя много много добра приятелка – Съни и ми се искаше да й погостувам. Не се бяхме виждали месеци….Тя живее в Лимасол. Кацнах на летището в Ларнака и още веднага ме блюсна отвратителната атмосфера! Кипърци са едни такива черни, дребни и яки като чобани. Задължително по дъртите имат мустаки. Смюрдят на нещо средно между пот и тютюн. Въпреки, че Кипър е в ЕС, там валутата им е кипърска лира, дет се мени за 0,57 евро. Бе по БГ изчисления 1 към 3 спрямо лева. Няма публичен транспорт от летището – само таксита. От Ларнака до Лимасол – 26 лири (умножи по 3 да видиш левовата равностойност. При нас си е направо евтиния, че и касова бележка ти издавата – туй само в България е така).
Съни живее в много приятно апартаментче в туристическата част на Лимасол. Естествено с пристигането отворихме по една бира и така изпихме няколко кенчета, облякохме се и тръгнахме на разходка. Голям дъжд ни валя! Всъщност до 19 валя – за пръв път от толкова много години по това време в Кипър вали дъжд. Явно аз съм каръка. Никакъв плаж не направих. На 19-ти, таман като тръгвах, изпече….
Пообиколихме, понапазарувахме – там си е Близък изток! Мръсотия, почти няма сами жени по улиците, което е разбираемо, щото мъщете бибиткат, свиркат, заговарят те – бе отврат работа. Повече няма да ходя. Върха на всичко беше вечеррта на 11. Прибрахме се, пийнахме, облякохме си новите покупки и смело тръгнахме за диско. На 20-я метър нейде от храсталака изкочиха някакви и почнаха да ни дърпат, та едва се прибрахме! На следващия ден, след силния емоционален шок който преживяхме, прекарахме само в къщи – пихме джин в големи количества с фреш от лимон в още по големи количества (там лимоните никнат по дърветата)
 
На последващия ден, и мой последен със Съни, отидохме да пийнем по една бира в ирландски пъб наблизо. Та там се запознахме с некви калъфи от армия към ООН – изпиха ни бирата, само ни досаждаха. Абсолютни цървули. Явно военните навсякъде са един дол дренки.
 
И така по живо по здраво на 14-ти поех към хотела. И се оказа чудно място – свежо, зелено, тихо, красиво и много много ного скъпо. Чудесна храна, дискретен персонал, спокойствие. Оценявам положително, добра работа свършихме. И до плажа стигнах.
Ама то тяхното не е плаж. Нямат пясък. Само камънак. И много духаше. Иначе Кипър е една пуста страна – почти няма зеленина, пголи хълмове, напукана земя…И на цялото нищо – са успели да си създадат комфорт (маркучите са опасали всичко! – с тях доставят вода).
Като част от събитието ни водиха да копаме – т.е. да правим ботаническа градина. Аз зазадих 5 цветя и ми излезнаха мацоли по ръцете.
Иначе и от Кипър бая напазарих. Бе само в БГ е скъпотия. Определено обаче не бих се върнала там доброволно. Само служебно, и то ако е крайно наложително
Малко съм замотала писането и ще трябва да наваксам….. Засрамих се!
 
Та в края на април ми се отвори парашута да ида до Сиатъл! Всех 10 годишна виза за САЩ (браво браво браво ). И поех през океана. Честно да си призная, ако имах възможност бих скипнала пътуването – не за нещо друго амиси е доста път до там и обратно – ден и половина в едната посока. А и часовата разлика трудно се наваксва. Сега обаче! Нправо съм влюбена в Сиетъл. Или поне в тая част, която посетих – Бел вю!
Пристигнах нормално. София-Мюнхен-Чикаго-Сиатъл. На чикагското летище като слезнах все едно бях в Българиуя. Помощния персонал са българи! И добре че говореха на висок глас та да ги идентифицирам и да ме упътят накъде съм.
В Сиатъл пристигнах в ранния следобед и директно се настаних в хотела. Намерих колегите и вечерта хапнахме хамбургери в "нещо като Мак Доналдс, ама по качествено". За колко качествено – не знам. От менюто си харесах на снимка малки панирани лучени кръчета, които като ми ги донесоха се оказаха чучени резенчета с диаметър на футболна топка! То бива генно модифицирани храни ама чак пък толкоз….Един колега яде картоф, голям колкото обувката му….
В хотела – Мариот (тая верига още я няма в България) се запознах с една българка! Казва се Таня и от 7-8 години живее в Сиатъл със съпруга си и двете си деца. Сега е нещо като ръководител на звено в хотела. Иначе в България е била учителка по литература – от Ловеч (тоз пусти късмет – правя какво правя, все в даскалската сфера се набивам…) Та тя беше така добра да ме поразходи эмалко из околностите – т.е. на шопинг (в САЩ да идеш и да не овършееш магазините си е направо престъпление!). Голяма далавера е там! После вечеряхме в хубав италиански ресторант в БелВю. Хорциите им с храна са ОГРОМНИ!
ИНаче всеки ден валеше – ама не силно, а просто ръсеше. Много зелено, много спокойно , много SAVE. Може би ще се понапъна да ида да поравотя там след някоя и друга година.
 
Иначе Сиатъл е градът на: БОИНГ, Майкрософт и Старбъгс – най-иновативната марка за миналата година. Продават кафе – всякакви видове. В България естествено няма.
 
Купих си последния парфюм на Есте Лаудер, дето в България ще дойде след 2 години, за 50 долара и ми дадоха подаръци – гримове и аксесоари за още толкоз. Там клиента е цар!
 
Снимки почти не съм правила обаче. Да ме питате що!?
Ей това е класика!
По това време там вече е лято, пече те слънцето, всичко е зелено, птички пеят – въобще райско място! Най обичам да ям на Мелник по Великден печено агънце със зелена салатка. Вино не пия! Само бира и ракия. Но пак става. Най-хубавото тая година беше, че бяхме заедно с любимия  . Малко се прецака работата с хотела – търсихме в нета нещо по евтинко, а намерихме хотел за 80 лв. на вечер! Капиталисти! както и да е – като си си похарчил парите за приятни изживявания, не бива да се жалваш после. Ама 80 пари са си много….Та три дни изкарахме ВЕЛИКО!
– ходихме до крепостта на деспот Слав – много е красиво, спокойто и зелено. И най-важното – до там се ходи само пеша, т.е. малко спорт в автомобилното ни ежедневие.
– ходихме пеша до Роженския и обратно.
– запознахме се с много готини хора, с които се черпихме последната вечер – две семейства, супер забавни.
Малко милото омърмори, че много му дошло ходенето, но аз не неговото мрънкане внимание не обръщам
Та с малко закъснение – продължавам с разказа за моето пътешествие (всъщност за НАШЕТО пътешествие) в началото на април. След като се разходихме в северозападна България (разбрах защо наричат тази част "северозападнала") потеглихме на юг. По маршрут: Пещера (пещера Снежанка)-Батак-Девин-Гоце Делчев-Мелник-Сандански-Рилски манастир.
 
Срамота, минахме през Пещера и моя мъж не ми даде да се разходя из центъра и да си взема обувки на тънкана – все пак Пещера си е меката на производството на обувки.
 
Снежанка е една мнооого красива пещера. И пътя до там е много красив. Има над 800 000 сталактити, което я прави най-богатата облагородена пещера в България. Пещернячката, която отговаря за развеждането и информирането на туристите е супер готина. Разказа ни много интересни неща и се снимахме за спомен. За последните 10 г. тази жена не си беше вземала почивен ден! Препоръчвам на всеки да отиде до Снежанка.
 
От пещерата се запътихме към Батак. Соро слушах радио, темата беше за или против пътуването в чужбина. Та се обади един тийн дет каза, че той си предпочитал да отиде в Батак, вместо в Амстердам. Е у Батак нема нищо! Само центъра са му пооправили – там е църквата-костница и музея. Църквата е впечатляваща. Надъхва с патриотизъм.
 
От Батак, към Девин и пещерите. Минахме през Доспат и хапнахме на язовира, в Останахме 2 дни. Моя мъж по принцип все дава зор – аз хич така не обичам. Та като ще тръгваме за Ягодинската пещера, ме събуди сутринта в 8! в 10 бяхме пред пещерата и естествено нямаше никой – че кой луд ще дойде толкова рано! (а по принцип ако няма група – поне 6-8 души не пускат, или поне пускат ама ако платиш за 6 ). Та повисяхме час, и дойдохе още двама туристи. За мене якодинската пещера си е най-хубавата. Има много интересни образувания, и освен това там има т.нар. "пещерни перли" – като морските перли, но се образуват по друг начин: от малка песъчинка като я върти водата се трупат елементи, които я изграждат. Тези перли виреят само във вода. Оградени са с мрежа. Пак българска простотия – някой турист успял да открадне едната преди 2 години – те са общо три.
В Дяволското гърло няма нищо – просто една дупка в скалата. Пътя до двете пещери – през ждрелата е УНИКАЛЕН! И много много много красив.
 
Вечерта в Девин ходихме на дискотека – супер беше. Една е само – трябва да се посети. Аз много обичам като ходя по такива малки градчета да навестя и дискотеката.
 
От Девин тръгнахме за Мелник, през Гоце Делчев. Направо да не повярваш, че пътя е оправен! от Гоце Делчев имам в предвид. Всъщност ГД е един доста хубав малък град. Или поне на мене така ми се стори, може би заради прекрасното пролетно слънце и зеленината. За Мелник ще пиша отделно.