Най-после зимата свърши. Бих казала даже, че доста рязко свърши – изведнъж 20 градуса! Какво по-добро време за разходки. Още повече, че и Великден дойде, а с него и малко повече почивни дни. А и с Дидо успяхме да си вземем едновременно отпуска. Изобщо – ЩАСТИЕ ГОЛЯМО!
И естествено избягахме от София и тръгнахме по планини, пещери, селца…. Имаме си карта със 100-те национални обекта и си чертаем маршрут.
И естествено избягахме от София и тръгнахме по планини, пещери, селца…. Имаме си карта със 100-те национални обекта и си чертаем маршрут.Пътешествието ни започна още на първи април – Цветница. Заминахме за Видин – да разгледаме крепостта Баба Вида, да се изкатерим до връх Ком и да посетим пещера Магурата. Първо поехме към Ком – там Дидо има приятели, където щяхме да отседнем. На Ком имаше сняг! Има и писта за скиори. 10лв е лифта на ден, 2 лева на час да си наемеш ски учител – ефтиния! На Дидо приятелите имат барче – кола 80 стотинки, бира Алмус (местна, много популярна в тоя край – рекламно посление "Алмус е твоето…хоби!") половинка – 45 стотинки (по пътя слушах някакво предаване, че младежите много пиели – е как няма да пият! 80 ст. за 250 грама и 45 ст. за половинка – икономически не е изгодно да пиеш кола при положение че имаш един лев и 3 часа за губене).
Не се впечатлих от Ком никак.Добре че имаше супер боб-чорба на хижата, та да ми се случи положителна емоция.
На другия ден заминахме за Видин. Намерихме бързо крепостта – то май това е единственото дето си заслужава да се види във Видин, та затова има табели навсякъде. Малък, мизерен град. Типичен стил – небостъргач ( това е единствената висока сграда на центъра)- община и срещу нея театъра, симфонията, киното – в една сграда, киното не работи. И между тях – паметник. На три девойки – хванал паяжина.
Виж на Магурата си заслужаваше! Но и там – интересна случка. Отиваме ние и сме единствени. И лелите на касата ни смутолевят нещо, че трябва да сме група от 10 човека, или да платим 35 лева, после се оказа, че трябва да платим само по два лева и пет лева за беседа…как да е. Взеха ни парите, не ни дадоха документ и ни пуснаха да се разхождаме сами. Пещерата е много дълга – над 10 км. Някога е била убежище на първите поселения (според лелите от касата преди 8000 години) и има останки от огнища. Видяхме и рисунките – малка част от тях, тъй като нямаше осветление в голямата зала. Приличат на детски драсканици. Винаги съм мислела, че са рисувани с въглени, оказа се, че всъщност са използвани прилепови лайна – демек гуано.
Самата пещера е много пострадала от вандали. Била е дадена на концесия в периода 1990 -2000 и тогава концесионерите доста погром са нанесли. При рисунките има типичните драсканици – "А+Б=ВНЛ", "аз бях тук и датата" ….. Любопитно е, че един човек си е оставил номера на колата – в последствие по номера идентифицират кой е – местна даскалица, която от две години е директор на училище. Срамота! А Магурата е една от най-древните пещери в света. Една от 4-те, в които има запазено такова богато количество рисунки.
На картините са изобразени женски фигури с високо вдигнати над главата ръце, животни, ритуали, гъби. Според лелите от касата древните са познавали някакви халюциногенни гъби, които са консумирали и са се отдавали на разврат …. секс, наркотици и рок-енд-рол форевер. от най-ранна древност! Любопитно е, че поселенията са били в началото на пещерата – там където е прониквала слънчева светлина. Самите рисунки обаче са във вътрешността – в единствената "затворена зала" (без проветрение), където температурата е 18 градуса постоянно. Явно там е било някакво място за ритуали.
Също така има данни и от римско време за обитатели на пещерата – намерени са останки от овъглен труп на младо момиче, според изследователите (преразказано от лелите от касата) е било жертвоприношение.
И това е. Тръгнахме на обратно към Лом – на милото ми родния град. да преспим там. Ама решихме да съкратим пътя. Вместо да минем по главния път През Видин и Арчар за Лом (към 60 км) избрахме пътя Димово-две села-Арчар 20и няколко км. Според картата там има път – асвалтиран. Да, ама не! Няма. Час и нещо се клатихме по дупките и се молихме да не закъсаме с колата, че сме по средата на нищото. Прибрахме се в Лом, хапнахме печено домашно зайче и си легнахме. Че на другия ден към София и после Девин и Мелник.
Добре дошли при Тедчето 