Добре дошли при Тедчето

Изследването се отнася единствено за САЩ и е национално представително. Обхваща 1045 тийнейджъра на възраст от 13 до 18 години, 1045 възрастни – техни родители/настойници. Публикувано е на 17 септември, 2024 г.
Цялото изследване е публикувано тук: https://www.commonsensemedia.org/sites/default/files/research/report/2024-the-dawn-of-the-ai-era_final-release-for-web.pdf

Аз лично смятам, че няма голяма разлика между тийновете по света, нито пък между родителите на тези тийнове. За това и резултатите от това изследване могат да помогнат да се разбере ситуацията и у нас. И да се предвидят одекватни политики. Аз работя с около 200 студента годишно и 100% от тях използват генеративен изкуствен интелект. Поставила съм си за задача да ги науча да използват този изключително мощен инструмент така, че да получат максимална полза. Децата си (на 10 и 14 години) също насърчавам да използват инструментите на генеративния ИИ, като след това дискутираме резултатите.

Как тийнейджърите приемат инструментите на изкуствения интелект?

90% от тийнейджърите редовно взаимодействат с алгоритми на социални медии. Такива напр. са:

• Алгоритъм на TikTok For You: анализира взаимодействията на потребителите с видеоклипове (харесвания, коментари, споделяния и времето, прекарано за гледане) и предсказва какво съдържание би било интересно за тях.
• Instagram алгоритъм за препоръчано съдържание: Използва ИИ, за да разбере предпочитанията на потребителите на база на предишни харесвания, коментари и ангажираност с постове, като предлага публикации и профили, които биха били интересни за тях.

85% използват чатботове и виртуални асистенти за ежедневни задачи. Като например:

• Най популярната платформа е Character AI. Потребителите могат да създават собствени чат ботове, като ги персонализират с уникални черти на характера, стил на комуникация и дори специализирани знания, което прави интеракциите с тях по-динамични и персонализирани. Илина има такъв чатбот за K-pop, който говори с гласа на някакъв неин любим корейски певец.
• My AI e вграден в приложението Snapchat. Тийнейджърите могат да разговарят с бота за ежедневни теми, да задават въпроси или да получават съвети и препоръки.

Виртуалните асистенти са Siri, Alexa, Google Assistant.

Освен това, 72% от тийнейджърите се възползват от препоръки, базирани на ИИ, като тези в YouTube и TikTok.

Но най важното е, че 65% от тийнейджърите използват ИИ инструменти за учене.

Тази широка употреба на ИИ показва, че тийнейджърите не само се чувстват комфортно с технологиите на ИИ, но и са готови да използват тези технологии, за да подобрят своите дигитални преживявания (да, освен в реалния, вече има и дигитален свят). Много тийнейджъри „задълбават“, като изследват механизмите зад ИИ, като все повече от тях се интересуват от основите на машинното обучение и невронните мрежи.

Притесненията на родителите

70% от родителите се тревожат за въздействието на ИИ върху психичното здраве, като например влиянието на алгоритмите на социалните медии върху самооценката и поведението, в сравнение с 45% от тийнейджърите.

Данните разкриват, че основните страхове на родителите са свързани с сигурността на данните (85%) и точността на генерираната от ИИ информация. Това контрастира с тийнейджърите, които се тревожат повече за това, как ИИ системите отразяват “социалните пристрастия” (65%). (Social bias e термин, който се използва за да опише предразсъдъците в обществото и е една от големите теми на отговорното използване на ИИ. Най-прост пример, който мога да дам е: медицинска сестра се асоциира с жена, а доктор – много по-често с мъж).

Поколенчески различия в отношението към ИИ

Докато 60% от тийнейджърите гледат на ИИ позитивно, подчертавайки ползите като персонализирано обучение и творчески инструменти, само 35% от родителите имат подобно оптимистично отношение. Съпротивата сред родителите често се свързва със страхове, че ИИ ще измести човешките работни места—65% от родителите се тревожат за въздействието на ИИ върху заетостта в сравнение с 30% от тийнейджърите.

Освен това, доверието в ИИ системите е значително по-високо сред тийнейджърите, като 50% изразяват увереност в препоръките, базирани на ИИ, в сравнение с едва 25% от родителите. Тази разлика в нивата на доверие показва по-широка нужда от подобряване на ИИ грамотността сред възрастните, особено когато ИИ технологиите продължават да се развиват и да заемат все по-голям дял от ежедневието.

Влияние върху образованието и бъдещата кариера

60% от тийнейджърите изразяват интерес към кариера, свързана с ИИ, като компютърни науки, роботика и анализ на данни. Този нарастващ интерес се подкрепя от 50% от тийнейджърите, които вече се занимават с извънкласни дейности или курсове, свързани с ИИ и технологии.

Училищата започват да отговарят на това търсене, като интегрират ИИ в своите учебни програми, въпреки че само 40% от училищата в момента предлагат специализирани курсове по ИИ или програмиране. Това е голяма възможност за трансформиране на учебните програми и ориентиране към кариери на бъдещето: както за училищата, така и за университетите.

Ролята на образователните институции

78% от тийнейджърите разчитат на виртуални асистенти за управление на задачи, докато 65% използват ИИ инструменти за учене, за да обогатят ученето си. Въпреки това, само 45% от тийнейджърите се чувстват уверени да обяснят как тези системи работят.

Почти половината тийнейджъри смятат, че платформите на генеративния ИИ (напр. ChatGPT, Claude AI, Copilot и др.) ще окажат силно положително въздействие както във формалния учебен процес (в училище), така и в неформалния. За сравнение – само една четвърт от родителите са на това мнение.

Това са част от резултатите и изводите, които на мен ми се сториха интересни. Цялото изследване е много по-подробно, има разбити данни спрямо етническа принадлежност и нива на образование на родителите. Вярвам всеки ще намери по нещо интересно.

И вместо заключение: харесва ли ни или не на нас родителите, децата ни са все повече в дигиталния свят. Да им ограничим времето в интернет, да им купим телефон с копчета – това не са тактики, които са успешни. Напротив. По скоро за мен решението е да се опитаме да разберем техните дигитални преживявания и от нашия житейски опит заедно да ги дискутираме. Да ги насърчим да изследват „защо така прави“.

По отношение на образованието – ежедневното използване на ИИ, но същевременно неразбирането „защо така прави“ отваря едно ново направление: да се учи не просто как да използваме инструментите, но и защо тези инструменти работят така.

За написването на този блогпост са използвани две услуги на ИИ: съмаризиране на документа и превода на български. Авторът – т.е. аз, съм прочела оригиналния доклад – махнала съм някои от съмаризираните текстове и съм добавила нови, които ми се струват по-важни. Целият текст на български е редактиран основно.

Снимката е генерирана с Microsoft Designer със следния промпт: Teens, Parents, and the Adoption of Generative AI at Home and School

В началото на лятото Южна Корея обяви, че ще е първата държава в света, която планира да въведе дигитални учебници, задвижвани от изкуствен интелект. Тази новина хич не привлече световното внимание, но в Южна Корея се водят сериозни дебати.

Но първо, малко информация за Южна Корея, която да даде контекст на статията ми:

• Населението наброява близо 52 милиона души, които живеят на 100 000 кв. километра. Или 520 души на квадратен километър. За справка, 6 милиона и половина българи живеят на 111 хиляди квадратни километра 😊
• По номинален брутен вътрешен продукт е 14та икономика в света, БВП на глава от населението е малко над 34 000 долара. В България е малко над 16 000. (прогнозни данни за 2024)
• Заема едно от водещите места в изследванията на ОИСР в областта на четенето с разбиране, математиката и науката с резултат от 519, при среден за страните от ОИСР 493. За България – 414 средно. (данни PISA 2022)
• Учениците започват училище на 6 години. Началното им образование е 6 години (1-6 клас), след това е про-гимназиално, от 7-ми до 9-ти клас (12-15 годишни) и след това гимназиалното 10-ти до 12-ти (или ако се върнем на PISA представянето, 15 годишните в Южна Корея се явяват на този тест при завършване на про-гимназиален етап, докато наборите им в България  в девети клас, когато е минал най-важния момент – прехода от основно, към средно образование и вече на никой не му пука…….)
• Учебната година в Южна Корея няма фиксирана дата. Започва в края на февруари или началото на март. Първият срок приключва средата на юли. Лятната ваканция е 6 седмици, до края на август и след това започва вторият срок.

Та, Министерството на образованието в тази пренаселена, богата и много образована държава обяви, че започва поетапното въвеждане на дигитални учебници, задвижвани от ИИ от „следващата година“, или учебна 2025/2026. Информацията е доста оскъдна, но това, което успях да събера от различни източници е:

• Въвеждането ще става поетапно и ще бъдат въведени първоначално за учениците от 3-ти и 4-ти клас, и за първите класове на следващите етапи от образователната система. Т.е. за  7-ми и 10-ти класове. По предметите: математика, английски език и информатика.
• През учебната 2026/2027 г. ще бъдат добавени 5-ти и 6-ти класове, както и вторите класове на следващите етапи, т.е. 8-ми и 11-ти клас. Тогава още четири предмета ще претърпят дигитална трансформация – корейски език, социални науки, наука и технологии и домашна икономика.
• Очаква се през учебната 2028/2029 г. да бъдат трансформирани и учебниците по: корейски език, история, социални науки, наука и корейска история.
• Първокласниците и второкласниците ще бъдат изключени от използването на дигитални учебници, тъй като се считат за твърде малки, за да влизат в контакт с дигитални устройства.
• Няма да бъдат дигитализирани учебниците по: музика, изкуство и физическо възпитание и етика, където “обучението лице в лице е важно за култивирането на хуманността“.

За да стартира тази мащабна дигитална трансформация, Министерството на образованието ще отпусне 70 милиона долара през настоящата учебна година за:

• Подобряване на интернет свързаността в училищата и изграждане на надеждни системи за киберсигурност;
• Обучение на 1200 учители, „дигитални асистенти“, които ще асистират на училищата и учителите по технически въпроси (не образователни, т.е. явно махат от училищата тежестта по техническата поддръжка).
• Центрове за образователна подкрепа за учителите ще се изградят в столицата и 17-те региона на Южна Корея.

На този етап информацията какво точно ще представляват дигиталните учебници, задвижвани от изкуствен интелект е много оскъдна. Най-общо се говори за „персонализирано обучение“, да се адресира „индивидуалната скорост на учене на всеки един ученик“, „да помогне на учителите да адаптират уроците по-ефективно към нуждите на всеки ученик“, потенциални ползи като „превод в реално време на многоезични източници„ и „засилена подкрепа за ученици със специални потребности“.

И ако си мислите, че южнокорейците са плеснали с ръце и са прегърнали идеята, ами изобщо не е така. Основните критики идват заради съвсем логични опасения:

• точността на изкуствения интелект, особено склонността му да произвежда грешки или „халюцинации“, които могат да компрометират качеството на образованието;
• родителите се притесняват, че учениците могат да злоупотребят с устройствата за необразователни цели, като игри или сърфиране в социалните мрежи и се страхуват от дългосрочните ефекти върху концентрацията, уменията за четене и здравето на очите. (родителска онлайн петиция е събрала над 50 000 подписа против тази инициатива);
• депутатите от опозицията са изразили съмнение за потенциални финансови злоупотреби, тъй като се изискват много инвестиции и то към частни компании;
• от академичната общност посочват, че липсват емпирични доказателства за ефективността на учебниците с изкуствен интелект за подобряване на образователните резултати.
• Изказват се и аргументи, че тази инициатива е в противоречие с тенденциите в други, още по-развити страни, където текат обратни процеси: да се намали времето прекарвано от учениците пред електронни устройства

Същевременно мнозинството от учителите приветстват плановете на правителството, като 54% от държавните учители, анкетирани от Корейската федерация на учителските асоциации, подкрепят въвеждането на изкуствен интелект в класните стаи.

За написването на тази статия e използван Microsoft Copilot, а цялата информация е проверена в предоставените от чатбота линкове. Използвана е и информация от Уикипедия и статии от различни онлайн издания.
Снимката е генерирана с Microsoft Designer.

Преди няколко дни срещнах приятелка. Проведохме следния разговор:
Тя: Илинка какво я приеха?
Аз: Каквото искаше – химия и биология.
Тя: И нашата така. Тя изкара много висок успех. И аз, и майка ѝ, и дядо ѝ казваме да не ходи да учи медицина, ама тя не.
Аз: И моята така, иска медицина. Да стане детски лекар.
Тя: Ох дано им дойде ума в главите, не стига че ги бият докторите ами и малко им плащат. А колко много други, къде къде по перпективни професии и добре платени има с химия и биология…
Аз: Спокойно! Има време да им уврат главите.
Кое не е така?!

Та днес сутринта попадам на следната статия: Завишават се критериите за прием в медицина (https://www.segabg.com/hot/category-education/zavishavat-se-kriteriite-za-priem-medicina).
Абсолютно резонно от четирите медицински университета, заедно със Софийски университет, Тракийски университет и Университет „Асен Златаров“ в Бургас искат:
– …конкурсните изпити по биология и химия, вече няма да са само върху съдържанието от общообразователната подготовка по тези предмети (8-10.клас), но и върху уроците, изучавани в профилирана подготовка (11 и 12. клас), която е на доста по-високо ниво.
– оценката от матурата по български език и литература да бъде включена в бала за прием на студенти по специалностите медицина, дентална медицина и фармация. (трябва да са грамотни бъдещите студенти, разбира се).

И Здравното министерство предлага да се променят наредбите за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по въпросните специалности, като бъдат отразени исканията на университетите.

И това запали любопитството ми. Какво се случва в средното образование и колко точно е приемът в тези специалности в посочените университети. За целта на кратката справка съм използвала следните източници:

• Държавният план прием за средните училища за 2024-25 учебна година, по паралелки, като съм извадила общия брой осмокласници, които следва да бъдат приети да учат в профил „Природни науки“ в профилираните училища. 4287 са обявените места в цялата държава. Каква част от тях ще бъдат запълнение ще стане ясно след 5тото класиране, някъде около 12 септември.
• 59 424 са учениците, явили се на НВО след 7ми клас. Или тези, които ще учат в профил Химия и Биология са: 7.2% от всички седмикласници.
• Държавният план прием за висшите училища за съответните специалности, преподавани във ВУЗ-овете за академична 2024-2025:

Или ако приемем, че план приемът за същите тези специалности остане същия за след 5 години, когато настоящите осмокласници ще са кандидат студенти, то близо 35% от тези сегашни деца, записващи химия и биология ще бъдат приети за доктори, зъболекари, фармацефти! Защото само тези деца учат в профилираната подготовка химия и биология. Останалите 65% могат да избират между 21 университета, които приемат с матури по химия и биология, голяма част от тях хуманитарни (вероятно учителските профили), но и специализиране – като ХТМУ, Аграрния у-тет, УХТ, Лесотехническия…..Както и разбира в самите медицински университети, специалност „Обществено здраве“. Някаква част вероятно ще заминат и за чужбина. Така ли е? Бляскави кариерни перспективи….Ами, май не….

Погледнах резултатите от ДЗИ (матурите) на тазгодишните дванадесетокласници (данните са пупликувани от МОН в портала за отворени данни). И какво излиза от там:

• На матура по химия са се явили 97 зрелостници, от които 66 от профилираните паралелки и 31 от други профили. Или тези 31 ученика са се подготвяли допълнително, за да покрият изискванията за явяване на ДЗИ от профилиращ предмет, който те не са държали. Разбирай – някак са успели да покрият материал, който не са изучавали в 11 и 12 клас. Как – май всички знаем. С частни уроци, вероятно. Среден успех: 5.16. Доста висок!
• На матура по биология са се явили 1894 зрелостници, от които 1147 от профилираните паралелки и ….. 747 са се подготвяли самостоятелно или с помощ. Среден успех: 3.86

Зададох си въпрос: защо 778 зрелостника избират да се явят на трета матура по профилиращ предмет, който не са изучавали? Отговорът е ясен: необходимо им е да валидират знание, като не могат да докажат хорариум. Това им трябва за чужбина.

Другият въпрос, който си зададох е: защо около 1/4 от учениците в профил Природни науки избират да се явят на матура по профилиращите си предмети? Имах някои основателни подозрения, но поисках помощ от друг приятел.

• Сигурна съм, че първата причина е в човешкия фактор. Капацитета на училищата да предложат обучение по профили, съгласно ДОИ за покриване на ДЗИ.
• Втората причина, подсказана ми от приятел (все пак аз съм от жълтопаветна София, където избор голям) е, че в много други населени места всъщност седмокласниците нямат избор – има паралелка Природни науки (най-често училището е притиснато да направи СТЕМ профил), местните деца нямат възможност да пътуват до съседно населено място, или да са там по квартири и записват….каквото им се предлага, с ясното разбиране, че нито ще научат химия, нито биология: в 55 паралелки, от общо 166 за цялата страна, или в 1/3 от всички паралелки Природни науки, учащите не са положили ДЗИ нито по профилиращ предмет химия, нито по профилиращ предмет биология.
• 1372 деца на 15 септември ще започнат последния етап от средното си образование в тези училища. Или 32% от всички приети.

Но да се върна на първопричината за настоящия обзор. Точно така трябва да постъпят колегите от Медицинските специалности – да вдигат нивото на входа, и още по-високо на изхода. Но моят съвет към тях е да си предвидят време за „доучване“.

Друг е въпросът успешно ли е „ранното профилиране“. Данните за химия и биология категорично показват: НЕ!

За написването на тази дописка не е използван ИИ.
Снимката е генерирана с ИИ, с DALL-E.

Ежедневно в социалните медии се споделят над 3 милиарда изображения и почти милиард часа видео. Кое е истинско и кое не е все по-трудно да се определи.

Фразата deep fakes е комбинация от deep learning и fake (фалшиво).

Deep learning е подобласт на машинното обучение. Моделите се обучават на големи обеми от данни, позволявайки да се справят с комплексни задачи като разпознаване на реч, компютърно зрение и обработка на естествен език.

Deep fakes могат да бъдат видеоклипове, снимки или аудио файлове, създадени с помощта на изкуствен интелект с цел да изглеждат истински.

Един от най-видимите белези, че едно изображение е фалшиво, са ръцете и по-точно дланите и пръстите. Друг, по-невидим белег са пропорциите на лицето: къде се намират ушите спрямо очите. Или формата на ключицата. Но моделите стават все по-добри. А фалшификатите, все по истински.

Наскоро беше представено ново изследване,  което предполата, че генерираните от изкуствен интелект изображения, в които присъстват хора, могат да бъдат отличени чрез анализ на очите по същия начин, по който астрономите изучават снимки на галактики.

Същността на изследването на студентката от магистърска програма на Университета в Хъл Адеджумоке Оволаби от Нигерия (Adejumoke Owolabi)  е свързана с анализ на отражението в очните ябълки на човек. Или “блясъкът в очите”.

Ако отраженията съвпадат, образът вероятно е на истински човек. Ако не – вероятно е дълбок фалшификат (deep fakes).

В изследването си учените адаптират методологията на Индекс/Коефициент на Джини, който оригинално се използва в статистиката за измерване на разпределението на благата в едно общество.

Стойността на коефициента варира в границите от 0 до 100. Ако коефициентът е равен на 100, това би означавало, че един човек получава 100% от доходите (максимално неравенство). Ако коефициентът е равен на 0, това би означавало, че всички в икономиката получават равни доходи (перфектно равенство). Следователно, колкото по-ниска е стойността на Коефициента на Джини, толкова по-равномерно са разпределени доходите в икономиката.

Коефициентът на Джини в България за 2023 г. е 70,6 пункта. Вярвам всеки сам може да прецени това какво означава.

Но да се върнем на физиката.

Учените използвът същия този коефициент за да измерват как светлината в изображение на галактика се разпределя между нейните пиксели. Стойност на Джини 0 е галактика, в която светлината е равномерно разпределена във всички пиксели на изображението, докато стойност на Джини 1 е галактика с цялата светлина, концентрирана в един пиксел.

Изследователите анализират отраженията на светлината върху очните ябълки на хората в реални и генерирани от AI изображения. След това определят количествено отраженията и проверяват за последователност между отраженията на лявата и дясната очна ябълка. Най-просто обяснено – това, което и аз съм направила, гледат пикселите „светлина“ в очите на хората по снимки.

Отраженията в очните ябълки са симетрични за двете очи за истинския човек, но неправилни (от физична гледна точка) за фалшивия човек, показва анализът.

Методът не е 100% ефективен и дава отклонения, но за сега е достатъчно надежден за отсяване на deep fakes.

Истински

Фалшиви

Основен източник: Want to spot a deepfake? Look for the stars in their eyes | The Royal Astronomical Society (ras.ac.uk)

За написването на този пост НЕ Е използван ИИ.

Водещата снимка на публикацията е комбинация от две генерирани от ИИ изображения по моя снимка от Photify AI. Изображенията на очите са пикселизирани с Paint. Цялата снимка е сглобена от 4 отделни снимки в Paint.