Преди няколко дни компанията Rabbit Inc. представи устройството си R1. Или джобният компаньон (pocket companion). Не можах да намеря по-подходяща българска дума, защото R1 прави точно това – компания. Вие му говорите, и то ви говори.
Устройството е с тъч скрийн, 360 градусова камера, вградени спийкъри и слот за SIM-карта. Има собствена операционна система – Rabbit OS, използва генеративен изкуствен интелект, но за различа от GPT моделите, които са базирани на Large Language Models, това устройство е оживено от друг, нов модел Large Action Model (LAM). С устройството се комуникира гласово, но може също така да му изпратим и е-мейл.
LAM
Както подсказва и името, този нов модел – отново разработен от Rabbit Inc., предполага някакво действие. Ако при познатите ни GPT модели ние даваме задание, което моделът генерира (напр. блог пост), то LAM модела претендира, че извършва действия, които ние хората вършим. Или както демонстрира създателят на „зайчето“ Джеси Лю – да му запази самолетни билети, кола под наем и хотел за семейното пътуване.
ЗаешкатаОперационна система
Следващо поколение OS, която елиминира ап-овете. Сега ако трябва да си резервирам семейно пътуване до Дубай първо ще отворя Expedia, за да проверя за самолетни билети, след това ще отворя Booking, за да запазя хотел и накрая ще отворя Europcar, за да запазя кола. Е, заешкият компаньон това го върши вместо нас – даваш му задание, напр: организирай пътуване за мен и семейството ми, трима възрастни и едно дете на 9 години до Дубай, полетът да е без прикачване, запази ми апартамент с две спални и кола SUV, на най-добрата цена. Зайчето обикаля аповете и ви връща за потвърждение това, което е намерило. Удобно, нали?! Не си мислете обаче, че няма апове. Има ги – това са си вашите апове, автентикирани с вашия си акаунт и добавена ваша си кредитна карта. Те се намират в „заешката дупка“ – или достъпна през браузер страница, където добавяте всички ваши приложения. А устройството върши вашата работа. Т.е. необходим ви е и компютър, с Уиндоус, примерно.
Другото, което ме впечатли от презентацията е възможността да направите снимка и да накарате устройството да произведе някакво действие – срещате се с приятелка, тя е с много фешън рокля. Снимате я и карате зайчето да ви намери и поръча същата, М-размер. Или, както демонстрираха, снимаш опразнени хладилник и зайчето ти дава рецепта какво да си сготвиш от наличните продукти. Стъпка по стъпка, ако и вие като мен не сте мастършеф.
И последно – можете да учите зайчето. Показвате му как работи определен ап и то се научава. За секунди.
Освен това зайчето разбира над 70 езика и ви превежда – но това с превода е ясно, вече си стана най-обикновена, ежедневна технологии.
Устройството струва 199 долара. Крайна цена! Без абонаментни такси. One-time-payment. Към момента на написването на този текст 4 рунд от предварителни поръчки е приключен. Всеки рунд е за 10 000 устройства. Доставката е след Великден. Абе – харчи се като топъл хляб.
Не по-малко интересен е човекът, който стои зад „зайчето“ – Джеси Лю. Роден в Китай през 1990, завъшил няколко престижни университета в Англия и САЩ, сериен предприемач. През 2014 Лю основава стартъп-а Raven Techq с който изгражда операционна система с изкуствен интелект, наречена FLOW и придобита от BAIDU – китайската търсачка. През 2018 основава стартъп компанията RCT Studios и продукта Morpheus – AI инструмент, който може да генерира истории, герои и анимации от въвеждане на текст. Rabbit Inc. Също е стартъп компания, създадена през 2021 г. и към момента официално и привлякла 30 милиона долара финансиране. За разработване на Large Action Model (LAM).
Първият ми пост в новата ми рубрика: Технологии и ИИ (изкуствен интелект)
Преди 6-7 години в Лас Вегас бях на презентация на технологии за симултантен превод. Т.е. докато презентаторът говори, зрителят/слушателят може да избере субтитри на друг език, които излизат на екрана със секунди закъснение. Към онзи момент демонстрираха как работи решението на най-популярните езици – английски, немски, френски и simplified chinese (опростена версия на традиционните китайски йероглифи, въведена през 50-те години на миналия век, за да повиши нивото на грамотност и да модернизира системата за писане).
Много бях впечатлена – за мен това означава в един момент трансформиране на много професии, в които владеенето на чужд език е ключово предимство, както и възможността да комуникираш с хора от всякакви народности на твоя си език.
Е – преди няколко дни, отново в Лас Вегас, на най-голямото изложение за потребителска електроника CEZ (Consumer Electronic Show) беше представено първото устройство, което извършва гласов превод в реално време на 40 езика, един от които и български.
Timekettle Technologies е американски технологичен стартъп, базиран в Шенжен, Китай. Основана през 2016 г., компанията Timekettle е специализирана в проектирането и продажбата на потребителска електроника, която се фокусира върху превод в реално време. Имат реализирани няколко продукта: слушалки WT2 Plus и смарт часовнис M2, които също предлагат функции за незабавен превод. X1 Interpreter Hub е техният най-нов и най-усъвършенстван продукт, който може да се справи със сложни и професионални сценарии като бизнес срещи, конференции, лекции и др.
Технологията, използвана от X1 Interpreter Hub, е базирана на изкуствен интелект. Устройството има вграден микрофон и високоговорител, както и сензорен екран, който показва преведения текст. То също така се свързва с приложение за смартфон, което позволява на потребителите да избират езиците и режимите, които искат да използват. Устройството поддържа четири режима:
режим на реч: устройството превежда това, което потребителят казва, и го възпроизвежда на глас. текстов режим: устройството превежда това, което потребителят въвежда и го показва на екрана. групов режим: устройството може да се свързва с множество устройства и да създава многоезичен разговор. режим на излъчване: устройството може да превежда реч или презентация и да я излъчва към голяма аудитория.
Логично, X1 Interpreter Hub има все повече конкуренти. На този етап най-голямото предимство е, че е единственото което поддържа толкова много езици. Цената му е 699.99 долара. Но – този тип технологии се развиват бързо, конкуренцията се засилва и неминуемо в следващите няколко години подобни решения ще бъдат все по-достъпни.
Ще станат ежедневие, дори бих прогнозирала. За това помислете – език или математика? Езикова гимназия или технологична гимназия. Аз съм за второто. Всеки сами си преценя.
PS: През последните дни много се пише за X1 Interpreter Hub в световните медии. Можете да си потърсите допълнително детайли.
Лава кейк или суфле е онова десертче, дето е шоколадово, вътрешността му е течна и се сервира със сладолед. И струва около 7 лева навсякъде. Три и петдесет ако си го купите замразено от някой магазин.
Днес ще ви науча как да си приготвяте лава кейк за 15-20 минути. А щом аз мога – значи всеки може. И така – първо необходимите продукти за 12 кексчета:
200 грама черен шоколад, поне 80% – това са точно 2 броя черен шоколад по 100 грама. Аз ползвам Lind. Два пъти годишно го пускат на промоция в Кауфланд и си купувам по няколко. 200 грама чисто масло – правила съм го и със супер скъпо, домашно от свободни крави пасяли био трева и с масло за 3.69 на промоция от Lidl. Все същото е, стига маслеността да е над 80%. 100 грама царевично нишесте – аз купувам на Bioset, има ги навсякъде. Последния път го правих с някакво био, което по принцип си го бях купила за друго, та ми остана. 5 яйца – може био, може и от промоционалните. Половин чаена чаща захар, или 5 супени лъжици с връх. И по-малко/повече да сложите само ще повлияе на сладостта. Какао – малко. Трябват и метални формички за еднократна употреба. (аз ги купувам от Billa или Metro)
За 6 порции делите съставките на 2, яйцата са три.
След като вече имате продуктите, да започнем със самото приготвяне.
Стъпка 1: Слагате на водна баня да се разтопят шоколада и маслото до получаване на хомогенна смес. Отнема около 10 минути. През това време: – разбивате с миксер яйцата, добавяте захарта и царевичното нишесте – намазвате вътрешната част на формичките с масло и поръсвате обилно с какао (това се прави, за да не залепнат кексчетата при печенето).
След като маслото и шоколадът са се разтопили, добавяте получената тъмнокафява смес към купата с яйцата. Няма нужда да чакате да изстива. Сместта е топла, но не гореща. И усилено разбърквате докато вече общата смес стане тъмнокафява.
Пълните формичките до половината (при печенето кексчето се надува) и слагате във фризера. Не в хладилника. Във фризера, за да замръзне. Можете да съхранявате с месеци.
Печете на предварително силно загрята фурна. Аз моята я слагам на 220 градуса и след около 10 минути, като се нагрее, поставям кексчето. Пече се, докато се пукне кексчето. При първото пукване – веднага се вади, обръща се в чиния (металната формичка много лесно се отстранява) и се декорира със сладолед (аз добавям и сметана от спрей). Това „пукване“ се случва 10-11 минути след като сте поставили кексчето в нагрятата фурна. Пекла съм и с вентилатор и без вентилатор. Няма особено значение.
Цялото време за приготовление отнема 15-20 минути. Е, на вас може и повече да ви отнеме – все пак аз стотици лава кейкове съм направила, но си заслужава да се научите да правите този толкова впечатляващ и същевременно толкова лесен десерт! Аз винаги имам във фризера – като дойдат гости, докато правя кафето загрявам фурната, пека и сервирам. Гостите ахкат, охкат, въздишат – абе чудесен старт на сладки приказки!
На парламентарните избори на 2ри април, 2023 бях член на секция 262000030 в Ихтиман. И това е моето интерпретиране на събитията.
Но преди това, малко предистория.
Последните години, заедно с Бо и Деската натрупахме доста опит като наблюдатели и членове по избирателните секции на Отечеството. Това ни даде основание да си сформираме самостоятелна бойна единица – тричленка и да се орентираме към рисковите секции: където има съмнения за купен вот и манипулиране на изборните резултати. След Сърница и Чорлу (където спряхме 40% вот), си набелязахме – Ихтиман, секциите в ромската махала – 11, 12 и 30. И трите секции трябваше да се помещават в ОУ „Св. Кирил и Методий“.
На 30 април разбрахме, че секция 11 е преместена в Селското (Професионална гимназия Васил Левски, на 200 метра от Основното училище). Деската оставаше сама.
На 31 април успяхме да установим връзка с община Ихтиман, за да разберем в колко часа и къде ще се предават изборните материали за секциите ни. Община Ихтиман издала „устни инструкции“ – по трима от секция били достатъчни. Но щом имаме свободно време – можем да присъстваме. Ами имаме разбира се, колкото искаш свободно време имаме!
Защо е важно да сме на предаването на материалите и подготвянето на секциите? В малки населени места всички се познават. Няма значение кой от коя партия е представител, даже и не казват, като ги питаш. Мънкат като партизани: ами не помня, не знам…или направо се усукват, все едно не са чули въпроса. Та, на това предаване може да се случи следното: да се откъсне бюлетина от средата на кочана и целия ден да мине в „индианска нишка“ – дават предварително попълнената, изнасят празната и така се завърта колелото на контролирания вот. Сценарий #1.
16.30 бяхме пред Община Ихтиман, взехме си материалите и потеглихме към секциите. Първият шок за мен беше като влезнах в секция 30 – класна стая на първолаци, 5 на 5 метра. В нея сковани два „паравана“. Наистина сковани – за пода, на класната стая! С шперплат на срещуположните страни и плътен бял брезент от третата. Четвъртата страна – вход. Перфектно за сценарий #2. Гласуваш и снимаш, за да докажеш.
Разбира се, веднага беше подаден сигнал (https://rik26.cik.bg/ns202304/decisions/185/2023-04-02). Средата на следващия ден (изборен) дойде и отговора на РИК-26: НЕ УСТАНОВЯВА извършването на нарушение на чл.218 от Изборния кодекс. Ама нас тия работи не ни плашат.
„Дано само на хартия да гласуват. Ама то все ще се появи някой учЕн, дето се прави на интересен и иска на машина.“, председателя на моя СИК
„Аз ще гласувам с машина, щото съм учЕна“
„Ами тогава ти ще броиш и ще пишеш протоколи“
Аз и от такива работи не се плаша. То ясно. Все така се получава последните години.
Към края на деня отношенията между мен (от София) и местните бяха в точката на смръзяване. Връчиха ми ключа от секцията. Ако взема да се успя и не отворят навреме – познай кой ще отнесе жалба. Аз на тая въдица не се ловя и в 6.40 бях първа пред секцията. 7.00 отворихме.
Естествено, застанах на бюлетините. Да бия печатите и да късам триъгълничетата. 428 пъти попитах „с машина, или с бюлетина“, откъснах 428 бюлетини, проследих всеки номер, бих 857 печата и откъснах 427 ъгълчета. Една бюлетина изпуснах във втората фаза, защото избирателката я попълни и светкавично я „фърли у кутията“.
По някое време, може би към 10.00 се появи Миролюба Бенатова и още едно момче (Александър Нуцов) – ей хора, това беше светлината в този мрачен ден! Получих още едни очи. Двамата заеха места и нито за момент секцията ми не оставаше без поне един от тях.
Денят протичаше нормално. Нямаше скупчване, влезаха по един, максимум двама, нямаше нито едно искане за гласуване с придружител (сценарий #3 на контролирания вот). Даже и машината ни не се счупи, както се случи на много други места в Ихтиман. След първия час установих, че избирателите в голямата си част не знаят думата „бюлетина“ и се разбрахме с един колега от комисията да ги пита на вратата как искат да гласуват и да ми предава. Но се оказа, че ако някой каже машина, го настройват за хартия и ги спрях. Продължих да си повтарям: „С машина, или с бюлетина“? „На хартия, щот съм неграмотен“.
По някое време, към обяд, Миролюба Бенатова, която имаше видимост към едната „тъмна стойчка“, ми подаде сигнал, че вота се снима. Изборният закон ми дава право да свикам комисията. С основание за съмнения за заснемане на вот единодушно взехме решение да свалим част от брезента, така че избирателя да се вижда до раменете. Не че това ще спре снимането, но поне ще има известно неудобство. Около 14.00 избирателната активност секна. Всички се подготвяха да има пик след 17.00, но това така и не се случи. Скука.
В 20.00 затворихме. Освен комисията (9 човека) и наблюдателите Миролюба и Александър, в секцията имаше още поне 5-6 човека, представители на партии и застъпници. Няма лошо. Законът им дава това право. Но за да се съберем всички и да има условия за отчитане на вота ни трябваше пространство. Мъжете изтръгнаха (буквално) закованите дъски и шперплати на „тъмните стаички“.
Организирахме се, включихме телефона Моторола на стойката (най-после A1 успяха да си пробутат залежалата с години стока за прилични пари. Нали знаете кой плаща?!). Пълният запис е тук, но той на този етап е непотребен: https://evideo.bg/rik26.html#262000030, защото най-важните моменти ги няма. Един вади, аз потвърждавам и трупаме. А ето и най-важните моменти:
Бюлетина за ДПС, но отзад при единия печат написан и номер 13. Обявяваме за невалидна. Намесва се един от присъстващите и започва да крещи, че трябва да уважим на хората вота, че сме измамници, крещи да не я обявявяваме за невалидна.
Бюлетина за ДПС, квадратчето плътно оцветено с химикал, пак обявяваме за невалидна. Започват заплахи. Конкретно към Председателката на комисията, която е учител в това училище: Ще ви закрия училището, без работа ще останеш, при министъра на образованието ще отида да го закриват. Същият този човек е председател на Настоятелството. Повиках полицая и го предупредих, че при още едно такова намесване в работата на Комисията ще го изгоня.
Междувременно се обадиха от РИК, че са получили сигнал, че в секцията има човек, който казва коя бюлетина да е валидна и коя – не. Това, разбира се, не беше вярно, но поуспокои страстите на мъжа.
Бюлетина на ДПС, номерът ограден с кръгче. Местните се притесниха – „ами то това е по-окръглена чавка“. Предложих комисията да гласува. Приеха бюлетината за валидна с мнозинство. Аз и представителката на Възраждане бяхме против. Миролюба коментира: Вие променяте изборния закон. Ами права е!
Страстите утихнаха. Приключихме с 23 невалидни бюлетини. Трябваше да са тройно повече, ако се спазваха правилата – най-често избирателя беше излезнал от кутийката. Разберете ме, не съм аз тази, която ще се изправи срещу 5 мъжаги в залата и още двайсетина в двора, в ромската махала на който и да е град. С машина този проблем го няма. Правете си изводите сами.
Крещащият и заплашващ човек излезна да пуши. В коридора. На училището.
Броенето и описа минаха безпроблемно. Сбъркахме протокола. При преференциите. Описахме преференциите от хартия, и от бюлетина. А трябвало отделно.Това го знаех, но бях вече много изморена. Драскахме 16 пъти. Никой не е ощетен. Приключихме в 23.30.
Ето и моите изводи.
Хартиената коалиция създаде хаос. Ако се запази този Изборен закон, следващия път няма да има кандидати за комисии. (Аз ще съм пак на линия, разбира се, защото пак ще има купен вот. Но не в Ихтиман. Може би нейде в района на Славена)
В моята секция нямаше нужда от купени гласове. Не мога да кажа имаше ли купен вот. Може би. Но не в тия мащаби, в които очаквах на база анализа от предишни години. Явно не е бил нужен.
Изключително важно е в рисковите секции да има наблюдатели! Но не такива, дето се завъртата за 5-10 минути, правят се на интересни, цитирайки член амнайсе, алинея едикояси, точка 5. И такива имаше. А да стоят там през целия ден.
Всички, които ме познават, ще разбератзащо сърцето ми всеки път се късаше като чуех млад човек да ми казва „неграмотен съм“. Този млад човек не е виновен. Ние, възрастните сме виновни, че го позволяваме.
Аз бях член на комисия 262000030 от квотата на Демократична България. Аз съм член на Да България.
И така, след като разказах поне 10 пъти историята на нашето незабравимо приключенско пътешествие до Дубай, време е и да я напиша и увековеча за последователите ми. С което се надявам да помогна със съвети и на други семейства, които обмислят тази дестинация. Ще споделя и цени, там където ги помня – за ориентир.
Есента на 2021ва при поредното затваряне на училищата с моя мъж си казахме: писна ни! Време е да обърнем тренда и да заминем семейно някъде в чужбина. Децата да се изкефят, ние да видим свят. И така съвсем естествено избрахме Дубай. Естествено – защото има лоу кост полети всеки ден, пък и имаме кой да поразпитаме за организационни детайли. А и е сравнително близо, пък и ще бъде топло в периода, който планирахме. Речено – сторено. Купихме билети 29 януари – 6 февруари, 2022. Кой да ти предположи, че точно по това време ще е пикът на Омикрон-а…..Избрахме Fly Dubai с два чекирани багажа по 30 кг, отиване и връщане. Или 1445 евро общо за всички.
Пътуващи: Аз – майката, Той – бащата, дете Илина на 11 и половина и дете Стефан на 7 и половина.
И започнахме планирането. Най-много с полезна информация ми помогна моя колежка (Елена), която от години живее в Дубай. Според нея: това е най-правилното място за деца, рай за деца! (потвърдено от всички, с които в последствие говорихме). И предупреди: Да знаеш, че в Дубай парите имат свойството да изчезват, без да се усетиш. (това аз го потвърждавам, също).
Запазихме апартамент на Марината. През букинг. Елена ми предложи няколко опции, като тази се оказа най-евтината: 5000 лева за 8 нощувки и включена закуска. Roda Amwaj Suites Jumeirah Beach Residence, Dubai – Updated 2022 Prices (booking.com). В последствие се оказа, че апартамента е 140 квадрата, с три бани, оборудвана кухня и тераса с уникална гледка. Препоръчвам с две ръце!
Пак Елена ми обърна внимание, че разстоянията са големи, такситата са евтини (каквото и да значи това!!!), но заради ковид-мерките пътниците се возят само на задната седалка. Т.е. за нас четиримата или ще ни трябват две таксита, или да викам по-голяма кола (и да чакам повече съответно), или най-добре да наемем кола. Бензинът бил евтин (1,30 беше за литър). И така през сайта на Fly Dubai наехме SUV Шевролет Каптива за 51 евро на ден. За целият престой изминахме 500 километра, или 45 лева бензин. За това разстояние ми се струва най-удачния вариант. Пък и бяхме независими и ходехме и си тръгвахме където и когато си искаме.
Две седмици преди 29 януари, 2022: едното дете карантинирано, после другото карантинирано, пик на Омикрон….Към момента на пътуването се искаше негативен ПСР до 72 часа преди полета. За деца до 12 години – не се изисква. 10 дни се лашкахме – да ходим ли, да не ходим ли. И за капак таман излезна негативния ПСР и прочетох, че Йемен бомбардирали Абу Даби с ракети земя-въздух. А не е гот да си някъде, където летят такива опасни неща. Както и да е. Мечка страх – нас не и потеглихме.
Fly Dubai много приятно ни изненада. Мястото между седалките беше достатъчно, имаше монитор на всяка седалка. Пътуването мина неусетно, особено за децата, които през целия път гледаха филми. Полетът е 5 часа и много се чудихме дали да не вземем и храна, но преценихме от летището да купим. Отново правилно решение. Децата нямаше да я ядат тази храна, която видяхме че сервират.
Вече на дубайска територия, още на излизане от терминала веднага купихме сим карти. 8 ГБ интернет и локален номер за срок от 30 дни. За 60 лева. Предвид, че ни предстояха много приключенски посещения, по-добре да имаме връзка помежду си. Че ако минаваш през българския номер ще ти излезе солена сметката. Около час ни регистрираха картите: снимаха паспорти и кредитни карти, попълвахме адресни карти и клетвена декларация, че не лъжем…За GDPR не са чували там.
Докато вземем колата – същата работа – паспорти, карти, адреси…… Все едно я купуваме на лизинг, а не я вземаме за 8 дни. По тази тема е важно да отбележа: по пътищата в Дубай има тол-такси. 2.50 – 3 лв. На стъклото на колата има един датчик, който го засичат камерите и начисляват тол-таксите. Плаща се при връщането на колата. На ден може да се изминават до 150 км., като това е с натрупване: за 8 дни ни се полагаха 1200 км. Ако надвишиш – глоба. Предупредиха ни да спазваме ограниченията, тъй като глобите са солени и няма как да не те хванат камерите и да ти ги начислят на чипа. Също така – за да вземем колата предоставихме кредитна карта, в която има минимум 3000 долара. Дебитна не приемат.
И ПОТЕГЛИХМЕ! Чудо е – едни 8 лентови в посока пътища, изходи, светлини…изгубихме се….И макар, че бяхме само на 30 минути от летището ни отне над час да стигнем. В следващите дни още няколко пъти се загубихме, защото не хванахме правилната отбивка….Или във време: кацнахме в 21.30, в апартамента влезнахме в 01.30. За връщането предвидихме отново 3 часа.
ДЕН ПЪРВИ
Предварително бяхме купили комбиниран билет от букинг за 124 и 125 етаж на Бурж Халифа и посещение на аквариума в Дубай мол. 326 лева за четиримата. Тръгнахме към 11.30 и спряхме на паркинга на МОЛ-а. Безплатен е. През МОЛ-а се минава и за Бурж Халифа. Това е най-големият мол в света. По съвет на друга дружка си носехме връхни дрехи – защото навън е 25 градуса, ама на закрито държат климатиците на 18. И двете ни посещения бяха впечатляващи! А към надвечер, когато приключихме със задължителната програма, приседнахме да гледаме „танцуващите фонтани“ – ето това за мен беше най-уникалното от този първи ден. Не може да се опише – трябва да се види!
ДЕН ВТОРИ
Dubai Safari Park: Home | Dubai Safari Park. Ходила съм в много зоопаркове по света, този обаче е най-грандиозния! Започнахме с обиколка с автобусче през зони, в които за различни животни са симулирали максимално близка до естествения им хабитат среда. Бенгалски тигър, хипопотами, лъвове – на една ръка разстояние. После гледахме различни „представления“ с птици, разходихме се в секции Африка и Азия, а за финал – сафари с количка през сектор арабска пустиня. Билетите закупихме онлайн – Safari Journey Package Plus, продават се само онлайн и включват достъп до всичко. 150 лева общо за четиримата. Не можахме да храним жирафи, обаче. Оказа се, че праната се купува от вендинг машини, които работят само с кеш. От хотела ни до парка – 40 км. Построен е буквално в пустинята. Като райски оазис.
ДЕН ТРЕТИ
Lego Land. Моя детска мечта! В този ден осъзнахме колко всъщност няма туристи. Бяхме не повече от 50 души в целия парк, което позволи да се качим по няколко пъти на най-яките атракциони. Те са общо 16. Самият парк е за по-малки деца. На Стефи не му се тръгваше, докато за кака му по-скоро беше скучно. От 10 до 18 часа, 590 лева общо билетите. Последни си тръгнахме. И след час се върнахме. Защото си забравих слънчевите очила. Намерили ги, прибрали ги и ми ги върнаха…срещу сниман личен документ. Нали ви казах за GDPR-a…..
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
Моят рожден ден. Сафари в пустинята и яздене на камила, с вечеря. Купен от Groupon за 200 лева общо. Намален от 700. На децата много им хареса. Според мен – голямо дърво. В крайна сметка цялото приключение си излезе към 700 лева, защото ни дърпаха да плащаме за щяло и нещяло, включително и за язденето на камила, дето уж беше включено в цената. Децата не я ядоха храната в бивака, дето ни стовариха. Аз обаче – да. Голяма грешка. Та моя съвет: вземете си от групон, носете еквивалента на 200 долара в кеш и не яжте от храната! Ние с мъжа ми сме били на подобно нещо в Тунис и от там летвата ни е много високо вдигната.
И така приключи задължителната програма.
ДЕН ПЕТИ
Ден за релакс, че с много висока скорост се хвърлихме и се поуморихме. Плажче и после панорамна разходка до Палмата, с колата и за финал Дубай Мол – да гледаме фонтаните. Плажът на Джумейра беше на 3 минути от апартамента ни и е безплатен. На 3ти февруари беше 28 градуса около обед, а температурата на водата е като в Поморие, началото на юли. Мъжката част се къпа. Женската само се пече.
С пеперудите не сполучихме. Красота невероятна, едни пеперуди като лястовици, шарени, прекрасни, летящи свободно и кацащи където им попадне….децата пищят, приклякат, мятат с ръце….Тръгнахме си на 15тата минута. 110 лева билетите за четирима ни.
И понеже ни се отвори дупка от 2 часа, докато отворят глобалното село, по път ни беше и Мола на Емиратите, та отидохме до там най-вече за да видим ски пистата. Срещу 70 лева ти дават пълна екипировка – влизаш по рокля и обличаш грейката, ските, каската, очилата…Поддържа температура от -4 градуса. Само отвън го видяхме. Опитах се да изхитрея и да ни пуснат, уж децата да видят, но не ми мина номера…..
В глобалното село бяхме от първите влезли. Това не е увеселителен парк, но има вход – 10 лева на човек. Вътре са пресъздадени най-известните сгради от държавите от Персийския залив и Азия, като се продават характерни продукти от там – напр. в Иран бяха персийските килими. Приятно място за разходка и похапване, където да утрепеш няколко часа. Оприличихме го на огромен луксозен битак. Всичко е на пазарлък. А нас по този част ни няма никак……
ДЕН СЕДМИ – ПОСЛЕДЕН
Плажче и после разходка с лодка в Марината. За разходката с лодка отново разчитах на Groupon. За 100 лева общо, един час по каналите на Марината. Без храна, щото вече имам опит. Като за финал едно доста приятно изживяване.
ХРАНАТА
Много приятели ме питаха как е храната. Моите деца ядат мусака, кюфтета по чирпански, таратор, пиле фрикасе…..такава храна няма. Стефчо яде 6 пъти в МакДоналдс. Два чийзбургера и малки картофки – 9 лева, като в София. Режимът ни беше такъв: закусваме обилно към 10.30 – 11.00. Към 19.00 ядем отново. Междувременно сме мушнали по един-два сладоледа. Три вечери ядохме в ресторанти – турски и азиатски. Вечеря за двама възрастни и две деца е около 300 лева. Само храна и вода/сок. Скъпчии са…..
ДОПЪЛНИТЕЛНИ СЪВЕТИ ЗА ДУБАЙСКИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ
Децата трябва да са се научили да не спят на обяд 😊
В Дубай алкохол се продава в едни тайни магазинчета, необозначени по никакъв начин, срещу паспорт, адресна регистрация и клетвена декларация, че в следващите 30 дни няма да купуваш пак (GDPR ли????? ). И е на безбожни цени.
Бира се продава тук-там, 300 мл. Хайнекен е 25 лева.
Връзка с България. Може да се пише по всички приложения, но не може да се говори. Видео разговори могат да се правят само през Скайп (ДА!още съществува и работи), Зуум и Тиймс – аз така контактувах с приятели – децата им всичките учат онлайн в тиймса 😊😊😊😊😊😊😊
WhatsUP – това е приложението, през което си пишат. Задължително е за всеки турист. През него пращах кодовете от Groupon.
И за финал – Дубай с деца е едно скъпо, но незабравимо приключение!
Добре дошли при Тедчето 